Музиката. Какви тайни се крият в нея? Има ли неразгадани послания? Как тази плетеница от красиво подредени звуци и нанизани думи успява да докосне най-съкровените дълбочини на душата ни? Какво е въздействието й? Дали е предназначена само за забавление? Всеки, който слуша музика, не остава безразличен към нея. (А... ако се замислим, ВСЕКИ слуша!)

Музикантите знаят, че музиката е като океан – колкото повече се потапяш в него, толкова повече откриваш необятността му. Тъкмо когато си помислиш, че си намерил най-правилния начин да я разшифроваш, тя те изненадва с неоткрити до сега дълбочини. Може би точно тази неизчерпаемост вдъхновява търсенето на твореца.

Какво е музиката за теб? За някои е начин да избягат от проблемите на ежедневието и сивотата. За други – средство за справяне с негативните мисли. За трети – „отдушник” на душевните терзания. За повечето хора, обаче, музиката е начин да прекарат времето си по-добре – да се отпуснат, да се забавляват. Всички сме чували определения като: „музиката е универсален език”, „музиката докосва човешката душа”, „музиката е картина, нарисувана със звуци”, „музиката е израз на човешката душа”. Можем да изброим още много...

Неоткритата сила на музиката

Музиката притежава изключителна сила, за която дори и не предполагаме. Малко хора си дават сметка за въздействието й върху мислите, емоциите, състоянията ни. Запитвали ли сте се, защо във всяка реклама по телевизията иам специални музикални акценти?

Музиката създава усещания, настроения, отношения, атмосфера. Защо заема едно от основните места в киноиндустрията? Знаем, че за всеки филм има специално написана музика. Колкото и да е страховита или емоционална филмовата сцена, ако изключите звука на телевизора, по-голямата част от въздействието й ще се загуби.

Музиката има силата да те разсмее, разплаче, успокои, вдъхнови, раздразни... Тя може дори да ти повлияе на решенията, които взимаш в дадени моменти. Световно известни музиканти са споделяли, че на концертите си могат да упражняват много силно влияние върху публиката - да я предизвикат да прави неща, които биха били немислими за ежедневието на средностатистическия човек.

Учени са доказали, че ако едно бебе слуша редовно произведения на Моцарт, математическите му способности се увеличават. Друго изследване показва, че определени музикални стилове, които залагат на многократно повтаряне на кратки мотиви, в различни степени могат да отслабят функцията на мозъка, която се грижи за самоконтрола. Един от методите в нетрадиционната медицина е използването на определен тип музика, чрез която се стимулират оздравителните процеси в човека. Установено е, че някои разновидности, могат да стимулират възпроизвеждането както на полезни, така и на вредни вещества в човешкото тяло.

Освен, че изкуството отразява ценностите, поведението, възгледите на обществото, то притежава и силата да променя. От една страна – това, което правим отразява кои сме, но от друга – това, което правим, поставя нови стандарти, нови очаквания, нови реалности пред нас. Същото важи и за музиката. Когато започне да отразява изолирано явление от културата на дадено общество, след време забелязваме, че тази култура става масова. Защо? Защото музиката е една от най-въздействащите сили, които движат живота ни.

Малко хора си дават сметка за потенциала на музиката да влияе и да формира цели, общества и култури. Ако погледнете историята й, ще видите, че определени стилове и музикални течения създават цели субкултури, които след време се превръщат в масова култура.

Не просто музика, а култура

Примери? MTV! Тази медия успя да наложи цяла култура в света, чрез музика. Ето как този музикален канал мисли за себе си: “MTV не е само канал. Той е мощна култура. Хората не просто го гледат, а го обичат. MTVформира начина, по който мисли, говори, пазарува и се облича едно цяло поколение!”

Един актуален пример за нас българите, е т.нар. „поп-фолк”. Въпреки, че неговото влияние, може би се дължи повече на добрия му маркетинг (най-вече „характерна” визия), не можем да отречем, че поп-фолкът, посредством музика, създава един противоречив обществен продукт в лицето на българина. Сее доста притесняващи ценности и светоглед. Този стил има особено влияние върху подрастващото поколение. Резултатите стават все по-плашещи. Понякога, когато виждам живота на хората, техните разсъждения и преценки, имам чувството, че слушам поредния поп-фолк „хит”, който говори за пари, скъпи коли, изневери, измами, или разбити взаимоотношения. Не е ли интересна взаимовръзка...?

Да, колкото и невероятно да звучи, музиката често формира светогледа на хората – как да живеят, какви ценности да възприемат и отхвърлят, какво да харесват, какви хора да бъдат, каква е идентичността им...

Все още ли не разбираме за какво влияние говорим? Дали не сме го усещали върху самите нас? Хората, които умеят да разчитат тайните на музиката, боравят добре с нея и знаят как да се възползват. Това означава, че едно такова влияние може да бъде използвано, както в положителна, така и в отрицателна насока. В такъв случай, дали можем да разчитаме на съвестта на хората, които снабдяват света с музика? Хубава тема за размисъл...

Вероятно ще се запитаме, „Добре де, с какво толкова влияе музиката? Тоновете ли имат някаква ‘магическа’ сила?” Едва ли можем да обясним изцяло влиятелния й потенциал. Но ето нещо, което съм разбрал като музикант:

Всяко музикално произведение носи послание!

То се предава не само чрез текст, но и посредством душевността на музиката, която често определяме като „магията на музиката”. Музиката е мощно и влиятелно средство за комуникация. Затова, в много случаи, посланието се предава и влияе на слушателите на подсъзнателно ниво.

Може би последното изречение прозвуча странно? Дали? Колко хора, когато слушат една песен, си задават въпросите: „Какво ми казва тази песен?”, „Как й позволявам да формира моето мислене?”, „Защо се идентифицирам с нея?”, „Какво от обществото ни отразява и в каква светлина го представя?”, „Защо ме кара да се чувствам по този начин?”...

Когато съм дискутирал тази тема с различни хора, те са ми казвали, че рядко слушат текста, така че няма как посланието да им влияе. Но текстът е само част от начина, по който посланието на песента стига до човешката душа. Не е нужно да прочетеш текста, за да бъдеш повлиян от душевността на дадената песен или музикално произведение.

Зная, че това е доста непопулярен подход спрямо музиката. Истината е, че културата на 21 век възпитава много повече „консуматорство”, отколкото „осъзнатост”. Ако успеем да разберем колко сила притежава музиката, бихме могли да извлечем много ползи. Ще сме способни да я направим много по-силно и удовлетворяващо изживяване за нас. Ще се научим по-добре да я „разчитаме”, особено когато тя се явява като огледало на живота. Ще подхождаме по-осъзнато, когато избираме музика, за да постигамеопределено състояние на вътрешния си свят, а защо не и стил на живот, който желаем.

Ще успеем ли да чуем музиката отвъд звука?

 

За автора:

Данаил Танев е композитор, певец и инструменталист. Музиката му варира в различни стилове – поп, джаз, класика, латино, соул и др. Работил е в множество музикални проекти в България и САЩ, като продуцент и изпълнител. В момента работи над свой дебютен албум.
Негова музика може да чуете ТУК!

Как обяснява алтернативната медицина влиянието на цветовете? 

Епифизата е органът, който определя влиянието на светлината  и цветовете върху нас.
Епифизата е малка жлеза в мозъка, която секретира мелатонин в зависимост от светлината. Цветовете и светлината играят голяма роля в контрола на денонощния ни ритъм. Ние живеем в океан от енергия, където цветовете работят вътре в нас. Слънчевата светлина съдържа в себе си всички дължини на вълната от видимия спектър.
Човешкото око, обаче е способно да възприема не повече от 1% от електромагнитния спектър. То не може да види инфрачервените лъчи, които се излъчват от всеки топъл предмет, например от радиатора в стаята, камината или дори от самите вас. Ултравиолетовите лъчи също остават скрити, а те са навсякъде около нас.

Как ни влияят цветовете?

Облеклото!
Цветовете на дрехите, които носите се отразяват както на вашето настроение, така и на тези около вас. Вие, може би, изпитвате определено желание да облечете дреха с даден цвят точно днес. Това обикновено означава, че оцветяването ви е необходимо, за да попълните определена липса, например, на знание, увереност, сила, любов... Направете си експеримент:

ВНИМАНИЕ! Хромотерапията е много интересна област от алтернативната медицина, която според съвременните проучвания има предимно психологичен ефект. Ако имате сериозни заболявания не опитвайте да използвате статията за самолечение. Тя съдържа материал, който има за цел да информира, а не да лекува!

източник: медицинско списание (C) 2007 E-placebo

За модерен свят си говорим. Mainstream, Fast Food, PlayStation, Talk Show и всякакви такива думички, които не изглеждат добре, написани на кирилица. Медиите плюят глобализацията и индустриализацията на цивилизацията, защото ни прави нейни жертви.  А ние, жертвичките, негодуваме освен срещу самите медии (заради медийните влияния), и срещу разните малко или много нам „ближни“, които в колите си надуват прекалено много онова, което те наричат „музика“. Които не си дупчат билетчетата и не си хвърлят дъвката както е указано на картинката на самата дъвка. И които всъщност ни карат да се чувстваме малко странно и по-скоро зле в ония петъквечери, в които сме останали статични вкъщи стиснали мишка, вместо дръжката на 0,4-литрова масивна бирена чаша.

То е в нас и ние сме в него. Времето .. да ... не - другите, хората. Или иначе казано - Oбществото. Кой кого обръща и до каква степен ми е трудно да определя, но поне едва ли  някой ще спори с първата част: посоката „то – нас“. Какво ти казва то и в какво те принуждава? В какво се превърна ти под неговия натиск? Да си брадясал бунтар с пламък в очите и лош дъх или послушко с чаша топло мляко & мед преди лягане (22:00 часа)? Има ли смисъл да се бориш ... и ако да – за какво? Да си или да не си „като всички“? Какво значи „като всички“ и кой, по дяволите, е това „всички“?

*  *  *

Да вземем за пример нещо много простичко и тривиално като храненето. От едната страна са обществените правила, които изглеждат горе-долу така:

Сутрин: Кафе (със/без захар/мляко)
             закуска: 1-2 мазани филии
Обяд: супа, второ (ориз с месо и доматена салатка), десерт
Следобедна закуска: кифла
Вечеря: горе-долу като обяда

Така най-вероятно ще изглежда хранителният план на гражданина Х в произволно избран от нас ден от седмицата. Сигурно може една цяла комисия от учени-професори с дебели очила и бели колосани якички да се събере и да разисква доколко въпросният хранителен режим е здравословен или не. И пак да уточня (или да се повторя?): става дума за средностатистическия, „нормален“ член на Обществото Х, който въплъщава класическите Обествени норми и ценности. Къде са им недостатъците за здравето и т.н., това ще ни каже в подробности нашата въображаема комисия от слециалисти. Но едно (поне за мен) е сигурно: този режим не е съвсем погрешен. Господин Х ще умре на задоволителните 70, което си е окей-възраст, ще е водил един окей-живот и ще е допринесъл с нещо-си за Обществото. Не, че е лошо да си новатор и различен и да следваш „своя собствен път“, но то, Обществото, няма нищо против – даже ти дава всички условия – да минеш леко и тананикайки по асфалтираните му пътища. Ако се замислиш – може би ще бъде глупаво от твоя страна, ако не се възползваш.

Но да се върнем пак в хранителния ни пример, този път от другата страна. В една друга категория (да я наречем може би не-съвсем-общоприета) ще приспадна всякакви хранителни практики – от суровядството през протеиновите суплементи до лечебното гладуване. Да ми разправят каквото си искат представителите (или проповедниците) на съответните течения – че африканските племена даянят вече столетия наред на овесени ядки с манго, че будистките свещеници се ограничават със зеления си чай през уийкендите или че в никакъв случай не бива да слагам върху въглехидратната си филийка парче протеиново сирене. Въпреки настойчивите им аргументи с примери от живота, че тия работи са традиция, широко разпространени и разбиращи се от самосебе си ... каквото ти и аз разбираме от самосебе си и реално изживяваме е нормалността на баничката, таратора и сутрешото кафе.

...ако не вярвате, питайте обичания от всички ни господин Х какво ще ви каже за тия ексцентрични хрумвания!

Но, ще кажете (и ще сте прави), гражданинът Х има киселини, лека форма на гастрит и разкопчава горното копче на панталона си докато гледа новините. А шаолинският монах празнува стотния си рожден ден в поза „Лотус“. Тоест излиза, че Обществото, нашето си, с неговите препоръки и норми е една машина за серийно производство на средни стойности, но средни в смисъл не на „златната среда“, а на начин на живот на самата граница на това, което си способен да изтърпиш в името на глобалното лекомислие.

Е? Какво сега? Може да отхвърлим ерата на сладкарниците и голямата гроздова, защото сме фенове на редовната дефекация и съкращението „б.О.“ върху медицинския ни лист. От друга страна, обаче, какво ще направиш, ако въпреки решението ти, очите ти още не са станали дръпнати, или ако със силна доза копнеж детектираш опияняващия аромат от дюнерджийницата на километри разстояние от нея, макар че си станал вегетарианец? И може да се запиташ защо въпреки цялата цивилизационна еволюция донъта продължава прекалено много да прилича на класическата поничка и защо не си в състояние да си представиш йога с препаска около хълбоците, който нагъва въпросната еволюирала поничка? Тоест излиза, че ти, искаш или не, си част от една цивилизация, която прави всичко възможно да те задържи и забавлява в своя неблагоразумен пир на сетивата. И нямаш право на избор, както никой не те е питал какъв пол искаш да си и какви искаш да са ти родителите.

*  *  *

Дали пък не греша? Защо пък да не е възможно да видиш ясно гнилото в средностатистическия поведенчески модел и да се изпикаеш гордо над Обществената повърхностност? Ти си силен, ти си индивидуалност, ти си нещо повече, ти няма да допуснеш да се принизиш с масите! Едва ли е толкова трудно, колкото звучи първоначално. Така и така вече до гуша ти е дошло от този консуматорски манталитет, пък да не говорим за двуличието, егоизма, дребнавостите, пресилената радост, престореното съчувствие и целия този емоционален фарс, който ти дълбоко презираш. Защо да се обезличаваш, като можеш да се извисиш?

Добре, дадено. Обществото няма нищо против пионерите, стига да не му пречат. Имаш пълното право да си изготвиш индивидуален концепт на начин на живот – в който аспект си искаш. Обществото даже ще те подкрепи под формата на всевъзможни статии, статийки, интернет-страници и книги по всички въпроси, които те интересуват или не те интересуват. От теб се иска само да направиш своя избор. Да поемеш по своя уникален път на личностово развитие.

Но бъди снизходителен и не се сърди на останалите, които са прекалено слаби и/или прекалено заблудени, за да те последват. Такива са хората! Но ти си различен, не забравяй това! Не позволявай на завистливия (или на Лукавия) да те дръпне назад в калта!

Тази позиция е похвална, защото това е неравният път на Силния и стремежът ти към по-добър свят. Има само два недостатъка:
1) оставаш сам и 2) се отказваш от предимствата на Обществения Коректив.

Общественият Коректив е онова, което те принуждава да пиеш в компания и по-скоро умерени количества, вместо сам и до степен на неузнаваемост; да пиеш кафето си сутрин, а не преди лягане; да си поръчаш една, а не четири пастички в сладкарницата. Правиш го, защото е нормално, прието и най-вече без да има някакво определено „защото“. Съюзявайки се с Обществото, ти може да си спокоен, че ще ти се разминат най-различни крайности от рода на тежък алкохолизъм, затлъстяване и безразборен полов живот. Обществото все пак се грижи за членовете си и с цялата си мъдрост ти предоставя най-икономичния и ефикасен начин да си останеш в „правия път“: без много-много да се замисляш.

Но ти можеш да опиташ, де, ако искаш, тия крайните неща и болести най-вероятно няма да ти се случат на теб. Но знай, че ако все пак не дай си боже увиснеш някъде, именно Обществото с институциите си и с другите си ресури ще ти помогне.

*  *  *

Какво излиза в крайна сметка? Че Обществото е и майка, и мащеха? Че то ще ти продаде въжето, на което да се обесиш, но ще отреже клона, на който си го завързал? Че независимо дали искаш или не, ти си част от него, а останалите части са милиони, милиарди такива-като-теб (да, точно такива!)... така че едва ли ти остава друг избор, освен да кооперираш с нормите му.

Е, добре, де, (по дяволите просото и плявата!) не с всички.