ОТКРИТО ПИСМО

ДО МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н БОЙКО МЕТОДИЕВ БОРИСОВ

Копие:

1.          ДО ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ, МИНИСТЪР НА ФИНАНСИИТЕ И ОТГОВОРНИК В ПРАВИТЕЛСТВОТО ЗА БЪЛГАРСКАТА ЕМИГРАЦИЯ, Г-Н СИМЕОН ДЕНЧЕВ ДЯНКОВ

2.          ДО МИНИСТЪРА НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Г-Н НИКОЛАЙ ЕВТИМОВ МЛАДЕНОВ

Уважаеми г-н Премиер,

Уважаеми господа министри.

Позволявам си да напиша това писмо поради убедеността ми, че повечето от Вашите съветници и оторизирани служители проявяват некомпетентност и безразличие към проблемите на българската емиграция и взаимоотношенията й с държавата.

Аз съм български гражданин по рождение (1937 г.) и американски поданик по политическа съдба от 1968 г. Доколко съм известен в България като личност, и като активен член на емигрантската ни колония в Северна Америка, можете да разберете в сайта www.bgemigration.com, както и сайта „Гугъл“.

Ваши приближени и политически симпатизанти са ме уверявали, че отношението към мен и моята дейност сред емиграцията в Северна Америка се е променило след 10 ноември 1989 г. За съжаление констатирам,че не е така. Всички мои опити, да привлека вниманието на компетентните държавни органи през последните 22 години, останаха безуспешни.

Бях много окуражен от програмата на ГЕРБ и политическите послания, които излъчваше, и с ентусиазъм се заех да подпомогна дейността й преди изборите в нашия неврокопски (гоцеделчевски) регион. Пред активисти на ГЕРБ в гр. Благоевград изнесох лекция „Как се провеждат политически избори, за да се спечелят”. В този формат проведох и много разговори с активистите на ГЕРБ в гр. Гоце Делчев. За съжаление някои от тях се възползваха от влиянието и инерцията на партията, за да решат свои материални проблеми, което отблъсна част от симпатизантите на ГЕРБ.

Един от малцината ценни министри в правителството на ГЕРБ е Симеон Дянков. Когато той учеше финанси в САЩ, Сергей Станишев изучаваше военните униформи на Червената армия в Москва. Сега Станишев ежедневно и злобно пише и говори против Дянков. Приятелите на Симеон Сакскобургготски доведоха от Англия синовете на бивши номенклатурчици, за да крадат заедно от парите на бедния български народ. Не такава обаче бе съдбата на емигрантите от Америка. Симеон Дянков е един пример за това.

В политическата история на САЩ от последните 50 години има ясни примери, как заради съветници и сътрудници избрани от двама умни президенти, резултатите от управлението им са напълно противоположни.

Президентът ДЖОН КЕНЕДИ, завършил в Харвард, избра за свои съветници и сътрудници приятели от университета. Те обаче се оказаха неподготвени за трудната задача да го подпомогнат да управлява САЩ. Те провалиха неговата политика, загубиха Студената война с Фидел Кастро и дори станаха причина за убийството му. От друга страна, президентът РОНАЛД РЕЙГЪН, подбра подходящи, разумни и способни съветници и сътрудници. Те му помогнаха да спечели два президентски мандата и Студената война срещу Съветския съюз и комунистическия блок.

Българската политическа емиграция в САЩ участваше най-активно  в предизборните борби ПРОТИВ Джон Кенеди. Тя бе активна          В ПОЛЗА на Роналд Рейгън и работи всеотдайно при изборите и за двата му мандата.

Вашата администрация, включително съветници и сътрудници, се оказа неспособна да Ви помогне в трудната задача да подобрите живота на българите. Важна роля в този процес има и саботажната политика на президента на Република България и събраните около него стотина стари генерали – ченгета, бивши номенклатурчици и новосъздадени богаташи, които бавно, но сигурно, размътват   разума и на голямата маса политически неграмотния български гражданин (лошия материал).

Едно посещение, от Ваша страна, на института в гр. Гоце Делчев, на място ще Ви покаже пропуснатите възможности да работим заедно за интересите на България. Вие се нуждаете от помощта и подкрепата на всички българи – в и извън България. На Вас е необходима максималната подкрепа и сътрудничеството на цялата българска емиграция.

Преди да вземете решение по отношение на писмото ми, ще е от полза за Вас да се запознаете с мнението на някои лица, с които сте имали и имате връзки, относно мнението им за мен и моята дейност в Северна Америка. Това са: Костадин Хаджигаев – активист на ГЕРБ в Благоевград, Георги Андонов – депутат на ГЕРБ, инж.Ангел Тунчев  организационен секретар ПП ГЕРБ гр.Гоце Делчев, проф. Георги Петров Бакалов – Централен държавен архив, Лъчезар Тошев – депутат от ДСБ, Бойко Киряков – Централен държавен архив, д-р Иван Колчаков – бивш депутат от СДС, Евгений Кирилов – депутат в Европейския парламент, проф. д-р Йордан Величков – бивш дипломат, г-н Филип Димитров – бивш премиер на Република България, проф. д-р Кевин Клинтон – директор на Американския изследователски център в София, Христо Тепавичаров – бивш дипломат от ООН в Ню Йорк.

Все още не мога да си обясня защо българската държава се отнася така нехайно към емиграцията в САЩ. Та там има немалко влиятелни и твърде успели българи, в това число и двама български милиардери. С това мое писмо искам да напомня за себе си пряко, а не чрез ваши съветници, които очевидно не си правят труда да разберат смисъла на моите десетилетни усилия да активизирам връзките между емиграцията в Северна Америка и българското правителство.

Със средства на моето семейство съм събрал уникален архив на българските емигранти и обществени неправителствени организации, както и редки и много ценни книги – всички предоставени на съхранение в специално изградена с мои средства сграда в центъра на гр. Гоце Делчев. Аз и моите сътрудници се постарахме да създадем и благоприятни условия за работа на български учени и интересуващи се граждани с надеждата, че държавата ще прояви интерес и ще подпомогне дейността на Института. Уви, това досега не стана.

Сведенията които идват в института в гр. Гоце Делчев показват, че Вие и правителството губите доверието и уважението на емиграцията с постъпките си към нея. Самият факт, че се харчат  народни пари за пътуване през океана, за да се срещате с емигрантите, при това често на едни и същи места, а повдигнатите въпроси, които остават неразрешени след завръщането Ви в България, подронва Вашия авторитет и очакванията на емиграцията за промяна в отношенията й с България. Не трябва да се забравя и подценява факта, че ЕМИГРАНТИТЕ ВСЕ ОЩЕ ДАВАТ НА БЪЛГАРИЯ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ. Емигрантските пари не намаляват заради кризата, това ни радва, но не и факта, че те са почти два пъти от средствата, които сме получили чисто от ЕС. Преди две години, заради спрените европейски фондове при предишното правителство, страната ни дори излезе на минус – превърна се от  бенефициент, в нетен платец!

Все по-критично се говори, 22 години след промените в България, че никой от политиците в България не знае, не е посетил и не се интересува от създадения в гр. Гоце Делчев, единствен в света, внушителен институт по история на емиграцията. След 10 ноември 1989 г., независимо от обявената уж „новата правителствена политика“ спрямо емиграцията на правителството на Тройната коалиция, нито един управленски пратеник не е показал интерес към дейността на института, не го е посетил или направил опит да се запознае с неговото ръководство и дейност в България.

Г-н Премиер,обръщам се към Вас с покана. Убеден съм, че едно Ваше посещение в Института в гр. Гоце Делчев със съпътстващия го медиен интерес ще промени отношението към този твърде скъпо струващ проект от обществен интерес и полза, който досега стои незабелязан от обществото. Убеден съм, че нашите емигранти, които внимателно следят ставащото в Родината, ще отчетат това Ваше внимание по достойнство и ще се почувстват зачетени от най-отговорните фактори в България.

Създадения от мен Институт по емиграцията е единственият от този род в света. Този факт бе веднага забелязан и надлежно оценен от Скопие, откъдето изпратиха свои представители да се запознаят с целите и характера на Института, и бяха готови да направят угодни за тях, но не и за нашата българска кауза, предложения.

Г-н Премиер, искрено се надявам, че това мое писмо ще насочи вниманието Ви към този немаловажен за държавната политика проблем, и ще отделите малко от ограниченото Ви време да посетите Института и на място да се запознаете с неговите притежания, с изброяването на които не искам да утежнявам настоящето писмо.

25.05.2011 г.

гр. Гоце Делчев

Ваш с уважение, д-р Иван Илиев Гаджев

основател и директор на Института

от 1976 г. до днес.

Забележка (моя): Документът можете да прочетете тук. Автор е един от учителите по история в нашата гимназия - Теодор Йончев. Аз само го публикувам тук, за да получи по-широка гласност. Ако желаете да коментирате неговото становища, по-добре ще е да го направите на страницата, където е публикуван текста - така авторът ще може да ви отговори.

Забележка (моя): Документът можете да прочетете тук. Автор е един от учителите по история в нашата гимназия - Теодор Йончев. Аз само го публикувам тук, за да получи по-широка гласност. Ако желаете да коментирате неговото становища, по-добре ще е да го направите на страницата, където е публикуван текста - така авторът ще може да ви отговори.

А пък най-малкото аз съм един гост.

А може би самите възрастни, използвайки радикални методи на възпитание, правят неща, заради които после се срамуват. Не сте сами в грешките си, всички родители отвреме на време грешат. Но винаги е по-добре да се учим от чуждите грешки, нали?

Грешка първа

Обещанието “Повече няма да те обичам”
“Ако не си такъв, какъвто аз искам, няма да те обичам повече”

Мнение на родителите
Защо децата така често спорят по повод на всяка наша молба? Може би ни правят напук. Какво да правим? Да призоваваме към здрав разум? Но, те просто не слушат какво им говорят възрастните. Да заплашваме? Това още повече не действа. В такива случаи много родители използват своеобразен коз: “Сега мама няма да те обича повече”. Често много от нас произнасят тази фраза.

Мнение на психолозите
Обещанието повече да не обичате своето дете е едно от най-силните средства на възпитание. Обаче тази заплаха като правило не се осъществява. А децата прекрасно чувстват фалша. Веднъж излъгали, можете задълго да загубите доверието на детето. То ще ви възприема като лъжец.
По-добре е да кажете: “Аз пак те обичам, но не одобрявам поведението ти”.

Грешка втора

Безразличието
“Прави каквото искаш, все ми е едно”

Мнение на родителите
Защо да се напрягам? Да споря, да търся аргументи, да доказвам нещо на детето, да нервнича? Детето е длъжно да се научи само да решава своите проблеми. И изобщо детето трябва да се готви за живота като възрастен, колкото се може по-бързо да стане самостоятелно, а нас да остави на мира.

Мнение на психолозите
Никога не трябва да показвате на детето, че ви е все едно с какво се занимава. Дори и най-леко да почувства вашето безразличие, веднага започва да проверява доколко то е “истинско”. И най-често, проверката се свежда до извършване на лоши постъпки. Детето чака ще последва ли критика след постъпката или не. Получава се затворен кръг. Затова вместо да показвате безразличие, постарайте се да установите с детето дружески отношения, дори и когато поведението му никак не ви харесва.
Може да кажете, например така: “Да знаеш, че по този въпрос изобщо не съм съгласен с теб. Но искам да ти помогна, защото те обичам. Във всеки момент, когато имаш нужда можеш да поискаш съвет”.

Грешка трета

Прекалено много строгост
“Ти трябва да правиш това, което ти казвам, защото тук аз командвам”

Мнение на родителите
Децата трябва да слушат възрастните безпрекословно – това е най-важният принцип на възпитанието. Не се допускат дискусии. Не е важно на колко е детето – 6 или 16. Не децата не трябва да се отстъпва, иначе ти се качват на главата.

Мнение на психолозите
Децата обезателно трябва да разбират защо правят това или онова. Прекалено строгото възпитание, основано на принципи, които не винаги са разбираеми за детето, напомнят дресировка. Детето може безпрекословно да изпълнява всичко, когато вие сте наоколо и да “плюе” на всички забрани, когато вас ви няма. Убеждението е по-добро от строгостта. В случай на необходимост може да кажете така: “Сега ще направиш така, както казвам, а довечера спокойно ще обсъдим – защо”

Грешка четвърта

Детето трябва да се глези
“Ще направя това сама. Не е по силите на моето детенце”

Мнение на родителите
Готови сме да направим всичко за нашия малчуган, та нали децата трябва да получават най-доброто. Детството е толкова кратко, че трябва да бъде прекрасно. Нравоучения, неудачи, неудовлетвореност – в нашите ръце е да избавим малчугана от всички трудности и неприятности. Така е прието, да предугаждаме и изпълняваме всяко желание на детето.

Мнение на психолозите
На разглезените деца е много по-трудно в живота. Не трябва да се държи единственото чедо под похлупака на родителската любов, защото в бъдеще това може да доведе до множество проблеми. Повярвайте, когато родителите махат всяко камъче от пътя на детето, то не се чувства щастливо. По-скоро обратното, то се чувства съвършено безпомощно и самотно. “Опитай да се справиш сам, а ако не се получи с удоволствие ще ти помогна” – ето един от вариантите на мъдро отношение към дъщерята или сина.

Грешка пета

Натрапената роля
“Моето дете – моят най-добър приятел”

Мнение на родителите
Детето е най-важното в нашия живот, то е толкова съобразително, с него може да се говори за всичко. То ни разбира така, сякаш е истински възрастен.

Мнение на психолозите
Децата са готови да направят всичко, което се харесва на техните родители, та нали мама и татко са най-важните хора на света. Малчуганите дори са готови да се нагърбят със сложния свят от проблеми на възрастните, вместо да обсъждат своите интереси с връстниците си. Но така техните собствени проблеми остават нерешени.

Грешка шеста

Парите
“Повече пари – по-добро възпитание”

Мнение на родителите
Ние сме толкова притеснени с парите, че не можем да си позволим да се позабавляваме с детето. Постоянно всичко трябва да му отказваме, то доизносва стари вещи и пр. С две думи ако имахме повече пари бихме били по-добри родители.

Мнение на психолозите
Любовта не се купува с пари – звучи доста банално, но е истина. Често в семейства с невисоки доходи възрастните правят така, че детето да не е лишено от нищо. Но не трябва да чувствате угризение на съвестта за това, че не можете да изпълнявате всичките му желания. В крайна сметка любовта, ласките, съвместните игри и времето прекарано заедно с детето са много по-важни от съдържанието на портфейла ви. И накрая, съвсем не парите правят детето щастливо, а съзнанието за това колко е значимо то за вас.

Грешка седма

Наполеоновски планове
“Моето дете ще се занимава с музика (тенис, живопис), няма да му позволя да пропусне своя шанс”

Мнение на родителите
Много възрастни са мечтали в детството си да се занимават с балет, да свирят на пиано или да играят тенис, но не са имали тази възможност. И сега главната цел на мама и татко е да дадат на детето най-доброто образование. Не е важно на детето да му харесва много, ще дойде време и то ще оцени старанието на възрастните.

Мнение на психолозите
За съжаление децата не винаги оценяват усилията на родителите. И често блестящото бъдеще, нарисувано от възрастния във въображението му се разбива в пълното нежелание на детето да се занимава, например, с музика. Докато детето е малко слуша възрастните, но след това... Желаейки да се откъсне от клетката на родителската любов започва да изразява протест с достъпни за него способи. Това може да бъде и прием на наркотици или просто увлечение по тежкия рок в нощните часове. Затова денят на детето трябва да се запълва с полезни занимания като не забравяте да оставяте и малко време за негови лични дела.

Грешка осма

Твърде малко ласки
“Целувките и прочие нежности не са важни за детето”

Мнение на родителите
Да прегърнем малката сестричка? Каква глупост! Да целунем мама? Да се погушкаме с татко? За това няма време. Много възрастни смятат, че ласките в детска възраст могат да доведат в бъдеще проблеми със сексуалната ориентация. Накратко – никакви прегръдки и целувки – има по-важни и сериозни неща.

Мнение на психолозите
Децата на всяка възраст се стремят към ласка. Тя им помага да се почувстват обичани и им придава увереност в собствените сили. Но помнете, желанието за ласка трябва в болшинството от случаите да идва от самото дете. Не натрапвайте на детето своята любов – това може да го отблъсне.

Грешка девета

Вашето настроение
“Може или не? Това зависи от настроението”

Мнение на родителите
Неприятности в работа, лоши отношения в семейството, колко често възрастните “изпускат парата” върху децата. Мнозина са уверени, че в това няма нищо страшно. Достатъчно е след това да купим на малчугана отдавна обещана играчка и всичко ще бъде наред.

Мнение на психолозите
Родителите трябва да показват на детето, че ги радват неговите добри постъпки и че ги разстройват лошите. Това създава у детето съзнание за непоколебимост в жизнените ценности. Когато възрастните, в услуга на своя егоизъм и настроение днес разрешават нещо, а утре го забраняват, детето може да разбере само едно: все едно е какво правя, важно е настроението на мама. Ако чувствате, че не можете да се превъзпитате, по-добре предварително да се договорите с детето “Когато съм в добро настроение, не значи, че всичко ще ти е позволено. А ако съм в лошо – постарай се да бъдеш снизходителен към мен”

Грешка десета

Твърде малко време за възпитание на детето
“За съжаление съвсем нямам време за теб”

Мнение на родителите
Много възрастни са доста заети в работата, но се стараят всяка свободна минута да прекарват с децата – водят ги на градина и на училище, готвят им, перат, купуват всичко, което им е нужно. Децата трябва сами да разбират, че родителите просто нямат време да поиграят с тях или да им почетат.

Мнение на психолозите
Възрастните често забравят простата истина – ако сте родили дете, трябва и да намирате време за него. Дете, което непрекъснато слуша, че възрастните нямат време за него ще търси сродна душа сред чуждите хора. Дори ако денят ви е разпределен по минути намерете вечерта половин час (в този въпрос е важно качеството, а не количеството), постойте до леглото на детето, поговорете си с него, разкажете му приказка или му прочетете книжка. Това е толкова необходимо.

източник: www.amber-bg.com