Всички камери имат поне 2 начина да се контролира светлината - скоростта на затвора и диаметъра на апертурната решетка. Апертурната решетка е като ириса в окото. Тя контролира навлизащата светлина, като си променя диаметъра. Когато се натисне бутона за снимане, решетката се отваря със зададен предварително диаметър и стои така зададено предварително време, през което изображението се експонира върху един чип, наречен матрица, който обработва светлината достигнала до него и после тази информация се записва в някаква памет в апарата ви.

От тука проличава, че ако някоя от тези стойности е по-голяма(да но говорим и 2те), на този чип ще попадне прекалено много информация и снимката ще стане преекспонирана. Всеки апарат си има и така наречения ISO ниво, което всъщност е чувствителността на този чип към светлината, която достига до него. Представете си вечер, след като сте били достатъчно дълго време на тъмно как ви се заспеляват очите ако изведнъш някой пусне лампата около вас и как ви трябва време да се съвземете и започнете да виждата нормално. Ако бяхте фотоапарат, в мометна, в който ви е тъмно и можехте да виждате дейталйите на тъмна светлина щяхте да сте на високо ниво на ISO. Общо взето исото ви помага да виждате тъмните детайли за по-кратко време, вместо да се опитвате да се съсредоточите за да ги забележите.

Тези обяснения не съм ги превеждал от никъде, а са така, както аз си ги разбирам нещата. Затова ако имам някаква грешна представа за някой от термините търпя критика. 

Че за да заснимаме красиви кадри, като използваме ръчните настройки на апарата си, трябва да знаем какво прави той, за да може да се получи изображение и как да го манипулираме за да започне той да ни слуша и да прави това, което искаме да се получи преди да натиснем копчето за снимане.

Като за начало да ви преведа триъгълника горе:
Shutter speed е скороста на затвора, а Aperture, е апертурната решетка, ISO е чувствителността на апарата към светлината или исото :), а за exposure се говори в целия пост.
От този триъгълник и от увода се разбира, че 3те му върха работят за да се получи добра експозиция. Вече знаем, че трябва да намерим баланса.(едно е да балансираш между 2 неща, съвсем друго е на 3 ;)) Така, че не разчитайте, че във всеки един момент, ако знаете какво да зададете на някой от 3те елемента, ще можете да направите добър кадър. Както вече казахме, важен е баланса между 3те.(една от многото света троици във фотографията, освен нея има и 3те линии, но всяко нещо с времето си). Много интересен пример намерих в интернет за взимовръзката между тези 3те неща. Аз го обясних като човек, който е стоял на тъмно и изведъш му става много светло.

Примера казва следното: Представете си, че сте на плажа и че ви пече жарко слънце. Целта от цялата тази процедура е да получите приятния лек загар, който много жени се опитват да постигнат дори и зимно време стоейки из разните солариуми. Но тъй, като това е общност "фотография", а не "Здраве", ние не искаме да ставаме с красив тен, а да направим красива снимка.
 
Всеки човек им различна кожа и почернява за различно време на слънце. Чувствителността на кожата към слънцето можете да си я представите като ИСОто на вашия апарат.
 
Скороста на затвора е времето, на което стоите на слънце. Колкото повече стоите, толкова повече тен хващате, но можете и да изгорите(да се преекспонирате) ако стоите много време.

Апертурната решетка е като плажното масло. То спира част от слънчевите лъчи в различна степен в зависимост от фактора си. Ако увеличим фактора на плажното масло, можем спокойно да увеличим и стоенето на слънце без да се притесняваме, че ще изгорим дори и да сме с чувствителна кожа.

От всичките тези бръщолевения можем да разберем, че във всеки един момент трябва да приемем някой от 3те елемента за базов и според него да нагласяме останалите. Обикновено това е ИСОто. Тъй като в повечето от евтините апарати за него имам възможност да избираме измежду 4-5 стойности, като максималната рядко надхвърля 800(в каноните от нисък и среден клас са 50,100,200,400,800). 

Вземе си едно исо(избираме колко сме чувствителни на слънце). После обикновено аз избирам фактора на плажното масло(диаметъра на апертурната решетка. Там по-малкте стойности означават, че се пропуска повече светлина и обратно). Това отново го избирам в предвид сравнително малкия избор който ни се предлага в по-евтините апарати (от f2.7 до f3.5). Обикновено нагласям на най-малката или на най-голямята и от там насетне търся баланса.

И последно е скороста на затвора. При него избора е много голям. От 1/3200 до 14 секунди. 

Като знаем тези 3 неща всичко останало е процес на проба грешка и на разбиране възможностит на апарата си за да получм изображение, чиято хистограма (ако не знаете какво е, скоро ще го научите ако следите фотоблога) да показва добър диапзон на балнса на светлите и тъминте тонове.

Можете да пробвате на следния адрес да променяте настройките и да видите какъв би бил резултата: http://www.photonhead.com/simcam/shutteraperture.php
Има и други допълнителни настройки, но тези, както вече споменахме са основните и всеки фотограф трябва да умее да ги манипулира.

Дано съм ви помогнал да ги разберете.

Днес се оказа, че няма какво да правя. Вкъщи няма никой, шефът не се обади да свършим някаква работа, времето навън не ме предразполага към разходки, а паяжините в портофела ми не позволяват ходене на кафенце. И тъй - реших да се позанимавам с любимия ми дигифот и да поснимам нещо. И понеже от много месеци не се бях бръснал, реших да го сторя и да виприпомня как изглежда лицето ми без руното на брадата.

Как направих импровизираното студио, ще обясня по-надолу, а сега - резултатите:

Първият голям проблем, с който се сблъсках, беше автофокусът. Тъй като той работи на принципа на отразен сигнал /светлина, звук, т.н./, беше невъзможно да фокусирам върху себе си.

Както е известно, за да се получи добра портретна снимка е нужно да се използва режим на обектива над 50 мм (35 мм еквивалент), най-добре над 80 или с думи прости - да се използва зуум-а (увеличението) на дигитален апарат (най-чест с 3-4Х макс оптично увеличение) след средата, т.е. поне 2Х. Ето защо, за да се получи снимка като горната (Сн. 1) е нужно да застана на около 2 метра от апарата, а той фокусира на полуспусък, т.е. не мога да го стигна.

Проблема реших със следната постановка (Сн. 2):





Така, когато си извадим 4 снимки 9х13 и ги платим по 20 ст. и си ги изрежем по гореупоменатите условия, ще имаме набор паспортни снимки за скромната сума от 80 ст. Освен това ще сме направили колкото проби си искаме и ще сме си направили всякакви козметични корекции, за които във фотото вече зимат левчета....


ПП Нито едно животно не пострада по време на експеримента. Освен аз, че ме заболяха краката да тичам от статива до табуретката :))). Леопардовата кожа си е чиста синтетика!

Аз тук да попитам специалистите, знае ли някой как мога да си заснема самичък самоубийството? Мисля, че ще се получат готини снимки от полета от Родина. Но се чудя само, дали да го направя на филмче или на някакъв мултишот?!