Отиде си един страхотен човек. Човек, който ме е научил на много неща. Човек, който винаги е бил там, когато искаш да споделиш нещо или да попиташ нещо. Човек, който раздава цял живот мъдростта си. Човек, който всеки път, когато ми заговореше, ми говореше за любов, за обичта между хората, за това, че светът не може да съществува без любов, за това как трябва да раздаваш любов без да търсиш отплата. И това е човек, който е лежал много...много дълго време по лагери, заради убежденията си и въпреки това той беше способен да дарява своята любов, да обича всички, да запази вярата си и да я дарява на другите.
    Не, той не ми беше роднина, но ми беше много по-близък от много, които ми се водят такива.
    Почивай в мир, дядо Методий! Сигурна съм, че благодарение на това, което си направил и казал през живота си, си направил света малко по-добър и си дал стимул на много млади хора да бъдат като теб!