Здравейте и от мен.
Покрай тези работи не ми остана много време за писане в блога.Не че съм толкова зает, но през свободното време обикновенно спя или чета майли.(понякога гледам и телевизия). Бях започнал да пиша за сравнението на 3та магазина. Стигнах почти до средата. После не ми идваше вдъхновение да го продължа и по-добре. Главното достойнство на един от тях вече го няма и за мен той си остава обикновен голям магазин. Като имам повече време и вдъхновение се надявам да продължа статията.  Заради въпросният постинг пък пропуснах да отразя няколко неща които ми бяха направили впечатление и които за съжаление сигурно вече съм позабаравил.


Спомням си, когато имаше бой между английски и германски фенове американците колко диви ни изкарваха и кака се радваха, че този дивашки спорт не е бил толкова популярен в тяхната държава. Това го говореше някакъв по един от новинарските канали(ако не се лъжа беше фокс нюз.) В крайна сметка за половин час наприказва достатъчно глупости за европейския футбол и 3 пъти повече глупости колко велики били зад океана и че тука никога не можело да се случи подобно нещо и бла бла... После коментирахме това с един американец. Тогава ме усени брилянтната идея и му казах, че американския футбол не може да се нарича така, защото в него няма никаква топка. Тогава на акъла ми дойде до каква степен се опитват да се направят на най-добрите, щом приначават типично европейски думи и след това се опитват да ни втълпят, че те са правите.

Няколко дена по-късно гледам дискавъри. Говорят, че бензина започва да привършва, и че трябва да се отива към алтернативни горива. Накрая на предаването направиха много добро обобщение. Буквално казаха, че в стремежа си да се отчуждят от Европа и да станат уникални и независими, американците започнали да правят мощни коли, които горят много. С това те искали да покажат, че можели да се оправят сами и имали достатъчно ресурси за колите си. Сега това тяхно перчене и индивидуализъм им нанасял огромни щети. Една четвърт от количеството бензин, изгаряно по света за един ден бива изгорено в САЩ. Сравнете площа на САЩ с площа на останалите континенти. Вече е рекламите за коли не натякват колко мощна е колата а какъв е разхода на гориво. В момента бензина е 3 долара за галон. Доколкото си спомням като дойдох миналата година беше 1.70 :) А те продължават да си карат пикапите и джиповете и колите им с по минимум 200 коня. Така, че не е много хубаво да си различен.
Но пък най-интересното е, че ако гледаш обикновените американци през деня, никога не можеш да усетиш тази атмосфера. Чак ти става приятно. Всички са дружелюбни, усмихнати, имаш чувството, че и на муха не биха посегнали...

Няколко дена по-късно си говорих с една колежка в бургера. Много приятна и усмихната жена. Както си говорим, аз и предлагам кафе, тя не иска от там започва един разговор. Тя съвсем спокойно и със същата усмивка на лицето ми обеснява, че имала рак в стомаха, диабет и още няколко болести, че заради това трябвало да внимава какво яде, а и да яде по-често, че имала бивш съпруг в затвора заради пиянство, че в момента имала много готин приятел.... и така между другото ми казва, че доктора и казла, че имала още най-много 2 години живот.... и продължава да ми говори как работела на 3 работи. Заплатите на 2 от тях отивали по фондове и застраховки, как като умряла и семейството и щяло да получи много ама много пари... Тоя разговор ме разтърси буквално из основи. Не ми излезе от главата 2 дена. Жината си живееше с мисълта, че след около 2 години повече няма да я има и работи здраво да осигури пари на семейството си. Разправя ми как приятеля и искал да си имат дете, но тя отказала... Дори се чудя как изобщо да го коментирам. Просто разтърсващ разговор. Това според мен е достатъчно. Новина, която изобщо не очакваш, изтупана ей така между другото и оставена на страна. Като се замислях през тези 2 дена си е така. Животът продължава с или без нас. Някой го напускат, роднините им и приятелите им остават. А точно те са хората, които правят живота Живот. Ние реално живеем заради тях, а не толкова заради нас самите. Те са хората, които ни радват и които дават смисъл да заспиваме и да се събудаме всеки ден, знаейки, че този ден няма да бъде пропилян напразно, а ще бъде изживян с приятни за тебе хора. Ето защо трябва да си щастлив през всеки един момент, в който тези хора са около теб и в който не чувстваш никакви отрицателни емоции...
Проблема е, че усещаеми тези моменти, когато ги нямаме.

// Ако не ви се четат объракни размисли за ситуацията ми в момента няма смисъл да продължавате \\

Понякога ме е яд на себе си. Работя на 3 работи. На едната от тях вече правя двойно по-малко часове, но карай. Все пак я имам. Всяка вечер съм зает. И пак искам и още и още.. Казвам си защо да стоя в къщи и да гледам телевизия или пък да спя, като мога да работя. Всеки час работа ми е 9 долара. В България колко хора имат тази възможност. Работите са елементарни и почти не са трудни. Това, което те измаря е, че не спиш или, че просто не ти се работи. Гледам да взема всеки възможен час, а забравям за себе си и за приятното време, което бих прекарал примерно пред телевизора.(какъв кеф а ;)) Вярно, е че имам много разходи... Радвам се, че съм тука само за 4 месеца. Не мога да си представя да живея такъв живот постоянно.

Ядовите ми са свързани главно с намаляване на часовете на едната работа или пък правенето на велики на някой от "босовете ми", които са с класи под мен, но просто са работили по-дълго това. Ако в някоя от работите правя по-малко часове, това означава повече време за себе си, но пък като имам време и като се замисля си казвам - "Абе лаптопа ти струва 1500 долара. Що не си ги изкараш. После като се върнеш в БГ ще си почиваш." После си казвам - "Парите не са всичко, почини си малко и се порадвай на живота, разходи се из града, по плажа.." ... И съм ту в единия, ту в другия полюс. Говоря объркано, защото мислите ми са объркани. Направил съм си таблица в Ексел, която ми смята часовте работа и приходите ми без данъци, квартири, разходи... Последната седмица, която свърши съм работил 67 часа. Не е като 100 преди 2-3 седмици. Като се нормализират нещата около работите дано правя около 80 часа седмично и да мирясам. Главния ми проблем е, че като идвах тука си поставих за цел да изкарам едно определно количество пари. НИКОГА НЕ ПРАВЕТЕ ТОВА! ако ще отивате на подобна програма като моята. Работете и си живейте. В следващия постинг ще напиша как се опитвам да се забавлявам когато мога.

Другите ми проблеми са, че нищо не е постоянно. Постояно се опитваш да се нагодиш към някакви нови ситуации. Като се започне от местеното в друга стая в квартирата. После връщането в предишната. Първо с едни съквартиратни, после с други, после с една американка, която виждаме за около 10 мин веднъж на 2-3 дена, че сега може да дойдат едни рускини... Ама това са бели кахъри. После започваме с търсенето на работа, търсенето на втора работа, интервюта, чакане, графици, нагласяне на графици да са ти удобни... вече свикнше с нещо. Ама пак няма мира, През това време доминиканците ти се правят на интересни, после се оправш с тях, на другата ти работа започват да приличат на хора и да разговарят с теб и помежду си.. нов шеф. Всички мразят новия, ти не намираш нишо лошо в него, ама сте заедно само 2 вечери, после ти намаляат часовете много яко в 3тата работа. Казват ти, че преди сте били 60 човека, сега са 130. Всеки прави двойно по-малко. Яд те е, че си се прецакал и че не си приел другата работа като основна с по-високата заплата. После пък на нея шефа ти се прави на интересен, казва ти, че не се нуждае повече от теб и трябва да работиш през деня, ти си зает през деня, вече се им казал, че можеш да работш 2 дена вечерта. После се оказва, че заради рязането на часовете в другата работа вече си свбободен и през деня. Говориш с други шефове. Без да искаш казваш, че предишния ти е казал, че не се нуждае от теб вечерта. Тоя казва че предишния е тъпанар и да не го слушам. Нямали хора за вечерта и ми казва че мога да си работя когато си поискам само да не правя повече от 40 часа.. Супер а?... Да, ама още нямат бели тениски, трябва да чакам да им докарат. Казват ми раобти си вечерта и не го слушай. Ама вечерта е точно тоя дето ми казва, че не се нуждаел от мен.... абе замотани истории. 

Всичко е в посотянно движение. Нищо не се спира за малко да  си поотдъхнеш. Всело влачи към себе си. Ти гледаш да балансираш и се радваш, че в края на Септември всичко ще свърши. Все пак никой не ти е виновен.

Сам съм си го направил.

 

Съвет 1: Научете си домашното

 Разберете къде отивате и какви са местните обичаи. Да не се окаже, че сте се подготвили за грандиозен шопинг, и в същото време да разберете, че нито един магазин не работи заради национален празник , например.

  Съвет 2: Научете котировките и местната валута

За да не вадите калкулатора или телефона си , за да пресмятате всеки път колко ви струва нещо, просто запоменете една ориентировъчна цена.

Съвет 3: Запознайте се с околността

 Хубаво е и да имате карта на града, и да се постараете да запомните едно-две имена на улици в центъра. Със сигурност няма да е същото като наистина, но поне ще знаете какво да кажете на таксиметровия шофьор.
Говорейки за таксита, добре е да разучите маршрута си предварително и средните цени на услугата за града, в който отивате.

  Съвет 4: Научете езика

Разбира се, че от вас не се очаква да научите да водите свободен разговор, но фрази като :"Къде е тоалетната?", "Колко струва?" и "Къде се намира еди-какво-си?" са доста полезни в страни, където рядко се срещат англоговорящи.

  Съвет 5: Знайте кой може да ви помогне най-добре

Сигурно сте виждали оживени кръстовища и отчаяни туристи, разпънали огромни карти в ръце, които питат минувачите за посоката. За да си спестите срама от това, изберете някое тихо местенце, за предпочитане кафе или ресторант, дори и магазин.
Персоналът на някое заведение доста по-добре познава околността, и ще ви даде доста по-полезна информация за това накъде да поемете или как да стигнете до мястото , където искате, отколкото случайно преминаващи минувачи, които може и да са туристи като вас.

Съвет 6: Внимавайте с облеклото

Добре е да подберете внимателно облеклото си преди да тръгнете на път. Имайте предвид, че хавайката и бермудите в комбинация с турски гумени джапанки не се приема добре навсякъде , и рискувате дори да бъдете сочени с пръст.

Съвет 7: Внимавайте как се държите

Когато не сте си в България, е хубаво да не се държите все едно сте шеф на Витошка. Като гост трябва да спазвате някои важни правила, едното от които е да не вдигате тон срещу който и да е.
При инцидент с местен жител докато се разбере кой крив, кой прав, ще загубите голяма преднина, обяснявайки с ръце и смесица от руско-англо-български какво се е случило на все по-настръхващата и заплашително изглеждаща тълпа.
Бъдете сигурни, че имате достатъчно местна валута, за да не се окажете с пълен джоб евро на монети насред Белград и да умирате от глад, а нито един търговец или банка да не ви ги приема.
Пътуването в голяма група не е особено приятно, особено като стане дума за смяна на плановете. Въобще масовите екскурзии не са добра оферта, освен ако не искате да си комуникирате 24 часа с баби, дядовци и многодетни семейства с разглезени хлапета.

Съвет 8: Стойте настрана от утъпканите пътища

За да видите дадена страна от към истинската й същност, се отделете от обичайните туристически маршрути и пробвайте с нещо нестандартно.
Избягвайки натоварените дестинации, ще можете да си вземете и по-евтин самолетен билет, както и да намерите далеч по-евтин хотел. И вместо пак да обядвате в "Макдоналдс", рискувайте поне веднъж с местната кухня, можете да останете приятно очаровани.

Съвет 9: Потърсете помощ от местни

Ако имате някой познат в страната или познат на познат, е добре да се свържете с него и да поискате малко информация. Винаги е добре някой да ви насочи към по-добрите места.
Ще е добре да знаете и къде да отидете, за да се отнасят с вас като към местен, вместо да ви отрежат главата в някой иначе съвсем непретенциозно изглеждащ ресторант. Най-важното: подгответе се колкото може по-добре преди пътуване, защото, ако се държите като типичен турист, ще получите отношение като към такъв. А знаете какво се случва с типичните туристи в България, когато си хванат такси или отидат да обядват на неподходящо място.

  Е, приятни пътешествия!