Моето кутре,
колко малко го виждам, колко малко време му отделям, как ми се радва като ме види сутрин и вечер. Израстна и стана голямо куче, шест, скоро седем години ще направи а аз не съм бил с него дори една общо.

Липсваш ми, Обичам те Кутре мое.

Ами... без думи просто, можем само да се учим ;))

Дадох ти очите си - за да виждаш света през мен, моля те не затваряй клепачи...
Дадох ти ръцете си - за да усещаш и докосваш като мен, моля те не ги свивай в юмруци...
Дадох ти ушите си - за да можеш да чуваш любовта ми, моля те не ги запушвай...
Дадох ти устните си - за да можеш да целуваш, както аз целувам, моля те не целувай друга...
Дадох ти крака си - за да идваш по-бързо при мен, както аз бягам към тебе,моля те не ги навехвай...
Дадох ти тялото си - за да го прегръщаш нощем, моля те не го удряй...
Дадох ти сърцето си - за да можеш да обичаш ,както аз обичам, моля те не го разбивай...
Дадох ти душата си - за да чувстваш и преживяваш нещата, като мен, моля те не я разкъсвай...
Дадох ти живота си, за да живея с теб. Моля те не го погубвай.
Пази ме, не губи нито един от тези подаръци, защото няма да бъда същата. И, моля те, не ги изхвърляй в кошчето за боклук.
Обичам те.

Знаеш, че те обичам. Разбира се,че знаеш...Ако не те обичах, нямаше да се разкъсвам между 4 града, работа и университет заради теб...Затова те моля да ми простиш за нещата,които сега пиша. Не, че те раняват, не че ти нямам доверие...Просто спомените са прекалено болезнени и дълбоки...
***********
Усещам я, разбираш ли? Сянката и, до теб. Промъква се между нас. Опитвам се да се убедя, че се лъжа, но интуицията ми е прекалено силна. Никога преди не съм усещала нещо подобно за която и да е от жените, които се навъртат около теб. И много боли, когато вечер се обадя да те чуя, а ти си в нейната стая и чувам смеха и...Казваш, че не би позволил нищо да се случи. Тя е просто съседката, имала те за съквартирант...Вярвам ти. Но на нея не.
Преди две години и половина се влюбих за първи път, знаеш тази история. Обожавах го. Той също беше красавец, като теб, макар и с не толкова агресивна красота. Много жени имаше около него, а той първо на шега, после наистина избра мен. Ревнувах го, безумно го ревнувах от всичките, макар да знаех, че няма нищо с приятелките си. Докато един ден не се появи Тя. Бяхме в чата и още от момента, в който я видях, че влиза в канала , сърцето ми се обърна. Същото разяждащо чувство, че тя ще го поиска, което изпитвам сега за онова момиче край теб. Историята нататък е ясна. Той започна да ми се изплъзва, да лъже, а аз не усещах. Докато накрая се разделихме, заради нея. А аз ,не знам дали защото съм много наивна или много добра, после и помогнах за някои неща в София. Глупачка, нали? Не ме заболя от изневярата, не ме заболя от лъжите. Заболя ме,защото той си отиде, тя ми го отне. Поигра си и се разделиха...Сега той е щастлив с първата си любов и му пожелавам още много години това щастие, защото въпреки всичко, той е добър като човек ...Както и да е.
Същото изпитвам сега, разбираш ли? Не ме е страх, че ще спиш с нея. Дори ти казах - давай, ако ти харесва, мен не ме боли от това. Пораснала съм достатъчно, за да знам, че един мъж не може да бъде моя собственост. Освен това сме на 200 км, виждаме се през седмица - две и последното, което успявам, е да задоволявам нуждата ти от секс. Така че ако искаш - опитай. Няма да се сърдя. Но никога не и позволявай да ни раздели. Да скъса онова, което има помежду ни (и което не е просто едно брачно свидетелство).
Щях да кажа, че ако си отидеш, този път или ще умра, или ще се откажа от любовта, но това са глупости. Няма да направя нито едно от двете, защото смятам ,че всеки има право на щастие и аз съм готова да се боря за моето.Бих те преживяла, но не искам! Искам те до себе си, както досега си бил, без да гоня сенки, без да чувам зловещ смях, без да мразя моите неща, които тя е докосвала...
Мразя интуицията си.
Мразя неувереността в себе си.
Мразя нея, без да я познавам.
Мразя ревността си.
Прости ми всички тези думи ...
Обичам те.

Нещо трепна в мен... Още с първите думи които си разменихме... Те не бяха точно за него, и аз не знам за кого бяха. Но той откликна някак по-различно от другите... Тогава нямаше име, нито лице, нито глас... И когато за пърив път го видях, някак не исках, не можех да поварвам, че това е същото онова същество зад думите... Тази среща мина и замина - други неща ме тревожеха тогава, друг ми късаше сърцето. Ала една невероятна лъчезарна усмивка честичко изплуваше в мислите ми... И този прекрасен глас... И думите му - така уверени, успокоителни, искрени, загрижени... Но аз не схващах, че това е ТОЙ. Оплетена в глупавите си самосъжалеиня и неоснователна неувереност не подозирах какво ми се случва...

Влюбвах се неподозирано от мен самата. Влюбване, различно от всички други. Някак нежно и спокойно, уверено - като него самия. Усещах в него голямо сърце и душа, усещах някаква тъга и непримиримост. Но това не му пречеше да се усмихва и да се радва на света... Тази моя любов не ми се натрапваше и за това не й обръщах внимание. Той беше непрекъснато в мислите ми, без да се натрапва - също като любовта ми към него...

До следващата ни среща няколко месеца по-късно... Не мога да опиша какво се случи тогава. На пръв поглед нищо. Но сякаш усещах погледа му върху себе през цялото време, а аз бях щастлива, че имах възможност да прекарам повечко време с него... Цялата компания много се веселихме, пийнахме, хапнахме, танцувахме, говорехме си... И изведнъж се оказах в обятията му. Вървеше някаква песен и един приятел буквално ме набута в ръцете му да танцуваме... Бях се сгушила в него - трепереща, уплашена, невярваща, че това се е случило. А той ме беше притиснал към себе си така сякаш ще му избягам и в същото време много нежно... И танцувахме... Най-странния танц в живота ми... И изведнъж песента свърши и сякаш магията си отиде...

Или аз си мислех, че си е отишла. Мислех си, че съм го прежалила, а всъщност любовта ми растеше. Започваше да си показва рогцата, да ме тормози - искаше да я покажа, да престана да я крия в себе си. А мен ме беше страх... Страх да не бъда отхвърлена, страх от това, което става с мен... Да знаете, много е лесно да си сам и да не ти пука за никого. Да не обичаш никого освен себе си. Но веднъж разбереш ли какво е няма връщане назад... Изглежда много страшно и непосилно. Но не е така... Сега го знам, но тогава ми се струваше страшно и нечестно...

Но за добро или лошо тогава бях в кофти период. Закотвена у дома за много време, без интернет, депресирана, отчаяна и много самотна... И понякога си мисля, че той ме спаси... Не знам точно как - обаждаше ми се от време на време, а аз съответно буквално го побърквах с SMS-и... Тогава продължавах най-упорито да отричам... Но накрая се предадох и изпратих един по-особен SMS... И от там като се почна... Не знам как да го нарека - щастие или мъчение... Понякога беше мъчение за мен, защото май не бях наясно със себе си и се страхувах... Страхувах се да не бъда отблъсната, страхувах се от това да бъда щастлива, дали ще се справя...

Но пък той явно е бил наясно със себе си, а дори подозирам и че с мен е бил наясно... Не знам как да разкажа останалата част от историята, малко ми е някак мътна... След този SMS започнах да усещам някаква промяна в отношението му към мен. Промяна, която ми харесваше, макар да не схващах съвсем ясно в какво се състои. Имах чувството, че някак леда се е пропукал. Дали аз съм успяла да го пропукам или той ми е позволил - не знам. Не знам кой кого успя да спечели. Но дълбоко в себе си вече знаех, че ТОЙ е Човекът... И на една поредна среща нещата просто проследиха естествения си ход... Това което се случи тогава, някак си знаех, че ще се случи... Беше сън някакъв, от моите странни сънища. И все пак знаех, че е истинско...

Седмица по-късно той ми предложи да се омъжа за него... Аз приех! Понякога си мисля, че с него не можем да бъдем просто гаджета. Каквото и да приказват всички аз съм дълбоко убедена, че той е човекът с когото искам да остареем заедно и той да е бащата на децата ми...

Понякога тази моя любов боли. Там, някъде вляво те стяга нещо... Някаква огромна лапа - мека, но с дълги и остри нокти... Сладка болка... Болката от ляво... Липсва ми понякога... Всъщност непрекъснато, когато не сме заедно... Той се шегува с мен, че съм пристрастена към него... Но знам, че ме разбира... И може да не го показва, но знам, че и той се чувства така... Той е моето сърце и душа! Моето слънце и звезди! Моята тиха земна човешка любов...

I love the way ya look tonight

With your hair hangin' down on your shoulders

N' I love the way ya dance your slow sweet tango

The way ya wanna do everything but talk

And how ya stare at me with those undress me eyes

Your breath on my body makes me warm inside



Let's make out - let's do something amazing

Let's do something that's all the way

Cuz I've never touched somebody like the way I touch

your body

Now I never want to let your body go...



Let's make a night - to remember

From January - to December

Let's make love - to excite us

A memory - to ignite us

Let's make honey baby - soft and tender

Let's make sugar darlin' - sweet surrender

Let's make a night - to remember - all life long



I love the way ya move tonight

Beads of sweat drippin' down your skin

Me lying here - n' you lyin' there

Our shadows on the wall and our hands everywhere



Let's make out - let's do something amazing

Let's do something that's all the way

Cuz I've never touched somebody like the way I touch

your body

Now I never want to let your body go...



Let's make a night - to remember

From January - to December

Let's make love - to excite us

A memory - to ignite us

Let's make honey baby - soft and tender

Let's make sugar darlin' - sweet surrender

Let's make a night - to remember - all life long



I think about ya all the time

Can't you see you drive me outta my mind

Well I'm never holdin' back again

Ya I never want this night to end

Cuz I've never touched somebody like the way I touch

your body

Now I never want to let your body go...


Да му се не видят и хормоните и чудото ,дето така ме разревават от едната песен..
Къде отиде силното момиче,чийто мъж не и липсваше...Което беше отхвърлило варианта да заплаче някога,защото него го няма,
понеже от самото начало си знаеше,че ще са далеч един от друг..Искам си я обратно...Момичето,което
плачеше за нещастните хора по света,но не и за мъжа си, защото знаеше,че той ще дойде и ще бъдат заедно...
Толкоз.Не мога да си позволя повече, защото съвсм ще ми отиде силата , а тогава ще стане лошо...

Че не съм нормална , това е всеизвестно, но понякога и аз си се дразня, че не знам какво искам.
Онзи ден писах, че  съм студена и лоша с теб, когато сме заедно, а сега...Сега нямам търпение да дойде утре, да стане следобед, да те видя на гарата ...Ръцете ми да обгърнат врата ти, пръстите да се заплетат в косите и дълго , дълго да те целувам. Още там - на гарата. Да видят всички, че те обичам, че съм горда и щастлива да съм твоя съпруга!!!
Нямам търпение да се приберем вкъщи и да се гушнем в скърцащото легло!Да ме гледаш с онзи поглед, който ме иска повече от всичко на света, да ме докосваш бавно и нежно.Абе бавно...все едно не знам, че само да влезем в стаята и ще си се нахвърлим...2 седмици са си това, а пък сме на 22, не сме от желязо. Пак ще прецакаме романтиката...Все едно , просто толкова много искам да дойде утре и да съм  с теб , че ще ми е все тая какво и как ще правим заедно. Важното е, че ще бъдем заедно, ще дишаме в един ритъм, ще държиш ръката ми...
Обичам те, по дяволите,нищо,че съм такова магаре :):):):)
До утре, любов моя!!!!!!!!

Нещо като разширен коментар на Фростиевото писание  .

Теб те няма. Или по-точно мен ме няма. В началото, когато избрахме този тип връзка, когато се оженихме авантюристично, знаехме, че ще стане така - ту заедно , ту далече . Изкарахме късмет с програмите, с това , че напуснах работа и можех почти всяка седмица да съм при теб за  по 3-4 дни...
Мен не ме боли , когато си тръгвам! Не ме боли, когато те няма...Защото се затворих за болката още тогава.Реших, че щом сме го избрали, нямам право да боли, нямам право да ми тежи. Наистина, липсваш ми, но не е онази болезнена липса , в която плача или мисля постоянно за теб - не. Липсваш вечер, когато заспивам сама,негушната.Липсваш сутрин,когато се будя сама, негушната и няма чии коси да галя,чие носле да целуна, чии мускул да захапя, за да те събудя и да се любим - най-хубавото добро утро :) Липсват усмивките ти, липсва ми и цупенето ти ..И все пак не болезнено...Някак си , когато те чуя по телефона, се успокоявам и  забравям, че си на 200 километра, че има още седмица-две ,докато те видя...
Има една приказка, че очи ,които не се виждат, лесно се забравят...Аз не мога да те забравя, та как биха могла, след като сърцето ми бие за теб. Ивсе пак ме е страх...Страх ме е че по начина, по който се изолирах от болката, всъщност се изолирах от теб. Не те допускам до себе си, за да не плача после,когато се разделим за по-дълго. А ти страдаш от това мое студено и хлъзгаво отношение...което дори не мога да ти обясня на какво се дължи, колкото ида съм се опитвала. А ти от своя страна се опитваш да не ми се сърдиш, да показваш разбиране, да ме отвориш за себе си...Свикнах.Свикнах да те няма...И сега не знам как ще свикна да си всеки ден до мен, да се ровиш в същността ми,  да четеш мислите ми...А моите мисли са моята крепост, всяко тяхно разкриване е болезнено, дотолкова,че да чувствам,че предавам себе си. И макар на теб да се предам - на съпруга ми, това  няма да направи предателството по-малко.
Обичам те, винаги ще те обичам, помни го. Не съм объркана, знам,че те обичам и те искам до себе си.Но, моля те,когато  сме заедно, не се плаши от  хладината ми, не се опитвай да ме променяш,не ме карай да се разкривам. Бъди нежен и търпелив, стените сами ще паднат и ще те допусна до най-вътрешния кръг...и ще бъдеш не само любовник и съпруг,не само бъдещ баща на бъдещото ми бебе, ще бъдеш човекът, от който зависи животът ми . Това е положението, любов моя, това съм аз - крайна и упорита в крайността си. Засега ще имаш хладната, но когато заживеем заедно - ще имаш истински отдадената ти съпруга.Ако успееш да  ме понесеш дотогава...

Знаеш, че те обичам. Повече от колкото е възможно. Казваш, че съм ти го доказала, може. Това може само да ме радва и да ме прави щастлива.

Знам, че ме обичаш. Повече отколкото е възможно. Доказал си ми го. Как точно, тук ще замълча, защото не може да бъде облечено в думи...

Липсваш ми ужасно много. Нали знаеш: "Най-далечно разстояние, туй което ни дели!" Казах ти, трябва да измислим някакво решение, защото не мога така, не искам така. И с всеки следващ път ми става все по-трудно да си тръгна или да те пусна да си тръгнеш. Знам, че и на теб ти е трудно и надявам се искаш да се променят нещата...

Понякога не мога да разбера какво става с теб. Не ме пускаш сякаш. Но аз ще чакам търпеливо, в правото си си, но знаеш, че се тревожа за теб... Не искам да си тъжен и да си мислиш за лоши неща. Боли ме когато си тъжен, така както теб те боли когато съм нещастна. Какво ще правя аз, ако ти се предадеш? Защото аз съм слабата и имам нужда от теб. "I need yor love to hold me up when its all too much to bear." Ти си липсващата ми половина и имах невероятното щастие да те намеря и не искам да изгубя нас. Както някъде беше писано, в любовната аритметика 1+1 = 2, но 2-1 = 0...

Липсваш ми, безумно много. И когато те няма ме боли повече отколкото трябва... Съжалявам, че съм страхлива и понякога твърде слаба... Твърде самотно ми е без теб. Знам, не ще да сме нито първите нито последните. Знам, всичко минава. Знам, всичко ще се нареди някой ден... Но сега, сега не ми става по-добре от тия мъгливи... и аз не знам как да ги нарека... А твоята тъга, само засилва оня студ в душата ми ,който само ти можеш да стоплиш...

Обаче... Все някой ден ще си го намерим нашия си остров...

Май тоя път не съм особено цветуща на думи... Но ти ще разбереш, знам...