Представям ви първия български клип, посветен на кърменето :)

 

Преди няколко дни го видях в блога на Василена, но нямах време да се зачета в статията. После Бу го сложи на аватар. И после и пуснаха тема какъв е тоя бойкот и за какво иде реч.
А всъщност иде реч за агресивен маркетинг на Нестле. За внушаването на майките от страните в третия свят, че адаптираното мляко е по-добро от майчина кърма. За лишаването им от информиран избор, предлагайки на лекарите безплатни подаръци със запомнящо се лого, които майките виждат и после търсят в аптеките. За захранването на бебетата след раждането с АМ ( за това съм чувала, че и тук го правят), предлагането на няколко безплатни мостри на майките, които след тях вече не могат да отделят средства за кутиите с АМ. Започват да го разреждат с много вода, бебетата страдат от недохранване. А поради недобрите хигиенични условия (нестерилизране на шишето, мръсна вода) много от бебетата се разболяват от диария и умират.
Нестле е една от компаниите с най-силни позиции на пазара на хранителни стоки, но всъщност притежават и много други фирми, чийто приходи отиват за въпросния агресивен маркетинг на АМ. Ако и вие искате да се присъедините и да бойкотирате политиката на Нестле, това е списък с техни марки:
http://www.nestle.com/Brands/Brands.htm
Също така можете да последвате някой от съветите на Бу:

• Пишете за бойкота до местния си вестник или в интернет. Ползвайте банера.
• Основете местна група за бойкот или се присъединете към такава, ако има.
• Обсъдете бойкота с приятели и познати.
• Направете листовки за проблема с Нестле, които да разпостраните на подходящи места.
• Потърсете подкрепа от организации, към които принадлежите – местни, регионални или национални. Уверете се, че са публикували новини за бойкота и не купуват продукти на Нестле.
• Пишете до народния си представител, използвайки материали от тук и поискайте да се ангажира с въпроса.
• Пишете до централата на Нестле в България или на и-мейл nestle.bulgaria@bg.nestle.com

Прочетете повече при Бу
и при Василена
Също и тази статия:
http://www.guardian.co.uk/business/2007/may/15/medicineandhealth.lifeandhealth
 


П.С. Хм, все на мен ми върви да обявявам бойкотите ... Все още не купувам Бела продукти. На тая публикация би и отивало и заглавие "Смъртоносно мляко", но май е твърде хард.


П.С.2 - Нямам нищо против майките, които не могат или по-друга причина са решили да не кърмят и хранят децата си с АМ - все пак ние в БГ уж сме по-напреднали и най-малкото имаме достъп до повече информация и съответно можем да направим своя съзнателен избор. Докато при майките в Третия свят (статията е конкретно за Бангладеш) няма ЛЛЛ консултанти или други консултанти по кърмене, не могат да си позволят информацията от интернет, а и в повечето случаи са неграмотни - така те са принудени да се доверяват на облъчените си от Нестле педиатри...

Брюксел нареди бременните да имат нужните удобства не само вкъщи, но и на работното място.
Бъдещитемайки ще разполагат с легло за почивка и в службата, а всекичиновник щесе шири на 4,5 квадрата. Климатикът пък не бива да грее над23 градуса ида изстудява под 21, гласят изискванията на Брюксел забезопасност натруда, пише в. "Стандарт". За да са равни по стандарт севрофирмите, пъкнашите работодатели трябва да получат т.нар.сертификат за еднаквост. Унас той се дава от "Муди интернешънъл".
Всяка фирма, която иска даработи легитимно с партньор от друга странана ЕС, трябва да уеднакви снея условията на труд, обяснява предвестника Мирослав Георгиев от"Муди". Става въпрос за площ на работнотомясто, еднакво качество напроизводство, осигуровки, безопасност.
Според ЕС бюрото в офисатрябва да е не по-късо от 1,2 м. и широко 80см. Самият чиновник трябвада се разполага на площ от 4,5 кв. м исвободно да може да се върти идвижи. Не се разрешава разполагането наповече от 20 работни места смонитори в едно помещение.
Главна инспекция по труда също ще проверява стриктно фирмите у нас дали спазват евродирективите, предупредиха от инспекцията.

Източник: Интернет

:)

Ледено бебе, заченато преди шест години се роди тази сутрин в Първа АГ болница “Св. София”.
Момченцето тежи 3 кг и 200 гр. и е дълго 51 см. То се роди отембрион, замразен през 2001-ва година. Раждането е уникално не само заБългария, но и за цяла Югоизточна Европа. Очаквайте подробности. /БГНЕС
http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1065392
Чакам с нетърпение подробностите.

Едва ли има по-щастливо събитие през годината за мен, от раждането на моя втори син-Мартин!  Все пак годината е пред мен, но се съмнявам,че нещо друго значимо ще измести първенството на щастливото ми преживяване, за което бих искала да напиша няколко реда тука.

И така...

Всичко започна няколко дни преди да родя Мартин, някъде към 24-ти Февруари.Тогава започнах да усещам първите контракции, които ми сигнализираха, че нещо предстои.Те бяха нерегулярни, безболезнени и затова се наричат подготвителни, илиБракстон-Хикс контракции. Така няколко дни, всъщност два. През нощта на 25-ти срещу 26-ти се събудих към 3ч. с осезаеми болезнени контракции, но си казах, че ако се успокоя и се опитам отново да заспя те ще преминат. Така и стана. Но, през деня на 26-ти продължиха. Въпреки това аз не спрях да си върша своите неща през деня и не обръщах много, много внимание на болезнените спазми. Мъжът ми само ми съчувстваше като за момент се спирах и се превивах от болка, но чакаше аз да му дам сигнал за готовност.:-)  Към 21часа точно приготвях Бобо за сън, когато вече една доста силна контракция ме убеди, че е крайно време да потегля ме към родилното отделение. На бързо обясних на Бобо, че мама трябва да отиде в болницата, за да роди бебето, а той (Бобо) го прие като нещо много вълнуващо - то не бяха възгласи, не бяха добри пожелания,не беше радост. :-)) Оставихме го на баба му, а аз и Дани тръгнахме към родилното отделение на  ІІ  МБАЛ,  където бях избрала да раждам. Всъщност там раждах и първият път,  там  се  върнах   отново.

Към  22 ч. след като оформихме документите при приемането и след като минаправиха първоначалните прегледи се установи, че раждането вече е ЗАПОЧНАЛО. Приеха ме със 6 сантиметра разкритие, а това означава,че ако контракциите не спрат раждането ще приключи до час-два. Сложиха ме в предродилна зала и веднага ме обвързаха с два каиша към монитора -единият да следи силата на контракциите и родовия процес, а другият сърдечната  дейност  на  бебето.  Включиха ми система.  Първата бе  една  банка  глюкоза,  след  това една окситоцин.  На  съседното легло  имаше  друга  родилка, за  която  разбрах, че е с  епидурална анастезия, а това  че  около  нея  постоянно  обикаляше един  доктор и анестезиоложка  та ми  подсказа,че тя  ги е  наела с уговорка.  Попитах, дали и  мен  ще  ме  обезболят, при което ми  отговориха, че всички ги обезболяват.  Само че  на мен вече  било късно да ми поставят епидурална анестезия,тъй като съм била със 6 сантимет раразкритие. Оптималното време за  поставяне било 3-4 сантиметра.  Е, казах си, че с или без упойка аз щеродя и в интерес на истината през тези два часа (от приемането ми до аждането) беше най-болезненият иинтензивен период за мен. Разбира  се, около мен също кръжаха две акушерки  (Младенова и Георгиева), санитарката,от време на време идваше и лекаря (д-р Христов), за да ми направи туширане и да установи напредването на раждането. Бяха много мили и си вършеха  работата. При второто туширане трябваше да ми спука околоплодния мехур, но тъкмо когато акушерката подаваше ножицата на лекаря, тя (водата) си изтече. Ох, спестиха ми тази интервенция. :-)

Това беше сигнал, че съм достигнала почти пълно разкритие и само очакваха бебето да  слезе  ниско в  тазовата област, за да започна да усещам напъните. След  малко и  това  се  случи и  набързо ме инструктираха да ставам и  да  отивам  в  родилната  зала.  Буквално боса прекосих краткото разстояние  и  се  настаних на родилното легло.  Там вече започна същинската част.  Ясно  ми  казаха,че оттук  нататък всичко зависи от мен и моето напъване  и  къде  насърчително, къде  укорително ме напътстваха да напъвам. Аз уж  напъвах, напъвах, обаче не било както трябва. Трябвало да си поема въздух и да напъвам с долната част на таза, а не с корема. Около мен двете акушерки, санитарката, анестезиоложката, педиатърката чакаше бебето, вече на линия бяха и двамата гинеколози - единият (д-р Станев) следеше процеса (по-късно разбрах, че е шефа)в готовност да се включи, а другият (д-р Христов)  активно помагаше.  Е, правех  някакви опити, обаче  останах  почти без сили. По  едно време  ми идваше да се отпусна и да си кажа, че не мога повече. Но, все пак опитах с още един напън и ето, че това голямо четири килограмово бебе  излезе  и веднага изрева!!! НАЙ-ПОСЛЕ ВСИЧКО СВЪРШИ! Часът беше 00:55,  а денят - 27февруари2007г.   Нямате си на представа, какво облекчение почувствах, сякаш  бях постигнала  най-голямата  си победа  в  живота. Защото, кой  каквото да си казва, но раждането  е  уникален  процес изискващ  усилие и  интензивно натоварване. При  всяка  жена  протича  различно и  характерното е, че не може да се предвиди  как точно ще станат  нещата.  При мен беше така! Този път  беше далеч  по-бързо,по-кратко и по-лесно от първият, за което  можех само да благодаря на Бог! В  известен смисъл приемам раждането за тайнство  и не можех да не отправя  благодарност към Бог, още повече, че вярвах, че той ме закриля.  А, аз определено имах нужда от тази подкрепа.

След  това "се роди" плацентата. За първи път видях с очите си какво представлява  и  останах  удивена, колко е голяма.  Да, наложи се да ми поставят локална упойка и да ме зашие доктора, тъй като ми бяха направили епизиотомия и имах малко  разкъсвания.  По това време акушерката ми  донесе бебчо и ми го подаде и така за първи  път  се  срещнахме с него извън  досегашната  му среда. Прегърнах  го и го целунах - бях станала майка за  втори  път!  В този миг усетих  как ме залива майчинското чувство и прегръщайки малкото човече усетих  умиление. Бях  щастлива! Дори повече  от   щастлива!

След няколко  часа ме  настаниха в родилното  отделение, в една стая с  жената, която заварих в предродилна зала. Тя роди 15 минути след мен. Стаята изглежда така:


Дори имахме и телевизор, който на втория ден решихме да пуснем, тъй като бебетата спяха почти по цял ден:


Към 10часа  на 27-ми донесоха Мартинчо в стаята ми. Всъщност тук стана  малък гаф,  защото  първоначално ми докараха друго бебе.  Сигурно  знаете,че веднага след раждането на бебето и майката поставят номер-нашият беше 166. Та, идва акушерката и ми казва: "Хайде, за тук бебе номер185 (на другата родилка) и бебе номер 65", при което аз й казах, че това не е моето бебе и да го  върне на майка му. :-) Тя се извини за грешката и малко по-късно ми донесе моето съкровище. Ето го няколко часа след раждането:

Както споменах, бебе Мартин спеше почти през цялото време и не ми е създавал почти никакви проблеми. От мен се изискваше само да го храня и за моя радост и това ми се отдаде безпроблемно.

На 2 март ни изписаха напълно здрави, щастливи и усмихнати:


Децата (Бобо и братовчет му) най-много се радваха. Може да се досетите,че дори и за миг не се отлепиха  от мен. Все около бебето искаха да се въртят ...:-)

Последва първото запознанство на Мартинчо с неговите роднини и стаята му, която бе специално приготвена за него у дома:

Батко му Бобо обеща, че когато заспива ще му пее по 10 песни. :-) И, наистина го прави! :-)


Обаче, да не си помислите, че Мартинчо само спи. Не. Понякога се наслаждаваме на деликатното звучене на малкото му пискливо гласче::-)


Вече си имам трима мъже у дома. Да видя, как  и дали ще ме носят на ръце. :-)


Таткото беше главният виновник да променим името. През цялото време се бяхме споразумели, че бебето ще носи името Симон-Петър.  Но, след като се роди, Дани ми се обади и ми каза, че излиза с ново предложение за име. Предлага Мартин, и ако аз съм съгласна да го кръстим така.  Хм, казах си, Мартин не е никак зле.  Наум прехвърлих в главата всички известни и значими личности с това име и ПРИЕХ. Така, нашият втори син бе наименуван МАРТИН, което име се свързва с пожелания за здраве и физическа красота! Вярвам,че Мартинчо ще ни расте здрав и красив!

Останалите снимки ТУК.
http://gallery.bglog.net/main.php/v/Darla-Daisy/Dessie_011/?g2_GALLERYSID=a216e602b0141ae3271b70f545452919

P.S.Не зная защо линка към снимките се публикува в началото на постинга ми, а не накрая, както и не зная защо някои думи се визуализират слято.  Извинявам се, ако това затруднява четенето, но нямам време сега да се опитвам да разуча защо е така. Поиграх си и под IE оправих текста - сега би трябвало да е четлив.

Четиризнаци проплакаха за първи път в добричката болница
Таня Топлалова
28 февруари 2007 10:26