Но ръцете, краката и очите на момченцето вече можели да говорят. Една нощ, когато лежало в своето креватче, те започнали да се карат кой от тях е най-важен.

-  Ние сме най-важните! - твърдели очите - Без нас краката нямаше да знаят къде да отиват, а ръцете - какво да вземат.

-  Не, ние сме най-важните! - спорели ръцете - Да, очите виждат, но ние сме тези, които си играят с играчките.

-  Всички грешите, най-важните сме ние! - викали краката - Ние сме тези, които ви водят при играчките.

Един вълшебен елф, който живеел до книжките с приказки в библиотеката до леглото на момченцето, чул този спор.

-  Всички сте много глупави! - казал им той - Не виждате ли, че сами по себе си сте безпомощни? Но заедно съставяте едно пъргаво и силно тяло. Важни сте, само ако работите заедно, тъй че тялото да може да тича, да си играе и да разглежда света. Дали са ви много важна задача - да пазите момченцето и да му помагате във всичко. А какво правите вместо това - карате се!

Когато ръцете, краката и очите чули думите на елфа, те се засрамили. Осъзнали, че ВСИЧКИ те са много важни за момченцето и това ги направило щастливи. Те никога повече не се карали, но станали приятели и винаги работели заедно. Така бебето порастнало и станало едно щастливо и весело момче, защото там, където има хармония и пиятелство всички са щастливи и весели.