Знаеш, че те обичам. Разбира се,че знаеш...Ако не те обичах, нямаше да се разкъсвам между 4 града, работа и университет заради теб...Затова те моля да ми простиш за нещата,които сега пиша. Не, че те раняват, не че ти нямам доверие...Просто спомените са прекалено болезнени и дълбоки...
***********
Усещам я, разбираш ли? Сянката и, до теб. Промъква се между нас. Опитвам се да се убедя, че се лъжа, но интуицията ми е прекалено силна. Никога преди не съм усещала нещо подобно за която и да е от жените, които се навъртат около теб. И много боли, когато вечер се обадя да те чуя, а ти си в нейната стая и чувам смеха и...Казваш, че не би позволил нищо да се случи. Тя е просто съседката, имала те за съквартирант...Вярвам ти. Но на нея не.
Преди две години и половина се влюбих за първи път, знаеш тази история. Обожавах го. Той също беше красавец, като теб, макар и с не толкова агресивна красота. Много жени имаше около него, а той първо на шега, после наистина избра мен. Ревнувах го, безумно го ревнувах от всичките, макар да знаех, че няма нищо с приятелките си. Докато един ден не се появи Тя. Бяхме в чата и още от момента, в който я видях, че влиза в канала , сърцето ми се обърна. Същото разяждащо чувство, че тя ще го поиска, което изпитвам сега за онова момиче край теб. Историята нататък е ясна. Той започна да ми се изплъзва, да лъже, а аз не усещах. Докато накрая се разделихме, заради нея. А аз ,не знам дали защото съм много наивна или много добра, после и помогнах за някои неща в София. Глупачка, нали? Не ме заболя от изневярата, не ме заболя от лъжите. Заболя ме,защото той си отиде, тя ми го отне. Поигра си и се разделиха...Сега той е щастлив с първата си любов и му пожелавам още много години това щастие, защото въпреки всичко, той е добър като човек ...Както и да е.
Същото изпитвам сега, разбираш ли? Не ме е страх, че ще спиш с нея. Дори ти казах - давай, ако ти харесва, мен не ме боли от това. Пораснала съм достатъчно, за да знам, че един мъж не може да бъде моя собственост. Освен това сме на 200 км, виждаме се през седмица - две и последното, което успявам, е да задоволявам нуждата ти от секс. Така че ако искаш - опитай. Няма да се сърдя. Но никога не и позволявай да ни раздели. Да скъса онова, което има помежду ни (и което не е просто едно брачно свидетелство).
Щях да кажа, че ако си отидеш, този път или ще умра, или ще се откажа от любовта, но това са глупости. Няма да направя нито едно от двете, защото смятам ,че всеки има право на щастие и аз съм готова да се боря за моето.Бих те преживяла, но не искам! Искам те до себе си, както досега си бил, без да гоня сенки, без да чувам зловещ смях, без да мразя моите неща, които тя е докосвала...
Мразя интуицията си.
Мразя неувереността в себе си.
Мразя нея, без да я познавам.
Мразя ревността си.
Прости ми всички тези думи ...
Обичам те.

В тон с въпроса на Момо какво е вълшебно и с публикацията на Смехи за онези хубава къща на приятелите му имам предложение да си направим едно вълшебно място. Нищо, че ще го претрупаме сигурно с хубави неща - всеки ще се чувства хубаво като прочете описанието му.
Идеята ми е всеки да добави нещо за да допълним картинката на най-хубавото място. Аз започвам и вие се включвате в последствие всеки със своите представи за някое реално или въображаемо кътче...
Например така:
Намираме се на планина - не много висока, през лятото - в къща с голям двор. Къщата е сравнително малка на два етажа с островърхо покривче - в по-голямата си част дървена. На двора има брезички и листата им издават много особено шушкане, когато повее вятър. До къщата има навес с камина и люлеещ се стол...

Хайде, кой ще опише облаците, етажите, времето, миризмата... всичко, което виждате...