Според много средностатистически изследвания, човек усвоява около 5% от информацията, която получава в резултат на средното и висшето образование. Всеки механизъм работещ с такъв капацитет на полезно действие отдавна би бил признат за негоден. Фабриката за послушни специалисти,каквото представлява съвременната образователна система, обаче продължава да работи.
Това наистина е фабрика със строги планове за обучение за няколко години, разписание по месеци, седмици и дни. Дори всеки учебен ден е разпределен на няколко урока по съвсем различни дисциплини, като че ли човек е телевизор, който е в състояние да превключва от програма на програма.
Предполага се ,че випускниците като краен продукт на тази фабрика, чиято суровина се явяват малките деца, трябва да отговарят на два параметра. Да овладеят набор от информация определен от училищната програма и да разберат устройството на социалното общество, за да могат по-лесно да се впишат в него.
Независимо от постоянния контрол на качеството и многото тестове и изпити, които учениците преминават по време на обучение, фабриката за послушни специалисти явно не изпълнява задачите си. Резултатите от многобройните анкети проведени сред учениците говорят за незнание на елементарни факти от историята и културата. За тях най-важна се явява дипломата за образование и "необходимите" връзки. Знанията и интелектът са 1% от необходимите условия, за да стане човек успял.
В Япония учителите са задължени да преминават курс по самоотбрана. В Англия наемат затворнически надзиратели за охрана, а в много страни на децата се дава Риталин - силен транквилизатор, без който нито учителите, нито родителите могат да се справят с тях. Всичко това е резултат от "промишления" подход властващ във възпитанието и образованието през последните 200 години. Но този подход е изкуствен и природата на детето се бунтува и въстава срещу него.
Човек трябва да се възпитава и расте. Не да се "стругова" и да му се придава определена форма, а да се създават условия за свободнао творческо развитие. Свободата не означава избор на развлечения след училище, а съвместно търсене с учителя на форма за учене. Детето трябва да учи това, което му е интересно. Тогава то по-бързо усвоява материала, по- лесно вниква и се ориентира. Задача на учителя е да го заинтересова така, че двигател да бъде детското любопитство - заложена от природата познавателна програма, която се включва чрез емоции и учене като в игра. З а съжаление "промишленият" подход бързо убива творческото начало, без което интересът към науката се превръща в успешно вземане на изпити.
Известно е, че децата бързо възприемат лошите привички, нравоученията на възрастните преминават покрай ушите им. Възрастните говорят за честност и доброта, но децата виждат, че преуспяват хора със съвсем други качества. Учителите не са искрени, а децата безпогрешно усещат фалша и разбират какъв е човек, а не какво говори. Загубвайки доверието на ученика, учителят губи и влиянието си върху него .
Връстниците имат по-голямо влияние върху съучениците си. Затова е добре да провеждат уроци, а не да учат другите на лоши неща .
Не е необходимо да има изпити, проверки, оценки, да се създава атмосфера на нервност и съперничество. Всеки учител знае колко са научени учениците му. Вместо да се забранява на учениците да подсказват, по-добре е това да се поощрява. Не трябва децата да се делят на успяващи и изоставащи. Атмосферата на дружба е много по-важна от успеха.
Човек, който завършва училище в нашето напрегнато време, трябва да има открито, доброжелателно общуване. Трябва да може да създава връзки с другите хора, да разбира себе си и да преценява своите и чуждите интереси. На това трябва да се учи в своето детско общество и за това трябва да има сборни групи по възраст.
Не трябва детето да се праща в училище от което се страхува и ненавижда. От това го очаква само отвращение kъм образователната система, лоши навици, психически травми и промяна в нагласата. В същото време спокойната и доброжелателна атмосфера на приятелство и уважение към ученика са най-добрите гаранции за добро образование.

по материали от Международната Академия по Кабала

Мина стажът :) Днес ми беше изпитният урок.
Като цяло, съм много доволна от стажа. Беше ми изключително приятно да преподавам, децата мисля, че също ме харесаха. Не знам доколко сериозно ме приемаха, всъщност с тях имам само 7-8 години разлика ...Базовата учителка каза ,че имам много добър контакт с тях.Сигурно защото много им се смея. Ама и те на мен...
И, разбира се, за да има нещо, което да развали идилията, на изпитния урок имам 5. Аз, хм, разбирам, че правя грешки на френски и забележките им са ми ясни относно задачите, които поставях, но ми се струва, че все пак ни пооряза. И Теди има 5. Както и да е. Класът не беше особено въодушевен. Поне бяха тихи. Този клас по принцип не е особено работещ. Има 5-6 човека, от които само 1 всъщност иска да говори. Другите могат, ако ги накараш. А останалите 20, дори и да ги караш, пак не искат. Ако един изкаже мнение, всички останали, които вдигнеш ти отговарят с "Ами аз мисля като него"...."А можеш ли да добавиш нещо към неговия отговор" - " Ми не". И така. Е, аз как да ги НАКАРАМ, като не искат дори, когато ги посочвам.
Все пак смятам, че въпросният стаж ми беше адски полезен. Обикновено много се стресирам, но през цялото време бях изключително спокойна. Научих се да владея аудитория и да привличам внимание. Да обяснявам и да поставям ясни и точни изисквания за определени задачи. Ако имаше и кой да ги изпълнява, щеше да е добре, ама няма да мрънкам...
Та така. Сега трябва да направя безумното досие с 15 педагогически есета ... Ако се изчерпам откъм идеи, ще ви попитам :) И освен това да взема изпита по психология и този по методика (държа да отбележа, че на методиката не ме скъсаха подло, както на психологията, а си бях съвсем истински болна.) и, живот и здраве, може да ви стана наистина колега скоро :)

Ако на писмения изпит имате възможност да проверите работата си и да поправите грешките си, то на устния изпит, при който сте в пряк ефир, този шанс е изключен. Важно е не само какво казвате, но и как го казвате. Отговорът на даден въпрос не бива да бъде плах и блеещ, а уверен. Гласът – твърд, интонацията – отчетлива. На изпитната комисия въздейства даже вашата мимика и осанка. Затова, когато сте в изправено положение, глътнете корема, изправете гърдите, сложете една усмивчица на устните. Помнете: устният изпит е вашата презентация. Впечатление от отговора ви се създава у преподавателя в първите 15-30 секунди. Дръжте се на вълната на увереността през това време.

Преди изпит не си казвайте, че трябва непременно да се вземете в ръце и да се мобилизирате. Тази мисъл създава обратния ефект у вас и чрез нея вие си внушавате, че не сте в състояние да се владеете и че се вълнувате. Създайте си позитивна нагласа и ще видите, че шестицата ви ще бъде в кърпа вързана.

Ако сте изтеглили не този билет, който ви се е искало, опитайте се да не се ядосвате, защото така се губи излишно време в безсмислени преживявания, ахкане и нервиране. А това време трябва да се използва по-продуктивно. Затова бързо седнете и започнете да записвате всичко, което ви дойде на ума. Даже, ако си спомните детската песничка „Зайченцето бяло”, и нея я запишете. След което всичко излишно го задраскайте. За да излезете от стреса, трябва да се ангажирате с някаква дейност. През това време паметта ви ще бъде като скенер, който обработва получената по-рано информация.

Постарайте се да се изразявате без паразитни думички. Демонстрирайте по-богат речник в началото на изпита. Споменете някой епиграф, крилат израз или афоризъм. Например изпитът по математика може да започне с думите: „Математиката е царица на всички науки”. Уверявам ви, че математичката само заради това би ви разцелувала веднага. Сърцето на химичката пък може да бъде покорено с фраза като: „Далеко простира ръце химията в човешките дела”. Вие питате откъде да си вземете такива мъдри мисли. В интернет има много сайтове с подобни изрази. Или разлистете в библиотеката някоя такава книжка. Главното е да блеснете навреме с интелекта си и да демонстрирате своята индивидуалност.

Пишете пищови. Даже можете да си ги донесете на изпита, но да ги ползвате – опазил Господ! В какво се състоят безусловните плюсове на пищовите? Чрез фината моторика на ръцете знанията, които вие полагате върху хартийките, остават в паметта ви. А учителите не са за подценяване – те могат да разберат кой преписва само с един поглед.

На устните изпити слушайте какво казва предишния „оратор”, а от коментарите на онези, които вече са взели изпита, можете да почерпите немалко полезна информация.

Носете си талисман за изпита. Вечерта преди изпита може да си сложите дори учебника под възглавницата. Понякога суеверията помагат.

Много важно е да се наспите добре, но ако не успеете, не си наваксвайте с кафе, какао или цигари. По-добре се изкъпете, като редувате топъл и студен душ. В случай, че сте напрегнати преди изпита, в никакъв случай не приемайте валериан, антидепресанти или успокоителни средства, особено ако вие никога преди това не сте ги пили. Не се знае как ще ви подействат. По-добре си хапнете парченца шоколад, за да работи по-добре мозъкът ви. Вместо чай със захар, изпийте чай с мед. Някои препоръчват преди изпита да се дъвче дъвка, да се похапнат орехи или нещо месно. Преди да изтеглите билета няколко пъти свийте ръцете си в юмруци – така ще раздвижите кръвта във вените си. И не се суетете! Обикновено изпитът продължава около десетина минути.

------------------------------

За написването на статията са използвани материали от руския печат

Това е. Последната седмица. След точно седем дни предстои Изпита ми. Следващият понеделник ще си проличи кой учил, кой спал...
Страх ме е. Не от незнание, а от случайна издънка, родена от случайност, родена от лош късмет.. Не искам да мисля такива неща, ма ето, правя го.
Страх ме е, че се готвя за този изпит от 11 клас, а още правя грешки на тестовете.
Страх ме е, че няма да чуя диктовката или няма да ми стигне времето за някой компонент..
Страх ме е,че още не знам къде съм разпределена за изпита.
Страх ме е, че ако нещо се издъни, ще съм провалила единствения си шанс...
Страх ме е, че ме е страх прекалено много и това ще има влияние върху крайния резултат..

Най-много ме е страх от обратното броене.
Докато още беше далече, се готвех за изпита с радост, с желание, абе направо фанатично щастлива, бих казала. Сега обаче като има само 7 дни ме затресоха такива нерви, дето не бях преживявала досега. Пия по едно валерианче на ден и пак ми е нервно. Дали да не мина по-две? Ама ще взема да заспивам накрая.. А това би било по-лошо..

Добре, че са до мен Кикс, Валенцето, Никола, Коцето, Даниела, мама, която звъни всеки ден от Франция да ми каже да не се тревожа, баба и дядо и братовчедите... Без тях не знам какво щях да правя...
Страх ме е и че може да ги разочаровам!

Уф, стига толкова хленч. Ако помрънкам още малко ще се депресирам наистина много и ще закъснея за часа при зъболекаря (kофти необходимост...) 

Tа това е. What's done is done. Или както е в песента:

I guess there is no one to blame
We're leaving ground
Will things ever be the same again
It's the final countdown...

Дойде ред и на безумния изпит по стилистика. Да се похваля, че от тая сесия, дето си мислех,че ще е пълен кошмар, досега съм си взела всичките изпити, при това с хубави оценки - 3 по френски (аз такм колкото и да се пъна, все си е 3 ;0) ), 5,5 по бизнес френски, 5 по стилистика и 5 по италиански.

За стилистиката обаче иде реч. Нея имах да я подготвям сравнително дълго време, от както мина устният по френски (в петък), но аз нали обичам да се размотаваааааааааааааам, реших да си почивам в събота и неделя, понеделник висяхме да чакаме резултати по френски, пък и пътувах...В крайна сметка прочетох десетте въпроса в рейса. И във вторник уж щях да уча, обаче...Ицото при мен, как да уча само за разни други неща мисля...Ако само мислех всъщност, може би щеше да ми остане време и да попрочета...Както и да е. И вторника го отписахме...И остана срядата.Ама в сряда пътувах, после ходих на консултация по историческа граматика, после гледах Алф,Сделка или не, Елиза, Анатомията на Грей, Господари на ефира и Клъцни/срежи. Докато се усетя и хей ти на - 12 часа! Много се възмутих от себе си и от възмущение реших да спя. И все пак си навих часовника ,за да попрочета нещичкоооооо преди самия изпит. Звънна в 5, но аз, разбира се, станах в 5:30...И четох!Наистина четох, покрай сока от вишни и кифличките за закуска...
В 8 часа геройски реших да тръгвам за изпит , но както винаги - докато намеря това, докато намеря онова..В крайна сметка, се упътих към вратата в 8 и 10.Реших да си полея една чаша вода,че не му учих много, ама на късмет може да вържа една тройка...Обаче ха сега де - хем да си полея , хем да не се връщам назад да оставям чашата.А не ми се мъкне порцеланова чаша в раницата...Ееей, голямо мислене му хвърлих.  Излях водата и се върнах назад преди да съм стъпила на нея. Но...какво се получи. Слязох на спирката в 8:16...И нямаше ни 280, ни 306! По едно време другите рейсове започнаха да идват за втори път...А най-мразя да закъснявам...Както и да е , дойде 280 , качих и ...задръстване!!!Иииииииии, започнах да се мисля, че всичко това ми се случва, задето върнах чашата...Най-накрая, разгеле в 8:40 слязох благополучно на Ректората и се запътих към стаята.
Влизам аз, вадя си нещата, давам си това -онова. И тя видя лекциите, които носех в един джоб, заедно с празните листове, на които смятах да пиша.И като се развика как щяла направо да ми пише двойка. И аз го отдадох на лошия късмет и тръгвам да си взимам нещата и да си ходя и тя пак вика - "Ама аз не съм ви освободила"...ха сега де, хем двойка, хем неосвободена...Сядам аз - дава ми тя листчета да тегля въпроса. В  това време влиза колежката Ивет и преподавателката започва да и обяснява нещо. На мен ми се пада някакъв безумно сложен въпрос, по който имах идея за какво се говори, ама нещо...Нямаше да ми тече много гладко мисълта. И аха- аха да седна да пиша и  преподавателката казва: "Аз не ви видях как изтеглихте. Теглете пак". Аз - О_О....Ама тегля. И ми се пада безумно лесният въпрос за литературните жанрове, който бях прочела цели 3 пъти. Седя и гледам като теле в железница - както казва Ицо - "връзва" ми...Оказа се обаче,че съм си забравила химикала (което отново отдадох на връщането на чашата ), та взех нейния. И като почна едно писане , едно чудо, едно бележки, направо се удивих от себе си колко много знаех! Първо говори Ивета (на която се беше паднал първият мой въпрос ;) ), после аз. Аз съм много доволна от това как се представих, а и преподавателката беше много мила - след като ми се навика в началото, по време на изпита ми се усмихваше, кимаше, когато съм права или предупреждаваше, ако тръгна нещо да греша...После ме изпита и на три стилистични фигури, които си бях научила (в рекламната пауза между Елиза и Анатомията...).А на анализа на книгата почти не ме попита.РАзгледа само пасажа, който ми беше дала за анализ и ме попита какъв е стилистичният регистър...Аз отговорих правилно и ето - 5!:) Бях толкова доволна от себе си ,че чак хвърчах от кеф по коридора!
Та чудя се сега донесе ли ми късмет водата или просто съм си умна ;)

Странен ден беше днес. Странен като всички останали дни от последните две седмици. Странни със своята скучна безинтерестност. На мен просто не са ми интересни...

Събудих се сравнително рано, но не ми се ставаше. И да бях станала нямаше какво да правя, щях да се залепя за компа и толкоз. Нямаше да седна да уча, нито да си направя превода (за пореден път). Една приятелка беше останала да спи при мен и аз станах едва когато тя се разбуди. Направих кафе, поприказвахме си, решихме да идем да хапнем на стола. И двете имахме лекции чак от два, та можехме да си го позволим...

Разбира се появиха се всичките ми колеги, които не бяха заминали за Щатите. Последен час по Репортерство - трябваше да си вземат подписите. Какво лицемерие... Мазнеха се на даскала, правеха се на голямата работа... а някои не бяха се появявали в университета от 16ти септември. Е, преглътнах го. Имам ли избор? Както казва къдърната ми колежка, единственото лошо в нашата група, в нашата специалност е, че няма отсяване и всичките 16 човека, които влязохме първи курс ще излезем "журналисти"... А някои както вече веднъж бях казала и на картинка не са виждали истинска медия... Тъжно! И жалко! Жалко за тези, които наистина са искали да учат това, но не са успели да влязат... заради определени личности...

Пуснаха ни час по-рано и ние се настанихме в едното кафене, защото имахме изпит по Техника и Технология на радиопредаването и нямаше просто смисъл да си ходим... Слушах ги и се включвах в разговора в опит... и аз не знам какво се опитвах. Може би да се защитя? Но май за съжаление няма ГЛУПОустойчиви неща, дори собствените ми думи. Усущах как полека лека се принизявам на кретенското им просташко ниво и млъкнах. Ако бях продължила, щях да съжалявам... Наслушах се на глупости. Едва ги изтърпях...

Еле, дойде време за изпита. Качихме се в студиото. Трябваше да се разделим по двойки - единия зад пулта да записва, другия зад микрофона да говори. После трябваше да монтираме записа, че да е годен за пускане в ефир. Аз подканих кадърната си колежка да минем първи. Не ми се седеше повече, нервите ми вече почваха да утъняват, пък и нямаше да изтърпя техническата и компютърна туткавост и НЕграмотност на останалите си колеги.

Аз седнах зад пулта, колежката на микрофона. Тя си избра текст и пускам микрофона за проба... но не се чува нищо! Мамка му! Какво обърках? Пускам пак - ефекта същия! Опа, втасах я! Срам-несрам викнах преподавателя и му обясних какво стана.... и в същия момент се усещам какво съм направила... На пулта има два плъзгача, за два микрофона. Но само единия микрофон е свързан, а аз съм се заиграла с другия плъзгач... УжасТ! Е, направих се на чукната, че не знам какво точно е станало и защо преди малко не се е чувал микрофона, а сега се чува перфектно. Седнах си отново зад пулта, а преподавателя тъкмо излизаше от студиото за да ме остави да работя на спокойствие, когато "любимата" ми колежка Амеба На*ба Колева връхлита въодушевено в студиото и изкряква мазно с противния си глас: "Яна, трябваше да включеш другия плъзгач! За това не се чуваше нищо!" АрррррГххххх! НЕТАКТИЧНА ПАЧА! Дощя ми се да скоча и направо да й размажа кухата глава в отсрещната стена... "Ооооо, така ли? Нима съм объркала плъзгачите? Ако не беше ти никога нямаше да се сетя!" Направо го изсъсках насреща й! Кучка проклета! Не се ли усеща, че така може да ме закопае или го направи нарочно? Да си взема тъпите два курса наведнъж и да си ходи у Софията, че тука й свършиха ебачите...

Е, направих си успешно записа, монтирах го и си получих заслужената шестица. Забавното стана когато седнах аз зад микрофона. Стана просто култов запис! Избрах си някакво кратко текстче за птичия грип в Пазарджик. Пусна колежката ми за проба - прочетох го както трябва. Пусна запис и... първо не можах да кажа думата "епидемиолози". После вместо да кажа: "Покривите се разчистват от умрели ГЪЛЪБИ", аз казах: "Покривите се разчистват от умрели ГЪБИ!".... Толкова смешно ми стана, че просто не можах да дочета текста до края... Само ме напусваше смях при всеки опит да продължа сериозно... Както и да е! Колежката все пак си направи монтажа, макар и не на целия текс и си получи шестицата.... Ометохме се на секундата, щом ни нанесоха оценките...

Какво общо има соята в цялата работа ли? Следобеда си купих хамбургер с шунка и кашкавал... Кашкавала беше от соя. Купувала съм си от Билла такъв и просто не мога да сбъркам специфичния му вкус. На мен си ми харесва, но надали е така със всички "потърпевши"...