Или моята представа за българо-руски отношения... :) Не, няма да си говорим за политика, просто каня всички българи и руснаци (които напоследък ни гостуват честичко) да послушаме заедно малко музика, българо-руска... :)

Едва ли е нужно да ви представям руския певец Филип Киркоров, роден в България, който за мен е една голяма атракция. Нямам намерение да се впускам в светски клюки, с каквито изобилства личният му живот, а само ще припомня, че той започва изграждането си като музикант у нас. Прави впечатление, че във всичките си интервюта, които той дава в България, не пропуска да благодари на певците от дует „Ритон“ за старта, който те успели да му дадат някога, давайки му инструменталните съпроводи на своите песни ...

Вчера попаднах на една от телевизиите на страшен концертен клип, в който Филип Киркоров и Анастасия Стоцкая изпълняват старо парче на „Ритон“ по един особено вълнуващ начин. И разбира се, се оказа, че в интернет може да намериш всичко.

Но нали ще слушаме музика? Затова нека да започнем с оригиналната песен на „Ритон“, която се нарича „Изповед“. Ето чуйте я.



Изповед

Помниш ли още кратките нощи, миналите дни,
как на този свят бяхме сами.
Как един до друг вървяхме с теб, без дъх почти,
момичето бях аз, момчето беше ти.
Помниш ли горещите думи, казвани без глас,
момчето беше ти, момичето бях аз.
Как ни раздели съдбата и до днес не знам,
тежко е нали, щом останем сами.

Всеки ден след мечтите пътувам,
всеки ден мислено аз те целувам.
Може би само в нощите къси,
може би ще те срещам в съня си.

Някой ден навярно ще дойдеш, ще се върнеш тук,
чакам само теб, теб и никой друг.
Някой ден дори, не зная утре или днес,
спри до моя праг, без да чукаш влез.
Как ни раздели съдбата и до днес не знам,
тежко е нали, щом останем сами.

Всеки ден след мечтите пътувам,
всеки ден мислено аз те целувам.
Може би само в нощите къси,
може би ще те срещам в съня си.
Всеки ден след мечтите пътувам,
всеки ден мислено аз те целувам.
Може би само в нощите къси,
може би ще те срещам в съня си.

В превод на руски песента получава друго име - „Мечта“ и Киркоров я изпълнява съвместно с певицата Маша Распутина. Открих техния клип ето тук.

Мечта

Помнишь ли те короткие ночи и шальные дни
Был для нас одних весь этот мир
Как обнявшись мы бродили молча, чуть дыша
А ты мальчишкой был, девчонкой я была
Помнишь, словно птицей сорвались о любви слова
А я мальчишкой был, девчонкой я была
Как нас развела судьба - нам это не понять
В сердце пустота, но осталась мечта

Вслед за ней, за мечтою иду я
Всё сильней в мыслях тебя я целую
Может быть в снах коротких ночами
Может быть я тебя повстречаю

Может быть встретимся снова - сбудется мечта
Знай, что мне нужна ты, лишь ты одна
Этот день пройдёт, а завтра на своём пути
Дверь мою открой. Не стуча войди
Как нас развела судьба - нам это не понять
В сердце пустота, но осталась мечта

Вслед за ней, за мечтою иду я
Всё сильней в мыслях тебя я целую
Может быть в снах коротких ночами
Может быть я тебя повстречаю.

И за десерт чуйте концертното изпълнение (май отпреди две години) на Киркоров-Стоцкая-Ритон.



Сигурна съм, че ще усетите невероятната емоция, предадена в този момент и гарнирана с голяма порция любов. Жалко само, че все още никой не е пуснал клипа, за да се види как публиката става на крака пред артистите. Наистина взривяващо изпълнение!

МЪЖЪТ:(докато поправя счупения шкаф)

ЖЕНАТА:(докато готви, пере, прави туршия)

Туй то. Единственият инструмент, към който имам  огромна страст и на който никога не съм свирила (освен аматьорски в старата репетиционна) ме привлича неудържимо и смятам от началото на ноември да тръгна на уроци по него...
Та търся си учител. Имам предвид сериозен учител... който наистина да ме научи да свиря, а не само да ми взима парите. Ще бъда благодарна на всеки, който би могъл да ми даде идея, координати или име на учител по барабани в София. За да действам по въпроса. За да уловя мечтата.

Странното е, че не ме е страх... Искам това толкова силно, че усещам вкуса му... Май съм станала адски упорита последната година. Все пак ми стискайте палци - за пореден път ще се хвърля в морето от музика, от което никой не излиза сух... :)

Взела-невзела изпита по френски (взела всъщност, с 3 ;) ) и ето вече ме обхванаха едни много странни размисли и страсти... Преди няколко дни ходихме на кино с Лорди ( щото в Сф много скъпо, за тва в Гб, за 2 лева цяло кино! ) и гледахме един китайски филм - "Обещанието".Ако не сте го гледали - препоръчвам ви го, малко по-различно от американските бози, които сме свикнали да гледаме - първо е адски красив филм, второ е романтично-епичен и те кара да мислиш. Но не за китайското кино иде реч, а за китаистиката. Да започна с малко предистория. Дядо ми Христо е живял в Китай една година (мисля, не съмсигурна за точния период от време), точно годината покрай моето раждане. Заминал е малко след него и се е върнал, когато съм станала на годинка. Аз това не го помня, но част от детството ми е прекарано в разкази за Китай, в разглеждане на снимки, дори в срещи с китайци, които идваха на гости на дядо.Пазя си от тях разни дребни подаръчета. Дядо ме беше научил да ям с клечки :) Та , когато бях на 5 години, леля ми кандидатстваше в СУ. Приеха я и записа Английска филология. По това време (понеже майка ми е завършила Българска филология пак в СУ) аз зададох съвсем резонния в случая въпрос - "А аз като порасна, каква филология ще уча? ". Тогава си мислех,че се учи само филология в Университета, с толкова филоложки покрай мен. Майка ми се засмя и каза "Каквато си поискаш:) " . И аз , много отворена, отвърнах "Ами значи искам китайска". Тогава всички се смяха, но 14 години по-късно, едва ме накараха да напиша китаистиката на по-задно желание в кандидатстудентския картон, след френската филология. Всъщност, оценката ми на КС изпит по френски (5.01) нямаше да стигне за китаистика, нужната оценка е около 5.25, но все пак толкова ми се искаше...Та когато гледах и слушах филма, някак си...Ми се прииска да си сбъдна поне тази детска мечта. Другата - да стана военен пилот (това е покрай другия дядо, който е бил самолетен техник и цял живот ми е разказвал за самолетите и що книги за самолети съм изчела...), е пределно ясно,че няма да се сбъдне. Най-малкото няма да издържа медицинските с това късогледство, ниско кръвно и дихателни проблеми. Но пък китаистика мога да запиша. Безумно е,че четирите години френска филология (ако не и 5,че още не се знае дали ще стигна до 4-ти курс или ще повторя ), всъщност ще изглеждат като един предълъг канидатстудентски курс по френски, за да изкарам така жадуваното 5 и 40 примерно, за да вляза китаистика... Имам обаче няколко колебания. Третата ми мечта са децата. Това всички много добре го знаете. Вижда му се краят на моето висше образование, а с този край се виждат и така дългоочакваните ми дечица.Ако запиша още едно висше, отиде да чакам още 2  плюс 4 години...Не съм сигурна дали бих могла да чакам толкова, и без това и сега желанието ми за дете ме е обзело, гори ме отвътре...От една страна, през тези години, докато уча китаистиката, пък ще вземем да си укрепим повечко положението и едно бебе не би било такова сътресение, каквото би било ако се роди сега.От друга страна, за какво ми е китаистиката, още една диплома, която просто ще закача на стената и още един език, който няма как да има да упражнявам, освен да намирам грешки в менютата по китайските ресторанти...Но пък ще е сбъдната детска мечта...А ако реша,че няма да кандидатствам пак и ще имаме дете, ако се окаже, че не става толкова бързо,че имаме проблеми (да чукна на дърво, но това се случва все пак), ще съм изпуснала шанса си да уча нещо, което наистина съм искала. Тия размисли нещо са много объркани...Имам да го мисля още една година, после още една, докато ми дадат дипломата...Ако въобще хукна да ходя на държавен изпит веднага след 4-ти курс...

Какво търся? Повече от тази любов която имам в момента? По-голямо количество от това изгарящо чувство? Живот с любимото същество до мен?
Може би просто  търся друг път... по-труден.. с повече страдание. Може би просто съм свикнала да се боря.. Може би това искам - с болка да вървя напред, със сълзи да бележа къде съм била, да оставям частица от сърцето си навсякъде и най-вече при хората, които обичам..
Ще поема този път, без да знам накъде ще ме отведе.  Рискът е по-голям от всичко, което съм правила досега. И го поемам на собствена отговорност. А това е страшно.. Но сърцето не ми дава мира. Всяка нощ си задавам един и същ въпрос и накрая заспивам с убеждението, че нямам друг избор - иначе ще изневеря на себе си... 
Изборът на сърцето - грешка, правилен път или просто подбуда от любов?
От най-големите трудности се ражда истината и красотата.
LUCK. Нужен е, за да не забравя, че съдбата съществува.
DREAM. Това, което правя откакто съм се родила.

Трябва да скоча. Сама. Без някой да ме побутва отзад. А долу ? ...

В тон с въпроса на Момо какво е вълшебно и с публикацията на Смехи за онези хубава къща на приятелите му имам предложение да си направим едно вълшебно място. Нищо, че ще го претрупаме сигурно с хубави неща - всеки ще се чувства хубаво като прочете описанието му.
Идеята ми е всеки да добави нещо за да допълним картинката на най-хубавото място. Аз започвам и вие се включвате в последствие всеки със своите представи за някое реално или въображаемо кътче...
Например така:
Намираме се на планина - не много висока, през лятото - в къща с голям двор. Къщата е сравнително малка на два етажа с островърхо покривче - в по-голямата си част дървена. На двора има брезички и листата им издават много особено шушкане, когато повее вятър. До къщата има навес с камина и люлеещ се стол...

Хайде, кой ще опише облаците, етажите, времето, миризмата... всичко, което виждате...

Колко пъти съм отваряла "Пиши в блога" и съм поглеждала мигащата чертичка. Тя си мига и ме подканва да пиша за моите мечти и страхове. Нещо ме спира. Винаги си казвам че нямам време и се крия от желанието си да пиша тук.
 Ето сега нямам време, а пиша тук. Прибирам се колкото да се наспя и окъпя и пак излизам. Но една моя мечта се сбъдна. Точно когато не очаквах.  И искам само да ви кажа че мечтите се сбъдват рано или късно стига само да не забравим, че някога сме си мечтали за нещо всяка свободна минута. Позволих на детето в себе си да живее.