Сутринта станах рано и отидох на кино Одеон. Очаквах да дойде поне един човек, но не дойде никой. Стоях около 30 минути и се чудех какво да правя - дали да се катеря на Витоша или да се прибера. В един момент ми хрумна да хвана влака и да отида до Пловдив, да се видя с Ентусиаста и Ивет и да пием по една бира заедно.
Не направих това, ами тръгнах към чадърите на НДК. Вървях замислен за живота и пуших цигара след цигара. На чадърите си взех кафе и кола и пак зареях погледа си в преминаващите хора.
Там стоях около час, през което време мина един дядо и помоли за пари. Погледнах го и ми се стори гладен, дадох му. Почувствах се добре.
Тръгнах по Витошка, вървях бавно. Стигнах до Шератон, от там отбих към Sisley до хотел Рила и седнах на една маса. Сервитьорката, която беше без сутиени привличаше погледа на всичко живо не ми обръна внимание близо 40 минути, въпреки отчаяните ми опити да и привлека вниманието. Всъщност, не бяха много усилени, щото повечето време бях забил поглед в масата и във фонтанчето, до което бях седнал. А фонтанчето пръскаше водица и на плочките отстрани и едно врабче беше истинско щастливо. Къпеше се в локвата, радост голяма. Едно такова рошаво, но щастливо. Много ми беше весело да го гледам, но не успях да го щракна.
Поседях там близо 3 часа. Мислех си за всякакви неща, за живота, за любовта, за работата, за това какво представлява живота ми. Какво искам от него, имам ли сили да го постигна...Мислех си за самотата, за сивото ежедневие, за приятелите ми, за BgLOG, дори и за шкембе чорба, от тази, дето я правят в Лъчони и все ми се е искало да ви заведа да хапнем от нея.
Тръгнах си от Сислито. Тръгнах пеша и неусетно стигнах до Баба Яга. Там седнах на една голяма маса под вековно дърво и си пих кротко биричката. Да, в 14 часа да пиеш бира не е най-приятното, и аз се чудя защо точно бира си взех. Имаше някаква ирония в това да стоя сам на голяма маса - маса, на която сме седяли все весели компании, от IRC, пък и от BgLOG.
Доизпих я с мъка и станах отново. На улицата Вивател беше организирал баскетбол на открито. Все момичета, които подскачаха и се мъчеха да вкарат кош. Седнах на една ваза и погледът ми отново започна да блуждае. Един гълъб мина покрай мен, като специално се изпъчи за да си придаде по-голяма важност. В този момент една мравка носеше доста голяма коричка хляб, така че се виждаше движеща се коричка, а не и мравка.
Капна дъжд. Капнаха няколко капки, но една ме уцели по носа. Друга капка не ме уцели, явно тази е била капката с главно К, която е трябвало да падне от небето и точно по носа да ме уцели. Станах и се прибрах.

На р.д. на Тони бяхме на балкона и Тери изведнъж ме попита: "Как се справяш със стреса?"
Отговорих: "Какъв стрес? Аз се ядосвам за 5-10 минути и после ми минава..."
Казах му също, че планината е най-доброто лекарство срещу стреса, пък Таня и Жоро се съгласиха с мен. Второто лекарство е театърът. Тери, да го знаеш ;) Имате ли свободно време, качвайте се на чист въздух. И хората там са по-сърдечни и забавни :)

В събота обикновено излизам с приятели, а тази бяхме на р.д. на Ace Coke и се прибрахме рано... Към 4,30 ч. Наложи ми се да стана след 3 часа, защото имах среща с нашите на Хладилника, за да се качим на Витоша. Цял ден на планина! Времето беше много хубаво! Слънце, синьо небе, панорами, всичко се е раззеленило! Красота! После отидох и на танци, както всяка неделя, и се разглобих тотално. След танците имах среща с Калин. Прибрах се с последния рейс, душ и заспах моментално. Хубаво ми беше, но сега ми е изморено. Мразя в понеделник да се чувствам така. Имам усещането, че цяла седмица ще съм е кисела и недоспала. Дано да не стане така.

Ям ягоди в офиса и си мисля: "Кой ли е нарекъл събота и неделя почивни дни?" За мен тези дни се казват изморителни дни :Р Интересно ми е колко от вас наистина успяват да си отдъхнат от седмицата? И как? Не ми казвайте само, че стоите вкъщи пред монитора, когато навън грее слънце...