„Поздрави из Ниша”
с „Атлас S”
Времето превръща слънчевия диск в кротък и милостив спътник на нашата дружина пътешественици.Очите неспирно обгръщат непознатото и творят спомени.Възклицанията на околните ме връщат в реалността-приближаваме Ниш. Започвам оттук, защото Дяволския град е място, което не може да се опише. Само сетивата могат да разкажат за неговите чудни скални изваяния, червените варовикови „гъби” и бълващи сяра извори - вечни и неповторими. И „каменната сватба” на брата и сестрата, надживяла саксонците, старите сърби, ще надживее и нас, и човечеството дори. Дяволският град е монументалната вечност на камъка. Няма нужда от разкази за вечността, тя е по-силна и трайна от тях.
Докато Ниш е жив организъм, по който може да си „свериш часовника”. Бил съм в града с родителите си преди малко повече от три десетилетия като юноша. Смътно си спомням като на черно-бял филм откъслечни кадри от крепостните стени, от един голям магазин със странното название „Робна кукя”. И нищо повече.
Днес „колелото на живота” се превъртяло и пристигаме на гости на Ниш с вече порасналите ми дъщери и наша добра приятелка. Едно време дойдохме в града скромничко със стария „Москвич” на баща ми, днес навлизаме триумфално с луксозния автобус на фирмата.
На входа и изхода на града ни очакват две „страшни” приключения. И наистина от стените на концлагера от Втората световна война и Челе кула ни гледат насилието и смъртта. И на двете места стотици хора са намерили края си без време, по насилствен начин. Само избледнелите снимки зад стъклата и запазените легенди свидетелстват, че са живяли. А ние четем горчивите страници на историята, за да се поучим от онези времена.
Момичетата ми, почти със сълзи на очи, поглъщат музейната експозиция и обясняват как сякаш се разхождат сред сенките на мъртвите. Успокоявам ги с източната поговорка, че „Никой не е напълно умрял, щом има поне един жив да си спомня за него”. Но наистина телените огради,постовете на часовите и дебелите стени на затвора пропити с болка предизвикват да ги запомниш за да цениш всеки свободен щастлив момент в този живот.
При Челе кула чувството е по-особено. Братята славяни, подобно на нас – българите, умеят да превърнат поражението в победа, погрома - в паметник на свободата. Вслушвайки се в изкусната реч на нашата екскурзоводка Анелия, разбираме, че сръбския народ никога не се примирява с неудачите. Той ги трансформира в памет, за да победи в следващите векове напук на „силните на деня”. И някак отвътре ти идва да стиснеш юмрук и до черепа на водача на първото въстание да извикаш по възрожденски: „Свобода или смърт!”
Родният град на Константин Велики е пред нас. Бил съм тук, търся града от онези детски спомени, но всичко е с ново лице. Болката идва от реалността, че баща ми с „Москвича” вече го няма, но... „млъкни сърце”.
Ниш е все така слънчев, приветлив и чист. Има достатъчно модерни сгради на МОЛ-ове и магазини, но историческия център е същия, непокътнат. Ниш е от онези кътчета, които съхраняват своята автентичност и в свръхмодерните времена, за разлика от огромните мегаполиси. И хората са в хармония с града си. Навсякъде – в магазинчетата за дрехи, сладки и сувенири, дори на будката за сладолед, ни посрещат усмихнати продавачи, които разбират сродния български език, показват и обслужват с усмивки.
Минутите за пешеходна разходка текат неусетно, затова бързаме към крепостта. Нали „калето” е началото и символа, „Алфата” и „Омегата” на града и спомените на всеки, минал оттук. А крепостта е прекрасна! Превърната е в парк, в музей под небето. И качени на атракционното влакче, по време на обиколката може без паузи да снимаме стените и реката, паметниците, запазили спомен от миналите времена.
Една последна снимка пред крепостната порта. Това е и върховния миг, кулминацията на нашата екскурзия! Нашият миг докосване до вечността....
С „капитан” Анелия и печения шофер-пилот на нашия „кораб” Сашо поемаме пътя към дома. Благодарни сме им, че с магията на словото и колелата ни преведоха за ден през чудесата на природата, епохите и световете. И през „сребърната пътека” на спомените.
„Поздрави из Ниша!” приветливо кимат надписите на купените картички. Е, довиждане, Ниш! Както казваше великият Алеко Константинов, не се знае дали животът ще е толкова дълъг да се видим пак. Може би някога, след още години, с внуците и непременно отново с „Атлас S”.....
Светослав Минчев
гр. София
Comments2
Поздрави, Светослав! Отивам да гласувам!
Благодаря, колега! Снимките в конкурсния вариант са ги махнали. Може би оставят само силата на словото. Тук пък не мога да ги публикувам заради формата, много са големи.
Но "сърце да е шероко", отивам да прочета твоето пътеописание.