Мислех да пиша за самотата или по-точно за самотността.
Кога човек се чувства самотен, кога- сам и онова тягосно усещане, че нещо ти липсва. Липсва ти онази, половинка, която винаги търсиш и след всяко разорочарование се утешаваш, че не е била тази, за която си струва. Липсва ти нечий дъх на празната възглавница до теб, миризмата на мъж и човек, с който да се скараш, а след дългото "сдобряване" да забравиш, че е имало спор.
Липсват ти глупавите смс-чета с изтърканите думи "липсваш ми" , "обичам те" и "мисля за теб".
Липсват ти дори разхвърляните чорапи по пода и забележките "Вдигни си капака, когато ходиш до тоалетна". Липсва ти сутрешния секс преди сутрешното кафе... Дългата целувка преди всеки да поеме по задачите си. Същата целувка, която ви е връщала обратно от желание за още... Липсите са толкова много, когато се счупи оледалото, а огледалото са очите на любимия.
И тогава ти е все тая кой ден е днес, защото отново ще заспиш сам. И заспиваш и се будиш с мисълта за него, може би той- също, но си сам...
Много е забавно нали?
. Толкоз за днес - 2 песни :)
Досега в квартала освен моя милост не съм чула някой друг да пее, освен майка ми. Главно пеенето се чува от банята или от мойта стая, когато съм заседнала пред компютъра, яко съм изциклила и имам нужда от почивка. Вече не се чува толкова заради алуминиевата дограма.
Comments6
Баси, предадох се. Ако търсиш щастието- то никога не идва.
Щепси, спуснах се по течението, но да видим къде ще ме доведе :)
Колкото до чувството, познато ми е. Ама не съм сигурна след кой път просто започваш да го игнорираш и да се правиш, че имаш нормален живот, с много забавления и само приятни ангажименти. Поне аз така правя. Стига да не се поддавам на мислите си в тази насока (за липсите де) доста добре се получава.
А за това, кой кога се предава... няма рана, която да не зараства. Има момент, в който си казваш "аз никога вече...", но времето лекува. Е, остават белези, ама те като тези от войната, с городст да си ги показваш - исках да умра, но въпреки това станах и продължих.
Тъй, че Айсберг, ке ти мине и друг ке намериш:)