Ама много си падам да се запознавам с разни хора по автобуси, гари и т.н. Много е приятно с кого да имаш да си бъбриш 2 часа ...В повечето случаи с някого, когото няма да видиш никога повече...

Качвам се вчера в автобуса, но ме накараха да си оставя чантите в багажника. Много мразя да си отделям раницата. Все едно да махнете на охлюва или на костенруката черупката...Както и да е - настаних се на втория етаж и се зачетох - Georges Perec, La vie mode d emploi. Задължителна литература, какво да правиш. 600 страници - нищо работа. А и тази е интересна. Прочела не прочела 2 страници и чувам зад себе си разговор на английски. Ама един такъв английски, нямам думи. Не се сдържах и когато човекът приключи, бях достатъчно нагла да се обърна и да го заговоря на френски. На него за малко да му падне ченето.Попита ме дали мога да спрягам глаголи, за да си говорим . Мммм, то за 8 години поне в сегашно време ги научих, мда, тва да не е онова гадно време, дето даже и името съм му забравила, освен ,че не мога да ги спрягам в него.Та започнахме едни сладки приказки, лаф- мохабет. Пита ме какво чета , погледна книгата и каза,че този автор не го е чувал, при което тоя път моето чене за малко да падне (пък аз нали сега нося едни такива шини). Значи така, ние тука четем и пишем есета и анализи на някакви книги, дето даже и французите не ги знаят...Хъх! И като му обясних,че много обичам да чета и той ни в клин, ни в ръкав казва "А, сега ще ти подаря една книга". Аз не го чух съвсем, той я извади и ми я подаде. Аз си мислех,че само я разглеждам, но той си взе листчетата и каза,че вече е моя. И аз...абе много бях щастлива! С моята книгомания...Той каза,че ми я подарява, защото предназначението на книгите е да обикалят света и да учат хората. Прочетената книга , оставена в библиотеката, не помага на никого...Странно мислене, особено за мен, която обожавам да трупам нужни и ненужни вещи...За книгите да не говорим...
Оказа се много интересен човек, на 36, зодия Близнаци (някой да се учудва?! около мене все Близнаци...).По принцип е дърводелец, но е пътувал много с Лекари без граници, не разбрах точно като какъв. Когато започна да ми разказва за пътешествията си, аз просто гледах , кимах и виках Уи,Уи...Установих,че съм много добър слушател. Не за първи път го правя тоя номер - заговоря се с някого, активна съм около половин час и после го оставям той да измисля за какво да ми говори...Разказа ми за Индия, за Южна Америка, за будизма...Разказа ми как когато тук падна комунистическият режим (или какъвто и да е бил, не съм много наясно, била съм на 5 и нищо не помня) , той е бил в казармата и изведнъж Западна Европа се оказала без враг. На мен ми стана много смешно...Заспиваш вечерта с ясното съзнание,че врагът ще дойде от Изток...Събуждаш се на сутринта и...тук враг, там враг, няма враг...Та по тоя повод ми каза, че ние явно сме силен народ.Аз попитах защо и той каза : "Ти си преживяла целия си съзнателен живот в кризата на прехода - 17 години. И въпреки трудностите не си мрачна, а много усмихнат човек"...Какво ли пък разбрах аз от тоя преход, освен ,че имаше моменти , в които чакахме на адските опашки за хляб ...Слава богу, родителите ми са успели да се справят с нещата, да получа добро образование и да не чувствам почти никакви липси...След два часа приятни раздумки се оказахме в Софиа. Той каза ако реша да карам магистратура във Франция, обезателно да отскоча до Безансон на гости. Даже и адрес ми даде :)
Та като говоря за французи - нали участвах във франкофонски конкурс за поезия. Е, еврика, резултати има. Най-вероятно не съм спечелила, предполагам,че ако бях, Венсан щеше да пише, но все пак с Деси и Марго сме поканени на награждаването в Букурещ - някаква франкофонска организация ни плаща пътуването и една нощ на хотел в Букурещ. Аз паспорт нямам, сега ще падне едно вадане тука за 3 дни,че заминаваме на 27, ако всичко е наред. Отдавна не съм излизала извън България и сега се кефя!!!Дано всичко е наред с паспорта.
Ами това е :)

Изненадаааа, да ми се случи и на мен да кажа някоя хубава приказка за французин.
Записахме с няколко колежки да участваме въс франкофонски конкурс, наречен "До моето дърво".Сега много ми се иска да ви обясня за какво иде реч, обаче до одеве ми говориха за него с френски термини и български някак ми се губят...Нещо като писане с условия - имаш определени условия ,на които трябва да отговаря произведението, например да не използваш определена буква или да споменеш точно три пъти някоя дума...
Та записахме се ние, но аз просто ей така - хич не се бях засилила да участвам...Обаче онзи ден получавам мейл от г-н Венсан Анри, че организира за тези,които желаят, ателие , на което да ни разясни условията по конкурса, да ни покаже примери и т.н. Аз все още не бях решила дали въобще ще участвам, но човекът така и така идва в София, да взема да отида, да не го връзваме да чака участници, пък да няма такива.
И - ето ни.Двете с Десито и още някаква девойка от 4 курс.Чакаме го и аз се бъзикам с Деска - млад ли ще е, па ако е млад - женен ли е , и някакви такива...И изненада - не само че млад, ами и симпатичен и нежененПримерно около 32-33 годишен да беше, с черна коса и зелени очи.И то какви зелени очи! Всъщност, на вид абсолютно нетипичен французин, защото беше и сравнително висок...Както и да е, тупнахме се на канапетата да ни говори Венсан.А той един спокоен, всичко си обяснява,показва, усмихва се и хич не беше надут, за разлика от много негови събратя...Бе трябва да взема да ви разкажа аз за моите интернационални либови, ама в друг пост. И накрая, като за капак и за съвсем мое учудване - подари ни книги! На всяка една от нас ни подари по две - Упражнения по стил на Кюно, а на мен ми се пада Животът - начин на използване на Перек, на Деси и другото момиче - Спомням си, пак на Перек.Не знам на кое небе съм от щастие за книгите.Обожавам да чета в оригинал, а оригинали на френски тук се намират трудно - освен във Френския център почти никъде другаде няма, а там цените им са си буквално по френския стандарт.Та за това с тия две книги този човек ме спечели като вярна фенка.Сега даже ще взема и в конкурса да участвам, да видим от него какво ще излезе.Нищо , всъщност, това е пределно ясно, но важното е ,че имам две книги!!!!!