Още нашите предци вярно са отбелязали, че „една глава е добре, а две – още по-добре”. И в това се убеждаваме на всяка крачка и в бита и в работата.

В сюжетите на народните приказки и легендите на почти всички народи по света съществува образа на триглавото чудовище, чиито глави израстват отново, ако бъдат отсечени една по една и само ако се отсекат и трите едновременно, митичното същество можело да бъде победено.

Очевидно там се е криела силата на змейовете, ламите, драконите и други подобни приказни чудовища – в наличието на няколко глави, които да противостоят на юнака с една глава. Истинската им сила и неуязвимост била в колективния разум, а не във физическата мощ на опашката, огромните лапи с гигантски нокти и озъбената огнедишащата паст.

Разбира се, авторите на приказките в тези далечни времена  не са знаели и не са чували нищо за колективния разум. Терминът колективен разум(колективен интелект) е започнал да се употребява в средата на 80-те години на миналия век от социолозите,  които изучавали процеса на колективно приемане на решенията в група.

Именно те определили колективния интелект като способност на групата да намира по-ефективни решения на задачите от най-добрите взети индивидуални решения в същата тази група.

Днес за колективния разум, за колективната памет пишат и философи, и биолози.

Ето малък пример от работи на биолози за колективния разум в света на живите същества.

През 2000-та година професор Тошиюки Нагазаки, биолог и физик от японския университет Хокайдо, взел образец от жълта гъбичка-плесен и го сложил на входа на лабиринт, който се използва за проверка на интелекта и паметта на мишките. В другия край на лабиринта той сложил кубче захар.

Physarum polycephalum най-вероятно почувствала миризмата на захар и започнала да изпраща своите разклонения да я търсят. Паяжинката на гъбичката се раздвоявала на всяко разклонение на лабиринта и тези, които попаднали в задънен коридор започвали да търсят в други посоки. След няколко часа, пуснатите от гъбичката паяжини запълнили проходите на лабиринта и към края на деня една от тях намерила пътя до захарта.

След това Тошиюки и групата му взели парченце от паяжината на гъбичката, участвала в първия опит и го сложили на входа на копие на предишния лабиринт, също с кубче захар в другия край. Случилото се поразило всички. Паяжината мигновено се разделила на две: единият израстък продължил своя път към захарта, без излишни завои, а другият пресякъл направо по тавана към целта. Паяжината на гъбичката не само запомнила пътя, но и променила правилата на играта.   

Последвалите изследвания на Тошиюки установили, че гъбичките могат да планират транспортните си маршрути не по-лошо и много по-бързо от инженерите професионалисти. Тошиюки взел картата на Япония и сложил парченца храна на места съответстващи на големите градове на страната. Гъбичките сложил „върху Токио”. След 23 часа те изградили линейна мрежа от паяжинки към всички парченца храна. В резултат на това се получило точно копие на железопътната мрежа около Токио.

Подобни примери съществуват и за прелетните птици, безпогрешно знаещи къде ще летят, и за рибните пасажи, знаещи накъде плуват.

Към колективния разум се доближават в своите работи и физиците и неврофизиолозите.

Физикът Дейвид Бом стигнал до извода, че нашата Вселена има холографска природа, тоест тя, като някакво цяло, се съдържа в компресиран вид вътре във всяка своя микроскопично малка част.

Оказва се, че и мозъкът на човека също е холограма. Неврофизиологът от Стандфордския университет Карл Прибрам отправил предизвикателство към общоприетите представи за мозъка, като за шкаф с чекмеджета, във всяко от които се пази някакъв спомен. Прибрам доказал, че нашата памет въобще не работи на този принцип. Той провел експеримент – пускал плъхове в лабиринт, изчаквал, докато се научат да намират изхода, след което отстранявал различни участъци от мозъка на животните. Изяснило се, че независимо от това, коя част на мозъка е ампутирана, плъховете винаги намирали изхода от лабиринта.

Неврофизиологът стигнал до извода, че паметта не е разположена в някакъв определен участък от мозъка, а е навсякъде. В мозъкът няма отделна клетка, която да „помни” училищния курс по алгебра или първата любов. Информацията, която се съдържа вътре в нашата черна кутия е тотална. Ако помним нещо, го помним с целия си мозък, а не с отделна гънка! Същият холографски принцип на нелокалността!

Днес съществуват схващания, че не мисли мозъкът, а някаква вездесъща енергия, която науката не може да улови и измери. Съществува интересен факт, потвърждаващ съществуването на такова извън мозъчно мислене – мравуняците на африканските термити. Даже след като са разделени от стоманена пластина, слепите по рождение термити изграждат своето жилище така, че двете му половини огледално се отразяват една друга. Разбира се, създателите на мравуняците не са завършили архитектурни и инженерно-строителни институти, но всички дейности се извършват в строго съответствие с определен „строителен план”, който най-вероятно съществува някъде извън малката глава на термита.

Има вероятност да съм изморил читателя с примерите си, но фактите са толкова необичайни, че не можах да не ги включа в статията.

Болшинството от хората, когато отсъстват външни заплахи, войни и природни катаклизми живеят в съответствие със закона на свободната воля. В периоди на надвиснала над народа смъртоносна опасност, обаче, започват да действат колективните воля и разум, които укрепват духовната връзка между всички хора, ускорявайки процеса на прозрението и осъзнаването на необходимостта от единство в борбата със злото.

Но не това е най-интересното.

Днес все повече учени и философи стигат до извода, че колективния разум, не е просто сумата от мисловните способности на отделните индивиди, когато 1+1=2.

Когато се събират заедно някаква група от съмишленици за решаването на конкретни задачи, от тяхната съвместна „мозъчна атака” се ражда нещо ново: някаква трета сила, мисъл, която участниците на групата черпят от информационното поле около нас. И тогава 1+1 вече не е равно на две, а на много повече.

За това е писал още академик Вернадски.

Когато участниците в общата група не само се обединяват помежду си, но и съпреживяват заедно с всички членове на групата успеха на общата работа, тогава и резултатът на съвместната работа е много по-висок. И тогава в тази група възниква усещане за единно цяло: появяват се общ разум с нови мисли и общо сърце с нови чувства.

Глобалната криза тласка човечеството към създаване на общество, което ще бъде управлявано чрез общия колективен разум.

Не само разумът, но и общото колективно чувство на съпричастност към всичко, ставащо в света и обществото, ще стане залог за успешно взаимодействие и взаимно разбиране между всички хора в новото общество, където грижата за всеки ще стане крайъгълен камък в отношенията между всички негови членове.

Великия празник на Христос се провежда месец след Весак (Велик източен духовен празник) в момент на пълнолуние в Близнаци. Неговата основна идея е “човечеството устремено към Бога” и олицетворява различните подходи за общото действие на призива-молитва. Този ден идва отново, за да може у човешка душа да се събуди съкровеното усещане за нейната чиста и силна духовна връзка с Бога.

 От 1952 г Всемирния Ден на Призива. се отбелязва в същия ден на пълнолуние и в настоящата година ще се състои на 27 май.

Всемирния Ден на Призива – това е ден за молитва, когато мъжете и жените принадлежащи към всички духовни направления, се обединяват  за съвместен зов към Божественото като употребяват Великия Призив. Заедно те призовават любовта, светлината и духовното ръководство, необходими за създаването на свят, в който цари справедливост, единство и мир.

В началото на новото хилядолетие ние констатираме, че материалните ценности са довели човечеството да  дълбока криза. Отсъства мъдрост и воля да бъдат нахранени гладните, като богатите споделят своите обилни ресурси, и така да се намери решение на многочислените критични проблеми, с които е длъжно да се справи човешкото семейство.

Такова решение има. Едно от най-големите достижения на нашето време се заключава в това, че човечеството осъзнава взаимозависимостите между всички форми на живота. Днес милиони хора споделят убеждението си в съществуването на вътрешно духовно единство на човечеството, което да побеждава каквито и да било външни различия предопределени от расите, националностите или вероизповеданието. И когато в целия свят мъжете и жените  с добра воля изразяват това убеждение в своя живот, произлиза планетарен процес на трансформация. Възниква нова цивилизация, включваща всички народи и основаваща се на духа на братство и правилни човешки отношения.

Проблемите в целия свят се създават от човечеството, затова точно на него му предстои да ги разреши. Но трябва да знаем, че ние не сме сами в тази действителност на духовния живот. Духовната енергия е достъпна в изобилие, и във Всемирния Ден на Призива  човечеството използва енергията, която би му позволила да създаде нова цивилизация.

Днес завръщането на Световния Учител се очаква от хиляди привърженици от всички вероучения; те очакват Аватара под такива имена като Христос, Владика Майтрея, Кришна, Имам Махди, Месия и Бодхисатва, употребявайки Великия Призив – един от най могъщите инструменти за подготовка на човешкото съзнание за нова среща с този Световен Учител.

От 1952 година, хората всяка година отбелязват в целия свят Всемирния Ден на Призива, обединявайки се в убеждението си, че човечеството е единно, че у нас е жива и животворна връзката с Бог и човечеството е отговорно за  осъществяването на Божествения план на земята. Бъдещият Световен Учител ще вземе под внимание не толкова резултатите от отминалите грешки и несъответствия, а изискванията позволяващи  създаването на нов свят на основата на  духовните ценности и реорганизираните социални структури.

Не искате ли вие да вземете участие в отбелязването на Всемирния Ден на Призива като използвате Великия Призив и го предадете на ваши близки и познати, и така да събудите интереса и на други хора към този ден?

ВЕЛИКИЯТ ПРИЗИВ

От извора на светлина в ума на Бога

да бликне светлина в ума човешки,

да слезе светлината на земята.

От извора на любовта в сърцето Божие

любов да бликне към човешките сърца,

Христос да се завърне на земята.

От центъра където Божията воля знаят

цел малките човешки воли нека води.

Учителите тази цел познават и й служат.

От центъра наречен род човешки

нека на Любовта и Светлината Промисълът се изпълни

и нека той да запечата портата на злото.

И нека Светлина, Любов и Сила

възстановяват  Промисъла на земята.

ОМ    ОМ   ОМ

 Информацията е споделена от www.Dobrodeteli.com

ПРОТЕСТ СРЕЩУ ПРОТЕСТА

Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш.

Волтер, (Франсоа-Мари Аруе)

1.     Правото на протест.

Правото на протест е неотменимо човешко право.

Това екстравагантно твърдение произлиза от фундаменталната свобода на волята. Концепцията за свободна воля не е от днес, тя е още от Заратустра и неговото учение и е преминала през много трансформации до днес (особено с развитието на  модерната западна философска мисъл), но в същността си идеята е следната:

Всеки може да прави това, което поиска.

На практика това твърдение среща своите ограничения – свободата опира в свободата на другия, а и не всеки може да направи това, което поиска, защото може просто да не му е по силите. Идеята е, че всеки решава сам за себе си. Другите могат да го убеждават, заплашват, пречат или помагат, но това може само да обуслови избора, не да го определи, т.е може да го направи по – труден или по – лесен и вероятностно да го насочи в желана посока, но нищо повече. Изборът е лично и свободно дело, независимо дали е трудно или лесно. Правото на протест е част от него – правото да не си съгласен, правото да кажеш какво мислиш, правото да живееш както сметнеш за добре – всичко това е неотменимо. Може протестът да не успее, може да навлече трудности, но никой не може да вземе избора вместо човека, който го прави. Ето защо правото на протест е неотменимо човешко право, защото не е нещо, което някой може да ти отнеме, тъй като произлиза от свободата – тя се дава, не се взима.

2.     Правото на протест срещу протеста.

Правото на протест срщу протеста е (не)отменимо човешко право.

Как звучи това? Ако правото на протест е неотменимо, то протестът срещу протеста неотменимо право ли е? НЕ – защото протестът срещу протеста е протест срещу правото на протест, а никой няма право да отнема право, защото това нарушава свободата на избора. Протест срещу протеста е протест срещу свободата, а само свободата позволява протеста. Всичко това е една ужасяващо главоболна безсмислица, но тя се случва в живота.

3.     Конкретният случай.

Жп. Вардар.

Имало едно време един квартал „Гевгелийски” в един град София в една далечна Галактика....

И един ден решили да построят спирка на влака, който минава на 25 м от бл. 3 на този квартал. Не било достатъчно, че имало влак ДО квартала, трябвало да спира там. За да построят спирката трябвало да нарушат множество разпоредби, ДА НЕ ПОПИТАТ ЖИТЕЛИТЕ НА КВАРТАЛА ДАЛИ СА СЪГЛАСНИ, да изсекат дървета, да отнемат игровото пространство на децата, да нахлуят като вандали в Рим...

Тази приказка няма значение. Мотивите за протеста на хората са без значение за този анализ, защото не са важни – по – важни са мотивите за протеста срещу протеста - http://www.facebook.com/profile.php?id=648704203&ref=profile#/group.php?gid=63913437587&ref=mf

Тези хора не искат да има спирка Вардар. Те просто не искат да има протести, да има свобода, да има права. Те не искат да се протестира. Тяхната група не е „За Жп.Вардар”, тя е „Против правото на протест”. Това е причинено от липсата на рационално мислене, която води до неспособност да се осмисли това послание, да се вникне в неговата абсурдност. Те дори не знаят какво означава това!

Извод: Ето защо протестирам срещу протестите срещу  протеста в ЖП Вардар!

http://www.facebook.com/inbox/readmessage.php?t=1074749478966&f=1&e=0#/group.php?gid=64619424413