Гледам и не вярвам на очите си. Честно.
Интервюта с хора от Трън. Всички знаят за педофила. Знаят, че е насилвал деца, че ги е напивал, че е оставал с тях насаме. Заключвал е въпросната Клара в мазето на кафето си.

И какво казват възпитателките?! Тя, Клара е предизвикателно момиче.

Иска ми се да изкрещя, ама толкова силно, че целият свят да чуе.
Как може едно дете, на 15 години да бъде предизвикателно момиче?! Едно дете не може да бъде предизвикателно. Колкото и да се напъва, то е дете. Колкото и да е сбъркано, то пак е дете. Далеч съм от мисълта, че децата в този дом са някакви нежни цветя, вероятно 90% от тях проституират, но имаме ли право да обвиняваме тях затова? Имаме ли право да бягаме от отговорност, казвайки, че те сами са си виновни.

Съжалявам, но за мен отговорът е твърдо не. Не може, просто не може, всички да знаят, че въпросните деца са били изнасилвани, че им са предлагани пари за секс, че са били напивани (което също е незаконно), да вижда че те биват дърпани по улицата от педофили и никой да не скочи да пребие въпросният педофил. И кметът/шефа на полицейското да обяснява как течало следствие по заключването на момичето. И в същото време да казва за другият педофил в компанията, Никола Динев, че той всъщност не бил прочел, че бил осъден за блудство. И май била негова грешка. Май да. Май е негова. Май наистина е негова. Май трябва да измрат още дузина хора, за да започне да чете свидетелствата за съдимост на подчинените си.

Не ме интересуват институциите, не ме интересуват възпитателите и всички останали идиоти, които се изказват невинни по телевизията. Интересува ме това, как може един педофил да дърпа дете, да го заключи в мазето си и въпреки това да не е в затвора. Говорим си за пари, политика, евро фондове, а всъщност обществото ни не е надраснало най-ниското ниво. Това, в което най-слабите членове на обществото биват изнасилвани, пребивани, изнасяни да проституират против волята им и какви ли още не отвратителности и всички останали, на които ни е по-удобно да не гледаме, просто си извръщаме главата.
Как може по телевизията да бъде коментирано как 60 годишен мъж е имал връзка с 15 годишно момиче. Връзка? Връзка!!! Единствен Никито Дойнов ми хареса как попита "Ама как така Клара сама си е виновна като е била заключена? А педофилът какво?" /свободен превод/

И отново, не искам да коментирам децата в дома какви са. Те са такива каквито ние сме ги направили. Добри или лоши, това са рожбите на всеобщата мизерия. Но нападание над дете, независимо чие, е абсолютно неприемлив. Омръзна ми да гледам във филмите на Карбовски поредния педофил с прекратено следствие. Кога ще видим резултати? Кога тези чудовища ще бъдат наказани?!
Защото те не тормозят само сирачетата, о, не, утре те ще бъдат в тролея до вашето дете. И тогава кой ще го защити? Аз мога да ви кажа, защото съм била в такива ситуации не веднъж. За щастие съм се измъквала, но това което ме впечатли е невероятната способност на хората да не виждат това, което се случва пред очите им.

Моля, помогнете ми това да стигне до подходящи ВУЗ или колеги, които биха се заинтересували:
Сърцатата директорка  на СУПЗ - Социално учебно професионално заведение  "Княз Борис 1" - София - г-жа Капка Георгиева - търси да назначи учител с правоспособност да обучава учениците в една от оснавните професии в училището - готварството. Може и да няма стаж, а може и да е пенсионер.
Искам да споделя, че в училището учат както деца от нормали семейства, така и около 25 юноши - сираци, грижата за които е изцяло отговорност на екипа на Дома. Работата на тези колеги е просто апостолска. Опитват се  да вкарат в нормалния път и да направят граждани, полезни на себе си и на обществото млади хора, дошли при тях на по 14 години без каквито и да е  социални умения, някои тотално неграмотни, израснали по домове и заведения...Справят се с най-грозните и страшни резултати, което е родило изроденото ни общество - без да се оплакват или пък превъзнасят за това, което вършат. А за мен то си е просто един подвиг... 
Нека да кажа, че децата - сираци от този Дом могат да се държат добре в общество, даже се възторгват от такова ново амплоа и много малко им трябва за да бъдат добри... - повече подробности тук.

Тъй че- моля, помогнете, ако можете с информация - къде да намерим учител по готварство за сираците?
 

 :) Копирам една хубава инициатива! Ще се радвам, ако някой се включи :)
http://www1.kampaniata.org/
Става дума за събиране на пари за стипендии на ученици и студенти от домовете из страната. Един хубав начин да покажем, че обществото го е грижа от там да не излизат асоциални хора, а такива с амбиции и стремежи :) Миналата година са събрани пари за 50 човека, за тази година се надяват да са два пъти повече.
За даренията се издават документи. :)
Благодаря за вниманието.

Не знам защо, но напоследък се улавям, че когато ми е тъжно или ми се случват житейски несполуки мислия за благородни дейности. Аз по принцип много обичам да мисля за социалните проблеми на обществото, но в такива моменти ставам особено чувствителна на тази тема. Тя е и едно от нещата, които не ми позволяват да падна в черната дупка.
Страшно много обичам децата и ми става много мъчно за тези мъничета, които са без родители и ще трябва да отпразнуват поредния празник сами, т.е. в тяхното голямо семейство – приюта.
Преди години посещавайки зъболекаря, чух разговор между две възрастни жени. От него стана ясно, че едната жена всяка събота и неделя взима едно момиченце – сираче – от приюта. Осигурява му здравни грижи, забавления... Когато момиченцето излезе от кабинета, то беше на 7-8 годинки, очевидно изглеждаше щастливо и имаше хубава рокля и нови обувки, които жената му е купила. Разчувствах се и много се зарадвах, че все пак има милозливи хора.
Този случай е и повод сега да Ви предложа нещо, което не знам как ще приемете.
Предлагам няколко неща и всеки да помисли, кое от тях може да направи:
-                            да вземе едно малко детенце от  сиропиталището за празника и да му подари няколко щастливи мига в едно истинско семейство
-                            пак да се организираме, но не с играчки, а с козунаци, кифлички, кисело мляко и шарени яйца да посетим някой дом (кой откъдето е – по градове, защото едва ли всички ще могат да се мобилизират до София) и да зарадваме дечицата с внимание
-                            същото предлагам и за някой старчески дом – да осигурим програма и великденска трапеза, да станем приятели с тези хора в последните дни от техния земен път.

Какво ще кажете? Съгласни ли сте?

Аз смятам да взема едно детенце от интерната в Бургас и въпреки, че нямам много голяма финансова възможност да го направя щастливо за празника. Ще боядисаме заедно яйцата, ще приготвим трапезата, ще го заведа да гледаме “Иисус за деца” и ще се забавляваме.

А ето тук можете да прочетете някои мои мисли по темата.

Наближават християнски празници и се запитвам какво държавата прави за народа и прави ли въобще нещо?
Много е тъжно, но е факт, че точно тогава държавниците ни се сещат за хората лишени от внимание, за самотниците и се втурват да правят благотворителност. Опитват се на база на едно добро дело да печелят гласове и привърженици. Не е ли жалко! Не е ли това подигравка, злоупотреба с положението на тези хора! И тогава следват въпроси като: Защо само по празниците се сещат? Защо само един единствен път го правят? Защо не се грижат наистина за народа?
Защото са забравили, че благодарение на тези хора са натрупали богатство и престиж, обществено положение. Защото са забравили, че тези хора дълги години са ги хранили. Защото не мислят, че един ден и те ще изпаднат в подобна зависимост и ще трябва да разчитат на младото поколение, на децата.
Какво правят те? Купуват оборудване, правят ремонти веднъж на 20 години, зареждат с бакалия, подаряват играчки и дрехи втора употреба. И това се казва благородство! Всички мислят откъм финансовата страна. Хайдеее, изтупват благодеянията си и си заминават. Никой не се сеща, че това са човешки същества и имат нужда от внимание и забавление, от грижи.
Сигурно сте попадали на интервюта на журналисти с деца сираци или хора в старчески домове. Когато ги попитат какво най-много искат какво отговарят? – родители, семейство, приятели. Една толкова проста, съкровена и макар, че е проста най-съществена и смислена мечта.
Учудвам се и на отношението на социалните служби. В интернет попаднах на няколко обяви на социални институции, занимаващи се с осиновителна и настанителна дейност и останах потресена от обявата им, от посланието, което отправят към младите майки. Вместо да ги мотивират да се грижат за децата си, да поемат отговорност и да си стегнат мързеливите задници ги окуражават пишейки съобщения, че съответният дом, служба приема деца на родители, които са бедни и следователно не могат да се грижат за тях. По-добре ли е да изоставиш детето си в дом, който ти предлага същите мизерни условия каквито и ти можеш да му предложиш, с тази разлика, че ти няма да лишиш детето си от така копняната от него родителска обич?
Приканвам всички бъдещи майки, на които им е минала мисълта да изоставят детето си, вместо да се жалват за окаяното положение в което се намират, да направят нещо, за да променят това положение и да не си оставят децата на произвола на съдбата!
Също така приканвам и хората, които имат финансова възможност да гледат дете, а се чувстват самотни да си осиновят едно приятелче. Така хем те няма да са вече самотни, хем детето ще е щастливо.