Или една увлекателна мъдра история, в която се описва различния, неочакван начин, по който се сбъдват мечтите. Неин автор е любимият писател на много хора по света - Паулу Коелю.

Както се разказва в една прочута древна легенда, някога, в прекрасните гори на Ливан, се родили три кедъра. Кедрите, както ви е известно, растат много, много бавно, така че нашите три дървета прекарали цели векове в размисли за живота и за смъртта, за природата и за хората.

Те видели как в земите на Ливан дошли посланиците на цар Соломон и как после, в битките с асирийците, същата тази земя потънала в кръв. Видели лице в лице заклетите врагове – Иезавел и пророк Илия. Били свидетели на изобретяването на азбуката и с учудване наблюдавали минаващите кервани, натоварени с цветни тъкани.

Един прекрасен ден кедрите решили да поговорят за бъдещето.

- След всичко това, на което бях свидетел – казал първият, - аз бих искал да се превърна на трон, на който да седи най-могъщият цар на земята.

- Аз бих искал да стана част от нещо такова, което ще превърне Злото в Добро за вечни времена - казал вторият.

- А колкото до мен - казал третият, - аз бих искал всеки път, когато ме погледнат, хората да си спомнят за Бог.

Минали години, и още години, и ето, накрая, в гората се появили дървосекачи. Те отсекли кедрите и ги нарязали на парчета. Всеки един от кедрите имал своето заветно желание, но действителността никога не пита за какво мечтаем. От първия кедър направили обор, а от остатъците – ясла. От втория кедър направили груба селска маса, която продали на търговеца на мебели.

Дъските от третия кедър не могли да продадат и ги оставили на склад в един голям град. Трите кедъра плачели горчиво: “Нашата дървесина е толкова хубава! А никой не й намери достойно приложение!”

Времето минавало и ето, веднъж, през една звездна нощ, една съпружеска двойка, не намерила подслон, решила да пренощува в обора, построен от дървесината на първия кедър. Жената била бременна. Същата нощ родила син и го сложила в яслите върху мекото сено. И в същото време първият кедър разбрал, че мечтата му се е сбъднала: той служел за опора на най-великия Цар на Земята.

След няколко години в една скромна селска къща хората седнали на масата, направена от дървесината на втория кедър. Преди да започнат да се хранят единият от тях казал няколко думи над хляба и виното, поставени на масата. И веднага вторият кедър разбрал, че той е опора не само на чашата с вино и чинията с хляба, но и на съюза между Човека и Бога.

На следващия ден от две дъски от третия кедър изковали кръст. След няколко часа довели изранен човек и го заковали към кръста с гвоздеи. Третият кедър се ужасил от участта си и започнал да проклина жестоката си съдба. Но не минали и три дни, и той разбрал отредения му дял: човекът, висящ на кръста, станал светец на света. Кръстът, скован от дървесината на този кедър, се превърнал от оръдие за мъчения в символ на тържество.

Така се изпълнила съдбата на трите ливански кедъра: както винаги става с мечтите - и техните мечти се сбъднали, но съвсем различно от това, което си представяли.