Когато сърцето говори, 

    Ей това мазохизмът, как`Сийке,  голяма работа!
    Да си седне вкъщи и да си гледа работата, а то фитнало се  `се некви химери да гони!
    Хална се по някого и като разчекна една уста - като ханджийска порта! Кон с капаци - зарязвам всичко около мене! Живея само за следващия миг, преживян заедно... Прецаквам всичко останало, мамка му! Пренебрегвам всичко, с което се занимавам по принцип. Веднъж ми се е случвало вече и беше много страшно... когато се събудих така да се каже - чудех се какво ме е поддържало жива преди да се появи онзи... Нямах сили и желание за нищо и ей сега пак съм тръгнала по тоя път. И няма да спра де... то на това му се вика мазохизъм. Сега съм се смачкала ... в следващия момент пак ще пърхам някъде далече от всичко, което ме заобикаля с някакви мои си мечти, представи и т.н. Ама аз си го причинявам, аз съм си виновна..
    А сега, сЕди пред компютъра "полужива" , пий вино и ... се посмачкай хубаво, че да има свободно място за следващия път
    Наздраве!

ПП: Почвам да се повтарям за изживяването на мъката, ама нейсе...
демек продължение на Многоточията...