Вчера публикувах тук отвореното писмо на ИК “Труд”. И реших - на всяка цена ще изчакам един ден, преди да отговоря. За да се успокоят емоциите ми, за да не кажа тежка и невярна дума. Лесно е в такъв момент - а това, което искам, е истината.
Денят обаче мина, а прочета ли писмото, побеснявам точно както първия път. Иска ми се да се въздържа от епитети, определения и други подобни литературни форми. Не зная дали ще успея - понякога те са единственото езиково средство, способно да опише адекватно нещата. Поне ще опитам.
—
Уважаеми колектив на ИК “Труд”,
Прочетох вашето “Отворено писмо”. И отново не мога да повярвам на очите си, точно както когато прочетох и писмото ви до Виктор.
Вместо да признаете грешката си, и да се извините за нея, вие се опитвате да се скриете зад куп лъжи. Но не разбирате, че именно този подход е, който отприщи по вас лавината от писма, която получихте. Не зная как очаквате да получите нещо различно от още от същото. И, най-напред, опровержение на казаните лъжи.
Вие твърдите, че са се чули мнения “от едната до другата крайност” по въпроса за действията ви. Но удобно пропускате съотношението им. Под един процент от изказалите мнения подкрепиха позицията ви - и от тях повече от половината са професионално обвързани с ИК “Труд” (което някои се опитаха да скрият зад анонимност). Не зная има ли в обществото ни въпрос, който да получава толкова висока подкрепа, независимо колко далечни от компютрите, Интернет и вероятно и от “пиратството” хора се присъединяват към диспута.
Твърдите също така и че “беше направен опит да се даде още по-широка гласност на проблема и да се въведат водещи български медии”. Няма да ви питам откъде го знаете. Но и вие не ни питайте откъде знаем как сте уговаряли тези медии да не се въвличат. А знаем освен това и колко ще издържат уговорките, когато проблемът стане известен и без тях, и ги постави в положението на медии, които по поръчка крият събития от аудиторията си.
Вие пишете, че “Елин Пелин се е препитавал чрез перото си. Той е завещал своя труд на наследниците си, както вашите дядовци са завещали къщите си”. Но внимателно подминавате въпроса какво прави Елин Пелин класик на българската литература, а нашите дядовци - не. Класикът е класик именно и точно с това, че принадлежи на целия народ. Иначе е обикновен литературен занаятчия.
Чрез превръщането на класики н а българската литература в обикновена стока, вие превръщате създателите им в обикновени занаятчии. Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Йордан Йовков - за продан, на кило, като картофи или суджуци!… Техните творби са България, точно както примерно “Мила Родино”, или “Питат ли ме де зората”. Ако Цветан Радославов или Михайловски бяха все още в авторски права, щяхте ли да събирате пари от ученическите хорове по 24 май, защото ги изпълняват?… Задавам отговори. Щяхте, естествено. Авторски права. Собственост, ваша. Закон. Нали?
Ако Елин Пелин, Ангел Каралийчев и Йордан Йовков бяха живи, как биха реагирали на идеята да отнемете от слепите книгите им, за да можете да печелите пари от тях? Щяха ли да кажат: “Правилно! Майната им на слепите, това е моя собственост, аз се храня от нея, законът ме пази”? Или щяха без колебание да разрешат използването на творбите им от незрящите свободно и безплатно?… Позициите ни по въпроса сигурно се различават. Но моята се опира на вярата, че писателите и творците са хора с ум и съвест - а вашата на лъжата, че те са лекета, способни да тъпчат гуши на гърба на инвалидите. Вече повдигнах този аргумент в своето писмо, и не очаквам да получа отговор на него.
Вие пишете: “Интелектуалните пирати карат нашите учени, преводачи, писатели да не работят - защото трудът им не е защитен”. Истината обаче е, че този конкретен спор защищава приходите не на учените, преводачите и писателите, и дори не на наследниците им - а лично вашите. И не всичките тези приходи, а частичката от тях, която би дошла от джоба на инвалидите. Това променя нещата съществено, нали?
Вие пишете, че това, че забранявате свободното разпространение на книги, и това, че пречите на слепите да четат, били лъжи. И двете обаче са голата истина. Свободно разпространение, и разпространение САМО срещу заплащане са различни неща, драги - иначе защо предприемате тази инициатива?! И да, незрящите обикновено четат далеч повече от зрящите, защото книгите за тях са огромен прозорец към света - а имат далеч по-малко средства, с които да ги плащат, така че няма да могат да използват “любезните” ви услуги… Нужно ли е да казвам повече за лъжата и истината?
Нужно е. Вие твърдите, че в сайта bezmonitor.com съдържанието не е в специален формат за незрящи, а във вид, който може да бъде четен от всеки. Това също не е вярно, или поне не е точно. Някои от книгите действително са във вида, в който са били предоставени на сайта - тоест, добре видими и за зрящи. Повечето обаче изглеждат грозно за зрящите, и на много им личи как ненужните за незрящите картинки и оформления са били махани. В немалко ще намерите правописни грешки, които са фрапиращи за всеки зрящ, но за незрящите са без значение - програмите за четене на глас произнасят нещата еднакво или сходно… Никой не си е давал труда да поправи тези неща - това е доказателството дали тези текстове се ползват често и от зрящи. Да, зрящи могат да ги четат, точно както могат да четат и Брайлови книги. Но при това положение може спокойно да се смята, че тези текстове попадат под чл. 23, точка 10 от ЗАПСП - “Брайлов текст или друг аналогичен формат“. Да, точното определяне оставя място за преценка и тълкуване. За щастие - защото така позволява да си проличи накъде теглят чии умове и съвести.
Вие цитирате ЗАПСП, но цитатите старателно заобикалят въпроса. Твърдите, че чл. 23 ви защищава, понеже “свободното използване на произведения е допустимо само в случаите, посочени от закона, при условие, че не се пречи на нормалното използване на произведението и не се увреждат законните интереси на носителя на авторското право”. При вашата дефиниция на “законните ви интереси” обаче, всяко едно свободно използване на тези произведения ги уврежда - тоест, това тълкуване обезсмисля чл. 23 от закона като цяло, и по тази причина е очевидно невярно… Вие претендирате, че bezmonitor.com нарушава закона, (чл. 23, точка 10), понеже текстовете там били достъпни не само за слепи. Но Брайловите книги само за слепи ли са достъпни? Или пък ЗАПСП го изисква някъде?… Дали ги четат кой знае колко зрящи, писах по-горе.
Вие пишете “Двете страни търсехме възможност за излизане от подобна ситуация. За съжаление, тя не беше намерена.” Виктор има какво да разкаже по въпроса защо възможността не беше намерена, и как я е търсила едната от страните. И се надявам да го направи.
Не мога да се сдържа обаче да не отговоря на казаното от вас в тази връзка: “Това, което не е достояние на всички вас е, че ИК “Труд” предложи да се направи ‘линк’ от www.bezmonitor.com към www.znam.bg, където са качени или ще бъдат качени тези произведения.” Ще подмина признанието, че вие дори не сте качили някои от въпросните произведения за достъп. Но не мога да подмина предложението ви - за благодарност, че отрязвате свободата на четене на слепите, и че се опитвате да трупате печалба на точно техния гръб, вие им предлагате да ви рекламират!!!… Нямам думи. Но, кълна се, ще се постарая това предложение наистина да стане достояние на всички хора, които познавам! Нека те сами преценят какво представлявате, и желаят ли да имат каквото и да е общо с вас - например да наливат пари в бизнеса ви, в чието име правите подобни предложения!… Защо идеята беше отхвърлена при дискусията ще оставя да се сещате.
Най-сетне, вие твърдите: “Прави се огромен проблем от нещо, което е никакъв проблем”. Въпрос на гледна точка е. За някои липсата на морал, нравственост и човечност може да е никакъв проблем. За нас обаче тя е огромен проблем, и ще продължи да бъде такъв, докато я има. Огромен проблем е и за 99% от хората, разбрали за случая - а скоро това ще бъдат всички българи, които са прочели дори една книга през живота си.
Мога да изреждам и опровергавам и още от лъжите ви, но няма смисъл. Всъщност, единствените съществени аргументи, които прилагате, са: “Правата са наши, вадим пари от тях, и няма да ги дадем, дори за инвалиди”. А такъв тип хора обикновено разбират от само един вид аргументи, така че ще получите точно него.
Може правата и да са ваши. Но скоро те ще са единствено финансова дупка, и петно на позора. Ще съжалявате и ще проклинате, че ги имате на тази цена… И това ще бъде постигнато с желязно и неоспоримо законни средства. Скоро масовият българин ще ви помни само с едно - че сте издателството, което бръкна в джоба на слепите.
И с нищо, и за нищо повече.
—
Иска ми се да кажа още много, и по-остри думи. Предпочитам обаче да ги заменя с действия - напълно и неоспоримо законни, но жестоко хапещи тези хора, които не виждат никакъв проблем в това да дерат печалби от зазиждането на прозорец към света на слепите, и да им предлагат като “решение на проблема” да ги рекламират безплатно. По единствения им чувствителен орган - портфейла.
Ще прегледам старателно дискусиите, водени по блоговете, и ще събера всички ценни идеи. И аз имам свои, които пазех засега настрана. Воден от надеждата, че е абсурдно в “Труд” наистина да мислят така, че сигурно нещо са се объркали, и като разберат каква е работата, ще се извинят… Бил съм наивник. Но повече няма да бъда. Ще изложа тези идеи до два-три дни в подреден, точен и културен списък. Ще създам условия за реализирането на тези от тях, за които мога. И ще действам по идеите.
Пръснете новината за случилото се, и разказа за това как се държат от “Труд”, още повече! Първите медии вече проявяват интерес. Преследвайте и останалите. Пишете по блогове, разказвайте на познати, пръскайте веста навсякъде! Докато в България не остане човек, който да не знае какво са направили от ИК “Труд”. Пък нека си прецени сам какво отношение ще вземе.
И, като начало, ще изпратя отговора си до “Труд” в писмо, както изпратих и предишния. Нека разберат, че вместо да убедят когото и да било, само са сгафили още повече. Че изборът им не е между това да отстъпят и това да спечелят - а между това да отстъпят, и това да бъдат смачкани от възмущението на хората.
Изпратете и вие вашите. Такива… лекета, да бъда културен, трябва да получат каквото са заслужили.
Копирано от блога на Григор Гачев с негово съгласие
Григор е казал нещата много добре... И реших, че трябва да дам по-голяма публичност на неговия отговор на ИК "Труд".
Comments6