Природата на Аз-а
"Познай себе си", казвал някога Делфийския Оракул. Медитацията е път на познанието. Целта й е да познаем истинското си индивидуално аз и да го идентифицираме със същинското вътрешно Аз. Ето защо придобиването на някакво познание върху природата на Аз-а и неговите носители е от изключителна важност с оглед правилното разбиране на техниките и целта на медитацията. Най-простият анализ на Аз-а принадлежи на св. Павел: Тяло, Душа и Дух. Тялото включва целия сложен комплекс, наречен личност; душата обхваща всичко онова, което се разбира под понятието Висше Аз, докато Духът е горе-долу толкова полезен като термин, колкото и названията "Нероден, Безпричинен, Несътворен и Безформен", с които Буда обозначава Висшата Реалност. Сами по себе си всички тези термини нямат никаква стойност; те са само "фигури на речта, определени за ежедневна употреба" (така Буда описва своя анализ на Аз-а пред просяка Потхапада).
При разглеждането на тези три подразделения е добре да започнем с онова, за което останалите са само средства или форми. Не е особено трудно да си представим, че човекът притежава душа и дух. Истината е, че всеки човек, всяка форма на живот, в основата си представлява искра от Огъня, "една частица от Неразделимото, облечена в дрехите на илюзорното". Оттук и богатството от аналогии и символи, с които се описва еволюцията (самата дума еволюция означава развиване, раздипляне). Еволюцията е откровение за съществуващо преди нея великолепие, едно последователно премахване на воалите, с които е покрита Реалността. Не случайно много от мъдростта на Изтока се заключава във фразата: "Стани онова, което си."
Духът не е проста съставка на нещо друго. Познат в Индия под наименованието Атман, той е същинският Човек, като в същото време остава неразделима част от безименното Всичко. Никой не може да каже, че това Всичко му принадлежи. Оттук и значението на будистката доктрина за анатта, не-Атта (не-Атман). Тази доктрина цели да покаже илюзор-ността на възгледа, че човекът е носител на някакъв незаменим принцип, че в неговото устройство съществува нещо, което го отличава за вечни времена от другите форми на живот.
Накратко казано, Духът, подобно на Нирвана, просто Е. Всички форми на живота, били те висши или нисши, са само вечно променящи се проявления на вечното Непроявено. Единното се проявява като Множествено. Всяка искра от пламъка е обвита във воали и тела, притежаващи различна плътност. Най-тънкият от тези воали е известен като Будхи. Това е домът на интуицията. Интуицията и умът (Манас) образуват по-висшето Аз, което се различава от многопластовата личност, чиято най-груба външна обвивка е плътското тяло.
Всяко едно от тези тела има свой собствен живот и своя отделна форма. Всички те заедно образуват един миниатюрен Космос, който е ключът към все още непостигнатата Мъдрост. За съжаление желанията, свързани с различните носители на Аз-а, са на сравнително ниско стъпало на еволюция, което често ги противопоставя едни на други. Като цяло това вреди
на интересите на Върховния Аз. Тялото има свои собствени груби желания; емоциите и страстите вечно се стремят към нови и нови стимули; рационалният ум търси храна за дейността си и подобно на нескопен жребец ожесточено се съпротивлява на всеки опит за контрол. Комплексната личност, известна в будизма като скандхи, се намира в непрекъснато състояние на война с по-висшето Аз, оспорвайки му правото на контрол върху цялото. Само когато тази война бъде решително спечелена от по-висшите носители на личността, висшето Аз може да пристъпи към изпълнение на своето предназначение: "оглеждането на Океана в капката, сливането на капката с Океана".
Повечето хора са дълбоко потопени в морето на нисшите желания, на егоистичната личностност. Те са загубили всяко чувство за Златния Век на духовното съвършенство, към което накрая трябва да се върнат. Онова чувство на непрестанна вътрешна борба между воюващите противоположности, което характеризира стремежа нагоре, за тях е все още непознато. Все пак рано или късно борбата трябва да започне и да бъде изведена докрай върху бойното поле на човешкото сърце. Това е именно битката, за която се говори в Бхагават Гита'. Тук обитават поезията, легендите, митовете и алегориите, с помощта на които човек научава за своето духовно наследство. Тези, които нямат куража да се борят, трябва да изчакат появата на искрено желание в тази насока. В писмо да А. П. Синет Учителят М. казва: "Животът ни води през много конфликти и изпитания. Не можем да очакваме успех, ако не правим нищо, за да ги преодолеем." Нищо друго не може да бъде толкова важно, нищо друго не може да притежава такава ценност, тъй

*Има няколко издания на български език: преводът на Йорданка Пейчинова; изданието на Кришна Съзнание и др. Бел.ред.

като, по думите на Дхаммапада5: "Най-великият воин е не онзи, който помита по пътя си хиляди мъже в хиляди сражения, а онзи, който е в състояние да победи себе си."
Може да прозвучи парадоксално, но е факт, че в тази борба висшият Аз не взема никакво участие. В Гласът на тишината се казва: "Ветровете могат да обрулят клоните на дървото. Стволът обаче остава непоклатим." Когато с цялата сила на волята си се насочим към неегоистични цели, нисшите пластове на личността започват да се поддават на контрол, като по този начин позволяват на потока на Живота да тече свободно - от най-висшата до най-нисшата точка в организма. Човек се превръща в проводник и носител на просветление за света, в извор на духовен живот за цялото човечество. Една от целите на медитацията се състои в "настройване" на духа и тялото на вълната на това служене.
Съзнанието е в състояние да функционира на всяко равнище, стига да е налице подходящ носител. Повечето хора живеят само чрез емоциите си или в най-добрия случай в сферата на нисшия ум. Чрез медитацията можем да повишим нивото на съзнанието, достигайки отначало по-висшия ум (царството на абстрактните идеи и идеали), а после, при първите проблясъци на сатори - така Дзен будизмът нарича това преживяване - започваме да се доближаваме до нивото на Интуицията и Чистото познание. Постепенно ще можем да се задържаме сравнително дълго на това равнище. Тук мисълта губи своето предназначение: познаващият и познанието се сливат в едно. От тази гледна точка науката за медитацията може да бъде наречена култура на съзнанието.
Поради своята изключителна важност, темата за Аз-а ще се появява много и много пъти в настоящото ръководство. Ала дори и казаното дотук би било достатъчно, за да ни подготви за практическите наставления, които следват. За да бъде в със-

*Издадена на български език: Дхаммапада, Словата на Буда, София 1991, 1996, 1998 г., изд. "Шамбала". Бел.ред.

тояние да овладее все по-обширни територии от собственото си същество, практикуващият би могъл да използва изрази като "каквото горе, такова и долу". По този начин контролът върху нисшите носители на съзнанието ще му се отдава по-лесно. Нека все пак не позволяваме прекаленото четене и учене да възпитава у нас егоистична умствена настройка. В Светлина по Пътя се подчертава, че правилният мотив за стремежа към познание на аз-а е този, който се отнася до познанието, а не до аз-а. "Самопознанието има смисъл само като познание, а не като нещо, отнасящо се само до нисшия Аз."
************************************************************
"КОНЦЕНТРАЦИЯ И МЕДИТАЦИЯ"
Ръководство за развиване на ума
КРИСМЪС ХЪМФРИС
Превод от английски Христо Даскалов