Принципа на измисляне на пози за самошокиране и самосъбуждане е бил следният - те да бъдат неудобни, да предизвикват болка и неприятни усещания. Целта на използването на помощните средства е била същата.  Приемали са се неприятни и безвкусни храни, поемали са се сериозни количества алкохол или наркотици. Идеята е била да не се губи съзнание, да се възвърне присъствието на човека, приетите средства да не отклоняват вниманието. При дишането е експериментирано с ритъма му. Дишането е ставало целенасочено и неритмично, което довежда до промяна на ритмичната работа на несъзнателната(програмираната)система. За ума са измисляли думи и изречения, водеши до блокиране на нормалната работа на някоя част от системата (на дадена програма или навик). Ефектът се получава, като се повтарят на глас или на ум.
  Гореописаните са били използвани и за поддържане и лекуване на ума. В този случай дори и неудобните пози чрез постоянното им повторение стават удобни, тъй като организма свиква с новото и те се вграждат, след като са станали програма, с другите програми в ума. Същото се получава и с помощните средства и  повторението на думи и изречения. Всяко нещо, което се повтаря, става навик, което може и да води до приятни усещания. Последствието от това обаче е съдаването на нова нужда, резултатите от което са като при наркотиците...