Е, Жанет е точно от първия тип - сприятелихме се веднага!
Тя дойде във фирмата по моя покана 3 месеца след като аз постъпих. Мога да кажа, че заедно израстнахме професионално и в голяма степен оформихме имиджа на организацията ни.
Деляхме всичко - храна, пари, работата си. Когато някоя излизаше, другата я покриваше. Когато шефа си набелязваше важна задача - погледа му ни избираше веднага.
Работехме и следвахме едновременно, а по-късно трябваше да съчетаваме и семейство, деца и пак учене, и пак натоварване в работата...
Просто бяхме заедно и се крепяхме! Казват, че приятелството между жени е по-сплотено и силно, когато има общ сантимент, общо преживяване - а, ние го имахме.
Днес се сбогувахме!
Не зная, кога ще я видя отново, не зная дали изобщо ще я видя повече .... но, адски ще ми липсва! Знам, че и аз на нея !Видях го днес в просълзените й очи, които ми казваха, колко много съм означавала за нея!
Заминава. В петък. При съпруга си, който вече е там ... ,за да се докоснат до американската мечта! А, защо не и да я постигнат?!
Мила Жани, ти го заслужаваш! Радвам се за теб, че успя!
Не, не казвам сбогом, защото ще се срещнем отново с теб!
Тук или най-вероятно там (Калифорния), не зная, но един ден ще стане, а дотогава - Outward Bound, Lady!

(Тя ще се сети).
Comments