Я да видим, мили колеги, как ще приемете идеята ми за многосерийна дабъл проза. Каква е идеята. Започва някой с едно дабъл прозче. Следващия след него пише свое, вързано с първото. Третия пише своето, което е вързано поне с предишното. Интересно би се получило ;))
Та аз започвам със следното дабълпрозие:
Видях я вчера - чиста и съвършенна седеше тя в маршрутката. Всеки ден пътувам с нея и я гледам ... нямам думи да продумам.
(И аз предварително моля за извинение... Iramira, "и пърхащо целуввам и очите и" - тук няма ли някое "и" под ударение? Не че можем да поставим ударението, но понеже става въпрос за притежателно местоимение, в web е прието да го пишем с "й".
Права си, Кралице, но някак ми изглежда много грозно на мястото на ударено И да поставя кратко И. А с тази дребна забележка не съм искала да нараня или засегна ЕЙС. Още веднъж се извинявам!
Споки, Ирамира, я съм си таков неграмотник, щот' съм изпъплил от тъмните мазета на инженернийо ни ВУЗ :)))) Обаче П.А.З.А.Ч.А. ми пази гърба във всеки един момент ;)) Куинка, твоето включване в "За кожата на един Коук" предстои! Не сме те забравили и никога няма да го направим :)
Ирамира, ти прочете ли го вече ("За кожата на един Коук")? Търсим колеги съавтори. Приемаме поръчки за участие в романа и други такива благинки :)))
Благодаря ти, Ейс, много си мил!Прочетох го.С удоволствие ще пробвам перото си(клавиатурата си де). А колкото до размяната на тънки хапливости с Кралицата, то се знае - на Кралица не се опонира.
Но утре нея я нямаше. Утре тя гледаше ту към калните локви на шосето, ту към розовото пластмасово номерче на китката си ... и ми звънна, и бе щастлива ...
Comments16
и пърхащо целуввам и очите и
А тя потъва в океана на моят поглед
И може би търси спасения в прашния град зад стъклото
И после - някой ден - ще се срещнат ли пак?
Поправете ме, ако греша)
Ирамира, ти прочете ли го вече ("За кожата на един Коук")? Търсим колеги съавтори. Приемаме поръчки за участие в романа и други такива благинки :)))
В този миг мечтая да съм дъжд и да проникна през прозореца за
да целувам тялото и.
Дъждът се лее, мокри се душата ми, изморена от чакане!
Пчеличке, невероятна си:)
Утре тя гледаше ту към калните локви на шосето, ту към розовото пластмасово номерче на китката си ... и ми звънна, и бе щастлива ...