Момо, много ти благодаря за поканата да се включа в общността. Сега вече ще знам, че има едно кътче в BGLog, където мога отново, поне за малко, да се почувствам безгрижна както в детството. Ето една кратка публикация, която заедно с написаното от Лилия може да послужи за начало на рубриката "Когато децата говорят".
Когато дъщеря ми беше на две години и нещо , отидохме на гости при баба й и дядо й на село. Сестра ми я завела на двора, а Божена (моята дъщеря) се вторачила в кокошките и й казала: "Виж, кокошките ходят боси!" Ние много се смяхме, като разбрахме за тази констатация, и после се замислихме за обремененото ни съзнание, което ни пречи да установим толкова очевидни неща.