BgLOG.net
By Deneb_50 , 27 October 2008

Животът е мечта.

                Калдерон

Мечтата е живот

                  Вински.

    “ Беше един от онези дни на ранната пролет,когато слънцето грее,земята мирише на влага,а птичките в топлите страни пеят възторжено,готвейки са за поход на север.Момчетата прогаряха с увеличително стъкло дупки в кожените си шапки и намираха това за съвсем естествено.Няколко момиченца дори бяха изнесли въженцата си за скачане,но за истинската пролет все пак беше твърде рано да се говори-тя бе по-скоро в детските им мечти.

   Описваната пролет настъпваше в града Хьомпстад,за който освен хубави неща,друго няма какво да се каже,ако не се обръща внимание на това,че в него хората говореха прекалено много за цената на някаква херинга,за така наречените наеми и за това,че продавачката в цветарският магазин не бива да се омъжва повторно.Хьомпстад беше град,в който при всички случаи си заслужава да се живее.

  По стръмната улица към  аптеката слизаше едно момче.Още отдалече се виждаше,че е сравнително малко,а когато дойде по наблизо,пролича че косата му е червеникава,а когато наближи аптеката можеха да се видят и луничките  около носа му.

……Вински,защото така се казваше момчето,отвори вратата на аптеката и се шмугна  вътре.  Звънчето над  вратата  издрънка.

 - Какво ще обичате?-попита  аптекарят .

 -Искам да си купя  прах за невидими-каза то

  -От кой ще желаете-от по-старият или от патентованият?

  -От патентованият естественно.Чух,че бил по-добър.Нали е чуждестранно изобретение.

   -Да,разбира се,казва се «Напред към стените».Препоръчвам ви го!Вижте млади господине,при използуване на този прах,човек не само става невидим,но може и да минава през стените.Френско изобретение ,от прочутата фирма «Еме».

  -Да, да , точно от него търсех.

   -Колко ще желаете?

   - Едно пакетче…мисля,че ще бъде  достатъчно.

  -Един момент, моля-каза аптекарят.Той взе  една висока стълба,защото прахът се намираше  в голяма стъкленица на най-горният рафт.

  Аптекарят се изкачи толкова високо,че глават му се чукна в таван.След Като потрака известно време със стъклениците,той слезе обратно и каза:

  -Извинете преди  да ви продам от френският прах за невидими,мой дълг е да ви попитам дали знаете как се употребява.

   -Вероятно се гълта-отвърна Вински.

   -Правилно точно така, само че  това не е достатъчно. Много хора смятат,че праховете просто се гълтат  и толкова. При праха за невидими обаче,както и при други по-ефикасни медикаменти, е важно човек да вярва в неговото действие.Вие вярвате ли.?

  -Разбира се!

  -Добре тогава. Ще постъпвате  по следният начин.Имате ли търпение да ме изслушате?

  -Да,г-н аптекарю.

   -Ето така :слагате в устата си прах за два пръста,после настъпвате  с десният крак  палеца на левият си крак  и казвате наум «Напред към стените», акогато отново искате да стенете видимправите обратното-настъпвате с Левия си крак,палеца на десният.

 

………Мъжът спря,остави куфара на земята и извика от високото:

    -Хей,ти, рижия! Я вземи този куфар и го занеси до квартирата на учителката,че дъх не ми остана.

  Вински не отвърна нищо,той настъпи с десният си крак палеца на левият и каза решително наум:»Напред към стените!»

 В следващият миг той изчезна .

   -Що за чудо, къде се дяна това хлапе?- удиви се Врабеца,(защото всички деца от града го наричаха така ) и успя само да се почеше по мустачките.

  В този момент той получи такъв солиден ритник отзад,че свят му се зави. Врабеца се извърна разярен за да види кой го е ритнал,наоколо не се виждаше никой-Сигурно  камък е отхвръхнал от колелото на някоя кола-измърмори той и изтупа панталоните си.

    Вински,така го досмеша,че трябваше да се хване за корема,но не посмя да се засмее на глас.

    Врабеца грабна куфара си и пое към квартирата на учителката.Натисна звънеца на входната врата и учителката му отвори.

   -Вече те очаквах!-каза тя с глас,който в училище не бяха чували.

    - И цяло лято  ще бъдем заедно!-добавиха щръкналите херингови кости.

 ……… И тъй,Вински седеше под масата на учителката и  умуваше какво да предприеме,той затършува из джобовете си. Напипа в единият няколко покривни пирона,които винаги носеше в себе си .Това са извънредно практични пирони,защото могат да стоят прави и с тях могат да се устройват фантастични шеги

     Учителката и гостът  отидоха в кухнята да направят кафе.

      Вински тъкмо изправяше пирона върху канапето,когато дочу глас зад себе си:

      - Недейте, моля ви се!Недейте  Вински! Като се има предвид,че на канапето може  да седне онази мила учителка,цялата ви военна хитрост изглежда много съмнителна.Не смятатате ли ? –каза аптекарят от библиотечният шкаф който също беше взел от праха.

   -няма да съжалявате, Вински-обеща аптекарят,потупвайки го  невидимо по рамото.Имам нещо друго наум!Но нека най-напред изясним въпроса с мустакатия.Какво мислите за него?

  - Че е голям кретен.

 

………Боли ли го?

   -Боли го,поне той смята ,че го боли и това е най – главното.Боли го почти навсякъде.Когато някой мъж заболее от загубване на ума,той започва да се държи като  този госоподин.Купува си зелена шапка-непременно зелена, ав в най-лошият случай и дълъг чадър,започва да вдига прекаленовисоко новата си шапка за поздрав,надява жълти ръкавици и т.н.Странно,много странно,но няма какво да се прави. При извънредно  тежки  случаи на изгубване на ума болният си пуска мустачки като този в кухнята.

  -Доста  глупаво,но може би  по скоро е за съжаление.А оздравява ли се от тази болест?

  -Най-често  да . Под секрет мога да ви  съобщя опасенията си,че не след дълго  този непознат господин ще се ожени за учителката.»

* откъси от « Вини-любимецът на града»(със съкращения)

 

Legacy hit count
1027
Legacy blog alias
23238
Legacy friendly alias
Вински-братовчедът-на--Пипи-
Истории от детсвото
Вълшебства
Любими детски книжки
Небивалици

Comments1

DarDarena
DarDarena преди 16 години и 5 месеца
Толкова хубаво се почувствах тук. Толкова прекрасно утро изживях сред "Сапунените мехурчета" и наистина ми се прииска пак и отново да съм дете. Моля за съдействие от БгЛогърите, искам да си прочета отново приказката за "Красавицата и звяра". Ако някой я открие, нека ми изпрати линк.

Благодаря!

DD:)


 


By veselin , 10 February 2007
- Мамо, мамо... Разкажи ми приказка! Моля те! Ама една страшна приказка!
- Децата не трябва да слушат страшни приказки, миличък...
- Мамо, моооля те! Мен не ме е страх! Никак! Разкажи ми една страшна приказка!
- Добре де... Ще ти разкажа... Приказката се разказва за внучката на Червената шапчица, която се казвала Джуниър...Та, живяла си Джуниър с майка си и татко си, а баба й- Червената шапчица живеела в края на гората, както и в оная приказка. Един ден Джуниър влязла при майка си в кухнята и тропнала с краче:
- Скучно ми е!- казала тя- Много, ама много ми е скучно! Искам някакво приключение!
- Милата ми Джуниър!- казала майка й- Ти написа ли си домашните, подреди ли си стаята, изпрати ли " войник" новата кукла, която вчера пострига?...Винаги има какво да правиш...
-Написах ги! Подредих!- тропнала пак Джуниър- и ми е скучно, скучно, скучно! Как може баба ми да е имала по- вълнуващ живот от мен?! Не е честно! Искам и аз приключение! Направи ми топла питка с масълце и сиренце, за да я занеса на баба! Отивам и мен да ме яде вълка!
- Джуниър, излагаш се!-казала снизходително майка й- Никой няма да те изяде. Традициите не са това, което бяха. А и чух, че вълка бил много мил и възпитан...
-Кооой?! Вълкът ли няма да ме яде?! Хич не ми ги разправяй тия! Отивам!
-Е, щом искаш... ходи, но няма да те изяде- ще видиш...- склонила майка й, тъй като Джуниър била много инатлива. Опекла й питка, свалили от тавана кошницата на баба й, извадили от гардероба старата плетена шапка и Джуниър потеглила.

Цялата приказка - тук

Автор : Стефка Петкова
Legacy hit count
1235
Legacy blog alias
11172
Legacy friendly alias
Страшна-Приказка
Интересни линкове
Смях до дупка! :)
Истории от детсвото
Вълшебства
Приказки
Любими детски книжки
Когато децата говорят...
Небивалици

Comments

By momo , 8 November 2006
Високо над града, върху стройна колона се издигаше статуята на Щастливия принц. Той целият беше покрит с тънки листа от чисто злато, за очи имаше два ярки сапфира и голям червен рубин блестеше върху дръжката на неговия меч.
Всички много му се възхищаваха.
- Той е хубав като петле на ветропоказалец - забеляза един от градските съветници, който искаше да си спечели име като ценител на изкуството. - Но не е чак толкова полезен - добави той от страх, че хората ще го сметнат за непрактичен, какъвто всъщност не бе.
- Защо не си като Щастливия принц? - запита една разсъдлива майка малкия си син, който плачеше, без да знае защо. - На Щастливия принц и на ум не му идва да плаче за нещо!
- Радвам се, че има на света някой, който да е напълно щастлив - промърмори един разочарован човек, загледан в чудната статуя.
- Той е същински ангел! - възкликнаха децата от сиропиталището, когато излязоха от катедралата, с яркочервени наметала и чисти бели престилки.
- Отде знаете? - рече учителят по математика. - Вие никога не сте виждали ангел.
- А, разбира се, че сме виждали, в нашите мечти! - говореха децата, а учителят по математика се навъси и доби много строг вид, понеже не одобряваше децата да мечтаят.
Една вечер над града прелетя малко лястовиче. Приятелите му бяха заминали за Египет преди шест седмици, но то беше останало, защото беше влюбено в най-прекрасната тръстика. Беше я срещнало рано през пролетта, когато летеше надолу по реката подир голяма жълта пеперудка, и толкова хареса тънкото кръстче на тръстиката, че спря да й заговори.
- Мога ли да те залюбя? - попита лястовичето, което обичаше да пристъпва направо към въпроса, и тръстиката му направи дълбок поклон. То започна да я обикаля, като допираше водата с крила и правеше сребристи кръгове по повърхността. Това беше неговото ухажване и то трая през цялото лято.
- Каква смешна обич! - чуруликаха другите лястовички. - Тя няма пари, а има толкова много роднини. - И наистина реката беше пълна с тръстики. После дойде есента и всичките птички отлетяха.
След като те заминаха, лястовичето се почувствува самотно и започна да се отегчава от своята любима.
- Тя не умее да разтоваря - каза птичката - и ме е страх, че е голяма кокетка, защото непрекъснато се задява с вятъра! - И действително, щом вятърът подухнеше, тръстиката правеше най-грандиозни поклони. - Признавам, че тя има склонност към домашен живот - продължи лястовичето, - но аз обичам да пътувам, следователно жена ми също би трябвало да обича пътуването.
- Ще дойдеш ли с мене? - попита я най-после то, но тръстиката поклати глава; тя беше твърде много привързана към своя дом.
- Ти си се подигравала с мене! - извика лястовичето. - Аз заминавам за пирамидите. Сбогом! - И отлетя.
То летя целия ден и надвечер пристигна в града.
- Къде ли да се настаня? - каза си то. - Надявам се, че градът е направил приготовления.
Тогава видя статуята на високата колона.
- Ще се настаня тук! - възкликна лястовичето. - Това е чудесно място с много чист въздух. - И кацна точно между краката на Щастливия принц.
- Имам си златна спалня - каза си тихичко то и се приготви да заспи, но едва бе сложило глава под крилото си, когато отгоре му падна една капка.
- Чудно нещо! - възкликна лястовичето. - В небето няма нито едно облаче, звездите са съвсем ясни и ярки и въпреки това вали. Климатът на Северна Европа е наистина ужасен. Тръстиката обичаше дъжда, но това беше само поради нейния егоизъм. В този миг падна втора капка.
- Каква е ползата от една статуя, ако не може да те запази от дъжд? - каза лястовичето. - Трябва да потърся някой хубав комин с шапка. - И реши да отлети.
Но преди още да разпери крила, трета капка падна върху му, то погледна нагоре и видя... О, какво видя то?
Очите на Щастливия принц бяха пълни със сълзи и сълзи се стичаха по златните му бузи. В лунната светлина лицето му бе тъй прекрасно, че малкото лястовиче се изпълни със съжаление.
- Кой си ти? - попита то.
- Аз съм Щастливия принц.
- Защо плачеш тогава? - попита лястовичето. - Ти ме измокри цялото.
- Когато бях жив и имах човешко сърце - отговори статуята, - аз не познавах сълзите, защото живеех в Двореца на безгрижието, където на скръбта е забранено да влиза. Денем играех с другарите си в градината, а вечер водех танците в голямата зала. Градината беше заградена с висока стена, но никога не ми е дошло на ум да запитам какво има отвъд нея, понеже всички ме наричаха Щастливия принц и аз наистина бях щастлив, ако удоволствието може да се сметне за щастие. Тъй живях и тъй умрях. А сега, след като умрях, те ме поставиха тук горе, така високо, че мога да видя цялата грозота и цялата нищета на моя град, и при все че сърцето ми е от олово, не мога да не плача.
"Как, нима не е целият от злато?" - помисли си лястовичето. То бе твърде учтиво, за да направи каквато и да било лична забележка на глас.
- Далече оттук - продължи статуята с тих мелодичен глас, - далече оттук, на малка уличка има бедна къща. Един от прозорците е отворен и през него се вижда жена, седнала до масата. Лицето й е слабо и изпито и тя има загрубели червени ръце, целите изпободени с игла, защото е шивачка. Тя бродира цветя върху атлазена рокля, която най-хубавата почетна дама на кралицата ще носи на следващия дворцов бал. На одър в ъгъла на стаята лежи болно нейното момченце. То има огън и се моли за портокали. Майката не може да му даде нищо друго освен речна вода и то плаче. Лястовиче, малко лястовиче, няма ли да й занесеш рубина от дръжката на моя меч? Краката ми са прикрепени към тоя пиедестал и аз не мога да мръдна.
- Мене ме чакат в Египет - каза лястовичето. - Приятелите ми подхвърчат нагоре-надолу по Нил и си приказват с големите лотосови цветове. Скоро те ще отидат да спят в гробницата на великия цар. Самият цар е там в шарения си ковчег. Той е увит с жълто платно и балсамиран с миризливи билки. На врата му има огърлица от бледозелен нефрит, а ръцете му приличат на изсъхнали листи.
- Лястовиче, лястовиче, малко лястовиче - промълви принцът, - няма ли да останеш при мен една нощ и да бъдеш мой пратеник? Момчето е тъй жадно, а майката толкова тъжна.
- Аз май не обичам момчетата - отговори лястовичето. - Миналото лято, когато живеех на реката, там имаше две груби момчета, синове на воденичаря, които все ме замерваха с камъни. Разбира се, те нито веднъж не ме улучиха: ние, лястовичките, летим твърде добре за такова нещо, а освен това аз съм от семейство, прочуто със своята ловкост; но все пак това бе проява на непочитание.
Ала Щастливия принц имаше толкова скръбен вид, че малкото лястовиче го съжали.
- Тук е много студено - каза то, - но аз ще остана при тебе за една нощ и ще бъда твой пратеник.
- Благодаря ти, малко лястовиче - рече принцът.
И тъй лястовичето изкълва големия рубин от меча на принца, стисна го в човката си и полетя над покривите на града.
То мина край камбанарията на катедралата, където имаше ангели, изваяни от бял мрамор. Мина край двореца и чу звук на танци. Една прекрасна девойка излезе на балкона със своя любим.
- Колко чудесни са звездите - каза й той - и колко чудесна е силата на любовта!
- Надявам се, че роклята ми ще е готова навреме за дворцовия бал - отвърна му девойката. - Поръчала съм да избродират на нея цветя, но шивачките са тъй мързеливи!
Лястовичето мина над реката и видя фенерите, закачени по мачтите на корабите. Мина над гетото и видя старите евреи да се пазарят един с други да отмерват злато в медни везни. Най-после стигна до бедната къща и надзърна вътре. Момчето се мяташе трескаво на леглото си, а майката беше заспала, толкова бе уморена. Лястовичето подскочи вътре и сложи големия рубин на масата до напръстника на жената. След това леко закръжи около леглото, за да повее с крилата си на челото на момчето.
- Колко ми е хладно! - каза то. - Сигурно започвам да оздравявам. - И се унесе в сладка дрямка.
Тогава лястовичето се върна при Щастливия принц и му разказа за стореното.
- Интересно - забеляза то, - сега ми е съвсем топло, макар че е толкова студено.
- То е защото си извършило добро дело - каза принцът.
Малкото лястовиче се замисли и след това заспа. От мислене винаги му се приспиваше.
Когато се съмна, то отлетя при реката и се окъпа.
- Какво забележително явление! - възкликна професорът по орнитология, който минаваше по моста. - Лястовичка зиме! - И написа за това дълго писмо до местния вестник. Всички го цитираха, понеже беше пълно с думи, които не можеха да разберат.
- Довечера потеглям за Египет - каза лястовичето и се развесели при тая мисъл. То посети всички обществени паметници и дълго седя на върха на черковния покрив. Където и да отидеше, врабчетата чирикаха и си казваха едно на друго: "Какъв именит чужденец!" - и това му доставяше много голямо удоволствие.
Когато изгря месецът, то се върна при Щастливия принц.
- Имаш ли някакви заръки за Египет? - извика то. - Аз вече тръгвам!
- Лястовиче, лястовиче, малко лястовиче - промълви принцът, - няма ли да останеш при мене още една нощ?
- Мене ме очакват в Египет - отговори лястовичето. - Утре приятелите ми ще отлетят нагоре, към втория праг. Речният кон се излежава там сред тръстиките, а на голям гранитен трон седи богът Мемнон. Цяла нощ той наблюдава звездите и щом блесне Зорницата, надава вик на радост, а след това отново замлъква. По пладне жълтите лъвове слизат на брега да пият. Те имат очи, зелени като берили, а ревът им е по-силен от рева на праговете.
- Лястовиче, лястовиче, малко лястовиче - заговори принцът, - далече в другия край на града виждам един младеж в таванска стая. Той се е навел над писмена маса, отрупана с книжа, а в малка чашка до него има китка повехнали теменужки. Косата му е кестенява и пръхкава, устните му са червени като нар, а очите - големи и замечтани. Той се мъчи да довърши пиеса за директора на театъра, но му е твърде студено, за да продължи да пише. В огнището няма огън, а той е премалял от глад.
- Ще остана при тебе още една нощ - каза лястовичето, което всъщност имаше добро сърце. - И на него ли ще занеса рубин?
- Уви! Нямам вече рубини - отговори принцът. - Единственото, което ми е останало, са моите очи. Те са направени от редки сапфири, донесени от Индия преди хиляда години. Изтръгни едното от тях и му го завеси. Той ще го продаде на бижутера, ще си купи храна и дърва и ще довърши пиесата.
- Скъпи принце, не мога да направя това - каза лястовичето и заплака.
- Лястовиче, лястовиче, малко лястовиче - рече принцът, - направи, каквото ти заповядвам!
Тогава лястовичето изтръгна едното око на принца и отлетя към таванската стаичка на студента. Да се влезе беше лесно, понеже имаше дупка в покрива. То се стрелна през нея и се озова вътре. Младежът беше заровил ръце в главата си и не чу как запърхаха крилата на птичката, а когато вдиша очи, видя прекрасния сапфир, оставен върху повехналите теменужки.
- Хората започват да ме ценят! - възкликна той! - Това е от някой голям почитател. Сега мога да завърша пиесата си! - И той съвсем се развесели.
На другия ден лястовичето отиде на пристанището. Там кацна върху мачтата на голям кораб и загледа как моряците вдигат с въжета големи сандъци от трюма. "Ау-у-у р-руп!" - извикваха те, когато всеки сандък се изкачваше горе.
- Аз отивам в Египет! - високо възкликна лястовичето, но никой не му обърна внимание и когато изгря месецът, то се върна при Щастливия принц.
- Дойдох да се сбогувам - извика то.
- Лястовиче, лястовиче, малко лястовиче - рече принцът, - няма ли да останеш при мене още една нощ?
- Вече е зима - отговори лястовичето - и скоро ще завали студеният сняг. В Египет слънцето огрява зелените палми, а крокодилите се излягат в калта и гледат мързеливо наоколо си. Моите приятели вият гнезда в храма на Баалбек, а розовите и бели гълъби ги наблюдават и си гукат един на друг. Скъпи принце, трябва да те напусна, но никога не ще те забравя и другата пролет ще ти донеса два прекрасни скъпоценни камъка вместо тези, които ти подари. Рубинът ще бъде по-червен от червена роза, а сапфирът ще е син като безкрайното море.
- Долу на площада - заговори Щастливия принц - стои малка кибритопродавачка. Тя е изтървала кибрита в канавката и той се е развалил. Баща й ще я бие, ако се върне в къщи без пари, и тя плаче. Тя няма нито обувки, нито чорапи и е гологлава. Изтръгни другото ми око и й го дай, тогава баща й няма да я бие.
- Аз ще остана при тебе още една нощ - каза лястовичето, - но не мога да ти изтръгна окото. Нали тогава ще бъдеш съвсем сляп.
- Лястовиче, лястовиче, малко лястовиче - рече принцът, - направи, каквото ти заповядвам!
Тогава лястовичето изтръгна другото око на принца и се стрелна с него надолу. То изви край кибритопродавачката и пусна скъпоценния камък в дланта й.
- Какво хубаво стъкълце! - извика момиченцето и засмяно изтича към дома си. Тогава лястовичето се върна при принца.
- Сега си сляп - каза то, - затова ще остана при теб завинаги.
- Не, малко лястовиче - възрази бедният принц, - ти трябва да отидеш в Египет.
- Ще остана при теб завинаги - каза лястовичето и заспа в неговите крака.
Целия следващ ден то седя върху рамото на принца и му разправя приказки за това, което бе видяло в чужди страни. Разказа му за червените ибиси, които стоят в дълги редици по бреговете на Нил и хващат златни рибки с човките си; за сфинкса, който е стар колкото света и живее в пустинята, и знае всичко; за търговците, които крачат бавно до камилите си с кехлибарени броеници в ръце; за царя на Лунните планини, който е черен като абанос и се кланя на голям кристал; за огромната зелена змия, която спи на една палма и двадесет жреци я хранят с медени питки; и за пигмеите, които кръстосват голямо езеро върху широки плоски листа и вечно воюват с пеперудите.
- Скъпо малко лястовиче - каза принцът, - ти ми разказваш за необикновени неща, но много по-необикновени от всичко друго са нещастията на хората. Няма по-неразгадаема тайна от страданието. Обиколи моя град, малко лястовиче, и ми разкажи каквото видиш. Лястовичето литна над града и видя богатите да се веселят в прекрасните си къщи, а просяците да седят пред портите си. Прелетя през тъмни улички и видя бледите лица на изгладнели деца, които гледаха равнодушно тъмните улици. Под свода на един мост две момченца лежаха прегърнати и се мъчеха да се стоплят.
- Колко сме гладни! - мълвяха те.
- Не бива да лежите тука! - закрещя им пазачът и те излязоха на дъжда.
Тогава лястовичето се върна и разправи на принца какво беше видяло.
- Аз съм покрит с чисто злато - каза принцът, - трябва да го свалиш лист по лист и да го дадеш на моите бедни, живите винаги мислят, че златото може да ги направи щастливи.
И лист по лист лястовичето сваляше чистото злато, докато Щастливия принц стана съвсем сив и грозен. Лист по лист носеше то чистото злато на бедните и бузките на децата порозовяха, и те се смееха и играеха на улицата.
- Сега си имаме хляб! - викаха те.
После заваля сняг, а след снега дойде студът. Улиците изглеждаха така, сякаш бяха направени от сребро - тъй светеха и блестяха; дълги ледени висулки, като кристални кинжали висяха от стрехите на къщите, всички ходеха облечени с кожи, а малките момченца носеха алени шапки и се пързаляха по леда.
На бедното лястовиче му ставаше все по-студено и по-студено, но не можеше да остави принца - то го обичаше твърде много. То кълвеше трохички пред вратата на хлебарницата, когато хлебарят не гледаше, и се мъчеше да се стопли, като пляскаше с крила.
Но най-после разбра, че ще умре. Силите му стигнаха само колкото да подхвръкне още веднъж до рамото на принца.
- Сбогом, скъпи принце! - пошепна то. - Ще ми позволиш ли да ти целуна ръка?
- Радвам се, че отиваш най-после в Египет, малко лястовиче - каза принцът, - ти се забави тука твърде дълго, но трябва да ме целунеш по устните, защото те обичам.
- Аз не отивам в Египет - отговори лястовичето. - Аз отивам в Дома на смъртта. Смъртта е сестра на съня, нали?
И то целуна Щастливия принц по устните и падна мъртво в краката му.
В този миг странно пращене прозвуча вътре в статуята, сякаш нещо се счупи. Работата бе там, че оловното сърце се беше разцепило точно наполовина. Денят наистина бе ужасно мразовит.
Рано на другата сутрин кметът прекосяваше площада, придружен от общинските съветници. На минаване край колоната той вдигна очи към статуята:
- Боже мой! Колко жалък изглежда Щастливият принц! - каза той.
- Колко жалък наистина! - възкликнаха общинските съветници, които винаги се съгласяваха с кмета, и се приближиха да го разгледат.
- Рубинът е паднал от неговия меч, очите му ги няма и вече не е златен - забеляза кметът. - Всъщност той почти не се различава от просяк!
- Почти не се различава от просяк - повториха общинските съветници.
- А ето и някакво мъртво птиче в краката му! - продължи кметът. - Ще трябва да издадем наредба, че на птичките е забранено да умират тука. - И градският писар си взе бележка за предложението.
Така смъкнаха статуята на Щастливия принц.
- Понеже не е вече красив, не е вече и полезен - каза професорът по изящни изкуства в университета.
След това стопиха статуята в една пещ, а кметът свика общинския съвет на заседание, за да реши какво да се направи с метала.
- Трябва, разбира се, да направим нова статуя - каза кметът, - и това ще бъде моя статуя.
- Моя статуя - каза всеки от съветниците и те се скараха.
Когато последния път чух за тях, те все още се караха.
- Чудно нещо - каза надзирателят на работниците в леярната. - Това счупено оловно сърце не ще да се стопи в пещта. Трябва да го изхвърлим.
И те го хвърлиха на бунището, където лежеше и мъртвото лястовиче.
- Донеси ми двете най-скъпоценни неща в града - каза Бог на един от своите ангели и ангелът му донесе оловното сърце и мъртвата птичка.
- Правилно си избрал - рече Бог, - защото в моята райска градина това птиченце ще пее за вечни времена, а Щастливият принц ще ме възхвалява в златния ми град.
Legacy hit count
51560
Legacy blog alias
9490
Legacy friendly alias
Щастливият-принц---Оскар-Уайлд
Забавление
Култура и изкуство
Литература
Настроения на душата
Приказки
Любими детски книжки

Comments8

Katherine
Katherine преди 19 години и 6 месеца
Красива приказка :) Момо, благодаря, че ми я припомни. Много обичам приказките на Оскар Уайлд.
Lilia
Lilia преди 19 години и 6 месеца
Приказките на Оскар Уайлд са изпълнени с вълшебство, дълбок поглед върху живота, и мъничко тъга.
  А "Славеят и розата" помните ли я?
momo
momo преди 19 години и 6 месеца
"Славеят и розата" е също незабравима приказка. Бихме могли и нея да добавим. Може всеки месец да си припомняме по нещо вълшебно от детството.
pipon4eto
pipon4eto преди 19 години и 5 месеца
Бих искала да ви се представя с истинските си имена,но тук при вас всичко е толкова вълшебно и красиво.Така лесно те пренася в мечтите ти в детството ти, виждаш лъча светлина дори и в най-тъмния тунел на живота, затова ще оставя всичко така, така както сутринта не променя първичната си свежест,така както всичко е уникално заради това че е то.
МАГИЯ това сте вие тук с вашите мисли с вашите илюзии, вие не сте като възрастните, защото да си като тях е трудно и те убива.
Благодаря ви за това че на фона на приятна музика обезсмислям терзанията на житейския път @>-)---
TRIADA_BG
TRIADA_BG преди 18 години и 3 месеца
Здрасти, не бях влизал в тази общност на сайта. Но от скайпа на една моя позната видях връзката към тази тема. И кликнах:)  Не мога да кажа, че не съм впечетлен.  Дам в нашето забързано ежедневие и изпълнено с препятствия време, ни трябват повече Оскар - овци:) И се натъжих:( Ех защо и в нашата държава няма такива щасливи принцове:(
TRIADA_BG
TRIADA_BG преди 18 години и 3 месеца
Здрасти, не бях влизал в тази общност на сайта. Но от скайпа на една моя позната видях връзката към тази тема. И кликнах:)  Не мога да кажа, че не съм впечетлен.  Дам в нашето забързано ежедневие и изпълнено с препятствия време, ни трябват повече Оскар - овци:) И се натъжих:( Ех защо и в нашата държава няма такива щасливи принцове:(
Ems4etyy
Ems4etyy преди 13 години и 10 месеца
Това цялата приказка ли е ?
eminem28eminem28
eminem28eminem28 преди 13 години и 10 месеца

Цялата приказка ли е?



By veselin , 28 September 2006
На интересен линк попаднах и реших да го споделя с вас.
Според мен на Момо приказката "Бягството на един фикус" може да се впише идеално, въпреки, че е достойна и за самостоятелно издаване :)

http://www.tochildren.org/
Legacy hit count
985
Legacy blog alias
8928
Legacy friendly alias
Приказки-2A72436238934BB48028A3A1955C1AEB
Интересни линкове
Събития
Литература
Вълшебства
Приказки
Любими детски книжки

Comments1

momo
momo преди 19 години и 7 месеца
Не мисля, че в "Бягството на един фикус" има отрицателен герой, който претърпява трансформация, а това май е едно от условията за участие.

Иначе сайтът е интересен и се надявам познати хора от bglog да се включат. :)
By acecoke , 30 June 2006
Безспорно най-красивата аудио постановка, която съм слушал, това е "Незнайко в слънчевия град". Ето сега пак си я слушкам и се радвам най-искрено на невероятните песнички и красивия начин на представяне на тази незабравима история. Ето и впечатленията на Незнайко и Кърфичка, когато пристигат в Слънчев град:

"Къщите не са от слънце
и са малки като зрънце.
Няма никаква ограда,
все едно си на площада.
А по улиците чисти
върху плочките сребристи
има маси подредени
със фъфтъци и бадеми.

Дрееееебооооосъчета вежливи
с дрешки чисти и красиви
се разхождат между тях,
а пък други търпеливо
си играят мълчаливо
лото, домино и шах.

Ах каква е красота в този град на радостта,
ах каква е красота в този град на радостта!"


Приказката може да си свалите от тук. Чудно, как след толкоз години, тези приказки, разказани по този начин, отново олицетворяват проблемите на ежедневието. Но също така помагат за себеоткриването и израстването на всички слущаши ги със сърце...
Legacy hit count
2327
Legacy blog alias
7811
Legacy friendly alias
Приказки-по-грамофона--2-
Нещата от живота
Настроения на душата
Истории от детсвото
Вълшебства
Любими детски книжки

Comments5

Vancheto
Vancheto преди 18 години и 4 месеца
Аз също много харесвам тази приказка. Съвсем скоро я чух за пръв път и останах очарована от играта на актьорите и от начина, по който ни представят историята. Слушам я с голямо удоволствие. Знаете ли дали има драматизирани и други приключения на Незнайко, но драматизации на балкантон, а не тези новите на театър Пан? Ако има, моля пишете къде мога да намеря!    
svetlina
svetlina преди 18 години и 3 месеца
Не знам :( Идея си нямам дали някой се е сетил да направи такава драматизация. Аз дори не помня кое направих по-рано - дали първо слушах касетката или първо четох книжката на Николай Носов. Малка бях, но така и не можах да забравя Незнайко. Помня Краставичната река  и фонтанчетата с напитки, помня въртящите се сгради и такситата без шофьори, колите на захарен сироп и как можеш да си поръчаш храна по кухненското асансьорче. Естествено помня и Шаренкия, Карфичка, Листец...
svetlina
svetlina преди 18 години и 3 месеца
ПП: помня и как с Ейс Коук пеехме по улиците:
... Съвест твоя се наричам
и на тебе не приличам.
Тихичък ми е гласецът,
пречи му дори ветрецът,
затова не чуваш ти
мойте думички добри...



acecoke
acecoke преди 18 години и 3 месеца
Ето от този адрес, Ваня, може да си свалиш някои страхотни попадения от онова време. Приятно слушане!
Vancheto
Vancheto преди 18 години и 3 месеца
Да, благодаря за приказките. Аз също имам много - цели четири диска и то само с драматизации оттогава. Ех, ако бях живяла в онези години, сигурно щях да имам още плочи или касети с приказки. Но добре че все пак някой ги е свалял и ги е качил в интернет, за да се запазят, че тези плочи са доста стари и прескачат приказките на някои места.
By Eowyn , 13 April 2006
Днес попаднах на една статия в нетинфо и понеже не бях наясно от къде е дошла идеята на А.А.Милн за този симпатичен герой, я прочетох. Сега си я копирам тук, за да не вземе да изчезне, като остарее новината, че Мечо Пух си има звезда в Алеята на славата (което слабо ме интересува)....

статия

Миналия декември Мечо Пух навърши 80 години. Историята му започва през 1925 г., навръх Коледа, когато вестник "London Evening News" публикува първия разказ от А.А.Милн.

Вдъхновението за симпатичния герой идва от сина на Милн - Кристофър Робин, който участва и в самата книга. Неговото любимо мече пък е наречено Winnie the Pooh в чест на мечока Уини от лондонския зоопарк.

Той бил донесено в Англия през 1914 г. от Хари Коулбърн, който откупил осиротялото животно от канадски ловец, убил майката.

Офицерът кръстил мечето на родния си град Уинипег. Питомецът му заживял с войниците и ги следвал навсякъде.
Когато военната част на Коулбърн трябвало да замине за Франция, той поверил Уини на лондонския зоопарк, където дружелюбното мече станало всеобща атракция и децата, вкл. и Кристофър Робин, понякога дори влизали в клетката му.

Така...Има и още от статията, ама нещо се бъгна е не мога да я копна.За това с две думи, пък линкът е горе, можете да прочетете и видите снимки на Милн и Кристофър Робин :)
Та, човекът , който е илюстрирал книгата на Милн, никак не харесвал Мечо Пух . Той е правел политически карикатури, когато Александър Алън Милн го е избрал за илюстратор на Мечо Пух.Милн бил много доволен от работата на художника, но двамата никога не се сближили. Прототип на външния вид на Мечо Пух е не играчката на Кристофър Робин, а плюшеното мече Гроулър - играчка на сина на илюстратора - Греъм.

Книгата е преведена на над 40 езика,а правилата за филмирането държи Уолт Дисни :)
Legacy hit count
19287
Legacy blog alias
5931
Legacy friendly alias
Историята-на-Мечо-Пух
Любими детски книжки

Comments7

Lilia
Lilia преди 20 години
Да, това за Алеята на славата и аз го четох вчера. Иначе "Мечо Пух" е невероятна книга-още се смея на разните лафчета, като ето тези: "- Какво значи да живееш под име - попита Кристофър Робин. - Това значи, че името е написано със златни букви над вратата и ти живееш под него." "А единствената причина да си пчела - доколкото знам - е да правиш мед! То се изправи развълнувано. - А единствената причина да се прави мед е - за да мога аз да го ям!"....
momo
momo преди 20 години
...или когато Пух отиде да пожелае на приятелите си един много щастлив четвъртък, просто защото си търсеше оправдание да им иде на гости с надеждата да го почерпят! :)
acecoke
acecoke преди 20 години
Това е определено много красива история. Предполагам, че ще е първата книга, която ще прочета на децата си, ако имам щастието някога да стана баща.
Shogun
Shogun преди 20 години
Прасчо - когато пита има ли някой вкъщи, и Пух отговаря "Никой": "Трябва да има някой, който да каже "никой"....

А как бухъла казваше Аффишшш и Пух му казваше "Наздраве"?

Laughing

Много съм учудена, че Пух наистина се казва " Winnie" - т.е. по-близо до руския превод "Вини Пух", отколкото до българския Мечо Пух....яд ме е....
bee_maya
bee_maya преди 20 години

МЕЧО ПУХ Smile
Мечо Пух е любимец на децата по всички континенти, с изключение на Антарктида, защото там деца не пускат.
Любопитно е как произнасят името на лакомото мече децата в различните страни ето няколко догатки Wink:

Ирландия - Меч О'Пух

Шотландия - Мечо МакПух

Дания - Мечо Пухсен

Швеция - Мечик Пухсон

Норвегия - Мечо Гунар Пухяер

Русия - Мечо Пухин

Грузия - Мечорат Пухашвили

Армения - Мечан Пуханян

Китай - Ме Чо Пух

Япония - Мечоши Пуханага

Италия - Мечо дел Пухини

Испания - дон Мечо-Мария Пухалес

Бразилия - Лиуш Назарио Соуса и Лима Франсиско да Мечо - Пухиньо

Германия - Хер Мечо фон Пухен

Франция - Мечоас дьо Пухле

Саудитска Арабия - Мечо ибн ал Насър ел Сахиб ес Пухар

Камерун - Кхмечо Мбпух

Иран - Мечолях Пухейни

Израел - Мечосей Пухберг

Ирак - Меччам Пухеин

Индонезия - Мечолар Пухарто

Индия - Мечира Пуханди

ЮАР - Мечсън Пухела

Нигерия - Мечубу Пухегбени

Холандия - Мечри ван Пухкелен

Белгия - Мечил де Пухилде

Ливан - Мечнин Пухнан

Според Лукас - Мечарт Пухейдър или Мечюк Пухайуокър (според избора на страна)

Според Спилбърг - Професор, доктор, доцент, асистент, кандидат на какви ли не науки Мечиана Пухоунс

 страни

bogoizbrania
bogoizbrania преди 17 години и 4 месеца
Здравей, благодаря за статията, предполагам че си Толкин фенка. Аз съм един от най вманиачените, мисля че сега разбирам един от стимулите за написване на Хобита и включване на мечка в Бойните действия срещу злот скоро ще напиша пълно издание за различните образи.
Eowyn
Eowyn преди 17 години и 4 месеца
Фенка съм, да :)

Ще се радвам да прочета твоето пълно издание. :)


By Eowyn , 4 April 2006
Това е една малка книжка на френския автор Рене Госини. Много е весела и приятна за четене.Можете да я намерите тук
Аз лично много я обичам , защото представя света през детските очи по един толкова непринуден начин, че няма как да не се засмееш и да не носиш веселото настроение в себе си цял ден. Приятно четене :)
Legacy hit count
2616
Legacy blog alias
5777
Legacy friendly alias
-Малкият-Никола-
Интересни линкове
Забавление
Любими детски книжки

Comments5

Shogun
Shogun преди 20 години и 1 месец
Това ми е много любима книжка - как подаряваше на майка си букет... как садеше грахче... и още колко неща!
mishe
mishe преди 20 години и 1 месец
Да ... тази книжка и на мен ми допада много. Четях я на брат ми, когато той още не можеше да чете - ще да е било доста отдавна значи, защото брат ми сега е на 19 години. Много ми харесваха детинските смехории, които Никола ръсеше на поразия и майтапите с неговия съученик-дебеланко (забравих му името). Такива книжки много одобрявам за деца, а забавляват и възрастните!
Terkoto
Terkoto преди 19 години и 11 месеца
Книжката е страхотна. Прочетох я за първи път когато бях в 4-ти клас и все още си я препрочитам, а тази година завърших училище. Историите са изключително забавни и много увлекателни. Препоръчвам я както на децата, така и на възрастните.
Terkoto
Terkoto преди 19 години и 5 месеца
Знае ли някой дали може да се намери в някоя книжарница? Благодаря.
Eowyn
Eowyn преди 19 години и 5 месеца
Съмнявам се. Ако знаеш френски - пробвай във Френския институт - там има много книги, има и детски щанд.
Ако не - в големите книжарници можеш да попиташ, но дълбоко ме съмнява да я има.
By Cvety , 4 April 2006
На всички непораснали дечица тук подарявам няколко минути с една от емблематичните за моето детство книжки. Мисля, че всички ще я познаете. НЕДЕЛЯ, 10 ЮНИ, КОГАТО ЕМИЛ КАЧИ МАЛКАТА ИДА НА МАЧТАТА ЗА ЗНАМЕТО В неделя, 10 юни, в Катхулт очакваха гости. Щяха да дойдат много хора, не само от Льонеберя, а и от други места. Няколко дни подред майката на Емил готвеше ястия. — Скъпо ще ни излезе тази работа — каза таткото на Емил. — Но ако ще е, да е! Не сме скъперници, я! Макар че кюфтетата можеха да са малко по-малки. — Правя кюфтетата точно както трябва — възрази майката на Емил. — Достатъчно големи, достатъчно кръгли и достатъчно запържени. Така си и беше. А освен това приготви и задушени свински филета и телешки шницели, и херингова салата, и маринована херинга, и ябълкова пита, и пушена змиорка и разни задушени меса, и пудинги, и две огромни баници и на всичко отгоре един особен вид наденица, която беше толкова вкусна, че хората с удоволствие идваха чак от Вимербю и Хултсфред, за да си хапнат от нея. Емил също много обичаше тази наденица. А денят наистина си го биваше за угощение. Слънцето грееше, люлякът и ябълковите дървета цъфтяха, въздухът бе изпълнен с птичи песни, и стопанството на Катхулт, кацнало върху своя хълм, беше красиво като сън. Дворът бе пометен, всяко ъгълче на къщата — изтъркано, яденето готово, нищо не липсваше. Впрочем само едно! — Вай, забравили сме да вдигнем знамето! — възкликна майката на Емил. Това накара таткото на Емил страшно да се разбърза. Той се втурна на двора, където стърчеше мачтата за знамето, а подир него хукнаха Емил и малката Ида. Искаха да гледат как се издига знамето. — Смятам, че ще стане една весела и приятна гощавка — рече майката на Емил на Лина, когато останаха насаме в кухнята. — Да, но не би ли било по-сигурно, за всеки случай да заключим Емил предварително? — отвърна замислено Лина. Майката на Емил я погледна с укор, ала нищо не продума. Тогава Лина тръсна глава и си промърмори под носа: — Е, правете каквото си знаете! Ама да видим какво ще стане. — Емил е едно добро момченце — каза натъртено майката на Емил. През кухненския прозорец тя виждаше как доброто момче тича по двора и играе със сестричката си. Струваше й се, че и двамата са красиви като ангелчета, Емил с раирания празничен костюм, нахлупил фуражка върху къдравия перчем, а Ида с нова червена рокля, препасана с бял колан през закръгленото тумбаче. Майката на Емил се усмихна под мустак. Но после погледна неспокойно към пътя и въздъхна: — Дано Антон успее да вдигне знамето, защото гостите може всеки миг да пристигнат. Изглежда, че всичко вървеше добре. Но да знаете каква беля се случи! Тъкмо когато таткото на Емил се оправяше със знамето, откъм обора бегом се зададе Алфред и отдалеч се развика: — Кравата се отелва, кравата се отелва! Беше Пъструша, разбира се, — такава подла крава, сега ли намери да се отелва, когато имаше толкова други бързи работи, пък и тъкмо щяха да вдигат знамето! Таткото на Емил трябваше да зареже всичко и да хукне към обора. Но Емил и Ида останаха до мачтата. Ида изви глава назад колкото можеше и се загледа в позлатената топка на върха на мачтата. — Колко е високо — обади се тя. — Оттам сигурно се вижда чак до Марианелунд! Емил се замисли. Но не за дълго. — Туй можем веднага да го проверим — рече той. — Искаш ли да те издигна догоре? Малката Ида се разсмя — ех, колко добър беше Емил и какви весели неща измисляше постоянно! — Да, искам да видя Марианелунд — извика малката Ида. — Ще го видиш. — заяви Емил добродушно. Той взе куката, на която се окачваше знамето и я забоде в колана на Ида. После хвана здраво въжето с двете си ръце. — Сега ще полетиш — каза Емил. — Хи-хи — разкикоти се Ида. И полетя нагоре малката Ида. Чак до върха на мачтата. След това Емил закрепи здраво въжето, точно както правеше татко му, защото той не искаше Ида да падне и да се удари. Сега тя висеше там горе, съвсем спокойно и безопасно. — Виждаш ли Марианелунд? — провикна се Емил. — Не! — извика малката Ида. — Само Льонеберя! — Глупости, Льонеберя… искаш ли да слезеш? — продължи да вика Емил. — Още не! — отвърна с цяло гърло Ида. — Льонеберя също ме забавлява… олеле, гостите идват! И те наистина идваха. Стопанският двор се напълни с коли и коне, а хората като поток се изляха през портата в градината и бавно тръгнаха към къщата. Напред вървеше изисканата госпожа Петрел. Идваше с файтон чак от Вимербю, за да си хапне от наденицата на мама Алма. Тя беше много изискана госпожа, с пера на шапката и закръглена отпред и отзад. Госпожа Петрел се огледа със задоволство. Катхулт наистина беше красиво стопанство, сгушено под слънцето сред ябълки и люляци — о, колко празнично изглеждаше всичко и знаме бяха вдигнали… да, бяха го вдигнали, тя го видя, въпреки че беше малко късогледа. Знамето! Изведнъж госпожа Петрел в изумление се закова на място. Какво ли ги беше прихванало Свенсонови от Катхулт — да се чудиш, наистина! В същия миг откъм обора се зададе таткото на Емил и госпожа Петрел му извика: — Драги ми Антоне, какво означава това? Защо на вашата мачта се развява Данебруг? Емил стоеше до нея. Той не знаеше какво е това — Данебруг. Нямаше дори понятие, че така наричаха червено-бялото знаме на Дания — страната, където живеят датчаните. Но едно нещо знаеше: че онова червено-бяло нещо на върха на тяхната мачта не беше никакъв ти там данебруг. — Хи-хи, — изкиска се Емил. — Това е само малката Ида! А малката Ида също се разсмя, както си висеше там горе. — Хи-хи, това съм аз — провикна се тя. — Виждам цяла Льонеберя. Таткото на Емил не се засмя. Той побърза да свали малката Ида и тогава малката Ида рече: — Хи-хи, толкова весело не ми е било, откакто Емил ме накисна в мармалада. Тя говореше за един път, когато си играеха с Емил на индианци и Емил я набута в големия котел, пълен с червени боровинки, за да станело цялото й тяло червено като на индианците. Да, да, добре се грижеше Емил за забавленията на Ида. Но нямаше кой да му благодари за това. Напротив! Ето и сега татко му го хвана здраво за рамото и го разтърси. — Аз какво казах?! — забеляза Лина, като видя как таткото на Емил поведе Емил към дърводелската барака. Винаги там го затваряха, след като направеше някоя беля. Емил се развика и разплака колкото му глас държеше. — Ама тя искаше да види… Ма… ри… ане… лу… унд — хълцаше той. Емил си мислеше, че татко му е много несправедлив. Никой никога не му беше казвал, че не бива да покаже Марианелунд на малката Ида. А да не беше той виновен, че тя не можа да види по-далеч от Льонеберя! Емил продължи да плаче. Но само докато татко му заключи вратата и си отиде. Тогава престана. Всъщност, в дърводелската барака беше много приятно. Там имаше много парчета дърво и дъсчици, от които се правят разни неща. Всеки път, когато седеше в бараката след някоя пакост, Емил си издялкваше по едно малко, смешно дървено човече. Имаше вече петдесет и четири парчета и по всичко личеше, че ще станат повече.
Legacy hit count
886
Legacy blog alias
5772
Legacy friendly alias
Помните-ли-това
Истории от детсвото
Любими детски книжки

Comments2

Shogun
Shogun преди 20 години и 1 месец
Благодаря за напомнянето! Аз мойта книжка я дадох на едни хора да я четат, и не ми я върнаха... та сега се радвам пак да се срещна с Емил и останалите.
BasiDi
BasiDi преди 20 години и 1 месец
:) че как няма да го помня :) Чел съм я поне 20 пъти :) И сега, ако я намеря, пак ще я прочета с удоволствие.
By orri mm , 22 March 2006
Mен ме хваща срам всички тук са чели "Малкия принц".
Като бях малка я прочетох на сила, защото беше задължителна. Така и не я разбрах и никога не се опитах да я чета отново. Този натиск да я прочета ми уби всякакво желание. Когато я четях се чудех защо толкова много е харесвана.
Сега знам отговора - защото става въпрос затова как да останеш чувствителен и наблюдателен към света, как да живееш. А може и да се заблуждавам, не съм я чела все пак.

Legacy hit count
10823
Legacy blog alias
5481
Legacy friendly alias
Малкия-принц
Любими детски книжки

Comments12

Lilia
Lilia преди 20 години и 1 месец
Не се притеснявай, и аз когато прочетох на 9 години "Малкият принц", нищо не разбрах. Тогава схванах книгата като някаква приказка за принц, скитащ между звездите. Сега, когато вече съм чела n на брой пъти книгата, мога да кажа , че това е приказка, но за възрастни, приказка за тези,които са останали деца. Заслужава си да я прочетеш! Всеки един ред носи неповторимо усещане, и с всеки прочит ще откриваш нещо ново! Непременно се снабди с тази книжка, сътворена от ръката, сърцето и душата на Антоан дьо Сент Екзюпери! Може да ти е интересно, че това е четвъртата книга по издаваемост и продаваемост на света, след Библията, Корана и "Капиталът". Първите три са донякъде специализирани и не са интересни за всички, но "Малкият принц" трябва да присъства във всеки дом! Книжката е издадена към юли 2005 година на 117 езика. Включително на езика на берберите и многочислените племена, живеещи в пустинята Сахара - амазиг. Е, има някои проблеми с превода на понятия като "самолет", "вратовръзка", "абсурдност" и др., но преводачът се е справил. ;-§) По-сериозен проблем се появил в превода на турски език. Наложило се тази приказка да бъде забранена, най-вероятно заради този абзац: "Имам сериозни причини да мисля, че планетата, откъдето бе дошъл малкият принц, е астероид Б 612. Този астероид бе забелязан с телескоп само веднъж, през 1909 година, от един турски астроном. Тогава той съобщи и доказа откритието си на Международен астрономически конгрес. Но никой не му повярва заради облеклото. Възрастните са такива. Астероид Б 612 запази честта си благодарение на един турски диктатор, който наложи на народа си да се облича по европейски под страх от смъртно наказание. Астрономът повтори доказателството си през 1920 година, облечен в много елегантен фрак. Този път всички бяха на неговото мнение." Антоан дьо Сент-Екзюпери, "Малкият принц
Shogun
Shogun преди 20 години и 1 месец
Orri, аз си мисля, че това не е книга за деца, или поне не за малки деца. На мен също не ми хареса, като бях малка.
acecoke
acecoke преди 20 години и 1 месец
Лилия, много интересен коментар. И аз от години се сещам да си я дочета принца, ама тъй съм я забутал из дебрите на стаята, че май ще бъде по-лесно да си я купя пак.
Eowyn
Eowyn преди 20 години и 1 месец
Не е за малки деца, наистина. Аз за първи път я прочетох на 7, след "Лукчо" и "Пипи". Да не ми е харесала, не знам, не помня, но определено ми беше скучна. Забавен ми беше само моментът с боата, глътнала слон.
В последствие, когато се записах във Френската, това беше първата книга, която ми подариха на френски. И беше вълшебство.Пазя много скъпи спомени, свързани с нея, първото ми пътуване във Франция беше по повод пиеса, адаптирана по "Малкия принц"...Спомням си дори репликите...Il etait une fois un petit prince qui habitait une planete a peine plus grande que lui et qui avait besoin d'un ami...
momo
momo преди 20 години и 1 месец
"Малкия принц" си е наистина класика, но и другите книги на Екзюпери има защо да се прочетат. Например в "Южна поща".. (не съм сигурна дали в нея или в "Нощен полет")... та там пишеше за едно момиче, което затваря прозореца и то е все едно притваряш стъклена витрина пълна със звезди.. Изглежда много красиво, когато не ви го преразказвам аз. Ще го потърся, за да цитирам.
orri mm
orri mm преди 20 години и 1 месец
Сега обаче изниква въпросът защо тази книжка е включена в задължителната програма за изучаване при положение, че тя не е за деца.
Lilia
Lilia преди 20 години и 1 месец
Момо, и аз харесвам другите книги на Екзюпери. Особено ми допада "Земя на хората". "Южна поща" и "Боен пилот"- също ги препрочитам. Преди няколко години ми попадна и "Спомените на розата" от Консуело дьо Сент Екзюпери. Това е книга, съставена от спомените на съпругата на Екзюпери. Горещо я препоръчвам, но....дано не се разочаровате от истинския Антоан дьо Сент.
Terkoto
Terkoto преди 19 години и 9 месеца
Трябва ми резюме на "Малкият принц". Ако някой може да ми помогне... Ще му бъда доста благодарен :}:}
Eowyn
Eowyn преди 19 години и 9 месеца
Книгата е 100 страници и е с картинки!Чете се за максимум час...Толкова ли нямаш  един час,за да прочетеш нещо красиво?
Бих ти написала резюме,но не и при положение,че дори труда да напишеш молбата си на кирилица не си положил...
Успех все пак.
momo
momo преди 19 години и 9 месеца
Вляво има меню "ВРЪЗКИ". Там ще намериш линк за "Малкият принц", ако нямаш книгата у дома. Тя е нещо приказно, което не може да се резюмира или преразкаже...

ПС. Позволих си да 'преведа' коментара ти на кирилица, такива са правилата.
MargaritaNikolaevna
MargaritaNikolaevna преди 18 години и 5 месеца
Малкият принц е една от най-карасивите книги, които съм чела.
Тя те събужда от сивото ежедневие, в което влизаш като в пещера, и дори не се усещаш, за да се разбудиш. Като светъл лъч ти показва, че най-истинските неща са и най-простички... Че смисълът на живота е радостта от това, че си полезен. От това, че си жив, както и нещата и хората, които обичаш.
Тя разказва и за отговорността ти към всичко, което си създал. Защото, ако нямаш смелостта да застанеш зад него в труден момент, то значи си готов да се отречеш от него. А отречеш ли се от нещо, което си сътворил, се отричаш от самия себе си...
DijanaStojanova
DijanaStojanova преди 15 години и 10 месеца
Аз съм на 40 години и днес за първи път прочетох тази хубава книга. Да, наистина е хубава и много поучителна, но си признавам, че е трудна за разбиране за дете на 6 г. и половина, колкото е детето ми. Наложи се да я прочета, заради него. Малко са хората в нашето общество, които виждат хубавото със сърцето си. Ние живеем в един пълен със завист свят, хората сме се отчуждили един от друг и никой на никого не помага, а само му спъва работата. 
    Радвам се мили, колеги, че тук сред вашите теми не е така. Виждам как си помагаме и затова ми е приятно да чета вашите публикции.
Дано да се оправят проблемите в нашата родина, защото малките звездички в един миг няма да се забелязват, щом глупостта надделява над проблемите ни. А проблеми имаме всеки ден. Аз решавам своите настоящи такива и на тяхно място се зареждат нови, и нови. Но, това е развитие, нали....? 
Помогнете ми как да разкажа тази история с малкия принц на своето дете. Домомента съм в началото на книгата: говорила съм за рисунките на боа отвън и отвътре, за рисунките на овцата, но какво да обесня след това за другите планети и хората, с които се среща Малкия принц засега не знам!
Благодаря Ви!
By Lilia , 20 March 2006
"- Какво значи "да опитомиш"?
 - Ти не си оттук - рече лисицата, какво търсиш?
 - Търся хората - каза малкият принц. - Какво значи "да опитомиш"?
 - Хората имат пушки - каза лисицата - и ходят на лов. Много е неприятно! Отглеждат и кокошки. Интересува ги само това. Ти кокошки ли търсиш?
 - Не - каза малкият принц. - Търся приятели. Какво значи "да опитомиш"?
 - Това е нещо отдавна забравено. Значи "да се обвържеш".
 - Да се обвържеш ли?
 - Разбира се - потвърди лисицата.
 - За мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света..."
Този цитат от "Малкият принц" ме кара да ви попитам: Кого сте опитомили?! Екзюпери е опитомил своята роза - Консуело дьо Сент Екзюпери. Хубаво е да знаеш, че някой те чака, там някъде...
Legacy hit count
862
Legacy blog alias
5446
Legacy friendly alias
Кого-сте-опитомили-
Размисли
Любими детски книжки

Comments5

Shogun
Shogun преди 20 години и 1 месец
Аз съм опитомила един котарак....
acecoke
acecoke преди 20 години и 1 месец
В Германия, докато живеех сам, си бях опитомил няколко паяка и една тумба винарки. Винарките се хранеха от остатъците от храна, които не виждах смисъл да изхвърлям, а паяците се хранеха с винарките. Живеехме си мирно и сплотено :)) Но когато се появи ятото новоизлюпени мухи от буклука, който не виждах смисъл да изхвърлям, бях принуден да ги изгоня от къщи, защото стана пренаселено :))
Lilia
Lilia преди 20 години и 1 месец
Мисля, че аз съм "опитомила" 4-5 верни приятели, дъщеря си и съпруга си. А въпроса за опитомяването го зададох съвсем на сериозно, да знаете!
Eowyn
Eowyn преди 20 години и 1 месец
Съпруга си...Макар че не искам да е съвсем питомен. Харесва си ми див.
momo
momo преди 20 години и 1 месец
Най-щастлива съм била, когато ме опитомят.