Имало някъде една Рошла.Живеела заедно със змея Спас  и малките си змейчета в едно гнездо-какво,досега не сте знаели,че змейовете живеят в гнезда.Вече знаете,докато Спас ходел по неговите си змейски работи и да осигурява препитание на семейството си,Рошла била заета с подреждането на гнездото,осигуряване на храната и възпитанието на децата.
А това хич не било лесна работа,докато едното я  заглавиквало с приказки,другото се притаявало в измислянето на поредната щуротия,а Рошла не на шега се притеснявала да ни би да запалят семейното гнездо.както знаете от рекламата на Петрол,те могат да бълват пламъци от малки.
  Рошла била добра домакиня и съпруга-Сори,не знам как се наричат съпругите на змейовете-Дали са хали,лами или змеици.Е и тя си имала някои свои тайни-Обичала да си пийва биричка,та поради тази причина,не можела да бълва огън,а само пушек,това така разсмивало малките и`,че нарочно я дразнели за да видят как пуши и пухти като локомотив.В интерес на истината това се случвало доста рядко.

Обичала също да ходи на фризьор/ка  и да им изправя косите с невероятните си изисквания към прическата си.
Докато те притеснени се въртели около нея,за да изпълнят капризите и`,тя не спирала да разказва истории,толкова интересни и смешни,че останалите клиенти се заливали от смях.Това толкова много се разчуло в Льогнездрошел,че когато Рошла се появявала в салона,той веднага се запълвал с клиенти и слушатели.
 Ако някога минавате през него,може да я посетите,само внимавайте динозавъра,който изпълнява ролята на куче-пазач на гнездото и`,да не ви ухапе или гътне от радост.
А ако  видите пълен фризьорски салон,а в него да се чува само един глас и нестроен хор от смях,може да бъдете сигурни,че Рошла е в него.
 М,да,тя  имала и други тайни,които не стават за приказка,но да се надяваме,че както в приказките стават чудеса,така могат да станат и действителност.

Имало,някога някъде,един трол,който бил много различен от събратята си и съсестрите си.

 Не стига,че бил по дребен от тях,но бил и страшно любопитен,даже посписвал някога в тролските медии,не,че не правил бели,но неговите по-вече били  от майтап,отколкото да навреди на някого.Даже обичал да наблюдава изгрева,въпреки риска да се вкамени отчасти.Обичал също да прави подаръци,даже на същества,които не приличали на него.

 Та,по тази причина,останалите го гледали с голямо подозрение,омръзнало му на съществото(ср.р.)да го гледат с подозрение и решило въпреки риска да остане една сутрин  и след като слънцето изгрее,въпреки,че изпитвало страх ,от това което ще се случи.Какво било учудването му,че не се вкаменило,решило да се поразходи  в светлината на деня,неуверенно тръгнало по една пътечка,която го извела до едно прекрасно езеро,въпреки страха си,то решило да се огледа в него,какво било учудването му,че от водата го гледали две добри очи,трябвало му доста  време,докато разбере,че са неговите   .       

 И усетило съществото ,сърбеж по гърба си и цялото си тяло.Погледнало се пак във водата  и какво да види,козината му била окапала,а под нея се виждала красива кожа,на гърба му се появили две прекрасни прозрачни крила,ееее само ушите му станали малко по –дълги,ама то в света не може съвсем  всичко да ти е наред.(Е,не знам дали в тролският,нашият или някой въображаем)

Ако питате в какво се е превърнало и аз не знам,даже уикипедия мълчи и авторите фантасти също.

Това се случило много отдавна,толкова много,че цветята си нямали още имена.

Сред многобройните безименни цветя поникнало едно малко цвете с жълта главичка,то било толкова мъничко в сравнение с останалите,че те почти не го забелязвали.

За разлика от тях цветенцето забелязвало  и искало да разбере всичко около себе

си.То се питало дали ще стане така красиво и голямо като слънчогледа и ще може ли като него да гледа постоянно към слънцето.Дали някога някой слънчев лъч не е паднал върху  замислената му жълта главица и тя затова сега е жълта.Дали росните капки са сълзи на небето или земята,разпитвало вятъра за всичко което той му разказвал.

 И така заето с мислене,цветенцето  една сутрин с почуда забелязало,че останалите цветя го гледат,то  започнало да се пита с какво е привлякло вниманието им .

Случайно се огледало в една капка роса  и видяло че главичката  му вече не е жълта ,а бяла и още по красива.Дали е побеляла от много мислене или от друго не знам.

 Изведнъж пристигнал неговият приятел вятърът,като видял новата премяна на цветенцето му казал,че главичката му прилича на най красивите снежинки които е виждал, тогава той спрял да духа и го попитал :”Искаш ли да разгледаш света и да научиш отговорите на част от въпросите си?”

    Разбира се,че цветенцето искало,вятърът го помолил да не се страхува и духнал леко върху красивата му бяла главичка.

Живял някога,някъде в едно малко градче един много  добър майстор на играчки,заедно със съпругата си.

Макар да му се носела славата,той все не можел да забогатее,а си имал и голяма мъка на сърцето-нямали си деца,може би затова продавал красивите си играчки евтино за да може да зарадва повече деца по празниците.

            Една нощ му се присънил чуден сън-сънувал един прекрасен клоун,който му казал:

 -Ще ти се сбъдне най-голямата мечта, ако ме направиш като играчка и ме подариш за празника на болното детенце,което минава с майка си всеки ден пред магазина,но не трябва да казваш на това за никому,дори на жена си.

             Събудил се на сутринта  весел бай Анто,така се казвал майсторът и веднага се затворил в работилницата си, взел най-хубавото дърво за да направи присънилият му се клоун.

            Работата толкова му споряла,че се виждало как не с часове , а с минути под изкусните му пръсти се оформяла играчката,само че леля Анка този ден си нямала работа  и решила да види какво прави толкова време съпругът й в работилницата. Усещайки опасността да  бъде разкрита тайната му,той я пратил до магазина да купи някои неща.Така успял да завърши играчката си,която станала толкова красива с червения си нос  и панталон,с папийонката, която приличала на жива пеперуда,даже на бай Анто му се струвало,че пеперудката му се усмихва съзаклятнически.Уморен и доволен,той излязъл на двора и казал на жена си:

- Аз излизам,ти ме замести за малко в магазина-седнала леля Анка в магазина и не щеш ли пред него спряла една кола и от нея слезли хубаво облечен  господин с момченцето си.Влезли в магазина и накупили по много бройки от играчките,тъкмо се гласели да се тръгват,когато момченцето забелязало  на най- горния рафт червените панталони на клоуна и красивата му папийонка-попитало колко  струва.Леля Анка  не знаела какво да отговори –тогава господинът извадил от портмонето си една много голяма златна пара  и платил с нея.

             Натоварили всички играчки в колата и заминали, а леля Анка,зачакала щастлива мъжа си,за да му разкаже за станалото.Останала много учудена,че той не се зарадвал на парите,даже не се усмихнал. Преди да настъпи Нова година,той извикал майката на болното момченце и й казал:

             -Бях направил много красива играчка за сина ти,но един господин я купи за тази златна пара,ето вземи я.

Жената му отвърнала: -Благодаря,не ми трябва-детето ми се радва на играчки все още, а не на пари.

Оттогава бай Анто,загубил усмивката си,дори се поразболял и не разбрал кога минала нова година,та и зимата дори.

Когато първите пролетни лъчи огряли магазинчето,той се показал навън да им се порадва. Изведнъж нещо тупнало пред него. Бай Анто не можел да повярва на очите си,това бил неговият най-красив палячо,направен с толкова любов. Вдигнал глава нагоре и отново останал учуден-от горния етаж го гледало болното момченце.

 То му разказало,че му го подарило  богато момченце,защото майка му и баща му се зарекли на всяка нова година да подаряват на бедните деца играчки,защото преди години,на този празник и на тях им се случило чудо.

 Майсторът  много се зарадвал,не усетил как усмивката   отново разцъфнала на лицето му,а в сърцето му се зародила надежда,че в настъпващата нова година най –после ще му се изпълни най-съкровената  мечта.

Живяло някъде едно момиченце.Никой не помнел истинското му име,наричали го на галено Мо,може би защото много обичала животните-плюшените и истинските,а най-много мечетата и котетата.

 Обичала също да й разказват  приказки,а и  да си измисля нови.

 Тя била много нетърпелива и постоянно прекъсвала  приказката като я продължавала по своя неповторим начин.Мо виждала и разказвала неща, на които възрастните в своето забързано ежедневие не  им обръщали внимание..

Те  с почуда забелязвали,че от читатели  се превръщали в слушатели на малкото момиченце..

 За нея хълмът с нацъфтелите глухарчета на склона й приличал на войник със зелена униформа и златни копчета,който вардел пътя към градчето, в което  живеела.Снегът бил одеяло,завивайки изстиналата  от есенните дъждове и студове  земя.Разцъфналите цветове на дърветата  й приличали на пеперуди,събрали се на приказки  и танци, потрепвайки с крила от полъха на вятъра..

 Хората,които познавали отблизо Мо  и я обичали им се струвало, че е братовчедка на Пипи  и един “ клоун,който не се смеел   ”.Те така свикнали с чудните й приказки ,че си мислели,че тя ще остана завинаги такава.

   Времето минавало, Мо все по-рядко разказвала чудатите си и красиви  истории.

   В градчето й усмихнатите хора намалявали, дори не било така весело и забавно  както преди.Хората се чудели какво става с нея, дали вече не е пораснала,че тя не виждала усмивките им, тъгата  и сълзите им,а търсела причините за тях.Замислена за причините  Мо забравила за историите си с чудовища,феи и пеперуди.Дори не забелязала танцът на първите снежинки  и кристали,които се подредили в красив надпис на прозореца й-"Къде си малка Мо, без теб градчето и всичко  останало не  е така весело и щастливо".

 Само вятърът забелязал надписа ,защото бил един много начетен вятър,дори можел да чете огледално,задухал тъжно ,сякаш й казвал :

Азалиите цъфтят по здрач.

Бяла шапчица на Фуджияма.

Аз  те чакам малка Мо,

                   а теб те няма

 Клоните на дърветата са заклатили от порива му и  закимали, опитвайки се  да запазят надписа от слънцето, дано Мо го види и прочете.

Честит 1 юни на всички малки и пораснали деца от 1 до 101 години :))




Имало някога един крал,който обичал да управлява,но понеже станал на възраст,синовете почнали да гледат към короната му,за да излезе от ситуацията,той ги събрал и им казал,който му донесе най –красивото кученце в света,негово ще бъде царството и короната.

Двамата му по-малки сина приели задачата с удоволствие,защото така можели да спечелят короната.

Но аз ще ви разкажа за най –малкият син-той бил хубавец,веселяк и храбрец,докато обикалял да търси най-красивото кученце,стигнал до един чудноват замък,докато се чудел дали да влезе,усетил,че някакви малки,пухкави ръчички го побутнали и без да се усети вече бил в него.

Спрял се учуден в една зала от прозрачен бял порцелан,на която по стените били изобразени историите на всички най-прочути котки в света.

Докато разглеждал с интерес чудноватите картини,в залата влязло едно чудновато създание,дълго около лакът и с черен воал,когато създанието вдигнало воала си-принцът видял-най-красивата котка на света.Тя била много млада и много тъжна.

Котката му проговорила с човешки глас и го поканила да сподели вечерята и и да бъде неин гост.Принцът учуден,но и очарован приел поканата.

Минало доста време,но принцът почнал да се затъжава за домът си и да се притеснява за задачата,която му бил дал кралят.

Той споделил това със своята нова приятелка,тогава тя му казала вземи този жълъд,в него се крие най-красивото кученце,принцът зарадван препуснал към кралството на баща си.

Точно както предрекла котешката красавица,така и станало,неговото кученце било най-красивото,но на кралят хич не му се разделяло с короната,затова измислил нова задача-който донесе най-тънкият плат който може да мине през ушите на венецианска игла да плетене на дантели.

Най-малкият принц решил отново да се довери на своята приятелка Бялата писанка,яхнал коня си и за отрицателно време стигнал до замъка.

Заварил своята приятелка отчаяна,но щом го видяла тя скочила от радост и направила доста кълбета.Признателният принц дълго я милвал,разказал и всичко,но тя всякаш знаела по-добре от него какво се е случило,казал и за новата задача на баща си.Бялата писанка дълго останала замислена,но после му казала,че в двореца има за щастие прекрасни котки-предачки,които ще изпълнят поставената от краля задачи.

Като дошло време да се връща приятелката му дала един орех,като му казала да внимава да не го счупи преди да се озове пред бащиният взор-вътре ще намериш плата за който ме помоли.

-Прелюбезна ми Писанке-възкликнал принцът-уверявам те,че твоята доброта ме изпълва с желанието да прекарам живота си с теб.Ако приемеш моето предложение,ще те предпочета пред цялото ми бащино кралство.

-Принце-отговорила тя-знам,че имаш добро сърце и си привързан към малката бяла Писанка,ала помисли добре-та тя само умее да лови мишки.

Принцът целунал лапичката и, и потеглил на път.

И този път историята се повторила-двамата му по-големи братя донесли много красиви и ефирни платове,но щом най малкият брат счупил орехът,от него паднал един лешник,счупил и него, а от него паднало просено зърно,принцът почнал да се съмнява и да се вайка наум,ех,Писанке,Писанке,този път май загубих състезанието,но изведнъж усетил,че някакъв котешки нокът го одраскал и той инстинктивно смачкал зърното и отвътре се раздиплило парче плат,дълго 475метра,ни повече,ни по-малко.Върху него били изобразени всички животни на света,заедно с дърветата,плодовете,слънцето,луната и звездите.Били втъкани също и портретите на всички властващи по-това време над света,крале,кралици,принцове и принцеси.

При тази гледка кралят станал по-бял и от платно,донесли малката игла и платното минало през ушенцето и точно шест пъти.

Кралят и по-големите принцове,навъсено мълчали,въпреки,че красотата и неповторимостта на този плат изтръгвали от време на време мърморещото им одобрение.

Кралят отронил тежка въздишка и казал на децата си:

-Вече съм стар и единствената ми утеха е уважението,което изпитвате към мен.Така,че бих искал да се подложите на още едно изпитание-Който от вас ми доведе най-красивото момиче на света и се ожени за него ще получи на сватбата си и короната.

Младият принц бил толкова благороден,че не пожелал да спори с баща си.Без да се бави,той скочил в каляската си и следван от цялата и свита се върнал при своята мила Бяла писана.

Заварил я да седи върху персийски килим в една галерия от която можела да следи пътя,по който бил заминал.

Посрещнали го всички котки слуги и го поздравили от капчуците със страхотно мяукане.

Неговата приятелка вече знаела за новата задача,възложена от краля и му казала-щом кралят иска да заведеш най-красивата девойка в света,ние ще изпълним неговата воля.Дните отлитали безгрижно в разговори и игри с най-добрата му приятелка и ако не била тя да помни деня на неговото отпътуване той със сигурност щял да го пропусне.

В навечерието на заминаването тя го предупредила,че ще отведе със себе си една от най-красивите принцеси, и че съвсем скоро ще удари часът,в който злокобната магия,направена от злите вещици,най-после ще се развали.Бялата писанка добавила,че принцът трябва да е готов и по даден знак да и отсече главата и опашката,след което веднага да ги хвърли в огъня.

-Кой,аз да те посека?!-провикнал се принцът-Писанке,сърце нямаш ли,нима мислиш,че аз съм толкова жесток и мога да те убия.

-Не,принце бъди спокоен- не те подозирам в нещо лошо.Познавам твоите добродетели,но нито ти,нито аз можем да ръководим съдбите си.Стори това,което те помолих, и тогава и двамата ще бъдем щастливи.Давам ти моята благородна котешка дума,че само така ще разбереш колко силно е приятелството ми.

Сълзите два-три пъти забулвали погледа на принца при мисълта,че ще трябва да отреже главата на своето обично сладко котенце.Ала бялата писанка го молела толкова горещо,че най-накрая,разтреперан от глава до пети,той измъкнал сабята си и с несигурна ръка отсякъл главата и опашката на своята приятелка.

И в този миг станало най-невероятното превъплъщение,което някой можел да си представи:Бялата писанка почнала да расте.Расла,расла и се превърнала в чудна девойка,очите и грабвали сърцето,а нежността и пленявала завинаги.

Принцът почнал да си мисли,дали той не е омагьосан,но дошъл на себе си,когато видял че в залата влизат много придворни дами и благородници,които преметнали през рамо кожа на котка или котарак,идвали да сторят поклон на своята принцеса и да изразят радостта си,че я виждат най-сетне в обичайният си вид.

Тогава бялата писанка,казала,че ще се представи на баща му във видът в който принцът я познавал досега,като наближили кралството,Бялата писанка влязла в един кристал ,от който от всички страни се спускали завеси.Братята му го настигнали по пътя и го запитали къде е неговата девойка,а той им отговорил,че няма късмет като техният,и затова носи само една бяла писанка.

Като наближили кралският замък,по-големите братя се качили с техните девойки в каляски от злато и скъпоценни камъни,а нашият принц останал най –отзад,следван от кристалното блокче.

Двамата му братя представили пред баща си,своите избраници,но кралят се обърнал към най-малкият си син и му казал:

-Нима този път идваш сам?

Ваше Величество ще види в този кристален блок една бяла котка,която толкова нежно мяука и така хитро се подмилква,че сигурно ще ви хареса.

Баща му се засмял и тръгнал към кристала,ала щом се приближил,принцесата задвижила някакъв механизъм,стените се разтворили и тя го заслепила с хубостта си.Тя се изправила в цялата си прелест пред краля и му се поклонила.Кралят не можал да се сдържи и възкликнал възторжено:

Ето я несравнимата красавица,която заслужава моята корона!

-Господине-казала тя,не съм дошла да отнемам короната ви,моята зестра се състои от шест кралства,позволете ми да подаря две от тях на по големите ви синове.В знак на благодарност ще ви моля да благословите брака ми с най-малкият ви син.Трите кралства,които ще ми останат са ми напълно достатъчни.

Кралят и другите двама братя също се зарадвали,всеки се оженил за своята принцеса и месеци наред всички в кралството яли,пили и се веселили

                                                           Бретанска народна приказка