Черно кафе...
Душата ми е
къдрокосо негърче,
което яде банани
на плажа на времето.
В очите му плуват
тропически риби
в лагуната от спомени.
Черно кафе...
Събувам обувките
на чувствата.
Късно...
Вече мазол ми направиха -
кървяща, малка
люспа.
В раковината
на отминало лято
шуми морето
на любовта ни
и залива...,
залива...,
залива очите ти.
Смеят се
коралови устни -
вятърът се шегува.
Шепа пясък вали
над съня ми
и ухае на черно кафе.
Legacy friendly alias
Аромат-на-кафе
Ежедневие
Размисли
Любов
Нещата от живота
Comments2
Съжалявам, че не съм писал тук досега, но напоследък май почти никъде не съм писал.
Прочетох ти сега статията за анкетата и за пореден път ти се зарадвах много. Мен ме карат да се усмихвам ето такива хора като теб - позитивни, чувствителни и ... различни.
Поздрави!
И много усмивки!