В последния постинг ви говорих за снимки с различни степени на експонирането. Днес попаднах на интересна статия какво точно представлява тази стойност и как се определя. За жалост обаче въпросната статия вече не съществува и не мога да приложа линк към нея, но сега ще се опитам да я преведа горе долу:

Стойност на на експонацията се означава с EV(Exposure Value)  и по дефиниця  EV= 0  е експонация от 1 секудна скорост на затвора, при апертурна решетка f/1, използвайки ISO 100 филм или някакъв негов еквивалент (2 секунди f/1.4,  4 секунди f/2.0 и т.н ...важното е да се запази пропорционалното отношение).
 

Технически, дефиницята е 2EV = LS/C, като

• EV = стойност на експонацията
• L = поле на luminance *
• C = Експониционна Константа - Това е константатата, която се променя в зависимост от това дали как се измерва luminance (L)*. Ако използваш candelas/ft2, тя е 1.3, ако използваш candelas/m2 е 12.5. Ако използваш apostilb, е 3,98(изобщо не ги знам какви са тези работи. според мен е нещо подобно на м/с и км/ч...  :))
• S = скорост на филма, използваща ISO стандарта

* при проверка в интернет, какво е това luminance, научаваме, че е начин да се опише колко е ярка дадена повърхност или светлинен източник

Това, също означава, че

                    2ev = A2/T , като

• A = f-stop номера на апертурната решетка
• T = времето на затвора в секунди

Обединявайка горните формули получаваме:
EV = log2(A2/T) = log2(LS/C),
което общо взето е математическата основа на математиката във фотографията.

Сега да обясним и защо са тези сложни формули:

Както знаем дигиталните апарати са много умни машинки, които освен да заснимат имат в тях и доста електроника, която върши разни работи(представете си цял компютър). Щом, като е компютър, следователно разполага и с някаква памет. В тази памет се намират едни таблици със стойности, които апарата гледа като прави снимка и от там се опитва да намери оптималните стойности, които да приложи (как смятате се получава режима AUTO). Примерно ако сме настроили апарата да снима с EV = 10 и искаме задалжително да снимаме с ISO 100, той се опитва да намери оптималните настройки на апертурната решетка и скороста на затвара, за да се получи оптималната снимка. Тези оптимални стойности, той ги търси в запаметените му таблици, като ги смята, чрез горните формули.(получава се намиране на уравнение с 1 или няколко неизвестни).
Освен тези стойности, повечето фотоапарати си имат и предифинирани стойности за EV(говорих за тях в предишният пост. Обикновено са нещо от сорта на -2.....0....+2), като стойностите се менят с 1/3. Това, заедно с горепосочените предварително вкарани в паметта на апарата таблици и алгоритми ни позволява да преекспонираме снимките си по всякакви начини в името на "насладата на окото" без да омазваме много, това което се опитваме да постигнем.

Общо взето, чрез обяснението на експонирането, обясних и как горе долу апарата снима на автоматичен режим, като общо взето резултата е задоволителен, при положение, че ние не сме му задали почти никакви входни данни. Просто той си има сензори, от които получава някаква информация, на базата на която следи в едни таблици при определени стойности на нещо си, какво трябва е друго нещо, смята едни сложни уравнения и в крайна сметка с еднакъв успех можете при един и същ режим да заснемете куче във въздуха при ярък слънчев ден и елха със светлинки през нощта.

Напоследък все повече и повече започна да се говори за така наречениете HDR фотографии. Бях попаднал на тях още преди повече от година и бях решил някой ден и аз да пробвам. Пробвах, направих няколко снимки, побъзиках на фотошоп, но не можах да изкарам желания от мене ефект и забравих за това чудо. На скоро обаче започнах често да попадам на подобни снимки и все повече и повече започна да ме гъделичка отноово да се пробвам да така наречената снимка с висок динамичен обхват. За жалост обаче не попаднах на хубаво време за да се опитам да заснема така харесваните от мене облаци. Опитах и ето какво създадох:

Ами не е кой знае какво, но като за първи опит стига. Сега да ви поразкажа малко и за спецификата на горното "чудо". Ще карах по хронология, така както аз съм се запознал с него:

HDR, както горе споменах означава "High Dynamic Range". Какъв е този range, пък и за какво аджаба бил високо динамичен... Ами това е фотография, която общо взето се опитва се пресъздаде в максимална степен диапазона от цветове и сенки, които апарата вижда. Но тъй като дигиталния апарат си има някакви физически ограничения, за да се получи това нещо, трябва да се снима в различни режими на експонацията (онова нещо в менюто ви, което има стойности от -2..0..+2 обикновенно) На моя Canoc S2 IS си има специално меню в настройките наречено AEB(auto exposure bracketing). Ако вашият апарат има подобно нещо - перфектно :). Тази функция снима 3 последователни изображения със различни степен на експониране. Колкото повече изображения с колкото по-голям диапазон на експониране - толкова по-добре. При мен това бяха -2, 0, +2. Ако нямата такава функция, трябва да си сложите апарата на стативче или да го застопорите по някакъв начин да не мърда и да направите лично тези снимки. Има и 3ти вариант - апарата ви да може да снима в RAW формат, но според мен, ако го може това, трябва да има и функция подобно на  AEB в предвид спецификата на класа апаратаи подържащи снимане в RAW. Ако все пак го имате, можете да си направите една снимка и после да я копирате в няколко варианта, като всеки един представлява симулиране на различни стойности на ескониране. Това като цяло е много полезно за всички, ако решат да правят HDR снимка на движеши предмени, защото се получава леко разминаване между първата и последната снимка, което може и да ви пречини главоболия.
Чак до там досега не съм стигал. Апарата ми по принцип не подържа RAW, но му инсталирах едно допълнение към софтуера, което му добавя доста различни нещица, които за да ги притежавам, трябва да си купя апарат струващ поне 4-5 пъти повече от моя, но това е за друг пост. Че в крайна сметка, все още не съм успявал да разбазикам RAW снимката какво представлява...
Приемаме, че вече имаме 3 изображения с различни степени на експонирането(ще забележите как едното е много тъмно, другото е горе долу нормално, а 3тото е много светло). Трябва да имате и PhotoShop или PhotoMatix. Ако имате фотошоп, можете да използвате функцията му от File->Automate->Merge To HDR

И да посочите изображенията си. Тогава фотошоп ще ви вземе изображенията, ще си ги насложи едно в друго, в зависимост от стойностите на пикселите, които има ще си избере едно оптимално изображение с възможно най-големите цветови диапазони, които може да имъкне от снимчиците ви и ще ви изплюска една снимка, която леко прилича на тази със средна експонация, но леко променена(в нея все пак има цялата информация от експонацията, която програмата е открила в изображенията ви). От там насетне е ваш ред да запретнете ръкави и да изографисате нещо красиво. Общо взето трябва да си промените настройките си от Image->Mode да сочат на "16 bits per channel", после да щракнете на хистограмата горе в дясно и от "Method" да изберете "Local Adaptation". После хващата линията на хистограмата и започвате да "творите"... Повече информация как да направите това можете да видите на:
http://backingwinds.blogspot.com/2006/10/how-to-create-professional-hdr-images.html

Едно време и аз така се опитах. Нищо не се получи. Затова след като един ден случайно попаднах на линка горе, там прочетох за програмката  Photomatix . Реших да я изтегля да я разгледам какво предствлява.
Направих си 3те снимчици, отоворих програмката, натиснах на големия бутон "Generate HDR Image",после понаправих още няколко настройки написани на разбираем английски(основно как да съедини изображенията), натиснах си на OK и след малко изчакване получих снимката си, която изглеждаще доста по-добре от тази генерирана в Photoshop

После прочетох информацията, че това HDR изображение все още не било дообработено, защото обикновения монитор не можел да изобрази многото информация в това изображение и избрах единствения голям бутон "Tone Maping" за да продължа и да дообработя снимката си.

Там разбазиквате слайдерите до степен, която ви харесва, натискате големия отново бутон "Process" и си запазвате HDR изображението :) За да се получи максимелен ефект, ще е добре да разбирате какво точно означават слайдерите и да знаете какво точно искате да постигнете променяйки ги, но с времето и това ще стане. Поне аз, за моите 2-3 стартирания на програмата досега, не съм стигнал до това ниво.
Официалния сайт на програмата си има много полезен турориал. Към този туториал води и един друг голям бутон, намиращ се в самата програма. Така, че не е проблем да се научите да работите с нея, още повече, че е елементарна...
Така се правят HDR снимки. Това поне са стъпките, през които минах за да направя горната. Из интернет е пълно с информация за тях, както и галерии. Ето няколко на английски:
http://stuckincustoms.com/2006/06/06/548/ ,
http://en.wikipedia.org/wiki/High_dynamic_range_imaging ,
http://www.naturescapes.net/072006/rh0706_1.htm .
3тия линк ми стана любим. Този в Wikipediata e перфектен за първоначално запознаване, а HDR фотографии има в:
http://www.flickr.com/groups/hdr/ ,
http://www.pbase.com/saskia/hdr .... както и на мнодо други места, като има и доста на български -  http://www.computers.bg/statia.php?mysid=669&t=8&SESID=aa955b3346c57b56d9b42f83c17372b3 ,  http://loshia.com/wp/parvi-hdr-stapki/ ,  http://www.pcworld.bg/?call=USE~home;&page=paper&n=2027 ...

Основното е да запомните, че това, че HDR не е панацеята, правеща всяка снимка перфектна. Всички правила за красива фотография важат в пълна сила и тука. Има си малко повече техника, но все още основното си остава момента и мястото на натискане на бутона на фотоапарата.

Снимайте, експирементирайте и споделяте. С удоволствие бих ви прегледал HDR изображенията. Скоро време, ще гледам и аз да пусна повече някъде. Засега имам само 2. Приятно Ви снимане и с пожелания за много красиви и приятно прекарани моменти зад апаратите!

ПС: пропуснах да спомена, че е много важно, като си правите снимките да снимате на минимално допустимото ниво на ISO, което апарата и околната среда ви позволяват. След генерирането на HDR изображения се получава шум по снимките. За мен той допълнително придава този уникален експресионистичен вид на снимката, наподобяващ на рисунка, но нека не прекаляваме.

Може би, на всеки се е случвало да прави подобни снимки:


Виждате как лицето на Ицо (момчето в дясно на снимката) е прекалено светло и безцветно.

В повечето случаи това се дължи на прекалено високата светкавица, която в сремежа си да освети снимката осветява прекалено много близките обекти и информацията за оригиналните им цветове се губи. Ето защо се препоръчват да се изполват и външни светкавици, които имат множество нива на настройка на силата, но това е друга тема. Та как да избегнем подобни снимки...
Можете да видите от видео-клипа


За тези които не знаят английски в този клип някой се оплаква, че като снимкал едно парти и се е случило подобно на това, което вияхте в горната снимка и пита как да се оправи.

Булчето му обеснява, че трябва да се отиде на ръчен режим и от там да се пренстрои нивото на експозицията (нещото със скалата от -2 до 2+). В филмчето тя прави снимки на ръката си с различни стойности на експозицията и намира оптималния вариант.

Аз лично бих допълнил да не се хвърляте веднага на автоматичен режим. Различните апарати имат различни настройки. Каноните с които съм работил до сега позволяват да се настрои експозицията на всички видове предифинирани настройки(това са картинкките, които обикновено стоят на едно голямо колело някъде по апарата, което се върти и от там се избират различни режими на снимане(човечета, пейзажи, бягащи хора...)  :) ). Че в каноните обикновено във сигурно всеки от тези режими си има и част за настройване на това нещо със скалата. За жалост апарата не е в мене да ви обесня къде точно се намира, но с малко човъркане ще го намерите и сами.

Смело ви препоръчвам вземете ли си дигитален апарат да цъкате на всякъде да видите какво става и кое за какво служи напълно да забравите на часта от колелцето, на която пиеше "А" или "AUTO". Но за това май вече съм писал.

Освен да промените експозицията, можете да продължите да ровите и да намалите нивото на светкавицата, но при евтините апарати, това няма голям ефект. Много рядко се намирате на иделаното разтояние на снимане, че да се получи точно този ефект от снимката със светкавица, който очаквате.

Можете да пробвате да промените и самата сила на светкавицата, като сложите нещо прозрачно пред нея.(примерно найлонче от кутия за цигари), което да намали силата и.

Можете да промените посоката и, като сложите някаква хартийка над светкавицата, която да поеме част от светлината и да пропусна по-малко от нея(внимавайте хартийкта да не се покаже пред обектива в подобни случаи ;))

Това бяха "лесните" варианти...

Ако искате можете да прибавите от някъде светлина и изобщо да избегнете използването на светкавица(това е трудно осъществимо в предвид спецификата на мястото и времето на заснимане на подобните кадри, но ако може пък защо да не се възполваме от него)...

И не за последно, пробвайте да снимате от по-далечко. Ако това, което искате да заснемете не запълва кадъра, смело използвайте зума.

Надявам се да съм ви помогнал с тези съвети. На вас остава само да не внимавате на следващото парти да не прекалите с алкохола(вече поне има повод - научихте се как да заснемате лицата на опиянениете си познати, като ще бъде възможно дори да ги разпознаете след това :)) и да не ви треперят ръцете. Не си оставяйте апарата на масата и снимайте смело.... и пишете във фотоблога....

Днес се оказа, че няма какво да правя. Вкъщи няма никой, шефът не се обади да свършим някаква работа, времето навън не ме предразполага към разходки, а паяжините в портофела ми не позволяват ходене на кафенце. И тъй - реших да се позанимавам с любимия ми дигифот и да поснимам нещо. И понеже от много месеци не се бях бръснал, реших да го сторя и да виприпомня как изглежда лицето ми без руното на брадата.

Как направих импровизираното студио, ще обясня по-надолу, а сега - резултатите:

Първият голям проблем, с който се сблъсках, беше автофокусът. Тъй като той работи на принципа на отразен сигнал /светлина, звук, т.н./, беше невъзможно да фокусирам върху себе си.

Както е известно, за да се получи добра портретна снимка е нужно да се използва режим на обектива над 50 мм (35 мм еквивалент), най-добре над 80 или с думи прости - да се използва зуум-а (увеличението) на дигитален апарат (най-чест с 3-4Х макс оптично увеличение) след средата, т.е. поне 2Х. Ето защо, за да се получи снимка като горната (Сн. 1) е нужно да застана на около 2 метра от апарата, а той фокусира на полуспусък, т.е. не мога да го стигна.

Проблема реших със следната постановка (Сн. 2):





Така, когато си извадим 4 снимки 9х13 и ги платим по 20 ст. и си ги изрежем по гореупоменатите условия, ще имаме набор паспортни снимки за скромната сума от 80 ст. Освен това ще сме направили колкото проби си искаме и ще сме си направили всякакви козметични корекции, за които във фотото вече зимат левчета....


ПП Нито едно животно не пострада по време на експеримента. Освен аз, че ме заболяха краката да тичам от статива до табуретката :))). Леопардовата кожа си е чиста синтетика!

В духа на расправиите, понякога се изморявам и решавам да споделя нещо приятно и разпускащо. Душевният жребий определи сега да споделям снимки и аз мисля да извадя от една серия две снимки, с които искам да ви кажа нещичко и да си похваля вярното фото, което ми служи почти годинка вярно. А аз само го използвам, използвам ... и една добра дума за него не съм казал.

Ето и двете снимки:

Харесаха ли Ви?

Това са снимки заснети с дигитален апарат и после обработени с графичен редактор. Повече за това как са заснети можете да видите от тук: http://www.photocritic.org/2007/artsmoke-photographing-smoke/

Но и аз ще се опитам да ви обясня на кратко. Първо се нуждаете от източник на сив дим. Автора на статията казва, че китайските прътчици за ароматизиран на въздуха били много добри. После се нуждаете от хубави условия за снимане. Автора препоръчва чисто-черен фон. После стабилно осветление. В смисъл силно и не-засягащо пряко блендата на апарата. Според мен и обикновена светкавица върши работа. Ако можете да настройвате силата на светкавицата направете го да е максимално.

След като сте запалили прътчиците, идва ред да ги снимате. За това ви трябват подходящи настройки на апарата. Автора препоръчва малка апертурна решетка.(това са онези стойности, които обикновено излизат под формата на 1/25, 1/12 и т.н.). Поради малката решетка, светлината, която влиза съответно е по-малко и Ви трябва добро време за улавяне на дима. Автора препоръчва поне 1/250 от секундата или по-бързо. Според мен това не е толкова от значение. Не съм пробвал, но при подходяща светлина можете да експонирате и по-дълго. Тогава дима ще изглежда леко замазан, но отново ще има красивият си ефект.

Тъй като димът е финно нещо трябва да използвате максимално ниски стойности на ИСОто, за да не стане снимката много "зърнеста" и да ви загрози работата. При силно осветление това отново не е проблем.

Автора казва, че при много силна светкавица можело да се снимката да се пре-ескпонира. Така, че явно трябва да намерите подходящата за вас светлина.

Аз примерно бих използвал максимална стойност за сила на светкавицата, но бих снимал малко по-отдалече използвайки увеличението на апарата. Ако имам удобна външна светлина(ако намерите някой да свети с прожектор примерно) бих се доближил повече и пробвал и макро-режима.... Възможности много, стига да ви се бъзика и експериментира.

След като направите няколко снимки идва ред на дигиталната им обработка. Отваряте ги в Photoshop и започвате да променяте levels и curves командите за да промените контраста. Автора препоръчва да достигнете до плътен черен фон, който по-късно можете да инвертнете в бял(по този начин се инвертва и цялото изображение). Ако сте имали проблеми, сте можели да използвате четката за замазване на проблемните части. После за да оцветите димът трябва да ползвате "hue and saturation" командата.

Това е общо взето. Ако искате да се насладите на повече подобни снимки вижте тези:
http://www.flickr.com/groups/artsmoke/pool/

#1: blur/overlay

Направете дупликат на слоя със снимката, като щракнете с дясното копче върху слоя и и изберете "Duplicate Layer"(можете да направите това и с клавишната комбинация ctrl+j)

Изберете "gaussian blur" (Filter > Blur > Gaussian Blur…). Използвайте такива настройки, че детайлите от снимката да изчезнат, но основните очартания на обектите да се запазят.

В палитрата layers, променете режима на смесване(комбобокса горе в ляво. По подразбиране в него пише Normal) от ‘Normal’ на ‘Overlay.’

Ако направите сравнение с това, което получихте преди малко и това, което беше оригиналното изображение, ще видите, че тъмните части са станали по-тъмни, а светлите - по-светли, както и снимкта изжлежда леко размазана(това а, ако сте избрали прекалено високи стойности на блур-а). За по-драматичен ефект, можете да изберете ‘Vivid Light’ вместо ‘Overlay.’

#2: Филтриране на фона

Отворете желаната снимка. Отново направете дубликат на слоя(прочетете в горния пример как става това) и ползвайки ласото очертайте обекта, който искате да остане на фокус.

Изберерете Select > Feather (ctrl+alt+d) и за стойност въведете 50 pixels. После от Layer > New > Layer via copy. 

Изберете слоя под слоя който преди малко копирахте. Пробвайте с различни филтри. Аз използвах Filter > Brush Strokes > Dark Strokes за този пример. Много от Brush Stroke работят много добре за постигане на този ефект. Когаот свършите палитрата от слоеве трябва да изглежда по този начин:

Това е. Пробвайте с различни филтри. Ако искате да намалите ефекта, променете прозрчноста на слоя, върхо който го прилагате.

#3: neon glow

Сигурно сте се чудили кога ли ще ви потрябва този ефект някога. Сега е момента д го изполвате. Той може да вкара повече цветове във вашата снимка и да подсили въздействието и върху зриителите.

Направете дубликат на слоя. Изберете Filter > Artistic > Neon Glow. Посочете цвят, който мислите, че ще подхожда на вашата снимка. В моя случай, тази котка лежи на влънчева светлина, така че аз избрах жълт цвят за да подчартая това. За начало задайте на glow size 4 и glow brightness 18. После променайте настройките за да паснат най-много за вашата снимка. Ето какво се получи след като свърших:

Сега остава да промените режима на смесване на ‘Overlay.’(може би си спомняте за комбобокса в палитрата от словете горе в ляво, в който по принцип пише Normal) Можете да пробвате и следните режими: soft light, hard light, vivid light и linear light. Аз предпочитам overlay и vivid light за този ефект.

#4 easy blur

Това е много добър начин за постигане на мекота при дадена снимка. Особенно полезно е при портрети.

Направете дубликат на слоя и изберете Gaussian Blur (Filter > Blur > Gaussian Blur) така, че детайлите да започнат да избледняват, но не толкова много.

Изберте прозрачноста на слоя на 50%(прозрачноста се настройва от полето горе в дясно на палитрата от слоеве. До него пише Opacity:). Променайте прозрачноста, докато не намерите идеалното решение за вашата снимка.

По материали от:http://digital-photography-school.com/blog/4-easy-photoshop-techniques-to-make-your-pictures-pop/

Здравейте,
имам тъп проблем: цифровото ми фото е HP735 - 3Mpx - 3x optic, та проблема е следния - супер бързо ми разрежда две батерии 2500 mAh с тях би трябвало да изкарам 100-150 снимки, а реално излизат 5-10, а батериите са нови на 3 месеца и другия проблем е, че стъпките на вариото вместо 2 да речем приближава 5 пъти.
Дали да не взема да го отворя, гаранция отдавна няма на 3 г е вече.
Май ще трябва да инвенстирам в ново фото ?

Вижте какво се получи една вечер след като мръднах апарата, застопорен да снима при продължителна експозиция.





















Това ми хареса доста и после продължих, като в новите опити нарочно движех апарата в различни посоки. Всички снимки са експонирани за 15 сек.




































































































Не съм запознат и не знам дали по принцип съществува такъв стил във фотографията. Ако не, ще се радвам да съм му родоначалник и да му изберем име заедно. Как смятате ще е най-подходящо да се казва. Като за начало предлагам лайторандомизъм (от англ. light  - светлина, random-произволен)

А малко повече инфо за снимките: Правени са в стария град на Пловдив, една вечер, в която нямахме какво да правим и решихме да се поразкараме натам. Това беше последната ми вечер в Пловдив за тази половина на годината. А хората, които от време на време се появяват между мацаниците са ми приятели. Момичето е so_on от блога, а момчето е бай Атанас. Можете да видите негови снимки в галерията.

А сега малко за техниката на снимане. Както бях споменал по горе пускате апарата си да снима 15 сек(може и повече и по-малко...зависи от предпочитанията ви) и започвате да го мяткате насам-натам. По възможност светлините източници трябва да са по-надалечко и да не са толкова силни, защото снимката ви ще се изсветли прекалено много. Примерно първите 2 снимки са правени от тепето в стария град, с апарат насочен към светлините на града. Останалите са правени по тъмните улички, а светлиние идват от малкото светещи прозореца и рекламите по заведенията и магазините. Като се опитах да направя подобно нещо по осветенага главна и нищо не се получи.

Експериментирайте и ще се радвам да споделите какво се е получило!