Дълго се колебах преди да пиша по темата. С Примери от учителското ежедневие - 2 наруших табуто за ширещият се и все по-прогресиращ алкохолизъм сред преподавателите в училище. Но истината трябва да се казва, пък "да става каквото ще". Сексуалните отношения в училище са сложни от гледната точка на един мъж и учител. Разбира се това е моята лична гледна точка и моите преживелици.....
Пролог: 90% и отгоре от учителите са...учителки, тоест жени.И най-върлите феминистки ще се съгласят, че подобни колективи работят в небалансирана, ненормална атмосфера. Словоблудството, подмазването, размяната на клюки и рецепти властват из учителските стаи. А за интимните отношения - преценете по примерите....
Първи пример: Съветът на по-старото другарче
Втора година учител съм. В квартално барче пием по бира с колега по физическо. Той унищожава бутилката на един гълток и бърза да ми даде съвет:
-Мене слушай, да не се излъжеш. Това, учителките нито за жени, нито за любовници стават!
Поглеждам го недоумяващо. Колегата е бивш Балкански шампион по хвърляне на чук. Когато е дошъл в училище преди 15 години - млад, як и строен се е превърнал в секс-символ. Не е спал с тази колежка, с която...не  е искал. Дори аз съм чувал лакардията как две учителки се сбили насред коридора за неговото "внимание". Тогава, по комунистическо време, бил привикан от директора и му е даден строг съвет "да го вади, ама да не го размахва!". И тоя човек сега ще ми ръси подобни мозъци?!
-Не стават, честно ти казвам! Това, учителката, не гледа кефа да си направи, а да си избие комплексите се хвали.
Не зная от премного изневери, от препиване или от химикалите на спортната си младост /и трите неща влияят еднакво разрушително!/ колегата се спомина на 45, две седмици след нашия разговор. Както си седял на фотьойла в къщи, пийвал и хапвал - инсулт! И послеслов "Добър учител беше!"
Но в правотата на неговия съвет успях да се уверя само месеци след това. Като млад учител бях получил и отхвърлил вече няколко оферти за "сближаване". Не страдам от излишно самочувствие. Нито съм красавец, нито обаятелен Дон Жуан. Просто бях на 26, а мъжете в училище са дефицит. Поднесени интелегентно някои от флиртовете никак не ме притесниха. И разбрали, и приели отказа ми с част от колежките си станахме добри другарчета. С други се намразихме, но поне се отказаха. Само една беше най-проста и най-напориста. Досаждаше ми всекидневно, в това число на публични места и пред децата даже! Да разкарам "лепката" реших да приема по-гъвкава такника:
- Виж, сега работата може и да стане, ама остави ме да помисля - "омекнах" в един от разговорите.
Какво бе смайването ми само час и половина по-късно, когато отидох да си взема заплатата? От проточилата се пред вратата на касиерката опашка  кажи-речи всички колежки ме гледаха ухилено. И едната се престраши:
-Мислим ли, мислим ли? Дойде ти акъла и на тебе, тя Иванова /фамилията не е тази!/ ни каза!
- Какво да ви каже? - направих се на "тапа" - Ще помисля година-две, ако не реша може и по-дълго....
Настроението на опашката видимо спадна. Колежката недоволно промърмори:
- Той шеги си правил, литератора!
"Шеги ами! То нещо сериозно ако направи човек, няма начин даскалицата да не се похвали и да не го разнесат!" - помислих си тогава с благодарност към починалия колега. Така мисля и до днес.
Пример втори: Банкетът
Кажи-речи насила ме замъкнаха на учителски банкет. Изгодна оферта, училището доплаща. Пета година карам, а не се "интегрирам" към колектива. То, хората винаги са си били животни. Ама като им паднат задръжките след малко употреба на алкохол и по-свободна обстановка , не се различават по нищо от тях.
Пийнал съм доволно, до ръба на мярката, та дано главата ми не цепи така силно дънещата училищния стол чалга. Отказал съм няколко покани за танц под предлог, че при вчерашния мач съм си ударил крака. Рея безадресно поглед и не си отивам само защото още не са поднесли десерта по масите. Но очите ми фиксират /О, кошмар!/ как една колежка над 50 лазарника потна и разрошена /като всички наоколо/ от развихрилия се кьочек си сваля фанелата насред салона да се преоблече! Под фанелата няма сутиен!Уловила погледа ми, тя свойски ми помахва с ръка! Тъкмо омерзен отклонявам поглед и масата, на която седя до директора се разклаща. Друга колежка / и тя около 50/ се е метнала отгоре и пристъпва към нас с шефа със "сластна" според нея стъпка, въртейки гьобеци. Шефа /добър чиляк, но със "слаб ангел" по тънката част/ предизвикателно размахва петарка. И колежката само това чака! Почва постепенно, почти професионално да си сваля блузата и сутиена. На това място не издържам, скачам, издърпвам банкнотата от ръката на директора. На въпросителния му поглед изръмжавам:
-Утре за по бира след мача, щом имаш излишни пари!
Той безпомощно вдига рамене. Колежката ме измерва с убийствен поглед и слиза от масата. Друга празнуваща се опитва да ме критикува, че съм "развалил купона". Без да чакам тортата напускам заведението. И после още 12 години така и не отидох на втори банкет.
Премер трети: Шефка
За всички Примери от учителското ежедневие имам свидетели, дори за някои документи. Но за този нямам доказателства.Може да вярвате само на честната ми дума.
Призован съм при шефката. Предстои тежък разговор. Тя се пеняви, че съм подписал сигнал до икономическа полиция за нейните кражби.
-Как можа? - извисява кресчендо патетично - А аз на тебе и /още едно мъжко име, което не бива да замесвам/ исках да ви дам всичко!
-Какво всичко? - тъпея, макар и прехвърлил 40.
-Себе си! А сега трябва да те уволня! - още по-бясно изкрещява тя.
Виждали ли сте презряла грозотия, висока кинта и 50, намацана с червило и белило бетер вампир? Бих изтърпял гущер в интимна близост, но такова нещо - не! Аз ли съм виновен, че съпруга и щъка по млади мацки и тя поне 15 години мъж не е помирисвала? Предпочетох уволнението.
Развръзка: Така в момента съм един уволнен и върнат от съда бивш учител. Сред учителките имам няколко чудесни дружки и двойно повече озлобени врагове.Но не съм изневерил на съпругата си, с двете други малки жени в къщи  /дъщерите/ безкрайно се обичаме.Даже чат-пат давам ухо на съветите на мама, не съм таен женомразец.Стягам си багажа през ден и отивам да охранявам "Илиянци" в мъжка среда. Там много рядко си говорим за жени и секс, недоизбити комплекси поне в тая област не се проявяват публично.
Епилог: Знам, звучи старомодно, но мисля, че за да обучаваш деца, самия ти трябва да имаш някакъв морал.  professor в постинга си тук определи младите педагози за "изчезващ вид". Добавям, че млади учителки, макар и рядко се намират, ама млади учители хич няма!Няма и да има при тази деформирана, изкривена, комплексирана даскалска атмосфера. И с тия "немъжки" заплати!
За финал ще използвам думите на наша бивша колежка и прекрасна приятелка:
"Писна ми от недоразбрани и недое...и жени!"
Сбогом Образование!

Увод:  Първите две части на "Примери от учителското ежедневие" предизвикаха голям интерес, доста прочити и разнокалибрени оценки  В една свободна България като блога, това е нормално. В тях бяха описани съвсем реални, но нелицеприятни случки в училище. И ученици, и учители хич не са идеализирани образи и истината изглежда боде нечие самочувствие или самомнение.
В тази част ще "подхвана" и родителите. Този път съм се постарал отново да бъда реалист с примерите, ала да подбера нещо по-весело и по-малко спорно. Ако зад шегата прозира пак мъка, не винете автора.... Ако музиката е лошо композирана - "не  стреляйте по пианиста"!
Изложение: Първи епизод
Замъкнах се и аз на летен лагер на море.  Не мамя никого, не от любов към педагогическите предизвикателства. Но нали не мога да осигуря на децата си нормална почивка с даскалска заплата. Писах ги лагернички, а себе си ръководител да ги наглеждам отблизо.
Изглежда не по този начин мислеха масата родители, качващи децата си на влака за морето. Нали знаете, каква суетня е на тръгване. В определените за групата купета се формират компании, качват се куфари и торби. Разменят се прегръдки и наставления от сорта "Като пристигнете веднага да звъннеш по GSM-а" и така нанататъка. Идва заветната минута, свирва свирката, аз съм застанална вратата на вагона, да не би някое дете да му хрумне да слиза и да "загубим" човек още на старта. И няма да забравя картинката. Майка и татко крепко са се прегърнали на перона. Явно подпили, с неподправено щастливи, зачервени физиономии. Бащата не се сдържа и ломоти:
- Отървахме се за 15 дена! Сега тия /следва посочвание с показалец към мен/ да му мислат!
Епизод втори:
Родителска среща на девети клас. Присъстват между 3 и 6 родители по паралелките. Пак сносно, често стаите са оставали празни. Татко, костюмиран, добре облечен, умен и важен, поставя ребром въпроса за ниските оценки на щерка му. Опитвам се да му обясня, че девойката "я е ударил хормона", бяга от часове, даже съм я виждал пийнала в час. Поставям въпроса дали се упражнява родителски контрол, проверяват ли се тетрадки и бележник у дома, говори ли се с детето. Бащата е видимо объркан:
-Давам и по 10 лева на ден! Майка и е на нощни смени. Кой да говори с нея?
Епизод трети: Финалните дни на учебната година.
Аз им викам "Апокалипсиса". Тогава накуп ти идват преговор, един булюк изпитвания, бързи контролни, оформяне на документация и най-вече претенциите на деца и родители за оценки, които и през плет не заслужават. Майка, която не е стъпвала на родителска и каквато и да е среща нахлува в учителската стая. Причината - реална възможност нейното "златно" отроче да остане на поправителен изпит при мен. Всъщност, закъсняла е. Момчето е натрупало веч 6-7 "цафари", изходът от учебната година по български език и литература се отлага до поправителната сесия. Обяснявам  това накратко и дори давам списък, кои въпроси да понаучи до сесията, която е след 10-12 дни. Но майчицата не се побира в кожата. Тя не може да приеме факта, че нейното страшно умно и почти гениално творение ще остане с двойка. Опитва се да ме убеждава, но аз не се поддавам на внушение. Тогава тя нервно сграбчва за реверите на костюма току-що влезлия помощник-директор и минава на кресчендо:
- Кажи му , шефе, кажи му! Кажи му да пише една тройка на сина, па барем един учител да стане като порасне, ако не друго!
Развръзка: Изцяло положителна
1. Не ми се и спомня морския лагер. То беше една гонитба по плаж, по заведения, по градче на деца, докоснали свободата... Както казваше началник-лагера: "Ако се върнем живи, ще целуна земята на перона и който ме види пак "с деца на море" да ме убие директно!" Така и стана. Ако някой си мисли, че лагерите са безплатна почивка за учители, веднъж да пробва.... Няма да повтори, както за 17 години не повторих и аз!
2. Виж ти сензация - таткото бе "говорил" дъщеря си! Първо я нашамарил, после обещал още пари. Дали затова или защото момичето се разлюби с гаджето си, почна да посещава по-редовно часовете и изкара. Ех, като всички....
3. Въпросното момче, въпреки майчината протекция си замина "с песен" на поправка. Знанията му на юли не бяха кой знае колко по-различни. Но прецених, че съм го стреснал достатъчно и му писах тройката.
Заключение:
Лесно е да правиш родителски сдружения. И да надаваш вой до небесата за кривиците на образователната система. Не че ги няма, има ги в излишък! Но преобладаваща част от родителите са на мнение, че училището трябва да даде на децата всичко: култура, обноски, възпитание и познание. Тяхната роля се заключава в покриване на харчове. Купуваш си "индулгенцията" всеки божи ден и си праведник! А детето е готово и възпитано, ориентирано от само себе си.
Преди да ми възразите пак, отговорете си на въпроса:
-Кога за последно поговорих истински с детето си?

Пролог: Ако някой е  изпуснал първата част на постинга  да погледне надолу!
Днес ще пиша за едно малко особено училище. На колегите и гражданите, които ще ревнат, че примера е верен, но нетипичен няма да възразявам. Уви, съкращението ППУ взе да става нарицателно. Последните две букви от абревиатурата означават Пияно Училище. Първото П е свързано с номера на учебното заведение. Да си го тълкува всеки по желание.
Изложение: 
Епизод 1 - Директорът на ППУ
 Директорът на даскалото е интелегентен мъж. Даровит поет. Само дето се оказва, че в бутилката можеш да удавиш всичко - таланта, живота си, надеждите на ученици и родители. С една реч директорът е хроничен, пропаднал алкохолик. На всички са известни скандалите му по кръчмите, неплатените сметки, побоищата и изхвърлянето в канавките след поредната запивка. Задържан е от полицията нееднократно. На работа директорът е злобен махмурлия до обяд и благодушен, доволно натаралянкан пич от пладне нататък. В РИО знаят за проблемите му. Но човекът си има връзки и оцелява след 2 комплексни проверки. Жалби срещу него от  училище няма, той е достатъчно благоразумен да не следи за трудовата дисциплина на подчинените си, защото сам е доста уязвим. Единственото дисциплинарно наказание му осигури моята скромна личност, съвместно с още една колежка /вижте откога сме си ревали за уволнение!/
Та случката е такава: Късаме с нея десетокласник и на последната трета поправителна сесия. Въпросният юнак, колкото неподготвен, толкова нахален и арогантен, си взема отпускното и поема да се запише в ППУ. След месец с изкривена от злост физиономия и циничен жест ни уведомява, че пак е минал в 11-ти клас, а ние да...направим съответните сексуални упражнения.
Ама как се минава с двойка за годината в по-горен клас?! Според думите на ученика чрез разговор с директора и в добавка 200 лв. и туба винце. /Вместимостта на тубата не бе уточнена, ама не ще да е била от маломерните!/. Ние двамата обаче сме си проклети, пращаме сигнал до РИО на МОН. Следват проверка и констатации. Оказва се, че въпреки двойката в отпускното удостоверение ученикът е записан "неправомерно" в по-горен клас. За хората, които ме питат има ли свидетели и документи на историите ми, ще отговоря, че в случая си пазя отговора на РИО. Ученикът е върнат в 10-ти клас, а директорът за "недоглеждането", наказан със "Забележка". Както се казва "И вълкът сит, и агнето цяло." Съмнително дали е върнал нещо от дарената му сума, човекът скоростно пропива всички парични знаци. За съдържанието на тубата да не говорим, то отдавна е употребено.
Епизод 2: Учителите в ППУ
Според сведения на преки очевидци в ППУ се провеждат занятия по следната програмна схема: Първият час минава сравнително нормално. В междучасието колегите и някои колежки се ориентират я в хранилищата, я в стаичката на физкултурниците. Събират се суми, праща се дете да накупи необходимите пособия и мезета. Вторият и третият час педагозите все пак посещават класните си стаи. Обясняват за 5-10 минути какво трябва да се прави в часа и продължават "безкрайния празник" като съвременни Хемингуеи.
След това придвижването в пространството е мъчно. Последните часове минават като се привикват добри деца в хранилището, назначават се по възрожденски за "подидаскали" и се обяснява как да кретат занятията.
След един такъв запой по време на петия час групата колеги, доста "развеселени", намират се в себе си неподозирани сили и тръгват по коридора с песни. Както писах и в предишния постинг, страшно ми се иска да твърдя, че в училищните коридори звучат само високопатриотични рефрени. Ала репертоара на колегите съвсем не е от този характер. Някъде по средата между "На Драгиева чешма" и "Счупи ми левото м.до" насреща цъфва директорът. Той смутено моли концертът да продължи извън сградата. Но е посрещнат с възмутените възгласи: "Ти ли ще ни учиш как се пие, бе, алкохолик!" Шефът мимоходом изяжда пет-шест "мешета" и ритник, а почерпената група с мерак си допява песните в страхотната акустика на празните коридори. Имах възможност да разговарям с единствения наказан по случая учител. Той бе възмутен не от наказанието /скромна "Забележка"/, нито оспорваше основанието му /все пак да "нашокаш" шефа не се случва всеки ден!/. Недоумяваше само защо от група 6 колеги и 4 колежки, извършили зулума, единствения санкциониран е именно той.
Епизод 3: Учениците на ППУ
Децата ми учат в школо с претенциите за "елитно". Историята са я видели и преживели те, аз нищо не украсявам. Та в това училище, в близост до емблематичен културен институт, приемът след 8-ми клас е по диплома. Приети са само отличници с успех над 5.50. Едно от приетите момчета е пълен отличник, но според дипломата на въпросното ППУ. На какво може да научи това момче своите съкласници?  Това се разбира още първия месец. ППУ си е школа!С още двама свои съученици се почерпват в междучасието и влизат на "оверлог" в стаята. Единият не издържа и почва да драйфа на чина насред часа. Красота и изящество в "елитната" гимназия!

Развръзка: Не толкова щастлива като при първата част
След разпространения имидж на директор и преподавателско тяло родителите масово не записват децата си в ППУ. Учениците намаляха с една трета. От тази година от СОУ то вече е ОУ /основно/. Миналата учебна година са съкратени 7 колеги, тази - около 15!
Развали се и "тайфата" на почерпушковците. За съжаление за 2 години, 3-ма колеги починаха.Двама от цироза на черния дроб, един от рак.
Само директорът си е добре и ще си пие да края на света или ...на училището.
В елитната гимназия взеха козметични мерки срещу пияниците. Поне уведомиха родителите. Единият баща така пребил сина си, че според сведения на щерките по лицето му кажи-речи не е имало ненасинено място. Но,  Макаренково чудо! Момчето се уплашило и вече не пие. Другитте 2 другарчета се черпят редовно, но по-умерено. Поспиват кротко в часовете и не драйфат. А "елитните" колеги, повечето базови учители, "тактично" не забелязват състоянието им.
Епилог: Не осъждам никого, нямам правата на морален съдник! Щом интелегентни и образовани хора като учителите прибягват все по-често и без мяра да утехата на алкохола, работата на държавата и обществото не е чиста. Да се пропиеш те карат бедността, отчаянието, липсата на перспектива и вяра, в това, което вършиш. Алкохолът е временна почивка от скапаната, миризлива от корупция държава и дивашките нрави, в които вегетираме.
Жал ми е само за децата, които с бутилката пропадат толкова малки. А родителите често бездействат.

Хубавото време, уважаеми колеги, предразполага организмите към щастие и нагон. Ето защо много рядко, но винаги, нашият човешки-животински индивид реагира еднакво в момента, когато сивотата на мъртвите сезони отстъпи място на красотата на цветовете.

Последната ни анкета убеждава в твърдението, че през пролетта птичките и пчеличките литват...

Какво ще ви донесенастъпващото хубаво време?, 214  гласа

83.64 % Разголени какички/батковци за плакнене на очите.  

3.74 % Повече голи съквартиранти в леглото за взаимно чесане.  

2.80 % Нали все още има природа - заминавам в планината.  

4.67 % Уффффф, само жеги, какво друго?!  

5.14 % Бал съм ти времето, важното е мастиката да е на кристали.  

 

Вижда се безспорно, че народът масово се храни през очите. Както му е писнало от сивотата на мрачното безвремие, така и грозните пластове сукно са потискали гледките, които той е свикнал да вижда. Както омъглените празни и сухи клонки на зимата депресират окото, така и зимно-пролетните одежди набиват жадуваемост в сърцето на животинския организъм...

Какво ни донася хубавото време? Масово брата, подобие на Бога, се радва, че ще види собственото си подобие в максимално реалния му вид. Радва се на плътта и нейната форма, щастлив е от новите постижения на епилиращата хапаратурка...

Но има и други, братя, които не се впечатляват само от формата, ами и от съдържанието. Малцина (3.74%) се радват, че ще се допрат съвсем телесно до съквартиранта си по легло и ще могат взаимно да си отнемат от натрупаните през студените дни и нощи тлъстини.

Някои, утвърдени растениелюбци, отричат Бога в животинското му проявление и пак ще отидат да Му засвидетелстват уважението, което си е заслужил, в изчезващия Му растителен облик. Тъй и тъй скоро ще го гледат само на картинка, барем нека не дават парички за скъпи антикварни картички с надписи от рода на “Витоша во веки”.

Съществуват и малки количества твърдо недоволни хора. Запитайте ги зиме “Как си, приятелю?”, те ще ви отговорят нещо от рода на “Как да съм в тоя кучешки студ?!”. Така и отговарят сега – жегата явно е единственото, което биха съзряли.

И накрая – любимата ми таргет група! Зиме, лете, кой му пука. Има ли пиячка, всичко е шестачка!

Наздраве, братя!!!

Интересно нещо е статистиката, другари. Току що се ровех по статистиката за ключовите думи, чрез които ненадейни посетители се озовават на Нашия остров (представена от Tyxo брояча, най-отдолу на страницата, зеленото правоъгълниче), и реших да ви предоставя двайсетте най-търсени неща, които се намират тук през тази година:

# Търсачка СтраницаПосещения Уникални Импресии  1 Google зодии316 315 392  2 Google тест210 209 243  3 Google валентинка121 121 136  4 Google поздрав84 84 91  5 Google шоколадова диета81 81 89  6 Google снимка75 75 90  7 Google грях69 68 93  8 Google тютюнопушене64 64 91  9 Google подсъзнание52 52 96  10 Google клитор50 50 54  11 Google салфетки49 49 53  12 Google зодиите37 37 47  13 Google островът36 36 58  14 Google амброзия30 30 32  15 Google adidas28 28 34  16 Google мъдрост27 26 38  17 Google табекс25 24 37  18 Google порок24 23 33  19 Google видове пръдни23 22 28  20 Google тест за порочност21 19 33 

Мислех да ги коментирам, но нещо ме домързя :))) Оказа се, че хората, видят ли "пороци" влизат, дори и когато търсят думи като "салфетки", "мъдрост" или "adidas" :))))

Забавно :)

Здравейте отново от вашия досаден контактьор Тоньо Бъчвомирзки. Поради дръзтичния ход на последната алкохолна анкета и внезапната нужда от запуска на нова, този път не алкохолна, нашият екип личности, плод на шизофреничните отклонения на забързаното ежедневие реши да спре до тук с въведението и да започне със свободните съчинения.

Ето и самата анкета, както и резултатите от гласовете на 61 представителни гласа от нашето общество:

Ако приемем, че в една голяма бира, както и в едно малко концентрат има 40 милилитра спирт, можете ли да определите, колко спирт дневно консумирате?

60.66 %

Над 400 милилитра чист спирт (10 бири или 5 големи).

9.84 %

По-малко от 400 мл, но повече от 160 (четири бири или 2 големи).

11.48 %

Максимум 160 мл.

6.56 %

Аз съм абсолютен трезвеник! Не знам изобщо какво правя в тази покварена общност?!

11.48 %

Къф, спирт, бе бате, я съм толкоз пиян, а ти ме караш да сметам! Я седи и си сипвай, стига глупости!

Както е известно, около 50 % от населението на нашата държава е активнопушещо тютюн. Сравнявайки това с активнопиещата част от почти 61% можем да заключим, че пушачите вече изостават от пиещите и дори високите акцизи на спиртните напитки, както и поевтиняването на тютюневите изделия не биха могли да спрат разрастването на тази пукнатина.

Към тези, т. нар. хиперактивни пиячи, добавяме и 10-те процента прилично пийващи си, както и тези, които си поркат прилично – максимум по две големи на ден и става една картинка от около 82 % народ, които ежедневно употребяват алкохол.

Забележете, че тези, които сме уловили в момент на пиянство не е сигурно, че употребяват алкохол ежедневно. Просто може тъй да се е случило. Както и малцината абсолютни трезвеници, които най-вероятно просто никогха не са опитвали Огнената вода, Кехлибарения елексир и Божията кръв.

Къде идва чукането?

Както някои от нас вече са се досетили, не става въпрос за автотенекиджийския бизнес, ами чисто и просто за правенето на секс. Та ако обърнем внимание на 26-те отговорили в Хард 18+ анкетата, виждаме следната картинка:

Колко често правите секс

Имайки се предвид, че в тази анкета са отговаряли само пълнолетни лица, може при едно евентуално преизчисляване да се получат малки разминавки на процентите, но едва ли това ще е от голямо значение. Виждаме, че почти една четвърт от отговорилите изобщо не правят секс, което със сигурност открива основната причина за високия процент активно пиещи. Или може да се очаква и обратната корелация?! Само учените могат да кажат...

Но като заключение искам да отбележа и дебело да подчертая, че ние, активно пиещите, сме най-голямата група в българското общество! Честита победа, братя!!!

ПП Който няма покана за "Хард 18+" и "Секс?", а има навършени 18 години, да свирка.

Доказано е, че българина е шампион по разцепване и по различност на мнението в особено важни моменти. Също така, безспорно може да се твърди, че когато става въпрос за маса и за пиене, нашият сънародник няма верен в патриотизма и колективизма. Това се доказва и от последната анкета, усетила небивал за общността интерес. Ето и резултатите:

Каква е любимата ви бира?

261 гласа

84.29 % Българска

3.83 % Чужда

0.77 % Чужда, правена в БГ

0.00 % Българска, правена в чужбина

5.75 % Всички са ми любими!!!

Нашият събрат, и тези, които разбират български език, масово предпочита бирата българско производство. Това се вижда от почти 85-те процента избрали родните марки пенлива напитка за свои любими. Това показва, че бирата ни не отстъпва по нищо на иностранските, тъй като със сигурност може да се твърди, че повече от 15% от биропиещото население е напускало страната и е имало възможност да дегустира чуждата продукция.

Така не мислят обаче 10 души от анкетираните. Това са 3.83%, които смятат, че вносът си е внос и твърдо стоят зад позицията, че нашите пивопроизводители има от какво още да се учат.

Двама от анкетираните отговарят, че любими са им копията на чуждите бири, които се произвеждат у нашенско. Е, пожелавам им да излезат в чужбина и да опитат от оригиналите, тогава със сигурност ще се преместят в предната графа.

Както и се очакваше, май българска бира не се произвежда в чужбина. И правилно! "Нашето си е наше, чуждото е общо", казали българските пивовари и отказали на поредния бирен гигант да произвежда българска бира по лиценз.

Най-народните хора наброяват около 6% от анкетираните. Те нямат никакви претенции, защото според тях, всички марки бира са им любими. Щастливи хора! Все пак да ги предупредя - не пийте бира "Варна"!!! За нищо на света ;))

И накрая - малко повече от една двадесета или 14 души изобщо не пият бира. А ако знаеха само колко е полезна и вкусна...

Наздраве, уважаеми сънародници! Обърнете внимание и на новата анкета.

Това не е реклама, а споделяне на опит!

Та с риск бачо ви Коукович отново да бъде нахокан от конкУренцията, той отново зафати тежкия път на борбата с цигарите (или по-скоро със себе си).

Върви по ТВ-то една реклама на никотинови лепенки, която не знам защо, ама въздейства на много хора (включае и на мен) и всички се юркат към аптеката. Не знам 25-ти кадър ли изпозват (макар и да е незаконно), що ли, ама е факт.

Та отивам и аз в аптеката и търся никотинови лепенки, а те нямат. Никакви! Обаче някакъв цивилен човечец (считайте без престилка) се измъква из складчето на аптеката и ми вика - "Нема смисъл, земи си Табекс!". И си поговорихме малко с него и реших - той на цената на три кутии цигари, що пък да не го взема. И си го взех.

Та първите три дни си попушвах по десетина цигарки, но четвъртия останах само на ЕДНА. И тъй още десет дена. От вчера съм на НУЛА.
Но не само туй е интересно. Всеки, който се е захващал с таз нелека задача знае, че желанието за цигара си го има дори и с месеци след спирането им (не знам, може би и с години, просто не съм изкарвал толкоз). Обаче с тези хапчета това нещо го няма. Мога да си гледам как някой си сеца сладко сладко и изобщо не ми идва на акъла, че ми се пуши.

Всичко дотук изглежда като щастлива американска мелодрама. Обаче аз съм си българче (2/4 шоп + 1/4 Базернишки българин + 1/4 радомирски дис) и се съмнявам у сичко! Чудя се, когато приключи терапията ми с тези хапчета няма ли да съм пристрастен към тях?! Ще видим. Само времето ще покаже.

Както започнах - това в никакъв случай не е реклама. Както всяко лекарство, предполагам, че и това действа различно на различните индивиди. Винаги четете опътването преди да пиете каквото и да било ;)) Ако не ви се рискува да си го купувате, мога да го снимам и да го пусна тук. Успех на участниците!!!

Брей, брей... незнам каква е тази нова версия, но само проблеми с нея...
За първи път реших да ползвам тази услуга и естествено гугъл ми изкара резултатите по- бързо, отколкото мога да ги осъзная. Харесах този адрес, защото започваше с BG!! И дотам с амбицията. В сайта- първата публикация- съжаляваме, имаме си нова версия. Подминах го. Регистрацията... Аййй, регистрацията!
Условията така и не ги видях... Пазя си снимката- всичко си има, само условия за ползване - няма!!! Правоъгълник!!! Бял, а като му "цъкнеш" ст
 Регистрирах се... Амбициран да пиша- ама къде???? Ако е в мен грешката, админите нека изтрият това или да го забият някъде да не стърчи в началото...
ЧЗВ? На английски... лелеее...

Брей, брей... незнам каква е тази нова версия, но само проблеми с нея...
За първи път реших да ползвам тази услуга и естествено гугъл ми изкара резултатите по- бързо, отколкото мога да ги осъзная. Харесах този адрес, защото започваше с BG!! И дотам с амбицията. В сайта- първата публикация- съжаляваме, имаме си нова версия. Подминах го. Регистрацията... Аййй, регистрацията! Регистрирах се... Амбициран да пиша- ама къде???? Ако е в мен грешката, админите нека изтрият това или да го забият някъде да не с