Пролог: Ако някой е  изпуснал първата част на постинга  да погледне надолу!
Днес ще пиша за едно малко особено училище. На колегите и гражданите, които ще ревнат, че примера е верен, но нетипичен няма да възразявам. Уви, съкращението ППУ взе да става нарицателно. Последните две букви от абревиатурата означават Пияно Училище. Първото П е свързано с номера на учебното заведение. Да си го тълкува всеки по желание.
Изложение: 
Епизод 1 - Директорът на ППУ
 Директорът на даскалото е интелегентен мъж. Даровит поет. Само дето се оказва, че в бутилката можеш да удавиш всичко - таланта, живота си, надеждите на ученици и родители. С една реч директорът е хроничен, пропаднал алкохолик. На всички са известни скандалите му по кръчмите, неплатените сметки, побоищата и изхвърлянето в канавките след поредната запивка. Задържан е от полицията нееднократно. На работа директорът е злобен махмурлия до обяд и благодушен, доволно натаралянкан пич от пладне нататък. В РИО знаят за проблемите му. Но човекът си има връзки и оцелява след 2 комплексни проверки. Жалби срещу него от  училище няма, той е достатъчно благоразумен да не следи за трудовата дисциплина на подчинените си, защото сам е доста уязвим. Единственото дисциплинарно наказание му осигури моята скромна личност, съвместно с още една колежка /вижте откога сме си ревали за уволнение!/
Та случката е такава: Късаме с нея десетокласник и на последната трета поправителна сесия. Въпросният юнак, колкото неподготвен, толкова нахален и арогантен, си взема отпускното и поема да се запише в ППУ. След месец с изкривена от злост физиономия и циничен жест ни уведомява, че пак е минал в 11-ти клас, а ние да...направим съответните сексуални упражнения.
Ама как се минава с двойка за годината в по-горен клас?! Според думите на ученика чрез разговор с директора и в добавка 200 лв. и туба винце. /Вместимостта на тубата не бе уточнена, ама не ще да е била от маломерните!/. Ние двамата обаче сме си проклети, пращаме сигнал до РИО на МОН. Следват проверка и констатации. Оказва се, че въпреки двойката в отпускното удостоверение ученикът е записан "неправомерно" в по-горен клас. За хората, които ме питат има ли свидетели и документи на историите ми, ще отговоря, че в случая си пазя отговора на РИО. Ученикът е върнат в 10-ти клас, а директорът за "недоглеждането", наказан със "Забележка". Както се казва "И вълкът сит, и агнето цяло." Съмнително дали е върнал нещо от дарената му сума, човекът скоростно пропива всички парични знаци. За съдържанието на тубата да не говорим, то отдавна е употребено.
Епизод 2: Учителите в ППУ
Според сведения на преки очевидци в ППУ се провеждат занятия по следната програмна схема: Първият час минава сравнително нормално. В междучасието колегите и някои колежки се ориентират я в хранилищата, я в стаичката на физкултурниците. Събират се суми, праща се дете да накупи необходимите пособия и мезета. Вторият и третият час педагозите все пак посещават класните си стаи. Обясняват за 5-10 минути какво трябва да се прави в часа и продължават "безкрайния празник" като съвременни Хемингуеи.
След това придвижването в пространството е мъчно. Последните часове минават като се привикват добри деца в хранилището, назначават се по възрожденски за "подидаскали" и се обяснява как да кретат занятията.
След един такъв запой по време на петия час групата колеги, доста "развеселени", намират се в себе си неподозирани сили и тръгват по коридора с песни. Както писах и в предишния постинг, страшно ми се иска да твърдя, че в училищните коридори звучат само високопатриотични рефрени. Ала репертоара на колегите съвсем не е от този характер. Някъде по средата между "На Драгиева чешма" и "Счупи ми левото м.до" насреща цъфва директорът. Той смутено моли концертът да продължи извън сградата. Но е посрещнат с възмутените възгласи: "Ти ли ще ни учиш как се пие, бе, алкохолик!" Шефът мимоходом изяжда пет-шест "мешета" и ритник, а почерпената група с мерак си допява песните в страхотната акустика на празните коридори. Имах възможност да разговарям с единствения наказан по случая учител. Той бе възмутен не от наказанието /скромна "Забележка"/, нито оспорваше основанието му /все пак да "нашокаш" шефа не се случва всеки ден!/. Недоумяваше само защо от група 6 колеги и 4 колежки, извършили зулума, единствения санкциониран е именно той.
Епизод 3: Учениците на ППУ
Децата ми учат в школо с претенциите за "елитно". Историята са я видели и преживели те, аз нищо не украсявам. Та в това училище, в близост до емблематичен културен институт, приемът след 8-ми клас е по диплома. Приети са само отличници с успех над 5.50. Едно от приетите момчета е пълен отличник, но според дипломата на въпросното ППУ. На какво може да научи това момче своите съкласници?  Това се разбира още първия месец. ППУ си е школа!С още двама свои съученици се почерпват в междучасието и влизат на "оверлог" в стаята. Единият не издържа и почва да драйфа на чина насред часа. Красота и изящество в "елитната" гимназия!

Развръзка: Не толкова щастлива като при първата част
След разпространения имидж на директор и преподавателско тяло родителите масово не записват децата си в ППУ. Учениците намаляха с една трета. От тази година от СОУ то вече е ОУ /основно/. Миналата учебна година са съкратени 7 колеги, тази - около 15!
Развали се и "тайфата" на почерпушковците. За съжаление за 2 години, 3-ма колеги починаха.Двама от цироза на черния дроб, един от рак.
Само директорът си е добре и ще си пие да края на света или ...на училището.
В елитната гимназия взеха козметични мерки срещу пияниците. Поне уведомиха родителите. Единият баща така пребил сина си, че според сведения на щерките по лицето му кажи-речи не е имало ненасинено място. Но,  Макаренково чудо! Момчето се уплашило и вече не пие. Другитте 2 другарчета се черпят редовно, но по-умерено. Поспиват кротко в часовете и не драйфат. А "елитните" колеги, повечето базови учители, "тактично" не забелязват състоянието им.
Епилог: Не осъждам никого, нямам правата на морален съдник! Щом интелегентни и образовани хора като учителите прибягват все по-често и без мяра да утехата на алкохола, работата на държавата и обществото не е чиста. Да се пропиеш те карат бедността, отчаянието, липсата на перспектива и вяра, в това, което вършиш. Алкохолът е временна почивка от скапаната, миризлива от корупция държава и дивашките нрави, в които вегетираме.
Жал ми е само за децата, които с бутилката пропадат толкова малки. А родителите често бездействат.

Да напиша тази история ме подтикна едно телефонно обаждане, но за него, когато му дойде времето. Уверявам ви, че тя е съвсем истинска, не само защото моя приятел ми е разказвал няколко пъти по един и същи начин, но защото тя не е повод за сексуална хвалба.
И тъй пренасяме се в средата на 80-те във ВТУ. Не вярвам да има такива хора, ама ако ги има, уточнявам, че имам в предвид Великотърновския университет "Кирил и Методий". Имам много познати сред завършилите ВТУ през този период и мога да ви уверя, че освен приказките за хапка, пийка и сексуални приключения, това са рядко ерудирани и образовани хора. Явно покрай удоволствията на плътта не са забравяли и четенето.
А пък на тези, които гнусливо и с предубеждение ще възразят, че не ги интересува секса на днешни чичковци и лелички бързам да им припомня, че от времето на "Кама сутра" до днешните еротични филми разликата в секса е само неговото техническо отразяване.
Та ситуацията е следната. Вече завършил студент, година след дипломирането, решава отново да види "Алма Матер" и своите по-млади колеги там. Вижда се с най-добрия си приятел, и двамата са от "нашите", което значи, че не оставят бутилка алкохол без тя да е празна. След кратък воаяж по местните кръчми и познати е купено шише за битова консумация. Остава въпросът къде да се проведе приятелското парти, разбирай запивка. И този въпрос е бързо решен с любезната покана на позната колежка, която кани двамата да отседнат в нейната стая. Тогава /предполагам и днес/ студентските общежития са върха на лукса, предлагайки теснички, но самостоятелни стаи за сам човек. Колежката следва многозначителната специалност "начална педагогика". Тя, както повечето от въпросната специалност, е доста разкрепостена в своите възгледи за свободната любов. Студентското прозвище на девойките /мале, що за термин употребих?/, обучаващи се за детски и начални учителки в Търново е красноречив и до днес - "Секс-батальона", в София ги именувахме простичко с "гладните". Но да не се отплесваме в студентски фолклор.
И двамата приятели не са наивници, пределно им е ясно какво ще иска от тях колежката в разгара на веселбата. Защото нищо на този свят не е безплатно и всичко има своята цена. Но те в момента не мислят за това. Отначало задушевната другарска сбирка се развива хармонично. И тримата участници си разменят последните новини, клюкини и вести за общи познати, преподаватели, бивши гаджета и т.н. Шишенцето бързо олеква като дамата смуче стръвно наравно с мъжете.   Настава така бленувания от нея момент, когато казва почти тържествено "Айде!", смъква всичките си дрехи и се просва на леглото на метър от масата. Макар с известна неохота и напълно облечени двамата кавалери също се надигат от столовете и почти свенливо се надвесват над нея.
Да не мислите, че ще ви разказвам за групов секс или безсрамна оргия? Който се заблуждава така явно не познава изящните традиции на академичната общност. Вместо пошли сексуални действия двамата другари си разменят реплики, достойни за етикета на Френския кралски двор.
- Заповядай Дуда, ти си първи, нали си по-млад от мене!
-Моля ти се Морски, заповядай ти първи! Ти си ми драг гост!
- Не, не! Аз съм вече женен, а ти си ергенче, на тебе се полага мацето най-напред.
-Ма моля ти се приятелю, ще ни обидиш и двамата. Ние утре пак ще се на...м, а ти си дошъл веднъж в годината.
И така кандарми и разправии четвърт час. Накрая се стига до компромисно решение. На единият от двамата, моя приятел Дудя се пада честта да формулира една от незабравимите сентенции на тогавашното студентско поколение. Ще ме извинят дамите, но ще го цитирам дословно, за да не загубя от езиковото му благозвучие: " За 15 минути ебане, аз не жертвам цяла нощ пиене ." Може би водени от духа на тази сентенция двамата решават първо да си допият пиенето и после да определят кой първи да "уважи" мадамата.
За финала се досещате и сами. Голата дива заспива самотна на леглото. Двамата "юнаци" унищожават още една бутилка и буквално се натръшкват под масичката.
Би трябвало разказа да завърши с хепи-енд, но не би. Разгневената и незадоволена мадама се събужда премръзнала на сутринта и яростно изритва неосъществените любовници от стаята си.
Не мога да прибавя от себе си и щастлив епилог на тези събития отпреди двайсетина години. Верен на студентската си сентенция Дудя така и не се ожени. Винаги в сюблимните моменти вместо свръхнавитото гадже гушкаше бутилката.
Въпросната дама също не я осени щастието. След кратък брак без деца и тя беше самотна. Интересно, че щом с Дудя се запиехме здраво и го удряхме на спомени, той въртеше телефони в провинцията на точно тези двама души. И като завареше отдавнашната си студентска изгора също "на градус" почваха едни любовни обяснения, уговорки за бъдещи срещи, въобще страхотна, ала никога неосъществена интимна лирика.
После Дудя го уби кола. Доста пиян пресичал булевард "България", а един луд карал с над 100 км. в час! Тогава "тя" и "той"  дойдоха на урнополагането, сближи ни общата скръб, разменихме телефоните и имейлите. Та въпросната дама ми се обади вчера, след седмица е панахидата за 2 години от смъртта на нашия приятел. Казах и часа и мястото. Дано да е запомнила, бая завличаше речта.
Е, това е историята - печална за съжаление. А понякога щастието е толкова близо, дори не на една ръка, а на един...секс разстояние.

Разказ за логичното събитие, което се случва, когато двама души се обичат – създават единицата на обществото, известна още като семейство. И така, представям на вашето внимание сватбата на семейство Стефанови.

В ролите:

Щастливата булка – Катина (вече) Стефанова

Щастливият младоженец – Мирослав (по принцип) Стефанов

Гордите кумуве – сем. Цветомира и Мирослав Кулевски (т. е. ние)

Родители – тъкмо 4 броя

Роднини и приятели – солидно количество

След епични, дълги, трудни и поглъщащи де що стотинка завъди човек, подготовки, големият ден дойде. За всички участници той започна с епични, дълги и трудни подготовки, но хубавото беше, че всички вече са калени в тази битка и почти не им направи впечатление.

Първо действие: В него ще си поговорим предимно за кумувете, защото за другите все още нямаме информация, а само някакви предварителни данни – булката била от еди колко си часа на фризьор и гримьор, младоженеца правел украси за колата и такива откъслечни вести. Но кумувете ги знаем ние – станали рано, рязали мезета, подреждали маси и след задължителното минаване през банята (нищо, че не било неделя) се втурнали да разкрасяват кумата. Тук трябва да отбележим, че нещата се движели по предварителен и строго съблюдаван график, направен с много любов (и бира) няколко дни преди това от младоженците и кумувете. Та, кумата минала през фризьора – станала красива, след това се втурнала при гримьора – станала още по-красива (след леки корекции) и решила, че така чудесно фризирана и гримирана (нищо, че била облечена с потник и размъкнати панталони) тя задължително трябва да отиде до магазина за цветя, където чакали булченски букет – 1 брой, букет за хвърляне на момите – 1 брой и бутониера за младоженеца – също 1 брой.


Въпросният букет

Тъй като наближавал часът жениха да дойде със сватбарите (нали помните графика) кумувете се прибрали да се облекат и нагласят. И ето ги и тях – решени в официалното черно, с малко зелени акценти – шал и цвете в косите за кумата и вратовръзка за кума.
 


Не почакали и 10-тина минути и ето, че сватбарите захлопали на портите (всъщност звъннали на вратата). Какво видяли кумувете в този момент? Младоженецът, нахилен до уши, изтупан в костюм, гладко избръснат, носи кумувата ракия и напира да влиза. По-късно стана ясно, че той бил взел и букет за кумата, но видиш ли, го забравил в колата, а още малко по-късно кумата видя, че в подареният й най-накрая букет кротко се мъдри етикетчето с неговата цена. Тя (цената) била напълно задоволителна, но тя (кумата) не се и съмнявала в това, така че не било нужно да се оставя етикета. Младоженецът се придружавал от народ и всички дружно се устремили към почерпката – уискито се леело, хората се усмихвали – въобще весела работа. Женихът бил така добър да демонстрира на кумата как умее да върши домакинската работа, за да е отмяна на съпругата си – сложил си готварска престилка (взета назаем преди няколко дни от колежка на кумата – всички помагали за организацията) и измил няколко чаши. За да сме справедливи: първо престилката много му отивала на вратовръзката и второ, но по-важно, измил посудата перфектно. Кумата решила, че той е годен за съпруг и настанал момента да се тръгне към невестата (график си имали, хората).

Тук е важно да се отдаде дължимото към украсата на колата, направена собственоръчно от младия кандидат-съпруг. Справил се беше, младежа, чудесно. Явно му идва отръки (аплодисменти).

Тук се вижда красотата на украсата, нищо, че упорито се опитвам да я загрозя

Второ действие: Стигнали сватбарите и до моминските порти (апартаментски врати). Там вече работата била лоша – седят едни хора зад заключените порти и искат пари за момата. Бърка се младоженеца, бърка се родата и събра колосалната сума от 12 лева и някакви стотинки. Защитниците на крепостта не оцениха тази финансова жертва и отказаха да пуснат разгневените тълпи. Тълпите, обаче напираха неудържимо, портите взеха да скърцат и.....крепостта падна. На хоризонта изгря една прекрасна булка, мигом всички страсти утихнаха и преминаха в едно тихо благоговение.

Ето я и нея

Двамата млади и влюбени се събраха и се гледаха като.....като....не се сещам....като манастирски котараци, примерно. След известно време суетене, неизвестно количество изядени мезета, бонбони и сладки и още по-неизвестно количество изпит алкохол, трябвало да се поеме пътя, от който няма връщане – към обредната сграда на Столична община.

Трето действие: Пътували младоженците, кумувете и всички гости към мястото на събитието (щото един график спазвали). В официалната кола било пуснато парното (нищо, че било 35 градуса на сянка), за да не охладнеят любовните чувства. Добре, че оцеляхме!

В ритуалната зала булки да искаш. На където и да се обърнеш – булка. То са воали, то са кринолини, то са костюмирани народи – все едно си на викториански бал (не че съм била, ама съм гледала по телевизора). Тълпите се смесват, не е ясно кой кого жени и за кого го жени и ако не се поддържа постоянно изострено внимание могат да се случат грешки. Нашите герои обаче избегнали грешките (заради изостреното внимание и защото нашата булка била най-хубава и не можело да се сбърка) и под звуците на Сватбения марш, композиран от Менделсон, те тръгнали към олтара (на любовта, а не за жертвоприношения). Там представителката на законовите власти ги венчала, като наприказвала разни красиви неща, които никой не помни.

Всички слушаме в захлас

Преди това обаче тя ги попитала дали са съгласни да се вземат, щото грешки не бива да стават и може някой на прага на залата да си е рекъл „Абе, аз луд ли съм, за к’во ми е?”. Случаят тук не бил такъв и младите потвърдили с по едно звучно „Да”, че искат да станат обществена единица, наречена семейство. За да няма и сянка на съмнение те се подписали ......някъде.
Кумувете също се подписали, но интересна работа, кумата-разказвачка хич не си спомня какво е подписала. Ииииии, ами ако е нещо незаконно?

Ето ме на - подписвам без да гледам. Изглежда ли ви незаконно?

Но да не мислим сега за това, защото ето ги на – новото семейство Стефанови!!!!


Първа семейна целувка. По чувствителните да не гледат

Бурни аплодисменти, поздравления и ужасно много цветя, последваха обявяването на създаването на още едно обичащо се семейство.

Четвърто действие: Всяко християнско семейство трябва да е благословено от Бог, затова сем. Стефанови, кумуве и сватбарски тълпи тръгнали към дома Божи, за да се венчаят младите и пред него. Там, както всички знаете, церемонията е красива и тържествена, говорят се велики думи от Евангелие и Библия. Кумът разменя короните и пръстените на младоженците, обикалят масата и се покланят, държат запалени свещи – въобще лее се тържественост. Накрая кумата преби няколко човека, докато хвърляше над главите на току-що венчаните жито, стотинки и бонбони, но кой ти забелязва жертвите в такъв тържествен момент.

Кумът сменя короните


Работата с короните продължава

Започна и голямото снимане с всички желаещи, а то желаещи имаше много.

Многото желаещи накуп


Младоженци и кумуве

Пето (особено ценено) действие: След такива тържествености и напрегнати моменти, хората обикновено огладняват и най-вече ожадняват. Всеки, който цени гостите си, се е погрижил тези потребности да бъдат задоволени. И ето настана часът на истината...искам да кажа на ресторанта. Важната особеност е, че докато другите се втурват през глава към мястото на истината, младоженците и кумувете имат известно свободно време, което те уплътниха с разходка в Южния парк (все пак всички бяха подходящо облечени за целта). Въпреки, че булките в Южния парк са често явление, нашата героиня предизвика всички погледи и реплики като „Мамо, мамо, виж булка” или „Къде е булката, мами?”, а някаква туристическа група се сети да каже „Честито”.

В Южния парк. Героите изглеждат малко уморени

А хората в ресторанта тръпнеха в очакване. И така изтръпнали дойде момента да посрещнат младото семейство. Минаха те по бялото платно, посрещнаха ги майки (2 броя), свекървата ги нахрани с питка и мед, та даже и кумувете намазаха. Всички пийнаха по-една чашка вино за кураж, а кума пийна повечко, докато му стане сладко виното, щото нещо му нагарчаше преди това. След ритането на менчето стана ясно, че ако се родят скоро близнаци, никой не бива да се изненадва.

Свекървата храни снахата

Наздраве с кумувете

И какво стана после? Ами .....почна се – яли, пили и се веселили до късни часове. Кумувете се дръпнаха по една реч всеки, но по някаква причина не можаха да блеснат с целия си талант и забравиха доста солидни части от толкова старателно подготвените си слова. Нищо, те младоженците си знаят и ще простят. Новото семейство си обеща на всеослушание разни неща, които аз помня - кой ще хвърля боклука, кой ще плаща сметките, кой ще сменя памперси и т.н. Хич да не си мислят, че ще забравя.


Младоженците във вихъра на първия си брачен танц

И ние бяхме там, ядохме, пихме и се веселихме. А на младото семейство Стефанови – честито! Да сте здрави, щастливи и винаги да се обичате!

Честито!

Още снимки тук: http://www.flickr.com/photos/9851065@N06/sets/72157601671280168/

Събуждам се леко махмурлия. Светлината блести във прозореца, а главата лекинко ме наболява. Опитвам се да резюмирам по някакъв начин последните дни и се получава следната картинка.

В петък, следобедта, посрещнах на гарата в София двете очарователни едрогърди създания Джейна и СветлинА.



Поради нуждата от осамотение се наложи да измислим приятно занимание на Светлинката:



Въпреки бурната консумация на липсите от последната седмица, Яна реши да се занимае и с другите гости на Порокхаус. Ето живо олицетворение на поговорката "Кой каквото си е донесъл, това ще пие":



След една тежка вечер, в която дори и фотоапаратите замълчаха, дойде и новата вечер, която обещаваше да бъде аристократично културна. След като се поизчакахме на Одеон, аз СветлинА и Яна се запътихме към едно от любимите ми заведения - "Мама Миа". Там колежката Торбова се бе погрижила да запази обширно сепаре, както и бе довела очарователната си съученичка кака Люба.



По някое време дойдоха и фаворитите ми в конкурса двойка на годината - Краси и Меги, които за кратко можем да наричаме Красеги или Меграси :))).


Госпожица Торбова поръча големи количества храна и замина към отдалеченстоличен квартал, за да се погрижи за новия господин Торбов. НашаГаляничка обеща в най-скоро време да ни запознае, за да го подложим навходящия тест за "Кандидат за сърцето на БГЛогерка".

Ние останахме да си допиваме и се допитахме до Вимп Информейшинс Корп. за координатите на Вампи Слънцев, защото той бе единствения, който публично заяви че може и да дойде на срещата, макар и да обърка поста ;))))) Чакахме, чакахме.... и накрая поехме дългия път към домА. Пеша...

Телефонът иззвъня! Беше бат' Вампи, който беше приключил работа. Отправихме се към Дюърса. Верен на неизменимия си чар, Вампито се появи с хубава роза за Светлина, която обаче само бледнееше пред нейния чар.



След някои случки - къде забавни, къде комични, които ще се въздържа да коментирам, решихме дружно да се отправим към "Фенс". Това заведение ми е на сърцето от време оно, а в новия му формат не го бях посещавал още. Останах леко разочарован от високите цени и леко стерилизираната обстановка, но това не ни попречи да си направим як купон.



Естествено, виждате, че фенове не ми липсват. И във "Фенс"-а бях нападнат от тях:



И пак:



Групарите се погрижиха за доброто ни настроение с добра доза жива музика. За съжаление обаче тя свърши, а Вампито се питаше, дали не е останало малко от нея у некоя от бутилките.



Май имаше :))))



Докато някои се правеха на мъже, други си се правеха на жени (въпреки, че не беше нужно да се правят, за да им повярваме :)))

Хайде да пробваме една игра. Да ви видя доколко владеете порока, наречен хазарт. Ето и идеята:

1. Всеки (с изключение на тези от т. 7) има право на неограничен брой предположения, кой е най-порочният човек в тази общност.
2. Всяко предположение ви коства текилка.
3. Натрупват се в джакпот и позналите си го разделят.
4. Администраторите и семействата им (вкл. и кумците им ;) нямат право на участие и ако някой от тях се обади с предположение, купува пиенето :))
5. Всички (с изключение на тези от т. 7) имат право да помагат на спечелилите за изпиването на текилите.
6. Всички имат право да коментират събитието, без да нарушават т. 4!
7. Лица под 18 години нямат право на участие по разбираеми причини ;)
8. Предположенията - като коментари в този пост.

Допълнителни и заключителни
9. Отчитаме и фактора "Променливост в бъдещето", т.е. резултатите ще се сравняват в деня, часа, минутата и секундата на приключване на конкурса.

10. Край на конкурса и определяне на печелившите - 01.04.2006/00:00:00

Уважаеми посетители на общност "Пороци",

Поради ранното отваряне на общностите и незаинтересоваността в гласуването за бъдещето на настоящата общност, съм щастлив да ви уведомя, че създаваме ново подобщество за хард-неограничено-извратени-и-тотално-асоциални пороци, което смятам еднолично да нарека "Хард 18+". Моля, забележките и оплакванията - тук.

Като оправдание за едноличното си действие прилагам резултатите от анкетата, която стоя седмица и малко в настоящата общност, както и статистиката на регистрираните до момента потребители тук:

12 гласa:Напълно - без лица под 18 години!41,67%По-културно, а хард пороците в заключено подобщество.33,33%Дайте без простащини, а!8,33%Не ме занимавай с глупости бе!16,67%

Потребители 29"

Анализирайки резултатите от анкетата и броя на регистрираните потребители тук, и осъзнавайки нуждата от настоящото общество за бъдещето на човечеството, еднолично го отваряме към света, въпреки резултатите от анкетата, които на база броя на потребителите в общността в конкретния момент, са нелегитимни съобразно всички възприети норми за културно поведение в процес на гласуване, а именно 12 гласували на база 29 потребители.

Умоляваме присъстващите потребители да спазват добрия тон, приличния език и съответните законови норми, а в новото подобщество - само добрия тон и законовите норми :))) Всички доказано пълнолетни потребители на общността ще получат покана за новото подобщество.

Като заключение, бих искал да спомена, че съм изключително щастлив, че сме заедно и ще си изкараме приятно тук.

Искрено ваш:

ТНИ