Отмъщението на Снежанко
(всякаква връзка на произведението с хора и събития от прословутата Червена къща в столицата са случайни и не отговарят на истината!)

Коледна нощ. През прозореца е оживялата приказка на бавно падащите снежинки, феерията на побелелите улици, празничните украси по прозорците на кооперациите, червените стени на къщата, която пазя. Ех, тук в тоя дом един велик скулптор е ваял тайнството на красотата. Вълшебните женски тела от бял мрамор чудодейно хармонират с бялото навън. Спирам се пред моята любимка, чиста и красива, обзета от “Свян”, да се порадват още веднъж сетивата не само чисто естетически на формите на съвършенството.
Но независимо от празничния интериор, усещам как ме обзема чернотата и тъмнината все по-властно прониква отвътре. И не само заради черната униформа дето я нося и черната дръжка на пищова, показваща се предупредително от черния кобур.
Блажени са възнесените при Господа! Не е знаел творецът, изваял толкова нежна прелест, че две поколения след него внукът му ще свърне по улицата на “меките китки” и навръх Коледа в неговата светая-светих ще се вихри “алтернативен” купон! И докато на горния кат се вихри хомо-сборището, тъжно разсъждавам защо съм наказан да прекарам тайнството на Рождество Христово сред хора, които по божиите и природните закони никога няма да узнаят какво е рождество.
А отгоре, през надутата до дупка музика и въртящия се до безкрай мегахит: “Сине, сине усети го отзад!”се чува тънкият, но пронизителен глас на диджея: “Кой сега ще спечели от томболата един голям и прав на Гопето?”: Кратка пауза и следва покъртителното:“Машка си търси партньори в стаята отляво! Бързо двама желаещи!” – продължава гласът, а стомахът ми се свива в неприятни спазми. Огромна част от купонясващите естествено не чакат късмета си на томболата. Групирани по двойки и тройки, пияни над козирката от алкохол и страст, те пъшкат щастливо по стаите, ъглите на коридорите, стълбите и тоалетните. Навсякъде смърди на разлят спирт и цигари, на писоар и гадост .
Сега разбирам защо момчето-оператор на филмите от широко рекламирания гей-лесбо фестивал отиваше през половин час да повръща. Боря се с нарастващите гняв и отвращение и дори бутилката винце, която надигам за пореден път, не утешава.
Мрачно наблюдавам как двойка същества от неопределен пол се насочват към служебната тоалетна. В предвид скорошната ми нужда от облекчаване скачам пъргаво:
- Тая тоалетна е за мен, не за педи-сношения! – осведомявам сърдито двойката.
- Тук няма педита, а само съвременни, модерни и горди гейове! – отговаря троснато едното същество, но макар неохотно се съобразява със забраната и двамата поемат обратно.
Като “връха на сладоледа” към мен се приближава длъгнест, пъпчив и грозен хомосексуалист, нарисуван и напудрен, облечен в несъразмерно, червено женско палто.
- Отива ли ми? – кокетно се върти около масата, развявайки полите на палтото.
- И аз съм се правил на дядо Коледа пред децата, нищо особено – решавам да отговоря възможно най-неутрално.
- Не, не дядо Коледа, аз съм Снежанка! – почти обидено отвръща геят. – Вече трета Коледа обикалям и раздавам дара си на желаещите? Ти искаш ли подарък?
Черното прелива в душата. Следват няколко шеметни секунди в пелената на гнева. Осъзнавам се, когато закопчавам с белезници за тръбите на парното човек, който се държи за лицето. Наистина, когато ми падне пердето удрям където сваря с дръжката на пищова.
После викам трите полицайчета, които търпеливо дочакаха в патрулната кола на улицата. “Получихме поне десет оплаквания от околните кооперации заради тая свинщина. Но нали боклуците имат връзки “нагоре” и ще опищят света за дискриминация, чакаме някакъв инцидент, да се намесим. Ти само намери повод и ни извикай.” – рече ми преди час единият от тях. Сега  с чиста съвест отварям вратата и ги насочвам към горния етаж, да раздадат справедливост.
Музиката и пискливия хор гласове спират. По стълбите затрополяват замаяни, полуоблечени хора, които бързо намират външната врата.
- Как смеете бе, аз министъра задоволявам?! – чувам плах протест, но след това до ушите ми достига блаженото свистене на полицейски палки и редичката още повече забързва към изхода.
Когато светът наоколо се прояснява, последните алтернативно ориентирани се спасяват скоростно през главния вход. Единствено “Снежанка”, доволно охлузена и насинена, стърчи закопчана на парното и стене:
-  Какво искате? Тоя с пистолета ми строши черепа, него арестувайте!
-Нерегламентирана проституция, неприлично поведение на обществено място-паметник на културата, оказване съпротива на органите на властта..... – авторитетно изрежда единият пазител на реда. – Сега ще те закараме в ареста на участъка.
- Луд ли си? – прекъсва го другият полицай. – Тая нощ поне три часа няма да дойде никой да го прибере. Искаш ли тоя кенеф да ти смърди с женския парфюм на задната седалка до сутринта?
- Да го оставим при тебе закопчан? – въпросително ме поглежда третият.
Снежанко обаче по свой начин е асоцирал изказаната по-рано думичка:
- Да, да, ходи ми се до тоалетната! – жално каканиже той и поглежда отново към мен – Ще ме заведеш ли?
- Махайте го, че не отговарям дали до сутринта ще е между живите! – довършвам диалога съдържателно.
Белезниците са свалени и Снежанка пъргаво се насочва към свободата. Но преди да излезе изненадващо се обръща към мен и ми праща въздушна целувка:
- Знаех си, че ще ме спасиш! И ти не си ми безразличен!
- Кръв! Кръв! – изтръгва се от устата ми. Подгонвам го извън себе си от ярост.
Но съм забравил две обстоятелства. Че людете с алтернативна сексуалност бягат бързо и леко. И че вече съм поостарял, понатежал, почерпен. Усещам как лежа в белия сняг в цял ръст като огромен черен камък. Надигам се мъчително, за да установя, че Снежанка отдавна е изчезнала от хоризонта и се е стопила в белия безкрай на улиците.
Единият полицай ми помага да се отупам:
- Страх ме беше да не го застреляш – споделя загрижено.
- Натиснах спусъка, но съм забравил да заредя преди това – признавам намусен.
- Надали щеше да уцелиш, но така е по-добре, без усложнения – успокоява ме колегата. – Удари един ключ и мини после да се почерпим. Коледа е все пак. Няма да си я разваляме заради такива.
Отивам да заключа вратата. Спирам се за миг пред голата статуя на пиедестала и прошепвам:”Ех, маестро, не можахме да опазим красотата неосквернена, но поне изгонихме търговците от храма!”. А дамата от снежнобял мрамор се усмихва загадъчно с ъгълчетата на изкусителните си устни.
После леко надниквам навън. Наоколо е такава удивителна, космична, свещена хармония! Гирляндите отразяват светлината в цветни отблясъци, някъде от прозорците звучи приглушено коледна песен. Всичко е толкова истинско и прекрасно в тази “тиха нощ, свята нощ”....

Разказ за логичното събитие, което се случва, когато двама души се обичат – създават единицата на обществото, известна още като семейство. И така, представям на вашето внимание сватбата на семейство Стефанови.

В ролите:

Щастливата булка – Катина (вече) Стефанова

Щастливият младоженец – Мирослав (по принцип) Стефанов

Гордите кумуве – сем. Цветомира и Мирослав Кулевски (т. е. ние)

Родители – тъкмо 4 броя

Роднини и приятели – солидно количество

След епични, дълги, трудни и поглъщащи де що стотинка завъди човек, подготовки, големият ден дойде. За всички участници той започна с епични, дълги и трудни подготовки, но хубавото беше, че всички вече са калени в тази битка и почти не им направи впечатление.

Първо действие: В него ще си поговорим предимно за кумувете, защото за другите все още нямаме информация, а само някакви предварителни данни – булката била от еди колко си часа на фризьор и гримьор, младоженеца правел украси за колата и такива откъслечни вести. Но кумувете ги знаем ние – станали рано, рязали мезета, подреждали маси и след задължителното минаване през банята (нищо, че не било неделя) се втурнали да разкрасяват кумата. Тук трябва да отбележим, че нещата се движели по предварителен и строго съблюдаван график, направен с много любов (и бира) няколко дни преди това от младоженците и кумувете. Та, кумата минала през фризьора – станала красива, след това се втурнала при гримьора – станала още по-красива (след леки корекции) и решила, че така чудесно фризирана и гримирана (нищо, че била облечена с потник и размъкнати панталони) тя задължително трябва да отиде до магазина за цветя, където чакали булченски букет – 1 брой, букет за хвърляне на момите – 1 брой и бутониера за младоженеца – също 1 брой.


Въпросният букет

Тъй като наближавал часът жениха да дойде със сватбарите (нали помните графика) кумувете се прибрали да се облекат и нагласят. И ето ги и тях – решени в официалното черно, с малко зелени акценти – шал и цвете в косите за кумата и вратовръзка за кума.
 


Не почакали и 10-тина минути и ето, че сватбарите захлопали на портите (всъщност звъннали на вратата). Какво видяли кумувете в този момент? Младоженецът, нахилен до уши, изтупан в костюм, гладко избръснат, носи кумувата ракия и напира да влиза. По-късно стана ясно, че той бил взел и букет за кумата, но видиш ли, го забравил в колата, а още малко по-късно кумата видя, че в подареният й най-накрая букет кротко се мъдри етикетчето с неговата цена. Тя (цената) била напълно задоволителна, но тя (кумата) не се и съмнявала в това, така че не било нужно да се оставя етикета. Младоженецът се придружавал от народ и всички дружно се устремили към почерпката – уискито се леело, хората се усмихвали – въобще весела работа. Женихът бил така добър да демонстрира на кумата как умее да върши домакинската работа, за да е отмяна на съпругата си – сложил си готварска престилка (взета назаем преди няколко дни от колежка на кумата – всички помагали за организацията) и измил няколко чаши. За да сме справедливи: първо престилката много му отивала на вратовръзката и второ, но по-важно, измил посудата перфектно. Кумата решила, че той е годен за съпруг и настанал момента да се тръгне към невестата (график си имали, хората).

Тук е важно да се отдаде дължимото към украсата на колата, направена собственоръчно от младия кандидат-съпруг. Справил се беше, младежа, чудесно. Явно му идва отръки (аплодисменти).

Тук се вижда красотата на украсата, нищо, че упорито се опитвам да я загрозя

Второ действие: Стигнали сватбарите и до моминските порти (апартаментски врати). Там вече работата била лоша – седят едни хора зад заключените порти и искат пари за момата. Бърка се младоженеца, бърка се родата и събра колосалната сума от 12 лева и някакви стотинки. Защитниците на крепостта не оцениха тази финансова жертва и отказаха да пуснат разгневените тълпи. Тълпите, обаче напираха неудържимо, портите взеха да скърцат и.....крепостта падна. На хоризонта изгря една прекрасна булка, мигом всички страсти утихнаха и преминаха в едно тихо благоговение.

Ето я и нея

Двамата млади и влюбени се събраха и се гледаха като.....като....не се сещам....като манастирски котараци, примерно. След известно време суетене, неизвестно количество изядени мезета, бонбони и сладки и още по-неизвестно количество изпит алкохол, трябвало да се поеме пътя, от който няма връщане – към обредната сграда на Столична община.

Трето действие: Пътували младоженците, кумувете и всички гости към мястото на събитието (щото един график спазвали). В официалната кола било пуснато парното (нищо, че било 35 градуса на сянка), за да не охладнеят любовните чувства. Добре, че оцеляхме!

В ритуалната зала булки да искаш. На където и да се обърнеш – булка. То са воали, то са кринолини, то са костюмирани народи – все едно си на викториански бал (не че съм била, ама съм гледала по телевизора). Тълпите се смесват, не е ясно кой кого жени и за кого го жени и ако не се поддържа постоянно изострено внимание могат да се случат грешки. Нашите герои обаче избегнали грешките (заради изостреното внимание и защото нашата булка била най-хубава и не можело да се сбърка) и под звуците на Сватбения марш, композиран от Менделсон, те тръгнали към олтара (на любовта, а не за жертвоприношения). Там представителката на законовите власти ги венчала, като наприказвала разни красиви неща, които никой не помни.

Всички слушаме в захлас

Преди това обаче тя ги попитала дали са съгласни да се вземат, щото грешки не бива да стават и може някой на прага на залата да си е рекъл „Абе, аз луд ли съм, за к’во ми е?”. Случаят тук не бил такъв и младите потвърдили с по едно звучно „Да”, че искат да станат обществена единица, наречена семейство. За да няма и сянка на съмнение те се подписали ......някъде.
Кумувете също се подписали, но интересна работа, кумата-разказвачка хич не си спомня какво е подписала. Ииииии, ами ако е нещо незаконно?

Ето ме на - подписвам без да гледам. Изглежда ли ви незаконно?

Но да не мислим сега за това, защото ето ги на – новото семейство Стефанови!!!!


Първа семейна целувка. По чувствителните да не гледат

Бурни аплодисменти, поздравления и ужасно много цветя, последваха обявяването на създаването на още едно обичащо се семейство.

Четвърто действие: Всяко християнско семейство трябва да е благословено от Бог, затова сем. Стефанови, кумуве и сватбарски тълпи тръгнали към дома Божи, за да се венчаят младите и пред него. Там, както всички знаете, церемонията е красива и тържествена, говорят се велики думи от Евангелие и Библия. Кумът разменя короните и пръстените на младоженците, обикалят масата и се покланят, държат запалени свещи – въобще лее се тържественост. Накрая кумата преби няколко човека, докато хвърляше над главите на току-що венчаните жито, стотинки и бонбони, но кой ти забелязва жертвите в такъв тържествен момент.

Кумът сменя короните


Работата с короните продължава

Започна и голямото снимане с всички желаещи, а то желаещи имаше много.

Многото желаещи накуп


Младоженци и кумуве

Пето (особено ценено) действие: След такива тържествености и напрегнати моменти, хората обикновено огладняват и най-вече ожадняват. Всеки, който цени гостите си, се е погрижил тези потребности да бъдат задоволени. И ето настана часът на истината...искам да кажа на ресторанта. Важната особеност е, че докато другите се втурват през глава към мястото на истината, младоженците и кумувете имат известно свободно време, което те уплътниха с разходка в Южния парк (все пак всички бяха подходящо облечени за целта). Въпреки, че булките в Южния парк са често явление, нашата героиня предизвика всички погледи и реплики като „Мамо, мамо, виж булка” или „Къде е булката, мами?”, а някаква туристическа група се сети да каже „Честито”.

В Южния парк. Героите изглеждат малко уморени

А хората в ресторанта тръпнеха в очакване. И така изтръпнали дойде момента да посрещнат младото семейство. Минаха те по бялото платно, посрещнаха ги майки (2 броя), свекървата ги нахрани с питка и мед, та даже и кумувете намазаха. Всички пийнаха по-една чашка вино за кураж, а кума пийна повечко, докато му стане сладко виното, щото нещо му нагарчаше преди това. След ритането на менчето стана ясно, че ако се родят скоро близнаци, никой не бива да се изненадва.

Свекървата храни снахата

Наздраве с кумувете

И какво стана после? Ами .....почна се – яли, пили и се веселили до късни часове. Кумувете се дръпнаха по една реч всеки, но по някаква причина не можаха да блеснат с целия си талант и забравиха доста солидни части от толкова старателно подготвените си слова. Нищо, те младоженците си знаят и ще простят. Новото семейство си обеща на всеослушание разни неща, които аз помня - кой ще хвърля боклука, кой ще плаща сметките, кой ще сменя памперси и т.н. Хич да не си мислят, че ще забравя.


Младоженците във вихъра на първия си брачен танц