Увод:  Първите две части на "Примери от учителското ежедневие" предизвикаха голям интерес, доста прочити и разнокалибрени оценки  В една свободна България като блога, това е нормално. В тях бяха описани съвсем реални, но нелицеприятни случки в училище. И ученици, и учители хич не са идеализирани образи и истината изглежда боде нечие самочувствие или самомнение.
В тази част ще "подхвана" и родителите. Този път съм се постарал отново да бъда реалист с примерите, ала да подбера нещо по-весело и по-малко спорно. Ако зад шегата прозира пак мъка, не винете автора.... Ако музиката е лошо композирана - "не  стреляйте по пианиста"!
Изложение: Първи епизод
Замъкнах се и аз на летен лагер на море.  Не мамя никого, не от любов към педагогическите предизвикателства. Но нали не мога да осигуря на децата си нормална почивка с даскалска заплата. Писах ги лагернички, а себе си ръководител да ги наглеждам отблизо.
Изглежда не по този начин мислеха масата родители, качващи децата си на влака за морето. Нали знаете, каква суетня е на тръгване. В определените за групата купета се формират компании, качват се куфари и торби. Разменят се прегръдки и наставления от сорта "Като пристигнете веднага да звъннеш по GSM-а" и така нанататъка. Идва заветната минута, свирва свирката, аз съм застанална вратата на вагона, да не би някое дете да му хрумне да слиза и да "загубим" човек още на старта. И няма да забравя картинката. Майка и татко крепко са се прегърнали на перона. Явно подпили, с неподправено щастливи, зачервени физиономии. Бащата не се сдържа и ломоти:
- Отървахме се за 15 дена! Сега тия /следва посочвание с показалец към мен/ да му мислат!
Епизод втори:
Родителска среща на девети клас. Присъстват между 3 и 6 родители по паралелките. Пак сносно, често стаите са оставали празни. Татко, костюмиран, добре облечен, умен и важен, поставя ребром въпроса за ниските оценки на щерка му. Опитвам се да му обясня, че девойката "я е ударил хормона", бяга от часове, даже съм я виждал пийнала в час. Поставям въпроса дали се упражнява родителски контрол, проверяват ли се тетрадки и бележник у дома, говори ли се с детето. Бащата е видимо объркан:
-Давам и по 10 лева на ден! Майка и е на нощни смени. Кой да говори с нея?
Епизод трети: Финалните дни на учебната година.
Аз им викам "Апокалипсиса". Тогава накуп ти идват преговор, един булюк изпитвания, бързи контролни, оформяне на документация и най-вече претенциите на деца и родители за оценки, които и през плет не заслужават. Майка, която не е стъпвала на родителска и каквато и да е среща нахлува в учителската стая. Причината - реална възможност нейното "златно" отроче да остане на поправителен изпит при мен. Всъщност, закъсняла е. Момчето е натрупало веч 6-7 "цафари", изходът от учебната година по български език и литература се отлага до поправителната сесия. Обяснявам  това накратко и дори давам списък, кои въпроси да понаучи до сесията, която е след 10-12 дни. Но майчицата не се побира в кожата. Тя не може да приеме факта, че нейното страшно умно и почти гениално творение ще остане с двойка. Опитва се да ме убеждава, но аз не се поддавам на внушение. Тогава тя нервно сграбчва за реверите на костюма току-що влезлия помощник-директор и минава на кресчендо:
- Кажи му , шефе, кажи му! Кажи му да пише една тройка на сина, па барем един учител да стане като порасне, ако не друго!
Развръзка: Изцяло положителна
1. Не ми се и спомня морския лагер. То беше една гонитба по плаж, по заведения, по градче на деца, докоснали свободата... Както казваше началник-лагера: "Ако се върнем живи, ще целуна земята на перона и който ме види пак "с деца на море" да ме убие директно!" Така и стана. Ако някой си мисли, че лагерите са безплатна почивка за учители, веднъж да пробва.... Няма да повтори, както за 17 години не повторих и аз!
2. Виж ти сензация - таткото бе "говорил" дъщеря си! Първо я нашамарил, после обещал още пари. Дали затова или защото момичето се разлюби с гаджето си, почна да посещава по-редовно часовете и изкара. Ех, като всички....
3. Въпросното момче, въпреки майчината протекция си замина "с песен" на поправка. Знанията му на юли не бяха кой знае колко по-различни. Но прецених, че съм го стреснал достатъчно и му писах тройката.
Заключение:
Лесно е да правиш родителски сдружения. И да надаваш вой до небесата за кривиците на образователната система. Не че ги няма, има ги в излишък! Но преобладаваща част от родителите са на мнение, че училището трябва да даде на децата всичко: култура, обноски, възпитание и познание. Тяхната роля се заключава в покриване на харчове. Купуваш си "индулгенцията" всеки божи ден и си праведник! А детето е готово и възпитано, ориентирано от само себе си.
Преди да ми възразите пак, отговорете си на въпроса:
-Кога за последно поговорих истински с детето си?

Ето на:

Когато случайно имаш наистина лош ден и просто искаш да си го изкараш на някой, направи го, но не на някой който познаваш, а на някой който не познаваш.
Всичко започна, когато един ден си седях на бюрото и си спомних за телефонен разговор, който трябваше да проведа, а бях забравил. Намерих номера и позвъних. Вдигна мъж който каза:
- Ало?
- Здравейте, аз съм Крис. Мога ли да говоря с Робин Картър?
Неочаквано телефона ми беше затворен. Не можах да повярвам, че някой може да бъде толкова груб. Намерих верния номер на Робин и и се обадих– бях разменил последните две цифри на номера. След като свърших разговора с нея отново набрах „грешния" номер. Когато някой от другата страна ми вдигна, аз извиках:
- Ти си ГЪЗ!!! - и затворих.
Записах си номера с думичката „ГЪЗ" до него и го прибрах в чекмеджето на бюрото. На всеки няколко седмици, когато плащах сметки или просто имах наистина лош ден аз звънях на този номер и крещях в слушалката „Ти си ГЪЗ!!!". Това винаги ме успокояваше. Когато програмата „Разбери кой звъни" се появи и в нашия район си замислих, че моето терапевтично „Ти си ГЪЗ!!!" трябва да спре. Така че отново му се обадих и казах:
- Здравейте, аз съм Джон Смит от телефонната компания. Обаждам ви се зад а разбера дали се интересувате от нашата програма „Разбери кой звъни".
- НЕ! – извика той и ми затвори. Веднага го набрах отново и му казах:
- Защото си ГЪЗ!!!
...
Един ден бях до супермаркета чакайки да се освободи място за паркиране. Някакъв пич с черно БМВ ме изпревари и паркира на мястото, закоето търпеливо чаках. Натиснах клаксона и се разкрещях, че аз чакам затова място. Идиота не ми обърна никакво внимание. Тогава забелязах табелката „Продава се" залепена на прозореца, така че си преписах телефонния номер от нея. След няколко дни, точно след като звънях на първия „ГЪЗ"(сложил съм си номера му на бутоните за бързо набиране), си помислих че не е лоша идея да звънна на беемве гъза също.
- Ало, вие ли сте човека който продава черно БМВ?
- Да. Аз съм.
- Можете ли да ми кажете къде мога да видя колата?
- Разбира се. Аз живея на 1802 Запад, 34-та улица. Жълта къща и колата е паркирана точно отпред.
- Извенете, вашето име е?
- Казвам се Дон Бъргмайер. - отговори ми той.
- Дон, по кое време сте си вкъщи?
- Всеки ден след 17.00.
- Слушай Дон, мога ли да ти кажа нещо?
- Да?
- Дон, ти си ГЪЗ!!! - и затворих. Добавих номера му в бутоните за бързо набиране.
Сега, когато имам лош ден, имам и двама гъзове на които да звъня. След няколко месеца ми дойде идея. Звъннах на гъз N1:
- Aло? – попита той.
- Ти си ГЪЗ!!! – но не затворих.
- Още ли си тук? – попита той.
- Да, тук съм – казах аз.
- Спри да ми звъниш!! – изкрещя той.
- Няма пък! – изкрещях му и аз.
- Кой си ти? – проклинаше той
- Казвам се Дон Бъргмайер.
- Така ли? И къде живееш?
- 1802 Запад, 34-та улица, ГЪЗ ТАКЪВ! В жълта къща и черния ми баварец паркиран отпред.
- Ей сега идвам Дон. По-добре почни да си пееш молитвите! – заплаши ме той.
- Мухаха! Като че ли ме е страх от теб ГЪЗ смотан!
След това звъннах на гъз N2:
- Aло? – каза той.
- Здрасти бе ГЪЗ сплескан – казах аз, отново без да затварям.
- Само да те намеря... – се развика той.
- И? – прекъснах го аз – Какво ще направиш?
- Ще те спукам от бой!
- Е, значи това е твоя шанс – казах аз – Ей сега идвам да видим!
След което затворих и незабавно се обадих в полицията и им казах, че живея на 1802 Запад 34 улица, и в момента се прибирам за да убия моя любовник. След което звъннах в Новините на 9 канал за да ги уведомя чедвама гейове се бият на 1802 Запад, 34-та улица. Бързо отидох до колата и тръгнах към 34-та улица. Там имаше двама задници, които се пребиваха от бой пред 6 патрулки, полицейски хеликоптер и репортерски екип отновините!

Ето сега се чувствам добре. Управлението на гнева наистина работи!!!

Източник

Поздравявам всички почитатели на общност "Пороци" с едно
клипче

Без думи

xyz

Практически напътствия, изнамерени в Нета и благородно споделени от мен

Съвременната млада, красива, преуспяла, ползваща скъпа козметика жена е изключително придирчива по отношение на постоянния си партньор и все по-рядко "й достига" количеството внимание и интерес, с които да повишава самочувствието си. Както споделят практикуващите опасния спорт полигамия, оптималния брой партньори (стига да нямате морални скрупули), с които със сигурност можете да подплатите своята самоувереност и женственост, е свещеното число 3. При това тук става дума за чисто емоционална потребност, комерсиалните и сексуалните аспекти на винаги се решават индивидуално.

И така - първият кавалер ще бъде титулярът, избранникът, към когото клонят вашите предпочитания. Добре е отношенията ви с него да са подобаващо сериозни, защото той осигурява усещането ви, че вие сте не просто една хубавка празноглавка, а жена с оценени качества и интелект. Ако обаче заживеете заедно или се ожените за него, не четете надолу.

За предпочитане е номер 2 да е неистов купонджия и луда глава, за да ви отпуска и забавлява, подсигурявайки ви усещането, че живеете на 100%, както и за да ви подкрепя в миговете, в които иначе съвършеният номер 1 ви е пролазил по нервите и ако нямате с какво да се утешите, можете да го праснете с нещо по главата. (В този смисъл изборът на повече от един партньор е и благороден жест спрямо номер 1. Вие имате по-малко изисквания и сте по-усмихната, не тъпчете на едно място и обикновено си избивате агресията в по-приятни занимания).

Най-добре номер 3 да не бъде един човек, а сбор от всичките ви мимолетни увлечения и инцидентни ситуации - флиртуващ колега, подпийнал приятел, красавец на парти и т.н. Така няма да имате усещането, че сте пропуснали нещо безвъзвратно, че сте встрани от живота и т.н.

Тънкият момент при увеличаването на бройката партньори идва от там, че всеки следващ трябва да знае за предишния, защото иначе можете да се озовете в доста незавидна позиция, ако всички в един момент разберат игричките ви, особено ако любимите ви са подобия на Шварценегер, Гроши или Митю Крика. Затова най-добре номер 2 да знае за номер едно, номер три да знае за номер 2 и номер 1. При всички положения, ако имате потребност да продължите във възходящ ред тази прелестна аритметична прогресия, положението ви е много сериозно и не е от нашата компетенция. Разбира се, трябва да прекратите със всичките тези игрички, ако наистина се влюбите и тутакси да побързате да си свиете гнезденце с вашата истинска любов... а ако случайно ви доскучее с него след година-две... поне му остава утехата, че ще бъде винаги "номер 1".