Оказва се, уважаеми сънародници, че нашите общи писаници, на които навремето дълбокоуважавания от нас другар Павлович даде старт, изпреварват с към година и половина "проекта" на маститото издателство "Пенгуин". Става въпрос за колективния роман "A Million Penguins", чието списване започнало преди няколко дни, доколкото може да се вярва на култовите, неповторими топ новинари от инфо-нет (тъй де, Нетинфо ) Като погледне човек техния източник обаче, се вижда точно какво се има предвид и точно от къде новинарите са копнали-пейстнали новината (съвсем легално де, казали са си от къде). Става въпрос за сайта Технюз, който аз виждам за пръв път. Той пуснал новината три дни по-рано или само два дни след стартирането на проекта (доколкото са адекватни математическите способности на нашия кореспондент толкоз рано сутрин).

Гледам и не вярвам на ушите си?! Такова голямо и известно издателство като Пенгуин е успяло да стимулира хората да напишат цели седем глави за една седмица, като има дори и алтернативна версия на романа и някакви добавки. Сравнявайки ги с "Блогът на смъртта" се вижда, че шепа никому неизвестни блогери от почти неизвестен тогава блог сайт успяват да сложат британското издателство, наред с хората, които пишат за него, в малкото си джобче. Както е известно, техният проект напъпя с 29 глави или около 80 сбити страници текст за около 35 дни.

Учете се от Мейкъра, господа издатели! Учете се от БГЛог - ВестникЪ, господа новинари!

*Заглавието е в стил "Нощен ТруП"

За ВестникЪ - Петльо Ранобудников. Нет кореспондент - Тончо Закачливски-Мразостаноранов

Източници:
1 , 2 , 3

 АП: Либийският съд осъди на смърт българките и палестинеца, обвинени в заразяването със СПИН на либийски деца19 декември 2006 | 11:26 | Агенция "Фокус"О_О...Сериозно. Много ми е трудно да повярвам, че има държава, в която международните закони не важат. В която всичко зависи от жажда за отмъщение и търсене на изкупителни жертви за собствената вина. В която вярват не на световни изследвания, разследвания и доказателства, а на изтръгнати с мъчения признания. Държава, в която явно се потъпкват човешки права и живот на деца и чуждестранни граждани се ползва за разменна монета и облаги.
От друга страна на въпроса - те защо останаха?! Когато всички други успяха да си тръгнат, те останаха - за пари! Имали да изчакват неполучени заплати. Защо майката на мой познат - мед. сестра по същото време с тях в Либия, познават се - защо тя си дойде, а те не? Животът ти, психическото ти здраве - парите по-важни ли са от тях? Съсипването на семейството...А те са знаели, че нещо се мъти и пак не са тръгнали...
От трета страна - нашата държава какво направи по въпроса?Защо другите задължиха медиците си да напуснат държавата, а ние им дадохме право на избор - посъветвахме ги? Кога ще научим да пазим гражданите си в чужбина? Особено в една дива чужбина, където заслепението и фанатизма достигат своя връх под диктаторско управление?!
И накрая - всъщност, разбирам ги либийците. Не знам какво е и не искам да узнавам какво е изведнъж да се окаже, че детето ти е болно или че е заразено със смъртоносна болест. Разбирам и държавата им, която се чувства права и силна, за да не признае своите грешки - ниска хигиена, необразованост...И аз бих била гневна, яростна, ако това се бе случило тук. Но бих признала световните изследвания и бих се обърнала срещу собствената си държава, която е позволила да се случи това в замърсена болница.
В заключение - мнението ми най-вероятно е продиктувано от всичко, което съм чела и слушала по медиите по въпроса - не ангажирам никого с него. Най-вероятно мозъкът ми е медийно промит и не виждам истината. Либийската истина.

30-дневен план за превръщане на България в свободна и просперираща нация

Божидар Маринов, Bbgrecon

Нулева държавна намеса в икономиката?


В своята първа предизборна кампания Симеон Втори – или, както хората с комплекси предпочитат да го наричат, Симеон Сакскобурготски – поиска от народа на България 800 дни, за да “оправи” България. Хората, които имат здрав разум и разбират обществените и икономически закономерности и осъзнават истинската причина за бедственото положение на България, не могат да се начудят защо са му цели 800 дни, след като всичко е ясно и цялата тази работа може да се свърши за няколко дни. Затова ми се струва, че е добре да препоръчам на следващия премиер – след като Симеон Втори се провали в обещанията си, както е започнал да се проваля – един 30-дневен план за превръщане на България в свободна и просперираща нация. Този план не е произволен, нито е пък е хумористичен. Той е основан върху твърдото ми убеждение, че има само една истинска причина за икономическата и обществена криза в България – намесата на държавата в живота на хората и в икономиката; от което следва и решението на проблемите в България – връщане на икономическата свобода на обикновените хора и премахване на държавата като върховна божествена институция в българското общество.

ДЕН ПЪРВИ

Премахва се Данък общ доход и 15 април се обявява за Ден на свободата и независимостта. Масови клади на данъчни декларации. Приходите в държавния бюджет намаляват с около 10%, което се компенсира с 10%-но намаление на държавните разходи.

ДЕН ВТОРИ

Премахват се всички останали данъци, включително Данък печалба, Данък добавена стойност, Данък сгради, акцизи и т.н. Частният бизнес просперира. Малкото законни държавни функции – полиция, армия, съд и прокуратура – се издържат от минимален данък върху личните доходи. Гласуването се обвързва с плащането на данъци – който не иска да гласува, не е длъжен да плаща данъци.

ДЕН ТРЕТИ

Държавата продава всичките си имоти чрез открити търгове за един ден, освобождавайки милиони декари за обработване, минно дело, горска промишленост, частни паркове и т.н. Парите от продажбите се използват за изплащане на държавните дългове.

ДЕН ЧЕТВЪРТИ

Минималната заплата се намалява до 0 (нула), като по този начин се създават работни места за бившите бюрократи на тяхната истинска пазарна стойност. Премахват се всички закони, облагодетелствуващи профсъюзите. Безработицата спада рязко до части от процента.

ДЕН ПЕТИ

Министерството на труда и социалните грижи се премахва и чиновниците са изпратени на трудовата борса. Държавата вече не се намесва между работника и работодателя, освен когато един от двамата не е изпълнил задълженията си по договора. Работникът получава цялата договорена сума без да плаща заплатите на чиновниците.

ДЕН ШЕСТИ

Премахва се Министерството на търговията. Всеки търгува според желанията си и възможностите си. Големите компании сами си пробиват път в света, без да използват държавата за да мачкат конкурентите си и без привилегии за сметка на потребителите си.

ДЕН СЕДМИ

Премахва се Комитетът по енергетика. Електроцентралите се разпродават на открити търгове, както и електропреносната мрежа. Освобождава се напълно вносът на горива, без акцизи и регулиране. Цените на електричеството и горивата спадат около два и половина пъти.

ДЕН ОСМИ

Всички регулиращи агенции, комитети и комисии биват погребани. Броят на разрешителните режими се намалява до нула. Легализира се неограничената конкуренция във всички области на икономическия живот.

ДЕН ДЕВЕТИ

Държавният строителен надзор и всички останали строителни агенции и ведомства се смачкват като гниди. Цените на жилищата спадат рязко и жилищният проблем е решен.

ДЕН ДЕСЕТИ

Магистралите и важните първокласни пътища в страната се приватизират. Собствениците на пътища поставят цени според търсенето и предлагането. Интересът на собственика е да поддържа своя път в добро състояние – същият интерес липсва при чиновника. Пияните и рискови водачи не се допускат на частните пътища.

ДЕН ЕДИНАДЕСЕТИ

Премахват се държавните социални грижи. Ломските цигани или работят, или умират от глад. Трудолюбивите бедни откриват изобилие от възможности за работа, които им дават възможност да станат самостоятелни. Частната благотворителност нараства силно, тъй като българинът е с меко сърце и с готовност се грижи за близките си, още повече, че след премахването на данъците реалните му доходи са се покачили около три пъти.

ДЕН ДВАНАДЕСЕТИ

Централната Банка прекратява дейността си по защита на съществуващите банки от конкуренция. На банките се позволява да извършват всякакви небанкови дейности, които досега са им били забранявани. Инфлацията и стагнацията, причинени от изкуственото увеличаване на паричното предлагане, изчезват.

ДЕН ТРИНАДЕСЕТИ

Премахва се всякакво държавно финансиране на банковата система. Никакво спасяване на пропаднали банки. Заплахата от провал принуждава банките да държат 100% резерв от безсрочните си влогове и разумен резерв за срочните си влогове. Пропастта между краткосрочни влогове и дългосрочни заеми, създаваща скрита инфлация, се затваря.

ДЕН ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ

Както в добрите стари времена в началото на 20-ти век, левът се дефинира в златно изражение като се разделят наличните златни ресурси на левовете в обръщение. Държавата вече не е в състояние да манипулира паричното предлагане.

ДЕН ПЕТНАДЕСЕТИ

Правителството продава на търг всички летища и пристанища в страната. Прекратява се порочната практика тези съоръжения да се използват за извънбюджетни сметки за облагодетелствуване на администрацията.

ДЕН ШЕСТНАДЕСЕТИ

Премахват се всички закони и разпоредби, които създават и поддържат монополи, включително тези за телефони, мобилни телефони, пощи, железници, телевизия, радио, електроснабдяване, водоснабдяване и т.н. Цените на тези услуги спадат рязко, а предприемачите намират начин дори при новите ниски цени да предложат услуги, за които дори не сме и мечтали при старата социалистическа система.

ДЕН СЕДЕМНАДЕСЕТИ

Премахват се всякакви регулации и ограничения върху недвижимите имоти и особено върху селскостопанските земи. Земята се връща на първоначалните собственици без никакви коефициенти. Там, където върху земята са построени сгради, железопътни линии, заводи, летища, пристанища и други, те се оставят в собственост на първоначалните собственици като възмездяване за конфискацията. Разрешава се неограничен пазар на земята, включително за чужденците.

ДЕН ОСЕМНАДЕСЕТИ

Премахва се Комисията за защита на конкуренцията. Фирмите имат право да се обединяват, тоест да влизат в договорни отношения, без ограничения. Всеки може да печели пари и да завзема пазар според способностите и трудолюбието си. Неефективните производители вече не могат да използват полицейската сила на държавата срещу своите ефективни конкуренти.

ДЕН ДЕВЕТНАДЕСЕТИ

Премахва се Министерството на образованието, което не е нищо друго освен Полиция на мисълта за подрастващите. Общините поемат грижата за своите си училища и скоро се предават пред финансовата ефективност и високото качество на новосъздадените частни училища. Поради премахването на данъците родителите имат достатъчно пари да плащат сами за образованието на децата си без да плащат за чиновници, както и да имат контрол върху учителите. Благотворителни агенции започват курсове за обучение и превъзпитание на бившите чиновници и “експерти” от образователната система.

ДЕН ДВАДЕСЕТИ

Премахва се Министерството на финансите и събирането на малкия данък върху личните доходи се децентрализира и оставя в ръцете на общините. Всяка община сама определя размера на данъците си и е задължена да предава определен процент от своите приходи на централната власт. Всяка община се съревновава срещу другите общини за привличане на данъкоплатци, поради което намалява данъците – т.е. цената за живот и работа в съответната община – и максимално оптимизира начина си на работа.

ДЕН ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ

Изтриват се всички полицейски и данъчни файлове и досиета за гражданите, които не са извършили криминални деяния. Всеки данъкоплатец получава правото да влиза в кабинета на всеки държавен служител и да разглежда и чете документацията му по всяко време. Възпрепятствуването на това право от страна на държавните служители се наказва сурово с парично обезщетение, но не към държавата, а към ощетения данъкоплатец.

ДЕН ДВАДЕСЕТ И ВТОРИ

Дават се равни права на всички групи в обществото, дори на етническото българско мнозинство. Всички етнически групи се издигат политически и правно до нивото, на което сега се радва циганското малцинство. Възстановяват се напълно свещеното право на частна собственост и правото на гражданите да влизат в договорни отношения без ограничения.

ДЕН ДВАДЕСЕТ И ТРЕТИ

Премахват се държавните екологични агенции и всички държавни закони за екологичен контрол. Въвежда се частна собственост върху въздуха и водата. Жителите на Девня и Повеляново имат избора да съдят Девненските химически заводи за замърсяване или да приемат работните места в тях. Ръководствата на заводите от своя страна имат избор да платят определените от съда обезщетения, да инсталират пречиствателни устройства, или да повишат заплатите на работниците си за да ги убедят да оттеглят съдебните си искове.

ДЕН ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТИ

За първи път в българската история на българите се дава пълното право да влизат свободно във всякакви договорни отношения, като държавата се намесва само когато са нарушени условия по договора и личният или частният арбитраж се е оказал недостатъчен.

ДЕН ДВАДЕСЕТ И ПЕТИ

Държавата продава и последните си активи – сгради на министерства, учреждения, митници, данъчни управления и социални грижи. Сградите на парламента, министерския съвет и президенството се приватизират за нуждите на фирми или частни музеи. Свободната нация, в която държавата не управлява почти нищо, няма нужда от постоянно заседаващ парламент, а президентът на България няма нужда от сграда, която е два пъти по-голяма и по-скъпа от тази на президента на САЩ.

ДЕН ДВАДЕСЕТ И ШЕСТИ

Артисти, художници, скулптори, и други хетеро- и хомосексуалисти излизат на пазара сами да изкарват прехраната си, без държавни субсидии и помощи. Министерството на културата се премахва и всеки българин сам решава дали да дава пари за порнографската “култура” в българските театри.

ДЕН ДВАДЕСЕТ И СЕДМИ

България заявява абсолютен неутралитет и по примера на Швейцария оттегля своето членство и участие във всякакви международни организации, включително ООН, ЕС и НАТО. Поради ниските данъци и липсата на бюрократични ограничения и регулации световният бизнес се стреми да инвестира в страната, което я прави неуязвима срещу политическите машинации и домогвания на световните политици. Спомнете си колко кувейтски войници извоюваха освобождението на Кувейт от Саддам Хюсеин.

ДЕН ДВАДЕСЕТ И ОСМИ

На българите се дава неограниченото право да носят огнестрелно оръжие. Престъпниците – държавни или частни – вече нямат монопол върху насилието. Всеки крадец или грабител – държавен или частен – може да бъде посрещнат с куршуми от почтените граждани. Престъпността рязко спада. Сбъдват се думите на Томас Джеферсън – “Въоръжената нация е свободна нация.”

ДЕН ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТИ

Армията се организира на доброволен, частен принцип, по примера на швейцарската армия. България запазва оръжейните си заводи и произвежда евтино качествено лично оръжие за своите си граждани. Никой не иска да напада нация, в която по време на война от всяка къща тракат по няколко “Калашника.”

ДЕН ТРИДЕСЕТИ

Всички мита, квоти и търговски споразумения се пускат в кошчето за боклук. Проблемът за корупцията по митниците изчезва сам по себе си – няма митници. Българите могат да търгуват и да се договарят свободно с всички хора по света, без препятствия или държавни субсидии за приятелски фирми. Цените на автомобилите и бензина веднага спадат наполовина.

МЕСЕЦ ВТОРИ

Тълпи западноевропейци и американци, на които им е писнало от социализма в техните страни, образуват опашки пред българските посолства за да имигрират в България . . .

http://bgrecon.commentary.net/bgrecon/weekly/w020427.htm

Разбира се, това е мит — добро българско държавно образование не съществува (Хм! Това е малко крайно изказване, но служи добре за изостряне на интереса ;) ). Ще го потвърдят стотиците управители на фирми и ръководители "Човешки ресурси". Те в един глас казват едно и също нещо: "Българското образование не посреща нуждите на бизнеса". Следствието на това нещо е разход на допълнителни средства от страна на работодателите за обучение на своите служители. Често дори се предпочитат не толкова добре обучени кадри, за да се избегнат трудностите при необходимостта на отучване (в смисъла на "отучване от лоши навици"), което някои считат, че е излиза по-скъпо. Тогава бихме се запитали: "Защо ни е необходимо?". Както пееха навремето НЛО: "...Бизнес, бизнес — ширпотреба Диплома не трябва братко. За да си живееш днеска сладко Занаят захващай, братко..." (Забележете, че песента е на повече от десет години, но е много актуална и днес!) Защо е необходимо хората да хабят от четири до шест години от живота си във нещо, което е ненужно? Защо е трябва да плащаме за нещо, което не вържи работа? Никои могат да кажат "Ми, който иска, плаща, който не иска, не плаща". И донякъде ще бъдат прави — всеки сам решава как да инвестира времето и парите си (или времето и парите на родителите си). Но от друга страна е добре да видим, какъв е начина за финансиране на държавните учебни заведения. Основната част идва от държавния бюджет, който както се сещате е събран от данъците на народа. Вие и аз плащаме, за да учат стотици хиляди деца и младежи, но качествено образование да получават само някакви си хиляди от тях. В момента трудоспособното население в България, е има-няма два-два милиона и половина. За да илюстрирам ползата от образованието в България ще ви помоля да си зададете въпроса: "Аз работя ли по специалността си и разбирам ли си от работата?" Знам, че ще има хора, които ще отговорят утвърдително. Само бих ги поздравил и бих изказал моите уважения. Но съм сигурен, че те ще бъдат малцинство. Аз самия познавам такива хора

ояаояа

Защо са ниски заплатите в България? Задавали ли сте си този въпрос? Ето част от отговора. Да речем че искаме да получаваме 450лв чисто. По груби сметки брутната заплата би трябвало да бъде 600лв. 12,5% е Данък общ доход и също толкова са осигуровките. Работодателят обаче "за своя сметка" осигурява работника със още 24% от брутната заплата. Разбира се, че работодателят не ги взима от джоба си, ами служителят му е изкарал тези пари. Реално разходът за един работник е около 740лв. За да може един предприемач да си позволи да дава такава заплата на своите служители, те трябва да му изработват поне 1000лв на месец за да има някаква печалба от тях. Какъв е изхода, ако служителите ми не изработват толкова пари на месец, а аз искам да им давам добри заплати, за да ги задържа при мен? Ако увелича цените, конкуренцията ще ме съсипе. Също така не мога да си позволя да работя без печалба. Това, което остава е да намаля разходите си, като не обявявам официално каква заплата плащам на работниците си и ги осигурявам на минималната. Какъв е проблемът? Данъците в България са много големи. Но по-важното е, че ни мамят и често не осъзнаваме това. Какво означава че работодателят "за своя сметка" осигурява работника? Това е лъжа, защото работника е изработил тези пари вече и реално брутната му заплата не е 600лв, ами 740лв. А пък данъците му не са 25% (450 делено на 600), ами 39% (450 делено на 740). Уау! Значи можеш да ползваш само около 60% от изработеното от самия теб и това не заради алчния предприемач, а заради алчната държава. "Добре!" — казваш си — "Ще се задоволя с 60%. Все ще стигнат за храна, наем, парно, памперси...". Но тук сме забравили още един данък — ДДС. Това означава, че от остатъка от заплатката една шеста отива пак за данък. Реално ти получаваш едва 50% от това, което си изработил. И това е без да съм включил разни такси и мита, с които държавата изкуствено оскъпява стоките, които биха били много по-евтини без нейната намеса. Това е безобразие според мен!

Ясно ми е, че нито този министър, нито някой друг властимащ няма да бъде наказан според закона. Както не беше наказан и бившия външен министър Стоян Ганев за подобно, ако не и по-тежко престъпление.
Само че властимащите не разбраха, че вече е 2006 година, че демократизацията въпреки съпротивата им е един необратим процес и че ние като избиратели можем да ги накажем - със следващата бюлетина, на следващите избори!
Вчера четох, че българското разузнаване е пуснало обяви за набиране на нови служители.
И ми е чудно кой би работил за разузнавателна служба, която разкрива бившите си служители за сметка на временни политически дивиденти?
Отговорът го знаете всички!

Прибрал си се вечерта. Включваш телевизора и започваш да “свириш” на дистанционното. Реклами. ТВ игра. Реклами. Сапунка. Реклами. Из живота на звездите... life-style...
GSM-ът ти измърква, за да ти съобщи за нов SMS. О, Уесли Снайпс е поствал нещо ново в блога си. Как няма да го прочетеш! Веднага.
Отваряш си RSS-четеца, а там – потоп! Новини, обновени блогове, подкасти... Скролираш нагоре-надолу по списъка... Па си кликваш върху иконката на блогинг-клиента и споменаваш майката на света.
Та каква е разликата между ТВ и блога? Мърдок казва: няма разлика. И си купи възможно най-популярния блог-хостинг сайт – MySpace.com. Всъщност, там блоговете са като маслинката в коктейла. Сайтът е за социални контакти - запознанства, размяна на информация, календар на интересни събития, промоции на албуми... Идеята е да се съчетаят възможностите за самоизява, комуникация със себеподобни и консумация на поп-култура. По посещаемост му се опира само Yahoo! Предполагам, статистиката е само за САЩ, но пък и парите са там. 70 млн нови потребители след обявяване на покупката. Колкото повече потребители, толкова повече пари от реклама. Ама дали е само това?
“Не – казва Мърдок на 75-ия си рожден ден, - старите медии няма да умрат. Но бъдещето е в тия – новите”. В симбиозата между тях?
Та да се върнем пак на разликата между масмедиите и блоговете. Има ли я тая разлика? Някои намират, че блоговете привличат с “аз-формата” си. Човек пише това, което му се струва важно; така, както иска и тогава, когато сам реши. Няма формалности, няма поръчки, няма цензура... Всичко идва от сърцето. Е, да, засега е така. Но кои са двете най-важни думи, за да бъде един блог успешен, т.е. да се чете? “Вие” и “защото”. “Вие”, не “аз”. Точно, както и в останалите масмедии. Както и другите автори, блогерът трябва да се ръководи от вкусовете на публиката си, ако иска посланията му да стигат до някого.
А да имаш популярен блог е сладко. Освен пряката изгода от реклами, можеш да попаднеш в полезрението на Големите. Съществува сайт, който подбира интересни блогове и ги предоставя на вниманието на вестниците. Удобството на последните е, че спокойно могат да се позовават на тия материали, а същевременно да поддържат обратна връзка с читателите си. Без да се охарчват за собствени форуми и пр. Пък блогерът (“и сам войнът е воин”) изведнъж се превръща във фактор на общественото мнение. Е, какво сега, няма ли разлика по същество между традиционните медии и блоговете? Ами има. Разбира се, че има.
Не помня кой го беше казал, но си е така: който описва ситуацията, той я контролира. Всеки иска да контролира своята си ситуация. Да я опише, демек. Доскоро не всеки можеше да си има за целта вестник, радио, телевизия. Сега вече може. На практика, безплатно. Даже и да няма кой знае каква публика...
А на всичкото отгоре блогът не е само това, не е само медиа.

Update: Написах "медиа" с "а", както имам навик да изписвам тая дума, за да я направя необичайна и да я подчертая по някакъв начин. Та се сетих и за друг аспект на блогирането - за езика. Защото до тук разсъждавах в плоскостта "пишеш в блога, за да те четат". И гледаш да си нагодиш и стила, и правописанието, и всичко... към вкуса на масата от блогочитателите. Да си генерираш публика, демек.
Обаче повечето блогове си нямат публика. Я се завъртят един-двама приятели, я не. Има си и приватни блогове - чете си ги само авторът. Технорати миналото тримесечие отчете такъв феномен: броят на блоговете се увеличава, но броят на блогочитателите се задържа на същото ниво. Пишат си хората, независимо дали ги четат. Ето, затова казвам, че блогът не е само медиа.
Обичате ли Black Metall? Или предпочитате рап? "Рапът" - се казва в една статия на The Guardian, - въведе модата на уличния език. Затова стана популярен по цял свят. Пълен е с клишета, които са познати на всички и никой не се интересува от идеите, които са родили този стил, от това, което стои зад тия клишета". Също като телевизията, нали?
Докато Black Metall крие тайни. Неговите фенове се събират в клубове и се радват на "избраността си", на тайнството, което само те могат да постигнат. Има някакъв подобен дух и в блогерските среди.
Рап или Black Metall? Или нито едното, нито другото. Или и двете...

 By Soda
Блоговете са нов тип медия. Мнението е на специалисти, чиято работа е свързана с медиите, или т. нар. посредници. Едно време се смяташе, че интернет-медиите ще изместят традиционните такива – радио, вестници и телевизии. Днес е вече сигурно, че традиционните медии не могат да бъдат изместени, а просто се допълват от интернет-изданията. Повечето новинарски сайтове стартираха, догонвайки радиото като бързина на поднасяне на информацията, а днес по-мощните сред сайтовете за новини работят като агенции – изпреварващо, с уникална информация, със собствена репортерска мрежа.
В същото време вестниците загубиха част от обаянието, което им се преписваше в началото на т. нар. демократични процеси. Измени се езикът на медията, измени се и начинът, по който тя се рекламира. Изчезнаха, или почти липсват, острите пера в журналистиката, които правеха изданията продаваеми. На тяхно място се появи говоренето на „уличния език”, по-пивкото като форма писане, което говори на теб, а не те поучава. Този тип писане възникна със списание „Егоист”, за да намерят по-късно място неговите автори и във вестниците. „Тежките” анализи от своя страна бяха оставени в ръцете на политиците, за които част от публиката с досада откри „Ха, този не може да говори, пък сега седнал да ми философства”.
Но езикът на медиите се менеше паралелно с езика на политиците. Ако в началото на 90-те бе модно да се мрази, да се руши, днес това се нарича „злоговорене”, днес повечето от „консуматорите” дори намират за нелишен от логика призивът на един бивш премиер „Да гледаме положителното”.
Блоговете у нас се появиха, следвайки световните тенденции, но пък раждането на този нов тип комуникационни канали, съвпадна с абсолютното обезценяване на институционалното говорене. Девалвацията на езика на политиците, роди феномени като „Атака”, липсата на „чуваемост” за тези, които искат да бъдат чути, прочетени, да се покажат – роди блог-поколението.
Днес, вчера, а и утре хората, които четат искат да бъдат информирани. Това налага и разделението в блоговете – сред тях има информационни такива, има и лични, които могат да се определят просто като „Мило дневниче”. И в двата случая създателите на блогове боравят със „свобода”, която съществуващите в този момент медии не им предоставя. В дневника няма редакторска намеса, нито цензура, в дневника всеки си е главен редактор, а читателите му верни, тъй като обикновено това са т. нар. групи по интереси или иначе казано – просто приятелски кръгове.
Във вестникарския, медиен жаргон, съществува поговорка, според която вестниците приличат на главните си редактори. Същото важи и за блоговете, те се създават „от” и служат само на своя автор. Обаянието на блога е именно в личното, в което може да надникне абсолютно всеки, но така, че да се почувства на гости, в уютния дом на създателя на блога, а не в кулоарите на парламента, барикадите на „Атака” или мозъка на до болка втръсналите стари анализатори в мастодонта в. „Труд”, да речем.
Блог-говореното създава илюзия за интимност, въображаемо усещане за сигурност. Езикът на блога е спокоен, защото за разлика от форумите по интереси, в блога се срещат сродни по усещане, близки, еднакво отритнати от „традиоционното” хора.
Блогът създава значимост и за своя автор. Дава му въображаем личен престиж, той е завеса, зад която можеш да покажеш само това, което искаш и само това, което е ценно за теб, блогът е липса, отсъствие на авторитарно, агресивно или наставляващо говорене. Блогът съпреживява, а не съветва.
Според някои бумът на „блог-говоренето” ще създаде ефекта – търся си читатели. Ако всеки двама от трима интернет-потребители имат блог, възможно е да не останат читатели, напълно вероятно е някои блогове да се окрупнят в сайтове по определена тема на принципа на литературните такива.
Блог-говоренето е своеобразен провал на традиционните и интернет медиите или форумите. То, въпреки че все още не е било обект на сериозни изследвания,  показва в определен аспект невротизма на своите създатели, отчаяното желание на много хора да бъдат част от нещо, от общност, което желание обаче е останало нечуто, и затова се е самозатворило във формата на самотното, понякога безцелно писане. Затова и в блоговете доста често могат да се намерят изповеди от рода „днес минах с колелото си върху една мъртва птица” или „този стол намерих на боклука, много е хубав и затова го прибрах вкъщи”.
Но блог-културата създава и еднотипно приказване, еднообразие на образи, в сходните като типаж „дневници”. В блог-културата има мода, такава, каквато са създавали вестниците (тип” 24 часа” с обърнатите заглавия” или „марката” интервюта на в. „Труд”, „По пантофи”, които за първи път въведоха българския читател в интимни или подробностите от пейзажа – кихна, смее се, гледа дяволито и т. н.) мода, каквато по-късно създадоха интернет-форумите или литературните сайтове, в които стилът на писане, се влияе от лидера на оформилите се „групи” или „приятелски” кръгове.
Доколко блогът може да се превърне в медия зависи в голяма степен и от това доколко писачите на дневници могат да обърнат писането си в посоката на по-голямата аудитория или биха останали на ниво – може и да съм неграмотен, но пък какво от това, ще разкажа за птичката и колелото.
Ако за традиционите, а и интернет медии, важи правилото – няма свобода на словото, то не така стои въпросът с блоговете. И именно това отличава, прави интересът към тях толкова голям. Дори интимността не е подходящата стръв, а свободата.

Текстът е недовършен, следователно отворен и поради своя неинтимен характер не е публикуван в блог.  ( вече е:)  бележка на ентусиаст)