Ако се върнем 30 години назад, когато
Microsoft едва започваше развитието си, можем да осъзнаем колко се е променила работата. Вече се доближаваме до това, което наричам дигитална работна обстановка.
В офиса ми няма много хартия. На бюрото ми има три екрана, синхронизирани да образуват един десктоп. Мога да местя неща от екран на екран. След като човек свикне с така организираната работа, не иска да я променя защото тя има директен ефект върху продуктивността. Левият екран съдържа списъка ми с имейли. На централния обикновено е имейлът, който в момента чета, а браузърът ми е на десния екран. Това ми дава възможност да следя новините докато работя над нещо.
В Microsoft имейлът е предпочитаното средство за връзка и той се употребява по-често от телефонните обаждания, документите, блоговете или срещите. На ден получавам средно по 100 имейла. Прилагам следния начин на филтриране – получавам само имейли от хора и компании, с които вече съм кореспондирал – служители на Microsoft, компании-партньори и т.н.
Получавам обаче доклади от асистента ми за всички останали имейли, независимо от кого са. Така се осведомявам за желанията, оплакванията и похвалите към компанията. В момента пред нас не стои предизвикателството как да се комуникира ефективно с имейл. Важното е съдържанието на съобщението. Използвам различни методи на класификация, за да сортирам имейлите на база на съдържанието и важността им.
Проблемът с информационното претоварване е фокусирането върху една тема. Друг проблем е отсяването на информацията. Големите потоци от информация не значат, че човек има достъп до това, което търси или контактува с хората, с които желае. Справям се с това с помощта на SharePoint, програма за създаване на уебсайтове за определени проекти. Сайтовете съдържат планове, графици, форуми и друга информация и могат да бъдат създадени от всеки служител на компанията само с няколко клика на мишката.
През май трябва да прочета над сто работи на служители на Microsoft за бъдещето на технологиите и компанията. Правя това вече 12 години. Преди тези работи бяха на хартия и аз бях единствения, който четеше и коментираше. Сега процеса изцяло е дигитализиран и е открит за цялата компания. Вече мога да добавям коментари, които всеки може да вижда в реално време.
В Microsoft работят повече от 50 хиляди души, затова когато си помисля например „Какво е бъдещето на системите за плащане онлайн“ или „Как могат да бъдат запазени спомените на децата“ или която и да е нова идея, си я записвам. Така хората могат да я видят и да кажат „Не си прав“ или „Знаеш ли че това се прави в еди кое си място“.
SharePoint ми позволява да поддържа връзка с хора на всички нива в Microsoft, сякаш имам супер-уебсайт, който позволява на много хора да редактират и обсъждат много повече теми, отколкото позволява стандартната практика.
Друго средство, което много ми помага и има голям ефект върху работата ми е търсачката на десктопа. Имам цели гигабайти информация на компютъра си под формата на имейли, документи, файлове, бази данни. Вместо да претърсвам целия този масив от информация там, където мисля че може да е, просто пиша в търсачката в туулбара. Същото се отнася за телефонни номера и имейли.
Хартията вече не заема голяма част от деня ми. Получавам 90% от новините си онлайн, а когато съм на заседание нося таблета си, който е напълно синхронизиран в компютъра в офиса ми. Така имам достъп до всички файлове, които са ме необходими. На него има и софтуер за водене на бележки, така че всичките ми бележки са е електронна форма.
Единственото нискотехнологично оборудване в офиса ми е бялата дъска. Винаги имам под ръка цветни маркери и дъската стимулира излагането на идеи, когато дискутирам проблеми със служители на компанията. Белите дъски в някои от офисите на Microsoft дават възможност за запазване на написаното и изпращането му в компютър, почти като гигантски таблет. Все още нямам такава, ако на дъската се появи добра идея, я преписвам на таблета си.
Непрекъснато участвам в различни срещи, затова често си позволявам удоволствието да записвам мислите си или развитието на идеите. Понякога обаче това не може да се случи. Затова след като сложа децата да си легнат, обикновено преглеждам имейлите, които не съм успял. Ако цялата седмица е много заета, през уикенда пиша дълги и добре обмислени имейли. Когато служителите дойдат на работа в понеделник, виждат че съм бил много зает.
OT: http://entertainment.bulgarianpost.com/story-read_kak_raboti_bill_gates-3340.php
Comments1