Здравейте, уважаеми уеб програмисти!

Като прохождащ в областта на уеб-програмирането (даже още пропълзяващ :)) бих искал да споделя опита ми до момента и да помоля за някой и друг съвет.

Та значи направих аз една страничка на HTML, която реших да структурирам под формата на фреймсет. В различните фреймове отварям различни странички и така се получава що годе прилична и спретната визуализация. Обаче се получи следният ефект(дефект), когато страницата беше индексирана от Гуги-то. Като търся нещо и бат Гугъл го намери в някоя от страничките на сайта и съответно се отвори тази страничка, ами липсва фреймсета :))) Отваря се само съответната страничка, която би трябвало да се показва нейде вътре в някой от фреймовете. Логично, разбира се, не се чудя. Но бих искал, ако някой може да ми даде съвет за подход и литература, която да ме насочи към решаването на проблема.

Благодаря ви много и ако въпросът ми е тъп, просто го прескочете :)) 

Информационни източници:
1. “Сега разбрах за нечитаемия код:))”, Dir.bg Клубове
2. Frank Sommers, “The Code Quality Myth”, Artima Developer

Напоследак в web започва да се пълни със сайтове ползващи xml и xsl комбинирани със javascript или някакъв serverside език...

Много хора смятат че в това е бъдещето, и сигурно са прави...

Да започнем от там какво е това xml...

EXtensible Markup Language е език съсдаден да описва информацията и да я доставя до потребителя структурирана като се фокусира изцяло в/у съдържанието,а не върху външния вид... Таговете в xml не са предефинирани... това означава че всеки developer може да използва свои тагове като се придържа към някакви собствени правила. Таговете в xml са case-sensitive и трябва да са вградени правилно един в друг (‹b›‹i›This text is bold and italic‹/b›‹/i› - невалиден xml). Всички елементи на xml трябва да са посравени вътре във един root елемент (подобно на тага body във html). Всики елементи в xml трябва да имат отварящ и затварящ таг. Имената на елементите в xml могат да съдържат букви, цифри и други символи, но не могат да започват със цифра, пунктуационен знак или съчетанието "xml" (Xml, XML и т.н). Всички елементи в xml могат да имат атрибути...

Атрибутите в xml предоставят допълнителна информация за дадения елемент. Те винаги са оградени в кавички, като е възможно използването и на единични и на двойни кавички. Атрибутите могат да се използват вместо child елементи, но не е препоръчително.

Като цяло най доброто описание на xml е: Софтуерно и хардуерно независим инструмент за обмен на информация.

Какво е предимството да използваш xml?
1. Промяната на информацията и промяната на изгледа не са пряко свързани.
2. Позволява на потребителите да ползват предоставената от вас информация не само чрез браузър но и с различни софтуерни приложения (например приложения които изговарят информацията за да е достъпна тя и за слепи хора)
3. Тъй като wap е произлезнал от xml вашите сайтове могат да станат достъпни и през мобилни телефони

Какви са недостатъците?
1. Тъй като таговете не са предефинирани различните приложения могат да се объркат и да не предадът информацията коректно
2. Когато във xml документа има грешка (например липсващ затварящ таг) това предизвиква спиране на програмата (браузъра)

Показване на xml чрез eXtensible Stylesheet Language

Xsl е предпочитаният език за дефиниране на стилове за xml. Тъй като таговете в xml не са предефинирани (‹table› може да е обикновенна таблица, но може и да е мебел) xsl се използва за да "опише" на браузъра за какъв елемент става въпрос и как трябва да бъде показан той.

По надолу ще става въпрос за xslt - под ниво на xsl което се използва за трансформиране на xml в html още преди браузъра да го е показал.

Декларирането на стил става със тага ‹xsl:stylesheet› или ‹xsl:transform› (таговете са синоними така че може да се използва който и да е от тях).

Следващият важен елемент на един xsl документ е ‹xsl:template›. Той се използва за дефиниране на темплейт за дадени елементи на xml-а. За да се покаже кой темплейт на кой елемент отговаря се използва атрибута "match" (Например: ‹xsl:template match="/"› дефинира темплейт за целия документ)

За да се вземе стойност от xml документа и да се постави във резултата от трансформацията се използва елемента ‹xsl:value-of›. За да покажете на value-of коя точно стойност да вземе от xml използвайте атрибут "select". Особенното при този атрибут е че той дефинира път подобен на път от файловата система (Например при ‹xsl:value-of select="catalog/cd/title" /› се има предвид във root тага catalog да се намери под-тага cd и под-под-тага title)

Прости цикли от типа "за всеки (foreach)" се реализират със тага ‹xsl:for-each›. Вътре в тези цикли може резултатите да се филтрират също със атрибута "select". Например когато имаме xml документ описващ каталог със CD дискове на различни изпълнители ние можем да покажем всички дискове на Металика със следният код:

  ‹xsl:for-each select="catalog/cd[artist='Metallica']"›
   ‹tr›
      ‹td›‹xsl:value-of select="title"/›‹/td›
      ‹td›‹xsl:value-of select="artist"/›‹/td›
   ‹/tr›
   ‹/xsl:for-each›

За сортиране по дадена колона (например по изпълнител) можем да използваме ‹xsl:sort select="artist"›

За прилагане на условия може да се използват ‹xsl:if› и ‹xsl:choose›... ‹xsl:choose› е синоним на case тага във други програмни езици...
Примери: (оточнявам че по долу няма грешка... за сравнение се използва кода на по-голямо и по-малко... в случая вместо › е >)

‹xsl:if test="price > 10"›
   ‹tr›
      ‹td›‹xsl:value-of select="title"/›‹/td›
      ‹td›‹xsl:value-of select="artist"/›‹/td›
   ‹/tr›
‹/xsl:if›

или

‹xsl:choose›
‹xsl:when test="price > 10"›
   ‹tr style="background: #FF0000;"›
      ‹td›‹xsl:value-of select="title"/›‹/td›
      ‹td›‹xsl:value-of select="artist"/›‹/td›
   ‹/tr›
‹/xsl:when›
‹xsl:otherwise›
   ‹tr›
      ‹td›‹xsl:value-of select="title"/›‹/td›
      ‹td›‹xsl:value-of select="artist"/›‹/td›
   ‹/tr›
‹/xsl:otherwise›
‹/xsl:choose›

Ако искаме да извикаме темплейт от друг темплейт се използва ‹xsl:apply-templates select="името на темплейта който викаме"›. Пример:

‹xsl:template match="cd"›
  ‹p›
      ‹xsl:apply-templates select="title"/›
      ‹xsl:apply-templates select="artist"/›
  ‹/p›
‹/xsl:template›

‹xsl:template match="title"›
    Title: ‹span style="color:#ff0000"› ‹xsl:value-of select="."/›‹/span› ‹br /›
‹/xsl:template›

‹xsl:template match="artist"›
    Artist: ‹span style="color:#00ff00"› ‹xsl:value-of select="."/›‹/span› ‹br /›
‹/xsl:template›

Ако има неточности ми сигнализирайте... ще ги оправя веднага.

Използвани материали:

http://www.w3schools.com/xml/default.asp
http://www.w3schools.com/xsl/default.asp 

... трябва да комуникират програмистите в България? 

На вън е приятно слънчев зимен ден. По всичко си личи - зимата бавно се оттегля, въпреки че ще са нужни поне още два месеца за да се поздравим с действителната пролет. Не зная защо, но денят ми започна доста криво, може би защото некомпетентността на служителите в отдел “Личен състав”, в организацията където работя, успя да ми създаде твърде неприятни емоции.
 
Очевидно не бе ден за работа, а от горе на всички и петък. Замислих се, заслужава ли си да работя точно за тези хора и то точно за тези малки суми? От мисъл на мисъл и от идея на идея, отново стигнах до бързо преглеждане на обявите в не без известния портал JOBS BG. Прелиствам аз страниците с обявите и чета, но в един момент се улавям, че чета само на английски. Казвам си: Боже, аз в България ли се намира или в Обединеното Кралство, може би САЩ, Канада или Австралия?
 
От много време не ми прави впечатление дали пред очите ми стои текст написан на английски или на български. Дори когато се замисля, ежедневно изчитам три пъти повече чуждоезични текстове, отколкото текстове написани на български.
 
Въпреки всички това, редно ли е обявите за работа в България да бъдат написани на английски? За какво братята Кирил и Методий отдадоха живота си за запазването на българската самоидентичност, под заплахата от византийско интелектуално владичество, след като векове по-късно родният ни език се измества от английския, под влиянието на фирмени мениджъри със съмнителна грамотност.
 
Не рядко ще чуете, същите тези HR мениджъри, да ви заявяват, че ако една обява не можете да си прочетете на английски то не сте за тяхната фирма! Не им се подавайте, това е едно удобно оправдание да ви дискриминират по националност, потъпквайки безогледно най-висшия закон в страната, а именно Конституцията. Ами какво биха казали тези мениджъри, ако им заявим, че ние обявите от английски можем да си ги прочетем, защото всеки грамотен човек, в 21 век, се предполага да владее на добро ниво поне един чужд език, но просто не желаем да четем тези обяви написани на език различен от родния ни?
 
Вярно, езиковите умения на служителите във всяка една фирма са от голямо значение, но за удостоверяването им, всеки от нас е способен да представи дипломата си за завършено образование, в която диплома е вписан хорариумът на изучените часове чужд език. Много от нас желаят да бъдат добри професионалисти и също така си осигуряват сертификати за владеене на чужд език. За какво тогава фирмите в България не ползват родния ни език в обявите за работа?
 
Ако се зачетете из някой от Интернет форумите за програмисти, ще откриете една още по-жестока истина за съответните HR (HR - human resources или на чист български - личен състав) специалисти. Те до толкова не си вършат работата, че гледат от чуждестранни уеб страници и копират обявите почти едно към едно. Срамно е, че не пожелават да си дадат поне малко труд и да преведат на български нещата, които плагиатстват.
 
Споменавайки темата за директно откопираните обяви е хубаво да се замислим, а какво всъщност е казано във всички тези обяви и защо срещаме изявления от вида:
 
http://www.jobs.bg/f98324
 
We offer:
1. Attractive remuneration package;
2. Excellent working conditions;
3. Dynamic and exciting job in a friendly team environment;
4. Corporate training and professional development;
5. Work in a highly qualified team of professionals.
 
Да, може би всичките тези изброени неща са валидни за фирмата, която е съставила текстът на тази обява, но дали те са валидни и за българската фирма, откопирала съдържанието на оригиналната обява?
 
Някога лъгали ли сте шефът си или гаджето си? Наблюдавали ли сте реакцията на този шеф/гадже, когато осъзнаят, че сте ги излъгали? Хареса ли ви тяхната реакция? Мога да си представя какви са отговорите ви на поставените въпроси. Защо тогава всички ние си мълчим, пред подобни обяви и не реагираме адекватно, когато установим, че това което обявата обещава няма нищо общо с реалната ситуация в съответната фирма?
 
Програмисти или не, българският език не е толкова лош, а за добро или лошо все още е единственият официален език на Република България. Нека поне за момента бъдем българи и не забравяме делото на братята Кирил и Методий.
 
Тодор Балабанов