Бглог, чуй тази песен и я почувствай!

По-важното е да се запитаме дали и днес оживяват трепетите, с които очакваме настъпването на вечерта, или вече сме загубили способността да се потопим в сладката емоция на нещо вълнуващо, което копнеем да изживеем?   

Нека да чуем една песен, която ни връща във времето на безвъзвратно отминалата младост на нашите родители, баби и дядовци. Да си представим техните безкрайно романтични разходки край уличните кестени, в които се е криел сънят на любовта, да видим пламването на неони и ярки звезди, да усетим живия ритъм, който е отнасял влюбените далече, в най-щастливия им час.

Събота вечер

 
Софийски кестени, о, вие,

шумите с обещаващ взор

и ваш’та млада сянка крие

съня на моята любов.

Но идва съботната вечер

и вий разтваряте листа.

И гръмва, гръмва недалече,

по улиците радостта.

Събота, събота вечер,

толкова чакам те аз!

С ритъма жив и сърдечен,

ти ме отнасяш далече във най-щастливия час

Събота, събота, вечер -

празник на мойта любов.

Събота, събота, вечер -

ще танцувам, ще пея във тоя свят чуден и нов.

Тук пламват неони,

там грейват ярки звезди,

от земята до небето всичко

диша със пълни гърди.

В първи курс Боби бе едно дългокосо момче, което блъскаше яко на барабани и си падаше по хард стиловете като Траш и тям подобни. Но с течение на времето хората порастват и вкусовете им се изменят. Та няколко години по-късно, това момче си оряза косата и пренасочи енергията си в по-сложни стилове като джаз и рок. Започна да учи пияно и сулфеж. Малко преди да завършим техникума, Боби започна да изнася първите си концерти с групата „Волфганг ин трафик“ (Подозирам, че вокалът им Явор е същият този Явор, който в момента е вокал на Гравити Co.). Завършихме техникума и си изгубихме дирите. Беше се появила една нова група с един голям хит – „Синьо“. Доста време групата свиреше по клубчета и не издаваше албуми. Докато един ден, тази група си смени барабаниста. С голяма изненада и радост разбрах, че наш Боби беше станал барабанист на Сленг. Спокойно мога да нарека наш Боби – музикалната гордост на Техникума по електроника (настояща ПГ по електроника „Джон Атанасов“).

Поздравявам ви с една от любимите ми песни, със съавтор на текста Боби:

Мой Свят – Сленг с Амалия
Музика: Димитър Екимов
Текст: Борислав Петров, Росена Екимова

Как би живял, ако всяка мечта
ставаше в миг твоя светла съдба.
Как би разбрал какво е нежна ръка,
радостен вик или горчива сълза.

Как да заспя, ако утре е край.
Как да умра, ако няма рай.
Как да се спра, ако нямам страх
да продължа и това да не е грях...

Мой свят – огън във водата.
Мой свят – пясък във ръката ти.
Аз нямам вече истини.
Имам само сили
самотата си да стопя.

Как да простя една грешка сега,
ако знам, че не ще е само тя...
Как да обичам, ако в твойте очи,
виждам как, виждам
любовта ще боли.

Защо да се боря, ако няма как
света да променя...
Защо да се моля, ако никого
не мога да спася...
Защо да търся, ако няма
да намеря нищо сам?
Защо да знам, защо да знам...

Ето една много, много любима песен...

С какво я свързвам ли? С много неща! Свързвам я с едно прекрасно лято в София, свързвам я с първата си голяма любов, която за жалост остана несподелена, свързвам я с едни много хубави и нежни спомени от един живот, който отдавна си замина от мен... Навежда ме на едни такива мисли покрити с прах, малко тъга и много носталгия...

Поне спомените остават, слава богу! 

A stones's throw from jerusalem
I walked a lonely mile in the moonlight
And though a million stars were shining
My heart was lost on a distant planet
That whirls around the april moon
Whirling in an arc of sadness
I'm lost without you I'm lost without you
Though all the kingdoms turn to sand
And fall into the sea
I'm mad about you I'm mad about you

And from the dark secluded valleys
I heard the ancient songs of sadness
But every step I thought of you
Every footstep only you
And every star a grain of sand
The leavings of a dried up ocean
Tell me, how much longer? how much longer?

They say a city in the desert lies
The vanity of an ancient king
But the city lies in broken pieces
Where the wind howls and the vultures sing
These are the works of man
This is the sun of our ambition
It would make a prison of my life
If you become another's wife
With every prison blown to dust
My enemies walk free
I'm mad about you I'm mad about you

And I have never in my life
Felt more alone than I do now
Although I claim dominations over all I see
It means nothing to me
There are no victories
In all our histories, without love

A stone's throw from jerusalem
A walked a lonely mile in the moonlight
And though a million stars were shining
My heart was lost on a distant planet
That whirls around the april moon
Whirling in an arc of sadness
I'm lost without you I'm lost without you
And though you hold the keys to ruin
Of everything I see
With every prison blown to dust,
My enemies walk free
Though all the kingdoms turn to sand
And fall into the sea
I'm mad about you I'm mad about you