Понеже ми бяха направени много забележки за острите изрази по адрес на програмистите (не на администраторите, забележете!), смятам, че са нужни няколко обяснения.

Първо, уважавам БГЛог не заради невероятните качества и безпогрешното действие на платформата WordFrame. Уважавам го заради администраторите му, които не си позволяват личните им пристрастия да проличат чрез изтриване на коментари и модериране на постове. Всъщност затова се прехвърлих тук от предния си блог -- защото тук един пост стои на главна докато не бъде изместен. Няма намеса от страна на човек. Ако е дискутиран или харесван -- остава още.

Критиките ми бяха насочени към програмистите, които поддържат платформата. За несведущите -- между администратор и програмист има огромна разлика. Даже има един виц за системните администратори и програмистите, дето пътували във влак. Намерете го, ако не ви мързи.

Защо непрекъснато повтарям че съм шофьор? Ами много просто. Написах в един коментар към "За какво да протестират учителите" на мен колко документи ми искат. Постоянно ме проверяват. Ама аз съм прост шофьор. Всеки трябва да ме обижда и плюе. Докато програмистите могат да важничат и да използват неразбираеми изрази от рода на "проблем със CGI скрипта при ICMP флуд", и да гледат с презрение на всеки, който не ги разбере. Ама ако който и да е шофьор не си свърши работата умират хора, докато много малко са програмистите, от които зависи нечий живот.

Презрението ми към хора дето имат диплома (но не и умения) идва от това, че и аз щях да изкарам диплома. Бях специалност "Мултимедия и графичен дизайн" в НБУ, и се справях добре. Но като видях как се изкарват дипломите, не видях смисъл да работя на половин ден за нищо пари във "Фантастико", за да я изкарам тая диплома. Бездруго не се виждам как ще седна да работя на компютъра по цял ден. И цялата работа се започна от Стратовариус, който ми тикаше дипломата си под носа (накрая се оказа, че не я изкарал още), и се оказа, че дрънка глупости. Ама е студент, нали? Самочувствие та майката си... обича.

При програмистите е същото както при учителите и шофьорите. Ако си работиш професията с желание, няма да ти правят забележка. Ако си роден учител, няма да чакаш родителя да ти каже, че детето му има проблем с теб. Ако си роден шофьор, няма да дадеш причина другите шофьори да те псуват. Ако си роден програмист, няма да чакаш потребителят да ти каже, че има проблем. Това е ако си роден за професията си, а не ако имаш диплома (или свидетелство за правоуправление). Аз като усетих, че не съм роден за графичен дизайнер (а там учехме и приложна математика, което си е чисто програмиране), се отказах. Не че не го мога. Не съм роден за такъв!

Понеже ми бе поискано извинение, давам го.

Често чета поредното компютърно списание и виждам поредната алгоритмична задача (най-често комбинаторика или някой NP сложен проблем) и се питам, за какъв дявол хората правят такива състезания, а пък други хора вземат участие в тях?
 
Няма да скрия, че програмирането е предимно хоби за мен. Никога не съм имал успехи в споменатите състезание, но за сметка на това винаги ме е учудвало каква е ползата да се участва в тях.
 
В един хубав ден, един мой преподавател ми обясни, че върхът на алгоритмичните задачи е в динамичното програмиране. Там се използва определена рекурентна зависимост (най-трудният момент от решението), на база на която се спестяват голяма част повторни изчисления. Въпреки завидните способности на моя преподавател аз така и не разбрах как мога правилно да съставям тази зависимост и да я прилагам за задачи, които не сме разглеждали в час.
 
Но дали програмирането е само алгоритми и дали състезанията по програмиране трябва да акцентират върху детерминистични задачи, за които е известно, че съществува оптимално решение? Не съм съвсем убеден! Реших да разгледам това, което предлагат ACM. Всички задачи които ми попаднаха бяха от вече споменатия тип.
 
И все пак, какъв е смисълът от състезанията по програмиране? Да се покажеш колко си велик? Да покажеш колко по-зле са останалите около теб? Не вярвам! Може би точно състезанията по програмиране са старта на една блестяща кариера в областта на професионалното програмиране! Определено бих предпочел да си мисля, че става въпрос точно за тази, последно споменатата, алтернатива. Странно, защо тогава състезанията по програмиране толкова много се различават от реалната работна практика в софтуерните фирми? Въпреки, че в някои състезания се залага на екипната работа, в българските състезания никъде не се предлага възможност отделните екип да преминат през един цялостен процес за разработка на софтуер. Къде остава анализа на заданието? Къде е мястото на проектирането? Тъй като не можем без кодиране, то винаги присъства. Защо не се отделя достатъчно внимание на документирането? Ами последващата поддръжка на продукта? Всяка софтуерна фирма би ви обяснила, че това са етапите през които преминава тяхната работа.
 
Иска ми се да вярвам, че в най-скоро време в България ще се появят състезания по програмиране, които ще дават възможност за съревнование между напълно завършени продукти, написани от същите тези състезатели, които в момента решават алгоритмичните задачи на ИТ списанията в страната. Вярвам, че това би било много важна стъпка в развитието на българската софтуерна индустрия, защото ако се замислим колко български open source продукта са налични в световната мрежа, с чиста съвест може да се срамуваме, сравнявайки се с далеч по-малки държави от България, които имат смайваща продукция в областта на софтуера с отворен код.
 
Апелът ми, а вярвам и апелът на всеки състезател по програмиране, към българските фирми, организатори на конкурси по програмиране, е да се насочат към спонсорирането и финансирането на състезателни екип, които извършват цялостна разработка на малки, но смислени, софтуерни продукти.
 
Ще се радвам, ако всеки един от вас сподели мнението си и заяви своята съпричастност към тук изложената идея, като напише своя коментар към темата.
 
Тодор Балабанов