Честно казано, чудя се как да започна. Дали с това, че правилото за употреба на пълния и краткия член е онази правописна норма, която, по скромните ми наблюдения, най-много измъчва интелигентните българи и смущава спокойния им сън? Или с една констатация, направена от мой преподавател във Великотърновския университет преди години?
Ще започна с нея, пък дано ви подейства успокояващо. И тъй, паралелната употреба на пълния и краткия член при имената от мъжки род е най-изкуственото правописно правило в нашия книжовен език. Законно съжителство между две несъвместимости. Защото такова нещо в естествената, живата, говоримата българска реч просто няма. В нашите диалекти, на чиято основа се формират граматичните, лексикалните, правописните и каквито още се сетите книжовни норми, имената от мъжки род се членуват или само с кратък член (преобладаващо), или само с пълен (например в Централния балкански и в Странджанския говор). В нито един диалект не се срещат и пълният, и краткият член.
Защо и как тогава, ще попитате с право, се е наложило това изкуствено съжителство на граматични форми? История, приятели, история – борби за надмощие, опити за примиряване, съвместяване, така че да няма недоволни. Правилото, за което говорим, е едно от най-обсъжданите и най-променяните. Окончателно е утвърдено много отдавна – през 1899 г. с така наречения Иванчевски правопис (да не си помислите обаче, че коментарите са били преустановени като с магическа пръчица!). С едно кратко прекъсване (1921–1923) продължава да си действа и до днес.
И след цялата тази предварителна информация – да преминем към същността на въпроса. Така... Ще ви кажа нещо, което вероятно знаете. Написано е в предговора към “Нов правописен речник на българския език” (2002 г. – прясно-прясно!). Най-общо, пълните членни форми се употребяват, когато членуваното име е подлог, определение или именна част на съставно именно сказуемо, а кратките – във всички останали случаи. Толкова е просто и ясно! А вие се жалвате! Ами като напишете едно изречение, веднага започвате да му правите синтактичен разбор. За по-лесно – подчертавате подлога с една права черта, определението – с вълнообразна, сказуемото – с две черти и т.н.
Шегувам се, разбира се. И макар да съм филолог по образование, а може би точно поради тази причина, осъзнавам, че това правило е неуместно. Защото когато човек пише, той следи най-вече основната линия на мисълта си. За да спази правилото за пълния и краткия член, просто трябва да започне да прави анализ на написаното от себе си. Другите правописни правила (тук не говоря за пунктуация, т.е. за употреба на препинателни знаци), малко или много, са формални, на ниво морфема, дума, най-много словосъчетание, а това е на изреченско ниво!
Лош закон, но закон, са казали римляните навремето. Хайде да видим дали мога да ви бъда полезна с нещо. А да критикува всеки може. Ще представя с примери случаите, в които е редно да се пише пълен член:
1. Мисля, че ако човек малко се напрегне, може за секунда-две да посочи подлога в изречението. Например:
Директорът извика новия служител за справка.
Отборът бе победен от втория състав на гостуващия тим.
Във втория случай е важно да се определи правилно кой е граматическият вършител на действието, а не логическият. В действителност вторият състав на гостуващия тим е извършил този подвиг. Но ние няма да се подвеждаме и когато зададем въпроса “Кой бе победен?”, за да открием подлога, ще отговорим “Отборът”. Следователно тази дума заслужава пълен член.
2. Ако към подлога има определение, пълният член се прехвърля към него, да речем:
Силният отбор бе победен от втория състав на гостуващия тим.
3. Сега да разгледаме случаите, в които имаме именна част на съставно именно сказуемо. Тази изреченска част се определя сравнително лесно, не се стряскайте от названието й. Тя стои най-често след формите на спомагателния глагол съм и някои други глаголи, например явявам се, оказвам се, оставам, когато те се употребяват, малко или много, като негови синоними.
Нийл Армстронг е първият човек, стъпил на Луната.
В критичната ситуация Михаил се оказа мъжът с най-здрави нерви.
Във всички останали случаи извън изброените три се пише кратък член.
Има две формални правила, които могат да ви помогнат, когато се колебаете. Ако в дадено изречение едно име може да бъде заменено с той, то се членува с пълен член. Ако на негово място може да се постави него или го, редно е да се употреби краткият вариант.
С нощния здрач (с него) се появи и свежият полъх (той) на вятъра (на него).
Второто формално и неписано правило гласи, че ако пред едно име стои предлог, то задължително се членува с кратък член, например: на пазара, в пълния автобус, според мъжа ми.
И за да бъда изчерпателна, ето още три особени и редки случая на употреба на членовете:
1. С пълен член се удостояват имената от мъжки род в заглавия на книги, филми и др. – когато се срещат самостоятелно, например: “Рибният буквар”, “Храбрият оловен войник”, “Последният мохикан”.
2. Само с кратка членна форма се членуват съществителните имена от мъжки род, когато те представляват прякори и прозвища на лица, например: Иван Бухала, Петър Кривия.
3. Географски имена от типа на Хисаря, Предела, Леденика се пишат с кратък член.
Така стоят нещата. Като се рових из историята на българския правопис, се натъкнах на един любопитен факт. След 9 септември (годината е ясна) правителството назначава комисия от езиковеди и писатели, която да изработи проект за правописна реформа. У членовете на комисията явно заговаря здравия разум и те се произнасят за свободната употреба на двете членни форми – пълната и кратката. Министерският съвет обаче не приема това предложение и запазва старото синтактично правило. И ако досега не сте имали основание да се сърдите на Отечественофронтовското правителство, ето ви една сериозна причина! :)
В текста една дума съзнателно е написана с кратък член вместо с пълен. Открихте ли я?
СайтА / ЪТ на Павел Лазаров
Но най-вероятно греша, или не ?
. Всички останали, които не се идентифицирате с THE_AI, преминете, ако обичате, направо към следващия абзац. Думата “здравия” беше написана в този вид несъзнателно от мен и се появи може би за да потвърди моето убеждение, че когато човек създава текст, той следи своята мисъл и не прави същевременно синтактичен разбор на изреченията си. Когато забелязах грешката и понечих да я поправя, мъжът ми каза: “Ужас! Членувала си неправилно точно в статия, в която съветваш другите как да членуват!” После предложи (а той е извор на безценни идеи) да не променям нищо и да предоставя на четящите възможността да открият грешката. Прочетохте го, нали! Ах, вие, любопитковци!
) правила да бъдат обяснявани по-скоро "практически", вместо със сложна терминология. Поне аз така съм практикувала през краткия си учителски стаж и далеч по-дългия като коректор. Не е лошо да направим нещо подобно в тази група, мисля, че ще е от полза за много хора. За мен правилното писане и говорене е въпрос на усет към езика, не само на наизустяване на правила. И има хора, на които липсва този усет, както на мнозина липсва "нюх" към математиката например. Във всеки случай, не е толкова сложно да се научиш да пишеш без грешки (или поне с минимално количество), но е въпрос на тренинг, не само на знания. С удоволствие бих помогнала с практически обяснения, стига някой да прояви интерес. Поздравления за статиите на Павлина и Куини, наистина са на високо професионално ниво! 
. Физическа непоносимост. Да знаеш само как ми се иска, когато чета нещо, да не обръщам внимание на липсващите запетаи!
. Не само че ми е омръзнало да поправям сгрешено членуване, ами вече не ми прави и впечатление, върша си го механично някак... Извинявайте за отклонението! Ще ми се да напиша няколко нещица на тема правоговор, надявам се да бъдат полезни. Доскоро!
Comments8
В заглавия, където няма сказуемо, трябва да е с пълен член, защото се явява подлог: "Повелителят на мухите", "Спасителят в ръжта". Изключение се получава в случаите с прякори и прозвища. Според правилата, те не се членуват, а по-точно е да се каже - не се менят . Например - Апостола, Дякона (за Левски), Щастливеца (за Алеко), Моканина (от "По жицата"). Тези имена като прозвища никога не се употребяват с пълен член(и в заглавия) . Въпросът е дали едно име се е утвърдило в публичното говорене като прозвище (или в конкретен текст, например - в роман). Такъв е случаят с Кръстника. Достатъчно е утвърдено като прозвище и затова не се членува с пълен член - и в заглавие, и в изречението, когато е подлог. Случаят със "Сайта на ..." е интересен за разглеждане. Доколкото официалният речник не го е приел като прозвище, би трябвало да е "Сайтът на Павел". Но, от друга страна, ти имаш право да го утвърдиш в своя контекст (на самия сайт) като прозвище и да го наложиш като име. Т.е. когато се ползва в кавички - а те пък са друг проблем на напрежение между нормата и бързо променящата се езикова реалност. Поздрави!
ПП. Това беше преди доста години, по времето когато учителите избягваха за записват собствените си деца, в училищата в които работят (въпреки, че имаха право на това, независимо от тогавашното райониране), защото без да има "нормативни разпоредби за конфликта на интереси" имаше някакво споделено понятие за такъв и нито за децата нито за родителите им учители беше особено привлекателно да са в едно и също училище. Тогава и госпожите бяха "другарки". Но моите учители лично са ми оставили спомен като да са си били господа и госпожи. С онези много малко изключения, които само потвърждават правилото. ;-)
ЦветЪТ на молива ми харесва. ТОЙ ми харесва.
Ако съответното съществително име може да се замени с НЕГО се пише с кратък определителен член:
Цветът на моливА ми харесва. Цветът на НЕГО ми харесва.
Моля Ви да ми отговорите дали така е правилно да се напише следното изречение.Предварително благодаря.
Успехът на ученика е радост за учителя.
Той е радост за учителя. (успехът)
Щом се заменя с той, трябва да се членува с пълен член.
ученика се заменя с него:Успехът ( на кого ?) на него...(ученика)
учителя се заменя с него:
...е радост за него.(за учителя)
Следователно учителя и ученика се членуват с непълен член. Освен това и двете са второстепенни части в изречението, а и пред тях има предлог (на, за)– още една причина да се членуват с непълен член.
Ако имате въпроси, ще ви отговоря с удоволствие.
Виждам, че темичката е доста стара, обаче ме вълнува и реших да се включа. По въпросите за подлога. Може някой пък да надникне и да ми отговори? Често в книгите чета: "Тук има някого." Някого или някой? Също се чудя как звучи това изречение, ако е отрицателно - "Няма никой" или "Няма никого". Защото отрицанието изисква родителен падеж в руския език. Как е в българския? Освен това иска ми се да вмъкна, че неотдавна чух в телевизионно предаване, че пълният член ще бъде обект на обсъждане и евентуално бъдещо отпадане. Когато бях ученичка, често го бърках, затова се изненадах на реакцията на дъщеря ми - 11 клас, тя беше възмутена. Искаше си пълния член, детето.
P.S. Не съм педагог. Може би коментарите ми са твърде далеч от професионални, предварително извинете.