През последните няколко дни се занимавам с нещо, което наглед е лесно, но я се опитайте да го направите! Съкращавам. Съкращавам една написана от мен статия (Повтарящите се евангелски цитати в Пандектите на Антиох), за да отговоря на изискването за нейния обем – най-много 36 000 знака (= 20 стандартни машинописни страници). Е, изискването не е толкова строго и броят на знаците може да бъде малко повече, но моите 57 000 са много повече! На всичко отгоре трябваше да вмъкна и доста бележки под линия. :(

Нека да ви кажа какво направих – може да е от полза за някого. Основното правило, от което се ръководех, е, че в текста няма нужда от думи и изрази, които не носят информация или не изразяват позиция. Трябва да се има предвид и аудиторията, която ще чете написаното. Ако това са специалисти в дадена област, спестете азбучните истини или пък общоизвестните факти. Хайде да ви дам конкретни примери, така хем ще стане по-ясно, хем може да ви влезе в работа.

1) На основата на материал от Песен на песните руският учен А. А. Алексеев стига до извода.... А. А. Алексеев е известно име в средите на палеославистите и няма защо да се казва, че е руски учен. Просто това се знае. (А и не е толкова важно в случая, по-съществен е изводът, който е направил.) Смело го изрязваме.

2) Трябва да се отбележи, че изразът остави имъ е съпътстван от глосата... Щом сме го отбелязали, значи сме преценили, че трябва. Затова началото на изречението придобива следния вид: Изразът остави имъ е съпътстван от глосата... 

Има много подобни конструкции, без които можем да минем, ако обемът на материала ни притеснява: Важно е да се знае, че...; Заслужава внимание фактът, че...; Трябва да споменем, че...; Интересното тук е, че...; В този ред на мисли...

3) Гръцката композита се среща още 3 пъти в основния текст и се предава със старобългарската калка лъжепослоушьствовати. И вие ще се досетите, че лъжепослушьствовати е старобългарска дума (всъщност в целия текст става дума само за два езика – гръцки и старобългарски), така че старобългарската просто не носи никаква информация в случая.

4) Т. Славова отбелязва, че преславските книжовници предпочитат употребата на оставление пред отъпоущение. Въпросът за замяната на отъпоустити и отъпоущение с оставити и оставление е коментиран подробно от И. Христова-Шомова.

Тази информация може да се стегне ето така: Замяната на отъпоустити и отъпоущение с оставити и оставление от преславските книжовници е коментирана подробно. И слагаме бележка под линия, като посочваме къде сме прочели тези коментари: Славова, Т. Преславска редакция..., с. 83; Христова-Шомова, И. Служебният апостол..., с. 561.  Ако някой не е навътре в нещата и се заинтересува, ще си намери книгите и ще прочете. А другите няма защо да бъдат обременявани със сведения и становища, които са им известни.

Примерите, които дадох, са от една научна статия, но многословие има и в публицистиката, и в художествената реч, и в непретенциозното ни ежедневно общуване. Забелязала съм, че след като коригирам и изгладя стила на статиите в изданията, за които работя, броят на знаците винаги намалява. Изобщо човек е склонен към плеоназъм (езиково излишество). Може би тази склонност се засилва с напредването на годините (струва ми се, че преди време не бях толкова многословна), а може и да зависи от конкретната личност – не знам. Но е добре да се замислим дали не обременяваме другите с всички онези думи, които пишем или изговаряме. И да направим нещо - поне да се опитаме да бъдем малко по-стегнати и по-кратки. Така и мисълта става по-ясна и не се губи в словесния поток.