Курсова работа

                               на: Магда Мохамад Назер,

                              ученичка от 8д клас,НГДЕК

 "Какво би било,ако Библията не съществуваше

                                              или

 значението на Светото писание вчера, днес и утре."

                                                          "Мерилото за живота и силата

                                                         на един народ ще бъде винаги

                                                         неговото отношение към

                                                         Библията... Тя съдържа учение

                                                         за висша нравственост,

                                                         култивира възпитание."

                                                                                               (Гьоте)

            Библията... Библията е велико богочовешко дело. В нея

са застъпени корените на миналото, отлитащите секунди на

настоящето, перспективите на бъдещето. Много неща са

казани за Библията - Вечната книга, притежаваща редица

уникални качества, които нито една друга книга в света не

познава. Библията е уникална по своя произход. Тя е

достояние на цялото човечество за вечни времена. Известно е

огромното й значение за развитието на всяка една сфера на

човешкото битие и обществен живот, но Библията прави много

повече - тя докосва, извисява, "моделира" не само отделните

личности, но и цели народи, общности.Тя е една необикновена

книга - Книга на книгите. Дори и най-свирепите й критици са

принудени да признаят изящния й стил,значението й като

източник на знания и житейска опитност,силата на нравствените

й послания. Но не за това е необикновена тя. Това, което я

отличава от останалите книги, е способността й, като доближава

човек до Бога, душевно да го преобразява, пораждайки в него

стремеж към един по-възвишен и хармоничен начин на живот.

               За написването на Светото писание, както още се нарича

Библията, са били нужни близо 1600 год, започвайки от XIV

в. пр.Хр. и завършвайки в края на I в. Понятно е, че в процеса

на изготвянето й са взели участие повече от 50 представители

("автори"). Удивителен е фактът, че макар всички те да са

живели в различно време, без да се познават, и да имат каквото

 и да било общо, Библията притежава поразително единство в

съдържанието си. Съставена от 77 книги, Библията се дели на

две големи части: Стар и Нов завет. Тя е основата, върху която

е изградено християнството, защото: " Всичко, що е било писано

от по-напред, писано е за наша поука, та чрез твърдостта и

 утехата от писанията да имаме надежда / Послание към

римляните, 15:4 / ".

            Общото във всички части на Библията е, че са писани с

 Божие вдъхновение, за да напомнят на хората неотменната му

грижа и любов. Светото писание има един автор, споменат над

3800 пъти, и това е Самият Бог. Тя има една основна тема и

подчинени на нея множество други. Божият план за спасение на

човечеството чрез една личност - Господ Иисус Христос е и

най-ценната информация, която Библията ни предлага. Макар

да знаем, че: " Всичкото писание е боговдъхновено...

/ 2 Тим. 3:16 / ", единствено Десетте Божи заповеди са написани

лично от Бог - Отец. Като цяло Библията представлява

съчетание на божественото и човешкото. Подобно е и

естеството на Христос.

            Друго уникално качество е забраната за допълване или

отнемане на свещения текст. Това обяснява факта за пълната

хармония в съвременната Библия и откритите сравнително

наскоро в близост до Мъртво море древни манускрипти.

Свидетелства за това са и направените от световнопризнатия

математик Иван Панин твърдения, че математическият дизайн

на Писанието е извън досега на човешкия ум, и нито едно

човешко същество не би могло самостоятелно да напише

Библията. До тези заключения той достигнал благодарение на

отличното си владеене на гръцки и еврейски език, и упоритостта,

която проявил в заместване на буквите от тези азбуки. Макар

откритията му да не са признати от Вселенската църква и до

днес никой не е посмял да опровергае заключенията му.

Множество учени твърдят, че в Библията се крие таен код,

разчитането на който би помогнало за предотвратяването на

катаклизми и събития от световен мащаб. Говори се, че в

Свещеното писание са зашифровани всички важни моменти от

човешката история, придружени с имена, дати и подробности.

Опити за разгадаване на библейската матрица е правил още

Исак Нютон, според чийто биограф, физикът до края на живота

си е бил убеден в съществуването й. Други изследователи

съобщават, че са имали информация, базирана на Библията,

за събития като 11 септември 2001 год, войната на Персийския

залив, атентати и прочие, но предупрежденията им не били

взети под внимание.

           Библията е паметник на историята на човечеството. Тя е

една от най-старите книги, своеобразно асимилирала и

обогатила мисълта и мъдростта на древните Месопотамия,

Египет, Гърция. Чрез Новия завет и христянството става част

от основата на съвременната европейска култура и

цивилизация. У славяните,както и у други народи първите

писмени паметници са преводи на части от Библията.

Характерна особеност, отличаваща я от останалите религиозни

 книги, е историческата и географската й обусловеност. Едно от

 най-честите твърдения на критиците срещу Евангелието е,

 че написаното в нея било неисторическо, имало характера

 на легенди и не можело да бъде доказано. Науката  обаче

познава няколко доста внушителни примери, категорично

доказващи достоверността на написаното: само преди

десетилетия бяха открити останките от величествената

 Вавилонска кула, датирана на около 4000 г. пр. Хр; доказано е и

400 годишното робство на евреите в Египет. " Легендата " се

оказва истина и в разказа за Содом и Гомор. Съвременни

разкопки открили останките от тези два града близо до Мъртво

море, а през последните две десетилетия се разкриха напълно

рухналите до основи стени на град Йерихон.

              Като литературно произведение Библията представлява

безценно съкровище. Тя съдържа поезия и проза, философия и

красноречие, драма и трагедия, лирика и нравоучения, право,

закони, летописи. Светото писание е най-превежданата,

най-разпространената и разпространяваната книга в света.

Преведена е на над 4000 езици, включително Брайл,

представлява най-издаваната книга, възлиза на над 60 млн.

 екземпляра годишно - рекорд в книгоиздаването. Притежава

 най-голямата читателска аудитория в света и е единствената

 книга надживяла вековете. Понастоящем са запазени над 8000

 манускрипта на латински и 4000 на старогръцки език.

              Силно въздействащо влияят взаимоотношенията между

Бога и Неговият народ. Именно тук се проявява както любовта

на Господ към човека, така и тази на човека към Господ.

 В съдбините на Божия народ през вековете, в неволите,

 борбите, страданията и възходите, в грижата му за

" посятото между плевелите " ясно си личи непрестанната грижа

 на Твореца към творението, постоянният опит на любовта да

" ороси " цветовете на увяхващите добродетели. Хуманизмът

и любовта са основно застъпени в Библията. Стремежът към

духовно извисяване и усвършенстване на нравствените

ценности е единственият начин да се " доближим " до

Създателя. Божието слово има силата да промени грешника.

Векове наред учени, философи и мъдреци са се опитвали

да го направят,но без успех. 27 % от текстовете на Светото

писание са точни пророчества. В Исая 46:9,10 четем, че само

Господ е този," който отначалото изявява края ". Потвърждение

на това е предсказанието в Откровение 9:15, където

седемнайсет века и половина преди да се случи е казано,

че Отоманската империя ще отслабне и султана ще потърси

помощ, за да не се разпадне империята му. Това трябвало да

се случи на 11 август 1840 год. Две години по-рано Йосиф

Лич от Филаделфия, базирайки се на пророчеството,

оповестява бъдещата капитулация, но никой не му повярвал.

Едва когато това се случило станало ясно,че думите му не

са напразно.

              Неизмеримо е благотворното влияниена светото

писание върху всички сфери на човешкото битие и обществен

живот: литература, изкуство, култура, история, социално дело,

различни клонове на науката. Неизброими са имената

на хилядите представители на човечеството, дали чрез

творчеството си достоен израз на обичта си към Книгата

на Бога. Библията е най-обичаната, но и най-преследваната

книга в историята. Познати са не малко масови унищожения.

Хората ненавиждат Божието слово, защото се боят от неговата

истина. Библията бичува греха, невежеството, фанатизма. В

нея се прокламира доброто, казано е: " Както искате да

постъпват с вас човеците,така и вие постъпвайте с тях ".

             Малко известен е фактът, че първата книга, преведена

от братята Кирил и Методи през IX век и написана на

новооткритата славянска азбука, е именно Библията. В

по-късните преводи взимат участие изявени български

дейци като Петко Рачев Славейков,Неофит Рилски,

Константин Фотинов и други. В частност посланията на

Евангелието извършват революционен преврат в социалната

и политическа сфера на живот в България неколкократно.

Два са съдбовните моменти в историята на родината ни,

когато народът ни е спасен от асимилация: веднъж през IX

век, когато преводът на Светото писание от  Кирил и

Методий спира елинизирането на обществото ни,

повторното спасяване на народното ни съзнание започва с

дейността на Паисий Хилендарски и продължава с

печатането на Библията на новобългарски език през 1871

год. от даровития просветител и пламенен патриот Петко

Славейков. Благодарение на това първо издание се

поставят основите на българската граматика,

трансформира се модерният български език, формира

се автокефалната българска екзархия и се гарантират

процесите на българското възраждане. Загрижен за

погазването на добродетелите в следосвобожденския

период геният на българската литература Иван Вазов

споделя мнението си за Божията книга: "  Аз не зная

под небето друга книга, по-могъща и тъй всеобща,

каквато е Библията... Там дето Библията се знае и

чете, злините са случайни, а добродетелите са трайни

спътници на живота.Учудвам се, че тази Свята книга

 много слабо се знае у нас".

            Безкрайно е значението на Библията в човешкия живот.

Никой истински вярващ християнин не би могъл да си представи

света без Светото писание. Известния руски химик Ломоносов

казва: " Съществуват две велики книги, които трябва да четем-

природата и Библията ". Първата, за да признаем Божието

всемогъщество, втората -за да научим как да се опазим от

греховете ". Библията е най-дълбокият извор на нашата

цивилизация, както известният Рудолф Щайнер добавя в своя

реч на тази тема. И именно Евангелието, боговдъхновено по

същността си, е помогнало на цивилизацията ни да оцелее през

всички тези векове. Динамичният и греховен свят ни поглъща

безмилостно.Забързани в напрегнатото си ежедневие, все

по-рядко се обръщаме към Господ и към Библията, а именно

в това се състои Спасението -да отворим душите си и да

съсредоточим вниманието си върху непреходните неща в живота.

Библията ни дарява с надежда за изкупление и вяра в доброто.

Като пътеводна звезда ни посочва правилната посока, осмисля

живота ни, разпръсква мъглявината на безметежното ни

 съществуване. И не случайно Иисус Христос казва:

 " Аз съм Алфа и Омега; началото и краят; на жадния Аз ще

дам даром от извора на живата вода / Откровение на свети Йоана,

гл.21, стих 6 / ".