Гледай сега, как поразяващата уста СД, ни натъжи най-усмихнаия физик в БГлог и на Балканите. Дени, не му се впечатлявай чак толкова, репутацията на СУ е издържала много по-последователни издевателства от тези, на които е способен господин СД.

Мен друго ме тормози, в точки ще го напиша за по-кратко:

1. като имаме НАОА, що беше нужно "с институт Отворено общество (или който е да е друг нищо лично срещу ИОО) изработихме рейтинг". Може ли моля, НАОА да върне в бюджета парите за тази й неосъществена основна функция, и също да се публикува, колко пари е струвало изработването, къде ще се съхраняват данните и колко и кои човеци ще ги обработват. Друг любопитен въпрос е дали пък да не закрием НАОА, щом оценката може да се върши от друг.

2. като искаме приходи от университетите, може ли най-накрая да уточним, ама ясно като бял ден: 
а) смисъла на понятието "държавна поръчка", кой я определя и как (кои данни и анализи използва например), и - как й се формира цената дето държавата я плаща пък университетте я "пилеят"
б) по коя методология най-доходните университетски дейности - развойна и приложна наука - могат да се "фокусират с център студентите", че не съм срещала в никоя от развитите държави такваз цел и такваз методика да се прилагат.

А по въпроса с НАОА и акредитацията доколкото си спомням при последният напън, на нашия факултет ни беше известено последни, че трябва да правим такива неща. Според мен отново с цел данните за СУ да излязат по-лоши, защото каквото и да си говорим 3-4 факултета правят цялата научна акредитация на СУ. Но тогава всички бодро се справихме за 2 дена :)

Но в случая не става въпрос за данни, става въпрос за лична вендета на 2ма министри срещу СУ. А ББ нали не е помирисвал такова нещо, слуша и говори глупости. Както и да е - пари никой на никого няма да върне. Акредитацията се направи, всички платежоспособни са щастливи и това е положението.

1. Солидно научно базово образование

2. База за развиване на нетеоретични специалности

4. Хора познаващи правната страна на въпроса и способни да управляват такава приложна научна дейност - сега аз може и да измисля нещо, ама никой НИКОЙ няма да ми помогне да проверя какво е положението с лицензи и патенти, никой няма да се хване да наема адвокат и преводачи, които а) да могат да преведат документацията б) да знаят къде да я изпратят и в каква форма в) да са склонни да се борят с големите компании и всички компании които изкупуват патенти на килограм за моето право да регистрирам съответния продукт.

В България няма никаква култура на научното предприемачество. Какви пари тогава, какви пет лева?! За патенти и дума не може да става - освен в разни изключения от биотехнологичен характер, които имат зад гърба си едни големи и омразни корпорации.

П.С. Оня ден гледах как се отчита европ. проект по ФП7 в интернет. Ми 3 човека с висше образование + жокер обади се на приятел + гугъл едвам измислихме какво значи част от терминологията. А то всичко е много просто. Къде са курсовете за управление на такива проекти? Къде са юристите, които да съветват физиците какво по дяволите значат думичките, на които се дзверихме. Нещата не са сложни, в никакъв случай и с известен зор и опити и грешки ги научаваш. Но защо трябва да има зор изобщо?

Дени, ми 7аРП не е ли баш за научни развойни дейности, иновации и академични мрежи и пр.? Сори за "зор-а". Информационните дни и наблюдаващия на проекта хич ли не помогнаха?

Иначе и аз така ги разбирам договорите на университетите. А не "за наем на помещения", прикрити и като "съвместна дейност" понякога. Също, не си представям откъде ще се вземе мениджър, дето да може да вдява от цялото ветрило направления в един университет като СУ, че да менажира парите в интерес на студентите и акдемичната наука едновременно. По-мога да си представя такъв в УАС или НХА или в друг университет с по-тесен профил да свърши полезно мениджърските дела, ама може и да се заблуждавам, щото к`во ми разбира на мен главата от многобразието на техните научни направления.

За информационните дни не знам, аз не участвам в такъв проект (мисля?!), още по-малко да го ръководя, така че не е имало нужда да присъствам на такова нещо. А за наблюдаващият - май и до нея се е стигнало преди да се появя аз. Но щеше да тъпо да я питаме как да попълним елементарна таблица. Предполагам, че ще каже ако не е попълнена вярно. Кой знае. Наистина, на мен ми беше първа среща с тази страна на европейската бюрокрация.

Съжалявам, преди малко бързах и не си написах коментара.
Аз бих запитала - след като прочетох линка с думите на Дянков - защо точно го е казал? Защо не препоръчва да се преместят в СУ?
Причините може да са съвсем логични и разумни.

Относно университетите - ако едно нещо не върши работа, не е ефективно, не създава конкурентноспособни дипломи/специалисти - няма смисъл да се продължава да се наливат пари в такъв паметник. Не говоря за СУ конкретно, а по принцип.
Носталгията е едно, но когато водата е до шия, все от нещо трябва да се отървем, за да можем да не потънем съвсем. Иначе - "на гол тумбак - чифте дипломи"...

Та кой е този университет, който произвежда специалисти? УНСС? На техните дипломи никой не вярва. Техническият? Всичките ми съученици, които учиха там "нещо" станаха програмисти или друго подобно - нищо общо със специалността им. За НБУ не мога да коментирам, защото единственият мой близък учил там успешно емигрира в Белгия и наистина е специалист. Ми това е положението. Това са специалистите.  Изключвам военните университети, за които признавам нищо не знам. За останалите (аграрни, химически и т.н.) мога да съдя отчасти по парите от договори с МОН, които печелят - има такива, т.е. вероятно и те произвеждат специалисти, но доста по-малко. Т.е. СУ е лидерът в България. В него се образоват бездарните ни адвокати и политици, в него се образова огромна част от населението ни. И аз също бих искала да попитам г-н Дянков, според него в кой универститет в България щях да получа по-добро образование по теоретична физика. Да ме насочи, да се ориентирам натам просто...

Замислих се над следните числа: в БГ има 52 университета, от които 32 са държавни - т.е. съотнощението публично/частно висше обр. е 3 към 2. Значи най-вероятно има нещо като пазар за квалификацията след училище иначе, частните как ще съществуват. Чак 20 "перачници за пари" по тази сложна процедура за откриване не вярвам сенчестият бизнес да е отворил, а и възможностите на този точно вид бизнес да препира са много малки в сравнение с разходите за издръжка. При толкова развита мрежа от частни ВУ има чудесна възможност да се разгледат данните за цената на обучението поне по специалностите, които се предлагат едновременно и от частни и от публични ВУ. Що никой не го прави? Тайна ли са финансовите отчети на частните ВУ?

И отделно - всичките тия 52 са акредитирани от НАОА и се предполага (вече минаха 3 цикъла на акредитация и одит на вече същестуващите акредитации), че НАОА вече е натрупала информация за качеството. То такава й беше идеята на НАОА - тя, чрез обективни проверки да натрупа данни и да направи рейтинг на специалностите, че хем да се ориентират студентите, хем да се било опирало финансирането на реални данни за качеството. Като нищо от тия неща не се случва 10 години, редно е НАОА да даде поне някакво публично обяснение защо не се случва. Не е ли?

Това колко е кадърен един студент, завършил даден университет според мен зависи повече от студента.

Университетът може да ти даде материална база и опита на учени изследователи, които да дават пример и да вдъхниовяват, но ти ако не щеш да учиш или нямаш възможности - да не би в СУ да имат по-добра фуния, с която ти изливат знанията, отколкото в ПУ, или по-твърди палки, с които те шибат да учиш. Иначе да, има спад в нивото на студентите (поне в моята алма матер), но според мен това е отчасти заради повишената бройка приети студенти, в предни години такива образи въобще не биха били приети, и тъй като ВУЗ-овете се борят за бройки и за субсидии за да оцеляват, пускат напред и некадърниците...

Според мен класациите са в порочен кръг по начало. По-богатите университети с по-добра материална база и/или повече традиции и/или по-престижни в общественото мнение по някаква причина (реклама и пр.), привличат най-много от най-добрите кандидат-студенти и най-добри инвестиции (на Запад), съответно тези студенти постигат резултати и т.н. Трябва да стане нещо изключително, да се появят много надарени студенти и учени или извънредно щедри инвеститори, за да се пробие този порочен кръг.

В изследвания където са нужни много вложения в техника, институтите от по-долните дивизии нямат никакъв шанс спрямо престижните, те прогресивно изостават, особено предвид че си губят най-добрите кадри, които отиват там където могат да работят. Също така, университетите, които се намират на места с по-малко инвестиции и по-бедни райони очевидно ще постигат "по-ниска реализация на кадрите" отколкото тези в София.

 Шегувам се, няма как да ми се случи, не съм фенка на такива медицински:) Виж, нещо любовно и романтично, по-може, ама това си е пропедевтика ;)