Преди няколко дни Валери Запрянов ми направи силно впечатление в предаването "Кой говори" на Пролет Велкова по Дарик Радио. Той каза откровено, че те - журналистите в момента са продавачи на страх. Страх от кризата и сегашната ситуация. Замислих се над това. В същност в момента в действие е един мощен егрегор. Феноменът "криза" завладя общественото съзнание и накара много хора да мислят за това със страх. И този страх като субективна реалност започна да управлява поведението им в чисто обективен план.
Специално при парцелите като сегмент от недвижимите имоти кризата започна още в началото на миналата година. И въпреки това резултатът за 2008 за нас беше относително приемлив.
През седмицата ходих по работа в Агенцията по вписванията. Тия никога няма да си оправят организацията.Опашката беше чак до вратата. Това наред с изключително калпавата организация, обаче показва, че сделки с недвижими имоти стават. И явно ги правят хора, които не са се поддали на страха.
Замислям се какво направихме ние като екип, за да продължим напред въпреки всичко?
В същност направихме много неща, но ми се иска да споделя с вас най-важните от тях. И първото е да се освободим от страха. Има много начини за това. Всеки има за себе си собствената си истина. Лично аз внимателно наблюдавам най-емоционалните си мисли и разгръщам с ума си само тези събития, с които искам да съм емоционално свързан. Развивам ги до пределни подробности на всичко свързано с това, което искам да се случи. Някои го наричат "бавни мисли". Тези, които оставят отпечатък в емоционалния фон на човека.
Друг начин да надмогна страха е да подбирам хората, с които общувам. Бягам като дявол от тамян от негативистите и отрицателно настроените хора. Не ги виня и не им съчувствам. Да се чувстват лошо си е лично техен проект. Само че аз нямам причини да учавствам в такива проекти.
И точно, за да не се поддам на такива програми се опитвам да дисциплинирам ума си да не скача като пияна маймуна от тема на тема, а когато правя нещо, съзнанието ми де е тук и сега изцяло.
Но това е само едната страна на нещата. Както се казва "Божието Богу, а кесаревото - Кесарю". В същност започнахме да работим много повече и увеличихме производството. Създадохме нова организация, която непрекъснато усъвършенстваме, за да излезем на пазара с все повече и по-качествени продукти. Защото това е единствения начин да вървим в една посока и да бъдем полезни на хората, които са неподвластни на егрегора на кризата и искат да правят бизнес тук и сега.
Създадохме добавена стойност на услугите си като се кооперирахме с наши съюзници, чиито бизнес съпътства и допълва нашата дейност. Получи се нещо доста интересно.
Сякаш от само себе си се повиши и дисциплината в работата. Не формалната дисциплина, това за мен не е толкова важно, а дисциплината на мисленето и на действието. И то с дълбокото разбиране на всеки от екипа.
И нещо много важно - научихме се да работим още по-добре по закона за "най-малкото усилие". С минимум разход на време и енергия да постигаме качествен резултат.
Научихме се да разпознаваме лоялните клиенти и да се освобождаваме от много приказващите и нищо неправещи. Ето и някои характеристики на лоялния клиент:
Той знае и се нуждае от нашата услуга.
Той проявява необходимия минимум доверие към нас и е склонен да ни слуша.
Той разполага с финансиране и има властта да се разпорежда с него.
И най-важното - той има чувство за спешност.
И още веднъж осъзнавам колко важно е било да инвестираме и да обучаваме хората от екипа си.
В същност когато съдбата ти поднесе лимон, най-добре е да си направиш лимонада.
Някой верно го казва:
Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал познайте какво -
надежда, надежда за всички.
). Виждам вместо това Z-модел за решаване на проблеми (не говорехме ли за конфликти? Или щом работи при решаването на проблеми, задължително работи и при решаването на конфликти?! Или може би проблем = конфликт??!). Един модел вместо 2-3 възможни начина!?? 
Обаче темперамента си е темперамент винаги, а не само в конфликтна ситуация (но и при... получаването на подарък, искам да кажа).
).
Comments9
Минусите са начин на изява на непродуктивните хора, които се дразнят, че на света живеят и техни антиподи.
За привличане на повече средства (извън делегирания бюджет) за провеждане на интересни, разнородни дейности е необходимо повече учители да подобрят уменията си за разработване на проекти и за степенуване на проблеми. Изключително полезно и разумно е да се правят анализи на външни и вътрешни фактори, които влияят на организацият.
При тези анализи могат да се използват добре познатите и подробно описани в литературата методи за това. PEST е инструмент за анализ на външните фактори, включени в акронима му - P (Political) - политически; E (Economic) - икономически; S (Social) - социални; T (Technological) – технологични, и SWOT-анализ (S – Strengths/силни страни/, W – Weaknesses/слаби страни/, O – Opportunities/възможности/, T – Threats/заплахи/), при който се прави оценка на силните и слабите страни на училището и възможностите и заплахите, които носи външната среда.
Като силни страни се разбират онези, присъщи на организацията характеристики, които й помагат да изпълнява своята мисия, а като слаби страни – характериситиките, които влошават качеството на работата й и й пречат да постига целите си. Възможностите са във външната действителност, които помагат да се изпълнява мисията и да се развива, докато заплахите спират развитието и постигането на целите.
Редом с анализите се използват и редица методи за регистриране на интерес към проблем и т.н. преди да се разработи качествен проект.
Благодаря, Тони, че подхващаш интересна тема.