Конкуренцията във всички сфери на пазарната икономика става все по- силна, дори се превръща в свирепа. Възниква естественият въпрос какви са начините да успееш. Една от важните причини да бъдеш по- добър е да имаш по- подготвени специалисти. Но как да ги държиш винаги подготвени? Достатъчно ли са знанията, които са получени от средното и висшето образование?

Водещи компании са предприели конкретни стъпки в тази насока. Много е интересно какво правят и какво ги ръководи да имат съвсем различен подход към образованието. Ако искате да прочетете за университетите, които големи компании създават, и за ефекта от това върху успешните им резултати, следвайте  този линк.

Здравейте!

Бих искала да попитам, дали някой би могъл да ми даде точна информация по следния въпрос...
Уча в един университет, в който са ми задържали оригиналната диплома за средно образование. Искам да кандидатствам в друг университет и за целта ми е необходима оригиналната диплома за средно образование. Преди да са ми минали изпитите за кандидатстване, не искам да се отписвам от сегашния ми университет. Ако ме приемат в новия университет, ще се отпиша. Доктор от Медицински Университет София (няма да споменавам име) ме увери, че сегашният ми университет няма никакво право да ми задържа дипломата за средно образование. Но разбрах, че е доста проблемно да си вземеш обратно дипломата за средно образование. Искам да попитам, някой знае ли закон, който не ми разрешава да си прибера дипломата за средно образование от университета, в който уча, без да се отписвам от него? Има ли закон, който ми позволява безпроблемно да си взема дипломата? И вторият ми въпрос е, ако си извадя копие на дипломата от гимназията, в която съм учила, първият оригинал на дипломата ми, който стои в университета ми, ще бъде ли невалиден, което да води до невалидност на пребиваването ми в този университет като студентка?

Ще се радвам на отзиви. Благодаря.

Здравейте, ще започна с малко информация за себе си. Родена съм в град София и израснах тук. Много красив град с невероятни хора. След като усетих, че това е правилното място за мен, реших напълно да се установя, а не да избягам в чужбина както много други мои връстници. Обичам България и не мисля, че мога да живея далеч от татковината си. Завърших висшето си образование в Нов Български Университет. Приятно място с изключително интелигентни хора, нямаше как да бъда по доволна, въпреки постоянните слухове за не дотолкова добрата ни образователна система. Останах наистина очарована от това висше учебно заведение. След като работих цели 4 години за правителството, сега съм журналистка във вестник "24 часа". Обичам работата си и съм щастлива, поне на този етап. Както всяка нормална жена и аз обичам да обикалям по магазините, действа ми много разтоварващо. Няма нищо по-хубаво след един натоварен и напрегнат ден, да отделиш няколко часа за шопинг и да забравиш за всичките си проблеми. Обичам и да спортувам, но в прекалено натовареното ми ежедневие, все по-рядко намирам време. Все пак аз съм си избрала този начин на живот.

Сватбата - експериментална комедия (The Wedding) from Todor Arnaudov on Vimeo.

Във Вимео е най-добро качество, но ако е бавно:
http://vbox7.com/play:b89de846 или: http://twenkid.com/film/svatbata/svatbata_480x360.avi

 

Жанр: Сюрреалистична експериментална комедия.
Синопсис: Млад репортер отива да заснеме масова сватба в Сектата на ФМИ, където прави ужасяващото откритие, че той също е заплануван за Сватбата и не се знае за коя ще го оженят. Това е само началото на неговия кошмар, защото изглежда, че всички се подиграват с него... Как обаче ще завърши всичко?

Следя протестите на учителите и отношението към тях от страна на управляващите и това, което усещам не ми харесва. То затвърждава мнението ми, което се опитвах да променя с годините, но уви, не успявам.
В момента властта е изоставила учението, то е нейн последен проблем. Но защо ли? Не е случайно. В момента властта се опитва да създаде хора, които не мислят. Хора, които са обучавани от хора недоволни от своя социален статус и изкарвайки си го на учениците. Тук изключвам няколко чудесни примери за учители, включая Куини и хората в Образование, които ми дадоха вяра, че не всичко е загубено.
Какво се случва днес? Повечето хора родени след 85-та година не могат да пишат грамотно на български език и на кирилица. Повечето идват и кандидатстват за работа неграмотно. От 4 години попълвам екипа си с хора и мога да ви кажа, че за тези 4 години в които отговарям за това да намирам хора за моя екип са кандидатствали какви ли не екзотични персони. Включая хора, които искат да пишат в списание и дават конкурсна статия написана на латиница с 4-ки и 6-ци в нея. Какво става?
Ше задам отново въпроса си. Какво става? Къде отидоха грамотните българи? Защо се толерира простотията, чалгата, безрезервната вяра в късмета и те заедно изместиха желанието на българина да разсъждава с мозъка, който му е даден от природата? Няма ги. Това е тъжната истина. Единици са грамотните българчета, обучавани от хора, които са им вдъхнали респект. От учители, които намират време да се подготвят, да измислят нещо нестандартно, да стимулират децата и да им послужат като пример, който те да не забравят и да се стремят винаги да бъдат като тях.
Изпростяването на нацията, мили мои приятели, е факт. И това е държавна политика. Абсолютно съм сигурен в това, което казвам.
Искате доказателства? Ами ето, вижте кой печели народната любов - демагогът Бойко Борисов, който нищо не стори за София, а само ходи и се перчи по медиите колко е велик и как все някой друг му е виновен. Електората го слуша как говори и си казва - ей това е човек на место, говори неудобни истини. А всъщност той тези истини си ги дрънка както си му е угодно, само и да не свърши някаква работа.
И хората без да се замислят ще отидат и ще гласуват за него. Повтарям, без да се замислят. Потретвам - без да се замислят.
Защо? Защото това е угодно на властта. Нужен е електорат, който не мисли. Електорат, който ще вкара Азис в парламента надявайки се на сеир (цитат на един дето искаше да вкара Азис вътре: "Бе този найш ли какви ще ги надроби вътре, ще стане весело в парламента").
Този човечец, както и тези, които искаха да вкарат Азис в парламента не помислиха нито веднъж като какъв ще го дава вътре Азис. Дали ще пише законопроекти, дали има пипе да прави това, дали изобщо този народен избранник има способността да направи нещо за тяхното благо. Важното е сеира да тече. Биг Брадър, Сървайвър и другите такива са изключително популярни. Всеки се интересува от клюките около "къщата", а никой не си задава въпроса "Защо живея така? Защо не променя нещо?".
Всеки се оправдава с неподходящи кандидати, после псува и винаги властта му е виновна...
Това е държавна политика мили мои читатели. Народът трябва да е прост и манипулируем. Не трябва много да вдига нос, а работодателите ще цитират доклада на МВФ до припадък и в същото време ще карат Бугати спечелено от труда на същите тези хора, които искат увеличение на заплатите си за да могат да преживяват.
Тъжна картинка, мои съблогери. Тъжна... Знаете ли, надявам се, че всички ние, блогерите, хората, които изразяваме мнение и имаме какво да кажем на този свят, ние ще успеем да променим статуквото. И ще дадем пример. Ще направим нещо добро. Нека будните хора в тази страна се обединят. Нека покажат, че са сила. Че са по-силни от мнозинството. Нали знаете, може да имате 4 вълка пред вас, но интелекта да ви спаси, като ви помогне да ги надхитрите и четирите. На мен ми се е случвало да имам 4 гладни вълка, а аз да съм до кръста в сняг и да не мога да се движа. Мятах пиратки за да се защитя, гледах ги строго и без страх. Вътре бях паника, но погледът ми не излъчваше страх. Нека и ние, хората с мнение покажем поглед лишен от страх и направим нещо за страната ни, която е подгизнала от корупция, от власт имаща се за богоизбрана и несваляема.
Това бе моя манифест. Разбирам учителите. Разбирам срещу какво се борят. И борбата не е за заплати, а срещу затъпяването на българите. Борба срещу превръщането им в един послушен и сеирджийски, лесно маниполируем електорат.
Е, заедно ли сме?

Поредната сесия си отиде. Поредната доза яд и нерви хвърлени за нищо. Обаче този път и имаше и доста дълги и безсънни нощи. Имаше и гаден проект, за който много от хората около мене знаеха. В крайна сметка го направих. После ми остна една вечер да уча лекции. Мързеше ме. Прочетох ги един път. За сметка на това беше много весела вечер със съквартирантките. Легнах отново късно. На другата сутрин станах много рано да прочета лекциите още един път. Отивам на изпит. Промяна по проекта. Добре, че едно време не съм спал, че съм го направил лесен за промени :) После опити да се покаже на съквартиранктата какво и тя да промени. Опита за жалост остава неуспешен :( После теория. В началото блокирам. Главата ми е празна. 9 часа суринта,а вече съм изпил 2 кафета. Отивам до кафенето долу и си вземам една кола. Да е жив и здрав кофеинът. Или може би плацебото. Дойде ми вдъхновението. 2 часа общи приказки и локуми. В крайна сметка 5. А аз отидох за 3. Кофти е, че съквартирантките нямаха такъв късмет. Кофти е, че бях и достатъчно уморен за да не мога да се зарадвам. Прибрах се в къщи в Нова Загора. Днес за пръв път от около месец си проверявам с кеф блоговете, пощите и новините. Чувствам се свободен. Толкова свободен, че не знам какво да правя свободата си....
Е поне до следващата сесия..... Тя поне ще е много по-лесна. Тя ще е и последна. Омръзна ми от изпити.

Най-престижните световни университети са частни. Аз предлагам един от водещите българските университети да бъде приватизиран, приемът и учебната програма да бъдат изменени по американски образец, да се поканят западни мениджъри и лектори, да се осъществи първично предлагане на акции (IPO). Идеята е това учебно заведение да стане MIT и Stanford на Източна Европа.

Виж също:
Private university - Wikipedia
Education 2.0 - The World 2 Come

Мисля че това е едно от най-хубавите неща, който могат да се случат на един млад човек като мен.Миналата година завърших и кандитствах, като мислех че всичко сте стане от самосебеси, ама не било така както си го мислех. И както предполагате не ме приеха. Тогава трябваше да започна работа както казва един мой приятел "от лежане спомени няма", а и пари няма. Та тогава започнах за първи път сериозна работа в един цех. От тогава свързвам тази дума с работа, много работа и пак работа. Тогава разбрах ,че  ще трябва да си седна  на задните  части  и  да си  понапрегна мозъчните  гънки.  Отначало мислех  хем  да  работя, хем да уча- до болка изтърканата формула. Ама след като се прибирах от работа имах време само да вечерям и да си легна(проста физическа преумора). Тогава реших да бачкам до нова година и да напусна за да се подготвя стабилно за кандидат студентските изпити.И така и стана, само че с много голяма мъка казах че искам да напусна, щото бях мн. привикнал към колегите, обаче си казах, че бъдещето  е по - важно и не ми е мечтата да бачкам в някакви цехове цял живот, а постепенно да се развивам,квалифицирам и да бачкам нещо с "мерак" както се казва  . Та така напуснах работа и след нова година започнах да уча. Не знам как издържах чак до май да уча на пълни обороти , ама някак си успях. Е не всеки би казал 4е уча на 100%, тъй като на предварирелния в ТУ изкарах 3.70,ама материалната ми база от училище по математика не беше повече от 30% от това което трябваше да науча.Дори тези 30% са силно завишени, но както и да. След като си подадох документите за кандидатстване(общо на четири места), след няколко седмиседмици бяха изпитите.Първия ми бе6е в Лесото.Там изкарах сравнително добра оценка (3.80).обаче поради ограниченоста на местата, в последствие не ме приеха. След изпита в Лесото ми  беше този в ТУ(редовен).Е там след изпита бях толкова ядосан, че първото нещо, което търсих след като излязох от университета, беше от къде да си купя цигари и алкохол.А като си представите, че бях отказал цигарите наскоро(преди два месеца) от 20цигари след три часа ми останаха само 4 цигари.Като прибавим към това и 300 ml. дomaшарка си излкарах всички  ядове породени от това, че не съм решил задачите.И така минаха две седмици и  излязоха резултатите. На  първо класиране не бях класиран никъде, с изключение на ЮЗУ -Благоевград(ПО Химия И Физика).Е докато чаках да излязат резултатите о т второ класиране направо се скосих, штото трябваше  да се запиша в ЮЗУ, ако не ме приемеха в ТУ,Лесото или УНСС.А в ЮЗУ въобще не ми се влизаше. Добре беше че 2-ро сласиране в ТУ се застъпваше с края на първо класиране в ЮЗУ, така до някаква степен не трябваше да се притеснявам за приемането или записването докато не излезеше 2ро класиране в ТУ.Да ама за четири дни направо не знаех на кой свят съм.И така дойде 9-и септември, прроверих дали са илезни резутатите и СУПЕР бях приет в ТУ.Е тогава не знаете какъв товар ми падна от сърцето.Какви ли не мисли ми се въртяха в главата(от рода на "миналата година я пропилях, май и тая ще я пропусна без да се направя нещо за себеси" или пък "ако не ме приемат в София половината ми живот отива по дяволите"). Преди две седмици се записах и с нетърпение чакам да започна. Е аз по принцип не съм от тези който изгарят от желание да си изливат душата в разни блогове (съжелявам че така съм мислил преди), ама друго си да споделиш нещата който те вулнуват с други хора като теб.Чак сега разбирам смисъла на блогването.Супер е!Преставаш да бъдеш затворен в черупката си.Лошо е че комп-а ми е при брат ми на София ,иначе щях да пиша всеки ден  :)
+

Не знам какво да правя с живота си. Не, не са ме скъсали пак ;) Просто...се зачудих коя съм, какво искам, какво ще правя след като завърша.И май не можах да намеря отговор на нито един от въпросите. Личната ми карта дава отговор на първия, но доста повърхностно.
Не знам с какво искам да се занимавам , когато завърша.По-точно не съм сигурна дали ще се справя с това, което си мисля, че искам и съответно има ли смисъл да го започвам.Не знам дори къде ще живеем. Имам чувството,че съм изгубена и за първи път нямам планове за бъдещето си. То не,че предните са се изпълнили, но поне имах  някакви идеи и стремежи...А сега ? Пълен блокаж.Празна и безсмислена.
И сама. Много е странно да се чувстваш сама,когато смейството ти те обича, съпругът ти живее за теб, а приятелите...Приятели? Я,чакай малко,върни кадъра назад. Какви приятели? Колежките, с които общитени теми се изчерпват до нещо, свързано с университета?Момичетата от гимназията, които виждам максимумведнъж в месеца?Разните мъже, които ме свалят?Хората, срещнати в интернет? Всички тях наричам "приятели", някои ги чувствам много близки, но те мен? Дали не виждат само купонджийката? А всъщност показала ли съм им другата...
Такава съм - дръпната, студена, колкото и да изглеждам весела и отворена. Усетя ли,че някой се опитва да се приближи твърде много - бягам.Имам нужда от своите тайни, от своята черупка. Без тях бих била гола и беззащитна, ранима, разплакана.Значи, сама съм си виновна, че съм сама.Глупаче...Можеш да бъдеш щастлива,стига да се довриш на хората, които искрено искат да бъдат до теб.
И какво да правя с живота си? Всичко ми е скучно. Университетът ми е скучен. Харесвам си специалността, харесвам и част от нещата,които ми преподават. Не искам обаче да ме карат да се чувствам тъпа, да ме унижават или да се държат с мен като в подготвителен клас.Не искам да знам как е гимнастически кон с гривни. Има си речници, ако някога ми потрябва (в което дълбоко се съмнявам, също толкова колкото и "лая за малко кученце" и "стара подпетена обувка"),ще си го изровя.Писнало ми е да трябва да пиша по 15 упражнения за домашна. После защо не ходя...Пък и много интересно как в подготвителен клас френският ми беше по-добър.както и да е.Имала съм слаб контрол, отнасяла съм се безотговорно. А аз мога да бъда безумно отговорна, стига да имам мотив. За съжаление, не го откривам.Не откривам смисъл въобщеда се старая да запиша четвърти курс...Имам нужда от почивка от университетската обстановка и проклетия стрес. И, съжалявам, но не ми стигат 4 дни почивка, приположение ,че трябва да прочета 2 романа, преведа 50 страници, науча 200 думи и т.н. Да им имам и почивката...
Определено нещо не ми е наред...Не може да си мисля такива неща, при положение,че имам всички фактори да бъда щастлива...Сигурно съм изпаднала в някаква криза на бъдещите 22...