След представянето на България като „турска тоалетна”, на 13.01.2009 г., с творба на Елена Джелебова, като част от исталацията на Давид Черни, възникна полемика, доколко удачно е такова изобразяване. Мненията се деляха на такива, в подкрепа на инсталацията, защото с право ни показвала в лоша светлина и такива, против инсталацията, защото несправедливо създавала негативни асоциации със страната ни. Едните изтъкват, че е крайно време светът да разбере що за л*на живеят/управляват/корумпират/биват корумпирани тук, а другите застъпват позицията, че достойнствата ни надхвърлят недостатъците и следователно, символът е неадекватен. И двата „лагера” обаче приемат за даденост, че тоалетната е отрицателен символ. А тя е положителен.

Защо тоалетна
Първото нещо, което се конструира в началото на всеки строеж е тоалетната (ще използвам този евфемизъм, като обобщаващ). Жилищата могат да бъдат без отделна спалня или кухня, но не и без тоалетна. Когато ви подгони нуждата как разглеждате тоалетната – като нещо положително или като нещо отрицателно? Ако светът е апартамент, то България винаги ще е вътре. Това не е най-голямата стая, България е малка страна. Тук не е кабинетът, ако се съди по бюджета за наука. Не е и кухнята. Има къде-къде по-известни кухни от нашата, която си е по-скоро регионална или поне има много влияния. Дори абстрактната кухня с конспирациите не е. Не е хол. Чисто мащабно. Да не говорим за забавленията в него. Може да е стаята за гости. Твърди се, че сме гостоприемни. Но кой от вас има отделна стая само за гости? Може да е терасата – с хубав изглед: планини, реки, езера, плажове, море. Особено подходящо е да сме терасата сега, при спрените доставки на руски газ, зъзнещи. Но, ще дойде лято, тази асоциация ще изчезне и ще остане само усещането, че сме аутсайдери. Тоалетната си е добре.

Защо турска
Типът тоалетна, изобразен на инсталацията, беше определен като „турска”. Ефектна връзка с коалиционен партньор в сегашни времена или историческа препратка. Действително, турското влияние е доста продължително в нашата история. Иначе се говори и за ориенталско клекало. Разпространено е не само в ориента. Прокрадва се убеждението, че е по-изостанал тип тоалетна. Даже, да се говори, че е тоалетна, за него е комплимент. Та как можеш да си пооправиш тоалета там? Клекалата са в нужници. В нужник се влиза, като преди това поемеш дълбоко въздух отвън, влизаш, свършваш, надявайки се да ти стигне въздухът и изхвърчаваш отново вън. Но това е остаряло схващане. Типът тоалетна, който се използва, вече не е белег на култура. Доказателство е, че клекалата са в производство, имат водна преграда на миризмата и се ползват, като се отчитат много предимства, едно от които е, че не можеш да лепнеш заразна болест от седалката на тоалетната чиния, тъй като такава няма. (Още по темата: „Седем предимства на клекналата поза”: http://squat.beinsa.info/). С медицинските доводи в полза на клекалото срещу "седящия тип" тоалетна се оборва нюансът на изостаналост и се засилва усещането за древност (положително).

Тоалетната е чиста
Българинът е чист. И това става ясно, като се сравни с други, по-млади нации. Облича се спретнато, оправя си "тоалета". Това е показано и на инсталацията. На някой направи ли му впечатление, колко чиста е тази тоалетна. Да, погледнете снимката! Аз не виждам и петънце. Коментарите по блоговете споменаваха миризма, фекалии. Къде ги видяхте? Толкова чиста тоалетна няма и в магазина.

Стъпките на космонавта
България има двама космонавти и това е представено от стъпките в творбата. Забележете тяхната форма (http://www.mediapool.bg/show/?storyid=147904). Това не е ергономичната форма на човешкия крак. Това е стъпка от космонавтски костюм (срв. http://images.google.bg/imgres?imgurl=http://history.nasa.gov/ap11ann/FirstLunarLanding/icover1.jpg&imgrefurl=http://frenchbenefits.blogspot.com/2006/07/moon-dust-gets-in-your-eyes.html&usg=__Z6PoUXMJbB0IuEK4LJUgn5bNAEA=&h=343&w=500&sz=88&hl=bg&start=15&um=1&tbnid=DtLRU-EVCCo3vM:&tbnh=89&tbnw=130&prev=/images%3Fq%3Dman%2Bon%2Bthe%2Bmoon%2Bstep%26um%3D1%26hl%3Dbg%26sa%3DN). А космонавтите са положителен образ – космически достижения.

Като обобщение, може за се каже, че изборът на символ на България в обсъжданата инсталация действително е неподходящ, защото се отклонява от общата идея на инсталацията – да представи по ироничен, провокативен начин страните членки на ЕС – и докато идеята на скандалния Черни е постигната с отрицателните символи в останалата част от инсталацията (Франция: надпис "Стачка", Германия: шосета, наподобяващи свастика, Румъния: Дракула), то символът на България не се вписва в общия й дух, тъй като е положителен. Тоалетната е място за облекчение, тя е необходимост, представена е чиста (т.е. в България дори нещо, което очакваш да е мръсно не е). България е положително изключение.

Преди малко се връщам от една инсталация. Хей, веднага си помислихте за инсталация на Windows или Linux или нещо такова. Не, напротив, инсталацията беше напълно различна. Казваше се КОПНЕЖ.
Тя се организира в галерия "Пистолет" и беше "инсталация-пърформънс". Беше много красиво. Самата инсталация представляваше театрално-визуален проект по едномиенната пиеса на Сара Кейн (Crave). Проектът бе инициран от режисьорката Калина Терзийска и художниците Леда Екимова и Диляна Манавска. Идеята му е чрез различни визуални подходи да представят актьорска работа в процес.
Ще цитирам от поканата - "Копнеж е постоянен ритъм от фрагменти, висока скорост без да е имало ускорение и без да се очаква забавяне. Копнеж е постоянна траектория - посока без развитие."
Стоях като гръмнат и гледах перформанса. Беше ми едновременно странно и чаровно. Гледах изпълнителките, които влагаха толкова много любов в това, което правят, което се състоеше в наливане на разноцветни течности в тръби, стичащи се от тавана. Течности, които след това потичаха по пода, сливаха се и тръгваха на някъде в разноцветни нюанси. През същото време слушахме от високоговорителите пиесата на Сара Кейн. Усетих, как в един момент само гледам разноцветните локвички и си мисля за свои си неща, беше красиво, а атмосферата невероятна. И в този момент осъзнах, че всички ние в тази стая бяхме част от пърформънса. Ние бяхме актьорите, които съзерцаваха, мислеха, чувстваха.
Беше красиво!
Ще си позволя още един цитат:
"

Визуалният подход за третиране на текста е подчертано декоративен и абстрактен. Изследва процесът на физическо взаимодействие на пространство, вещество и цвят очертавайки постоянната и равномерна троектория на текста. Така създадена, игровата среда е действена, движеща се, в синхрон или не с актьорската интерпретация – зависи от намерението на всеки участник. Симбиозата на пространство, текст и действие предлага сбор от фрагменти, едновременно логичен и експресивен, едновременно действителен и абстрактен – опит за подредба на хаотичния ад на копнежа."








А ето и малко видео

Първо се уверявам, че в BIOS-а настрйоката е да се зарежда ОС първо от CD/DVD
Пускам си инсталацията, като разделям дяловете на харда.
Примерно, от стандартния (вече малък) обем от 80 GB, за първичен С дял отделям 20, останалото - D
Дъра-бъра, рестарт, активация по телефона - и всичко би трябвало дае наред.
Да уточня, че става въпрос за Уиндоус от 2000 нагоре.
За '95, '98 има разлики, и не ми се описват сега те, както и надали на някой ще му се наложи толкова често да ги инсталира.

След ОС слагам офис пакет.
После кирилицата на инженера.
Следва SPybot S&D.
Задължително Zone Alarm - безплатната версия.
Антивирусна прогмара - по избор.
И всичко правя и глася ръчно, тоест, нали, като някое приложение иска промени в регистъра спайбота писка, и за всяко пискане решавам поодделно.
И по същия наичн зон аларма - за всичко ме пита, и за всяко решавам конкретно.
Не разчитам на никакви по подразбиране настройки.
И същото за антивируса, дал съм му възможно най-параноичните насторйки.
Сканва всеки файл, всяко актив Х, всяка джава, всякакъв активен контент, всеки архив, каб, колкото и ще да е голям
Тоест с тия насторйки не става за игри, примерно, дуум3 файла е няколко гига
Та все пак го оставям първоначално да направи едно жестоко и яко сакниране на сичко по харда, включително буут сектори и РАМ
И после му слагам в изключенията големите файлове - като базите на игрите, на Сиелата, на които неща са по-обемни файловете и които няма да ги ъпдейтвам.

И ЧАК ТОГАВА връзвам външната среда - демек интернета.
И там пак има последователност при ъпдейтването.
Първо дефициниите на спай бота.
После антивируса
Накрая Уиндоуса.
И мисля да нямам проблем, ама да не казвам всичкото това колко време отнема, особено на машина от преди 2 години ...
На съвременен комп с нормална интернет връзка става за 2-3 часа
Но в къщи ми трябват 5-6 часа ...

Марио Асенов