Faith No More - I'm Easy - абсолютна "сутрешна" песен, която обожавам! :) Добре, че прочетох това, сега ще си я пусна.. бях я забравила за известен период от време :) И за мен е свързана с прекрасни спомени и чувства :)

Тази втората не я знам, но първата е най-култовото парче!!! Тази песен никога няма да ми омръзне! Казвам го от опит! Пробвала съм с няколко любими песни да прекалявам и тя единствена издържа на изпитанието! Никога не ми писва да я слушам и да изпадам в страхотно разтапящо настроение. Има и спомени, ама те са по-слаби при мен, по-скоро самата песен ми действа. Мерси, за подсещането 

I just wanna be the one you run to, I just wanna be the one you come to, I just wanna be there beside you, when the night comes. Е, вярно, че това не е сутрешно парче, ма бих могла и сутрин да го слушам с кеф.

Браво, Тери, страхотна инициатива. И аз ще помисля на коя българска песен бих пуснала текста. Защото първо се сещам за песни на английски, нали съм една мома англичанка... Много се заслушвам в английските текстове, опитвам се да уловя красотата в песента и по този начин...

БТР - Елмаз и стъкло
Там, на хълма в лъчисти небеса
рубинената кула издигаше снага.
Там отдавна живеела сама
жестока, но прекрасна красивата жена.

Нощем в мрака в плен на самота
аз чакам да я видя, но не чака тя.

Но достатъчно било
зад високото стъкло
да застане тя,
за да я видя аз.

Тя със своя странен поглед е могла
да превръща хора във вещи със сърца
И ето и аз съм тук в рубинената кула
Превърнат съм напук в кристално огледало,
в безропотно стъкло.

Но достатъчно било
като елмаз и стъкло
да се огледа тя,
за да я видя аз.

Припев:
Без да мога обич да получа
аз живея като птица без криле
и навярно няма да сполучиш
ти, мое сърце.

Балканджи - Дяволска щерка
Ой ти девойко,
дяволска щерка,
Отколе лежиш ти
на Балканджи на сърце.

И мира няма,
покой не знае,
той за душата.
С него пее майка природа,
тръпне земята.

Кога се с други очи в очи гледаш,
облаци черни небе обгръщат.
Кога се с други нежно целуваш,
пламъци огнени гора поглъщат.
Кога се с други страстно любиш,
земя се страшно лилее потръпва.
И зейва пропаст,
скала се цепи,
Кръв капе от сърцето.

Защо си ти девойко
толко хубава,
ала защо девойко
си толко люта.

Очите ти са черни,
черна косата,
а думите неверни,
зачернят душата.

Балканджи - Либе


Очи черни черешови,
лице бело седефено
ръце копринено гладки,
усмивка омайна и блага
зъби от бисерo по-бели (х2)

Ах, как съм тебе либе, либе младо залюбил,
та съм нощи дълги, нощи дълги будувал,
вино съм старо извадил и в него съм твоя образ
подирил! Подирил!

На мене врата отвори!
На мене лице поднеси,
Да те тебе прегърна!
Да те тебе целуна!
Та душа ми мира да найде!
Та да ми сърце до тебе остане!
Остане!

Кат с менци за вода тръгнеш,
снага си стройна премени,
белоснежна си рокля облечи,
та да ти слънцето завиди.
Водопади от черни къдрици,
бел трендафил си в тях сложи!
Та кат тебе зърна -
да не мога друга да виждам!
За тебе риза ленена ще сложа,
в коси си здравец ще закича,
цвете омайниче ще да откъсна,
и на извора вековен ще те чакам.
За нас е този свят прекрасен,
за нас птиците да пеят,
люлеци ухания да леят,
а въздухът нази ... да омае!

На мене врата отвори!
На мене лице поднеси,
Да те тебе прегърна!
Да те тебе целуна!
Та душа ми мира да найде!
Та да ми сърце до тебе остане!
Остане!

Ще те намеря , намеря!
Ще те прегърна, прегърна!
Ще те целуна, целуна!
Ще те открадна, открадна!

Та душа ми мира да найде,
та да ми сърце до тебе остане, остане.

Очи черни черешови - аз тебе либе съм залюбил!
Лице бело седефено - аз тебе либе съм залюбил!
Ръце копринено гладки - аз тебе либе съм залюбил!
Усмивка омайна и блага - аз тебе либе съм залюбил!
Зъби от бисерo по-бели - аз тебе либе съм залюбил!

Аз тебе либе съм залюбил.(x2)

Балканджи - Самодива

Припадне ли сумракът и огънят затлее
приканя гората мъжко гърло да запее.
Надигне се луната, огъня с лъчи разпали.
С танц магически в гората самодива мене мами.

Дива,танц играеш!
Дива,мен желаеш!
Дива,появи се!
Дива,защото ти си...

Припев:
Дива, само дива стихия!-Люта змия!
С поглед кръвта ми изпива!-Люта змия!
Как на сърце се увива!-Люта змия!
Тази горска магия!(х2)

Пропука се зората, вятър пепелта развее,
свита между краката змия люта мене гледа.(х2)

Дива!И се галиш!
Дива!Мен не жалиш!
Дива!Появи се!
Дива!Защото ти си...

Припев:
Дива,само дива стихия!-Люта змия!
С поглед кръвта ми изпива!-Люта змия!
Как на сърце се увива!-Люта змия!
Тази горска магия! (х2)

Дива!
Дива!
Дива!
Защото ти си...

Дива,само дива стихия!-Люта змия!
С поглед кръвта ми изпива!-Люта змия!
Как на сърце се увива!-Люта змия!
Тази горска магия!

Самодива! (х5)

Балканджи - Ще остана тук
Уморен и гладен
вървя по тротоара,
колите ме пръскат.
майната им - нека си карат.
Хората се гледат
с дива омраза,
а пък аз си мисля,
кой от тях би казал:

"Само тук съм желан"
- Не си мисли!
"Само тук съм разбран"
- От кого? От себе си?
"Само тук обичам! Мразя!
- Не отричам.
"Само тук виждам аз"
- Себе си.

"Аз търся смисъл да остана"
- За кого - Родината или може би хората?
"Да се боря, чувствам сила"
- На кого му трябва и какво ще постигнеш?
"Свободата да мисля. Порива да обичам. Силата да градя."
- И какво ще направиш?
"Ще остана! Ще остана тук"

Общество от вълци,
да вървят в Балкана.
Тези, които искат да останат -
това са мокте братя,
братя по кръв.
Това е моят народ,
а и аз съм такъв.

( то всички текстове на Балканджи са ми любими всъщност)
Такаааа,    като се сетя още, ще добавя. На Сигнал например има няколко , но тоя пост стана километричен :) Аз като Яничка също отдавам много голямо внимание на текста, дори повече от колкото на самата музика...

.

Cybercrackerbg, много ти благодаря, че пусна текста на тази прекрасна българска песен. Сега само като го четох, го почувствах толкова силно, сякаш съм някъде извън България и тъгувам за нея...

Авеню - Бягство Последна нощ, а утре ме очаква път. Поглеждам през прозореца дали навън вали. Не ме е страх от теб, не искам да остана тук. Това, което остава да направя пак е да бягам. За кой ли път аз презнавам пред теб, че не мога да бъда сам. Безброй години. Години наред аз не мога да спра своя бяг. Защо повярвах на думи, в които не вярва и малко дете. Защо избягах, защо повярвах. Дали дъждът навън или студът във мен е това, което спира моя бяг. Оставам тук. Не знам дали страхът, че връщам се отново тук като странник без подслон, загубил своя дом. Не спира сега.

Песента на Kирил Маричков - "Моят свят" за мен представлява нещо много специално, защото изразява моите възгледи за живота и света. Слабо е да се каже, че я обичам - аз боготворя тази песен и винаги ще ме вълнува.

Един от любимите ми изпълнители е Георги Минчев. Той има няколко песни, които остават завинаги във времето.

Бяла тишина

Късен гларус над нас прелетя,
бързи спомени в мрака препуснаха
и подирихме пак любовта
в топлината на устните,
но намерихме само една тишина.
 


Сребърни ята

Здравейте, мога ли да попитам, ако някой има представа как се казва една доста стара българска песен? Мога да ви цитирам част от текста: "Аз търся тебе, ти търсиш друг, той пък търси друга, но тя търси друг..." Съжалявам, че се отклонявам от темата, но ще ви бъда много благодарен, ако някой успее да ми помогне!

Анонимко, песента, за която говориш е в изпълнение на Боян Иванов и се нарича "В живота често става така" :) Имам я, ако искаш ще ти я пратя на имейла :)

Ето го и текста.

Да те жадувам Да те жадувам аз, да те жадувам Ати все повече да се одалечаваш И аз все повече да съм виновен Това е толкова недопустимо. Защото ти все пак ше ме помилваш Главата ми ще падне на гърдите ти Ще се стопят китарите, ще се стопят китарите Защото аз не сам готов да те загубя Като ключе от пощенска кутия Не съм готов. . .не съм готов. . Да те жадувам аз, да те жадувам Ати все повече да се одаечаваш И аз все повече да съм виновен Това е толкова недопустимо. Защото ти все пак ше ме помилваш Главата ми ще падне на гърдите ти Ще се стопят китарите, ще се стопят китарите Защото аз не сам готов да те загубя Като ключе от пощенска кутия Не съм готов. . .не съм готов. .

Среща Дали аз закъснях или времето бързаше Дали аз закъснях или всичко бе сън Отшмя като приказка каквото ни свързваше Отшумя като празничен звън Краи реката редят се редят се тополите Побелели побелели от пържия сняг Аз не чакам за среща не чакам но моля те Ти да минеш по другия бряг И тогава на моста ще бъдем пак двамата Ще си спомниме всичко отново за миг Ще се срешнеме с погледи скрити през рамото И ще тръгнем по своя път сами.

Аз искам да помоля за текста на друга българска песен, ако може разбира се. Аз също ще цитирам :" Искаш със теб да останем добри познати, как да разбирам това? Устни, които до болка се пиеха жадни да се поздравяват едва..." Благодаря!

Всичко е отдавна минало, всичко е покрито с прах, но във мен не са изстинали думите, изкрица смях. Помня очите ти, твойто “Обичам те!”. Всяко докосване е омагьосване… Първите лъчи на лятото, срещите ни в нощен час, шепата добри приятели, всичко раздели ни с нас. Помня очите ти, твойто “Обичам те!”. Как да се върна как, да ти прошепна пак: “Здравей, обич моя, както никой друг, теб съм обичал… ето, аз съм тук.” Аз съм тук, но само спомена… всякаш нереален свят, шепот и слова отронени, всичко е далеч назад… Помня очите ти, твойто “Обичам те!”. Как да се върна как, да ти прошепна пак:

Обич за обич музика:Тончо Русев стихове:Евтим Евтимов Аз назаем не съм те прегръщал и назаем не съм те мечтал, всяка ласка под брой за ми връщаш. Мен ми стига, че нещо съм дал. Може днес да не дойдеш на среща, но след ден, но след два, но след три да потрепне в душата ти нещо и за мен да преминеш гори. Стига заеми! Стига везни! Искам обич за обич. Може дълго писма да не пращаш, но да сложиш две думи в едно, та за двеста писма да вълнува и за двеста да има цена.

Искам да споделя с вас и една моя любима песен 
                
             Ако ти си отидеш за миг

Ако ти си отидеш за миг
Ще заровя лицето си в облак
И тежко на земята тогава.
Нито дъжд, 
                нито сняг,
                           нито слънце,
Ако ти си отидеш за миг

Ако ти си отидеш за миг
Само мъка оттам ще вали
заличила последните стъпки
на съня, който с мен се разделя.
Нито дъжд,
                нито вик, 
                              нито сън
Ако ти си отидеш за миг.      

Твърде глобален въпрос... Аз ще се включа с един жесток текст:

Aнонимко,песента е на Михаил Белчев и Искра Радева.Казва се "Добри познати".Текста го има в един от постовете на shtepselinka.Драсни ми на е-майла да ти я пратя.Апропо,Kekla-ta ми показа една друга песен,.... детски хор Врабчета-Бански на лалета.Адското парче.....

Здравей, queen_blunder! Ще ти бъда много благодарна, ако ми изпратиш на мейл песента "В живота често става така". :) ireen@mail.bg

Не знам нито как се казва тази песен, нито кой я изпълнява, но ми е любима... Все по-често те виждам насън, все по-рядко наяве... Все по-малка си ти, под забрадката скрита. Ала хубава беше за мен и красива оставаш, само прагът е в прах и провисват вратите. Все по-често се блъскам в стени и насън, и наживо, но изкачвам ли хълм, твойто име му давам... Беше пъстър денят, яркостта му сега е горчива... Мойта сянка мечтае за ласка на здравец... Все по-често съм стар, все по-рядко живея немирно. Но поискаш ли ти, пак ще стана хлапакът като утро щастлив. Само вечна бъди, вечна бъди, не умирай, ще се върна при теб, само ме чакай... Ако някой може да каже как се казва, на кого е и евентуално да ми я прати - ще съм безкрайно благодарна.

Това се превърна в един от най-четените публикации, които съм писал :) Чудесно се получи! Ще пусна още текстове на песни по-нататък :)

illy/Това е Стоян Михалев и Виктор. Май беше първата му солова песен след "Киора". Втората е!

Фанданго-Миг от приказка

Аз отново съм пред теб, пак облян от светлина. На сцената за миг поне имам всичко на свееета. Гледам твоите очи, вечно търсят своя принц. Тайно с поглед ме следиш. Какво ли търсиш? Защо ме питаш кой съм аз? На сцената щом падне мрак, ще видиш принца-просяк отстрани. Нима не знаеш, че това е само миг от приказка, която ти сама си сътвооори. Много думи разпилях, късах струните със смях, падах, плаках и летях, в твоя приказен свяааат. Бавно утихва вечерта последни акорди – тишина Ти оставаш пак сама. Търсиш своя принц. Защо ме питаш кой съм аз? На сцената щом падне мрак, ще видиш принца-просяк отстрани. Нима не знаеш, че това е само миг от приказка, която ти сама си сътвооори. Но всяка приказка си има своя край. Изтривам своя грим и изчезва твоя принц, сегааа. Защо ме питаш кой съм аз? На сцената щом падне мрак, ще видиш принца-просяк отстрани. Вече знаеш, че това е само миг от приказка, която ти самааа си сътвориии.

Наскоро бях на един Рождествен концерт и тази песен направо ме докосна истински:

Рождество
/Ваня Костова/

Звън дочух - далечен звън,

звън - внезапен и тревожен,

Камбана влезе в моя сън

и ме погали спомен...

Звезда над мене изгоря,

нощта от болка потрепери,

Прошепна хор - във храм аз бях,

дете бях и се молех!

Запалих свещ от друга свещ,

ръка целунах на старица,

и нещо скъса се във мен,

като в ранена птица...

Глас забравен - нощен глас -

дочух камбаната да плаче,

с душа горчива като мен -

с душата на сираче!

Забравих страх,усетих Бог -

и светлината ме прегърна...

И времето за дълго спря - 

аз в себе си се върнах...



А, в момента понеже съм в някаква депресия и от фонотеката си намерих
и въртя тази "Светлина".Изпълнява я Сборна формация и Слави Трифонов:


СВЕТЛИНА
Сборна формация, Слави Трифонов и Ку-ку Бенд

Припев:

Нека сега с теб яхнем вятъра,

нека мечтите ни стигнат слънцето.(2)



Утре, навярно ще повтаря вчера.

Като несбъдната мечта пак, 

животът ни ще продължи, сякаш е сън.

Утре, дали ще видим пак зората?

С очи ще галим ли тревата,

с една любов като на сън, но само на сън?

Ти ще бъдеш винаги,

трябва само светлина,

и ти сам светлина бъди.



Припев:



Щастие, ела недей да ни забравяш,

обикновена като хляб днес,

на нас ни трябва свободата, а сякаш е сън.

Ти ще бъдеш винаги, 

трябва само светлина.

И ти сам светлина бъди. 



Припев: 

търся една песен от много отдавна за жалост не мога да цитирам текста, нито кой я пее ....абе въобще нищо....т.е. пример за пълен провал - колумб - не знаел къде отива, не знаел къде стигнал, като се върнал не знаел какво е открил.....обаче смисъла беше нещо от сорта - дадох ти знак не дойде и сега очакваш пак моя знак но не давам знак мисля че я пееше жена...то от толкова време вече я забравих. моля ви ако я имате направо песента да мия пратите!! благодаря ви много!!!

Ден след ден
Храстът казал на дървото
Слез и ниско залегни
Виждаш, буря се задава
Тук до мен и ти се наведи
Ще преживеем дружно с тебе братко
Ще се скатаем от ватърът студен
Ще оцелеем сладко сладко
Ден след ден

Дървото, клоните разклати
Погледна тъжно старата гора
Обрасла от досадни храсталаци
Вещаят бури, а цял живот пълзят
И преживяват си под чужда сянка
Така на завет от вятърът студен
И оцелявам сладко сладко
Ден след ден
Ден след ден

И така животът продължава
Вечният си мъдър кръговрат
Някой постоянно оцелява
Защото други срещу бурята, стърчат
Ден след ден
Ден след ден
Ден след ден
Дeн след ден.

У ДОМА (изпълнява ЛИЛИ ИВАНОВА, текст Дамян Дамянов, музика Тончо Русев) И пак онази стряха вита, ясна. И пак над нея оня заник тих. И пак тъй вечерта смирено гасне, тъй както в Дебеляновия стих. Но вече тук живеят чужди хора и камъчето, хвърлено в нощта, днес не отваря малкия прозорец, заключена е пътната врата. Посрещни ме - ида отдалече. Нося ти таз земя. Но кому да кажа "Добър вечер!"? Няма никой у дома... Къде ли не замръквах с пътя свирещ? Къде ли не намирах друг свой дом? А моят чакал, чакал... Най-подире за всичко отмъстил си мълчешком. Завинаги вратата си затворил и аз на прага мълком се теша, че вишната, отсечена от двора, е оцеляла в моята душа.

У ДОМА (изпълнява ЛИЛИ ИВАНОВА, текст Дамян Дамянов, музика Тончо Русев) И пак онази стряха вита, ясна. И пак над нея оня заник тих. И пак тъй вечерта смирено гасне, тъй както в Дебеляновия стих. Но вече тук живеят чужди хора и камъчето, хвърлено в нощта, днес не отваря малкия прозорец, заключена е пътната врата. Посрещни ме - ида отдалече. Нося ти таз земя. Но кому да кажа "Добър вечер!"? Няма никой у дома... Къде ли не замръквах с пътя свирещ? Къде ли не намирах друг свой дом? А моят чакал, чакал... Най-подире за всичко отмъстил си мълчешком. Завинаги вратата си затворил и аз на прага мълком се теша, че вишната, отсечена от двора, е оцеляла в моята душа.

Дъждостих-БТР Отново сам вървя, в дъжда сълзите крия Падащите капки гласът ми заглушават Студен безкрай като тъга се движи Угасва огъня в сърцето ми Мисля си за теб сега, за бързите ти стъпки Спомням си очите ти и сълзите на раздяла Тогава също дъжд валеше Тогава всъщност всичко свърши Пр. Няма да чакам, това ли е краят Проклинам дъжда и всички мъгли Очаквам есенно слънце да дойде В което да видя твойте очи.

Здравей,Тери! Не знаю, поймёшь ли ты меня ? Я русская и пишу по русски. Возможно твои мама и папа переведут тебе моё письмо. Три дня назад я уехала из Кранево. Отдыхала там 15 дней. Вечерами, в ресторане слушала страхотны песни. Не знаю авторов, не знаю исполнителей (В ресторане был свой , местный певец) :-) И конечно я не знаю слов, и перевода.И не могу полностью написать даже один куплет. Но по два слова из некоторых песен помню: 1) Допием и доволе.... .....шой было межу нами... 2) невозможно...... ........гелуби.... 3) Мой ангел мой сладки ангел...... 4) что-то про маму и слёзы..(это перевод на русский ,не помню слов совсем) 5) я с друзьями пью пиво, а ты...(это тоже перевод) Ну и все песни были такого плана...Мне не удалось их записать, но я очень хотела бы их найти. Буду очень благодарна, если ты сможешь отыскать хотя бы текст этих песен. Ну, и очень обрадуюсь, если кто-нибудь из пользователей даст ссылку на сайт, где можно эти песни прослушать, и даже скачать.Помогите, люди! :-)

а това са моите любими текстове:

Безсъние

Пропадах някъде, но всичко беше истинско -
страха от удара, очакването, сблъсъка.
А после кацнах върху мислите
и тръгнах по света, нарамил кръста си.
Като медал върху ревера сив на времето
оглеждах от високо всички улици.
И виждах рицарите, стъпили във стремето
на своите мотори с малки блудници.

А Дон Кихот прегърнал смело чашата
във кръчмата спореше със неверници,
които го закачаха от масите,
че днес дори в музея няма мелници.
И тъй загубил в сетен дъх доверие
започнах да разпитвам плахо хората:
къде започва пътя към надеждата
и свършва кръстопътя на умората?

Пропадах някъде, въртях се във доспехите
и се събудих гол от писъка на вятъра.
Моторен шум потъваше във ехото
със рокерите, тръгнали нанякъде.
Със рокерите, тръгнали нанякъде

А Дон Кихот прегърнал смело чашата
във кръчмата спореше със неверници,
които го закачаха от масите,
че днес дори в музея няма мелници.
И тъй загубил в сетен дъх доверие
започнах да разпитвам плахо хората:
къде започва пътя към надеждата
и свършва кръстопътя на умората?

А Дон Кихот прегърнал смело чашата
във кръчмата спореше със неверници,
които го закачаха от масите,
че днес дори в музея няма мелници.
Пропадах, въртях се във доспехите
и се събудих от писъка на вятъра.
Моторен шум потъваше във ехото
със рокерите, тръгнали нанякъде.
Пропадах, въртях се във доспехите
и се събудих от писъка на вятъра.
Моторен шум потъваше във ехото
със рокерите, тръгнали нанякъде.

Любовта без която не можем

Да си вземем сбогом със онази любов,
без която никак не можем-
не е лесно /х2
у дома да се връщаш /x2 бездомен /x2

Спи булевардът след дългия ден,
спят уморени тротоарите пусти,
през града аз вървя с подранилата зима
и събирам своите чувства.

И все по-далече, и все по-назад
стъпки остават /x2 във мене
и от просяк по-беден,
и от граф по-богат
аз вървя и раздавам надежда.

И събирам, раздавам, дори не броя
своите срещи в града милионен
Аз вървя, за да търся в теб любовта,
любовта, без която не можем,
Без която не можем!

Здравейте, моля помогнете! Търся една песен за Юлия. Част от текста е "Юлия, о о о о , Юлия, за тебе пея аз". Нямам спомен кой я пее, а това е единствената част от текста която си спомням.

Здравствуйте! Я тоже ищу эту песню. Помню первую строчку припева: "Юлия, о-о-о, къде си ти". И кто ее исполняет? Песенка очень-очень нужна!!!!

Можете ли да кажете поне още нещо от текста на тази песен?

Добър вечер! Песню нашла, а вот ее текст написать цликом не могу. Исполняет ее группа "Турбо". Она у них в одноименном альбоме "Турбо" 1985 года. Вообщем, припев такой: "Юлия, о-о-о, къде си ти? Юлия, о-о-о, ко ме тръгни. Юлия, чуй едно момче да викам. Юлия, о-о-о, ела при мен. Юлия, о-о-о, чуй моя глас. Юлия, за тебе пее аз". Извините за ошибки в тексте. Я болгарский плохо знаю. Песня мне очень понравилась. Очень хочу прочитать ее текст целиком. Я нашла и mp3 файл песни. Вот, только в куплетах много слов непонятных и боюсь на слух их даже писать. Пожалуйста, напишите текст этой песни целиком!!!!

Огромное Вам СПАСИБО!!!!!! =)

Аз винаги се замислям над "Земя на слепци". Толкова хубав и актуален текст рядко се получава:

"На хиляди слепци
не можеше да бъде крал
и във света остана сам
със свойта вина."

Страшно яко! И "Черната овца", "Дървото" и "Походът" мммм славни години, славни песни. БГ Рок РУЛЗ!!!

"Черната овца" смятам, че е емблематичната песен на АХАТ

ЧЕРНАТА ОВЦА

Бавно ни залива морето
от сиви тягостни дни,
умът не слуша сърцето,
а вечно смята и бди.
Падаме в калта затъваме до шия в нея,
виновни търсим за да успеем
невинни в калта да заспим.
Хората сега са глупави стада,
стискайки зъби подават си ръка,
не, аз не мога да спя сега!

Аз сам си избрах тази съдба,
вечната черна овца!

Всяка глупост има си време,
да стане малка правда дори,
щом овчарят почне да дреме,
а стадото да точи зъби.
Злото ни поглъща с грозната си паст,
никой не посмя да чуе моя глас,
браните с рогца жалката си власт,
не, аз не мога да съм като вас!

Аз сам си избрах тази съдба,
вечната черна овца!

Сложил бях на карта сетния си час,
никой не посмя да чуе моя глас,
черен съм сега и в профил и в анфас,
не аз не мога да съм като вас!

Аз сам си избрах тази съдба,
вечната черна овца!

Хехе, радвам  се, че реагирахте така

Само така Тони! БГ Рок РУЛЗ!!!! 

 

 ха, Щепси, браво!

    Доста има какво да се каже за БГ Рок, ако и всичко уж да е казано.

 Давай, че ми идва наум нещо ... трябва да проверя само за авторските права, че ... знаеш ..
 

Заглавие: Щепси, права си, ама до нейде

Че "Ахат" ги бива - бива ги. Навремето имаха възможността, за разлика от повечето български рок групи, да ползват техниката на "Щурците".

Уникални са и с това, че за целия период на съществуването си като група преиздават единствения си албум (под различни имена и с вкарване на текстове на английски).

Чувам, че пак ще правят същия експеримент. Редно беше да опитат да направят и нещо ново, не мислиш ли?

ДА ВЪРНЕМ ЗАГЛАВИЯТА НА КОМЕНТАРИТЕ И ДЪРВОВИДНАТА ИМ СТРУКТУРА!

Наистина може би една от най-добрите групи от студентските ми години!

За първи път ги гледах на някакъв концерт в залата на Икономическия - сега УНСС и наистина ми направиха страхотно впечатление.

Първо- с гласа на Звезди - смея да твърдя, че по това време от всички български групи имаше май само един вокалист, който можеше да му се опре. За жалост не му помня името, но групата му беше от Русе и доколкото си спомням се казваше "Аналог"-тях пък ги гледах на рок-фестивал във Варна.

Второ-професионално изпипана музика, която съответно биваше професионално изсвирена - като се има предвид, че всички от групата имат музикално образование. Май само Щурците, Сигнал и още една-два "големи" групи тогава можеха да свирят така на концерт и да звучат като на запис.

Трето-изключително добри и смислени текстове! За жалост не само в българската, но и в световната рок-музика това е един огромен минус за повечето групи. Не знам за вас, но за мен рокът е не само луд джангър, но и смислен текст, който те кара да мислиш!

Та на този концерт страхотно впечатление ми направи "Походът", особено онова изкрещяно "Напреееееед!".

Другите им любими песни са "Черната овца" и "Дървото".

П.С. Правячо,батенце, мога да ти шъпна на уше, че на първия фестивал "Рок за мира" на стадиона в Благоевград и аз свирих в тия страшни уредби на "Щурците"/с група "Атила", за която ще разкажа някой път/, точно след като "Ахат" взривиха публиката:)) Ееех,спомени!

 

Предполагам, че си прав, Мейкъре, за новите работи, ама коментирайки старото, за мене са си голяма ценност.  Има групи дето се мъчат нон стоп да изкарват нови работи и не могат да им стъпят на малкия пръст и по текстове, и по начин на изпълнение и по музика.

Ето още една от любимите ми песни на Ахата - Земя на слепци: 

Някъде под небето
на грешната Земя
живеел народ обречен
на живот без светлина.
Слепи им били очите,
вечна била нощта,
черни били ръцете
на сляпата съдба.
Дълго така живяли
в мрак и тъмнина,
свои богове създали -
идоли на скръбта.
Но станало нещо странно
в техния тъмен свят -
родил се човекът-чудо,
прогледнал за първи път.
Бликнала стръвна завист
в обречените души,
те черни пръсти сплели
в своите коси,
очите му отнели
и до края на своя живот
осъден бил да страда
от слепия народ.
С вериги окован завинаги,
затуй, че бе видял деня.
На хиляди слепци
не можеше да бъде крал
и в нощта остана сам
със своята вина.