BgLOG.net
By Tosh , 2 October 2008

 

 "Ада" - фантастична фантасмагорична техничарска програмистка кибернетична философска приключенска пародийна комична трагична любовна фантазия (роман),
(C) Тодор Арнаудов 2004.

"Дзифт" - черен роман, (C) Владислав Тодоров 2006?.

Филмът "Дзифт", (C) Miramar 2008 - http://www.ziftthemovie.com/


Сигурно сте чули за филма - и аз така, но само бегло бях погледнал трейлъра, отбелязах че името на главната героиня е като на моята, но не четох за филма. Сега някой ме подсети за това съвпадение, и след като се зачетох в критиките и сайта на филма,


...открих някои много интересни концептуални съвпадения с моя роман "Ада"...

Може би съвпаденията са заради сходна посока на мисълта...


В мрежата моята "Ада" първо се появи тук, февруари. 2004 г.:
Ада (първо издание) - http://eim.toshuniverse.com/4/28/ada.htm
Ада (първо издание) - http://geocities.com/eimworld/4/28/ada.htm

и в много електронни библиотеки, в някои от които май с малко по-късна редакция.

Второто издание с подобрен текст предстои да бъде публикувано:

Реклама на второто издание: "Ада" (2004) - второ издание на романа, реклама

Може би ще пусна по-скоро, отколкото смятах.


Някои съвпадения, които се набиват на очи, още преди да съм прочел целия роман:


1. Главната героиня се казва Ада като моята... :) Това съвсем не е обикновено име, знам че Бети Тол (Betty Toole) го е използвала в биографичен роман за Ада Лъвлейс. Не че съм литератор де, но за друго място не се сещам.

2. В "Ада" оригиналното име Ада е използвано и в символичен смисъл. Навярно (вероятно; със сигурност) е използвано така и в "Дзифт".

3. Авторът Владислав Тодоров на сайта си е цитирал Данте:

"На хаоса из мрачните гърди..."

Но не знам от кога е сложен цитата.

"Ада" и трилогията Истината-Ада-Рая правят алюзия с "Божествена комедия". Истината в "Истината" е символ. В "Ада", Ада е едновременно истинско име и символ на много неща. За "Рая" се подсказва в "Ада", но още не съм го написал.

АДА

ГЛАВА 1.

Отдясно на самотния черен плосък правоъгълник, който остро изпъкваше върху безкрайната гладка сива еднообразна стена, висеше надпис:


Надежда всяка мигом угасете!
Душата от сега си прежалете!
Във страшни мъки, живи,
всеки ден ще мрете!

Емил се усмихна на хитроумното стихче и след няколко секунди засмукване на подробности от провисналата дървена табела, направена от нещо странно, - като че ли от капак на ковчег за мъртъвци - вяло метна погледа си към далечината на десния край на безкрайно дългата, безкрайно висока преграда. Със зверска скорост от там се задаваше нещо, което за нула време се превърна в гол мъж на метла; кръстът на същия бе опасан от колан, на който бяха окачени още метли.

(...)

4. В критиките за филма говорят за "фатална жена"... Моята Ада е дори нещо повече.. Ада е "фатална богиня"... :)

5. "Ада" е трагедия, кошмар - "Дзифт" е трагедия.

6. Възхваляват "Дзифт" за това, че е смешен - "Ада" е и черна комедия и пародия на един куп неща. (Но не знам дали е "черен роман", главните ми герои не изпадат в низки страсти, макар че поддържащите отрицателни герои - да. Още не съм се запознал подробно с този жанр.).

(...)
- Най-хубавите метли, душа! Първо се опитват! - каза весело голият.
Младежът не изглеждаше впечатлен.
- Първо са опитва бе. Пробвай, душа!
Емил започна да се подхилква.
- Евтино ги давам... –опита отново голият. - Не останаха! Айде, че идва новата партида! Ще свършат!...
Емил пак не се впечатли, но вече с интерес изучаваше разликите между метлите, закачени на кръста на голия, и тази между краката му.
- Какво ме зяпаш бе, глупак! Да не си глух? – процеди през зъби продавачът.

- Моля? – най-накрая отговори Емил и вдигна полед.
- Ахааа, ясно... Педалче си... С педалите сме във война - конкуренция... Приятно прекарване! - неочаквано завърши необлеченият и се стрелна като фъртуна към другия край на безкрайната стена.

(...)

Тя направи още десетина крачки, за да дойде достатъчно близо до масата; приклекна, за да види дали отдолу няма нещо опасно, и пъргаво се изправи, като на лицето й се изписа плаха усмивка.

- Какво ще желаеш, маце!? - изяви висшестоянието си шкембелията и се захили.
- Тук ли е Емил Юнаков?
- Кой? - изкашля се пушещият.
Чернокосата впи погледа си в него, помълча за няколко секунди и попита.
- Имате ли списък на душите?
- Ха-ха, под масата него ли търсеше? - подметна продавачът на метли.
- Който го търси, си го намира! - изкикоти се грозно звярът и се облиза.
- Младеж. Ръст 1.73. Черна коса. Кафяви очи. - уточни чернокосата.
- Колко кафяви? Колкото кафето или колкото газираното? - изхърка пушещият.
- Имате ли списък с душите или не?!
- Маце, каквото си искаш искай - не се знае дали ще ти го дадем. Това и ти да искаш, и на нас да ни се иска обаче, не можем да ти го дадем... - отговори шкембелията, захили се гръмко и допълни. - Защото не ни стиска!
- А как се излиза от тук? Къде е изходът? - продължи чернокосата.
- Ха-ха-ха. Че ние още не сме влезли, че да излизаме?! - изцепи се пушещият и смукна от бездимната цигара.

(...)

7. На сайта на филма се подчертава, че се случва за една нощ - и моят роман се случва за една своеобразна нощ, макар че в ада в "Ада" ден и нощ не са като на тоя свят.

8. Ада в "Ада" е на възрастта на Емил, която е 19 години (моята възраст тогава) - "застаряващ юноша", тъкмо започвах Университета. В трейлъра на "Дзифт" се споменава, че главният герой се влюбва в Ада, когато е на 18 години, и предполагам че са завършващи ученици.

9. Романът "Ада" беше публикван през февруари 2004-та, макар и в неизвестното за широката публика електронно списание "Свещеният сметач". От време на време чувам, че за "просветената публика" не е било чак толкова подземно.

Ада (първо издание) - http://geocities.com/eimworld/4/28/28.htm
Ада (първо издание) - http://eim.hit.bg4/28/28.htm

Освен това своевременно отиде в sf.ludost.net и в наследниците му.

Романът "Дзифт" изглежда е публикуван през 2006-та?

10. В "Ада" се пародира със стилана текстове от табели, чудати ръководства, реклами. В "Дзифт" се пародира със соц-стила на табели, лозунги.

...

- Довери ми се, Емиле! Ада е ад за реклами, а не за такива като на...; като теб. - "На английски." – помогна отново шефът.
- "Ад" значи "реклама" на английски.
- А, д-а-а-а-а.... - въздъхна Емил.- Съкратено от "адвъртайзинг"? - попита той.
- Точно така. Сега нека побързаме, защото дръжката почти се е появила и трябва да я дръпнем, преди да е изчезнала отново.

(...)

11. И още няколко неща, които ще запазя за по-късно...

(Добавено 1/10/2008)

12. Сега прочетох в едно интервю на Владислав Тодоров:

Капитал, брой 39, 25 септември, 2008

Интервю на Янко Терзиев

http://www.capital.bg/show.php?storyid=555169


Как гледахте на сценария на "Дзифт" - като на екранизация на романа, или като на самостоятелен текст, писан по законите на едно друго, визуално изкуство?

Първоначалната идея беше да напиша сценарий, а не роман. Така беше замислен "Дзифт" като основа за филм. Започнах да пиша и в хода на работата реших първо да направя роман, за да не ми отиде трудът нахалост, защото се съмнявах, че проектът ще мине в НФЦ. Още в замисъла си това беше визуален проект. В този смисъл би било по-правилно да се говори за романизация на идея за филм.
.....


"Ада" също беше написана визуално, с много подробности за действията на героите, като сценарий (макар че има и много философия) . Редуват се сцени от различни сюжетни нишки, често преходите между главите са като преходи между сцени във филм, в които паралелно се случват неща на сходна вълна.

Например едните герои говорят за нещо, и когато действието се премести на другото място, другите герои също нищят същата тема.

...


Между другото, изглежда, че авторът разбира от трагедии, защото една от двете му докторантури е:

http://vladislavtodorov.com/aboutme.aspx

Ph.D. 1987
Bulgarian Academy of Sciences, Institute of Art Studies, Sofia
Thesis: "The Concept of Tragedy in Western Thought"

Трагедията в Западната мисъл...

...

Може от там да са тръгнали приликите, защото и аз обичам да пиша трагедии, тогава се имах за млад "декдадент". Първата част на трилогията - "Истината" си беше "анти-повест", със странна символична история.

Може би общите наклонности към трагедиите, в съчетание с играта с българския език, с Дантевия Ад и пр. са довели до сходни концепции.

Но може би не е било само това!

(Редакция: Не -  навярно е само това. Забавно...:)   )


Трябва да се запозная с този човек и да разбера. :-) Виждам следните варианти:

1. Случайно съвпадение... Откъде накъде д-р по литература и пр. ще попадне на романчето на някакъв тийнейджър графоман? Просто и той се кефи на Данте, Ад, трагедии - цяла дисертация е писал човека, преди 20 години. А и ако някой плагиатства, дали би запазил точно име? Ще е прекалено очевидно. (Но аз точно от там започнах разследването си, от името Ада, и стигнах до другите открития).

Но идейните съвпадения са яки.
<>
2. Нарочно съвпадение -
роман в Интернет от някакъв пикльо. Какъв е проблемът, ако си с много по-високо социално положение, да използваш идеи от него безплатно?    - едва ли.

"Дзифт" използва уникално име на моя героиня, подобен сюжет и още много подобни неща, както може да прочетете по-горе, което не ме кефи...
<>Освен това аз писах "Ада" също за да я снимам на филм някой ден, а сега ще трябва да обяснявам преди филма, че моята Ада и моята история между Емил и Ада в моята трилогия не е създадена по подобие на "Дзифт".


Трябва да го гледам филма и да видя за още съвпадения.

Следва продължение...
 


ПРИЛОЖЕНИЕ

Скици за илюстрации на "Ада"
 

 


 

http://artificial-mind.blogspot.com/2008/10/2004-2006-ada-2004-and-zift-2006.html
Legacy hit count
3772
Legacy blog alias
22618
Legacy friendly alias
-Ада---2004--и--Дзифт---2006--2008----интересни-съвпадения
Литература
Новини
Коментари.

Comments10

do100jan
do100jan преди 17 години и 7 месеца
Любопитно! И аз ще следя за развръзката.
DenitsaDeni
DenitsaDeni преди 17 години и 7 месеца
Не е трябвало да го пускаш в нета. Това му е хубавото да си имаш нещо на книжка-можеш да я размахш под носа, на нахалниците и да се знае, че си е твое. И да ходиш по предавания и да се жалваш.

Иначе възможно е да е съвпадение, защото Данте не е точно неизвестен, но, възрастта на героя и имената и действието в един ден-малко е съмнително. Може да е прочел твоето някъде и да си го вдъхновил, кой знае...

alisbalis
alisbalis преди 17 години и 7 месеца
интересно... все пак ми изглеждат като случайни съвпадения по-скоро. често се случва при идеите да изникнат едновременно на няколко различни места (глави) ... може би имате да кажете подобно послание на свете, не се знае :)
все пак гледай филма и кажи впечатления после
Shogun
Shogun преди 17 години и 7 месеца
Аз между другото си размишлявах наскоро върху възможностите, които дава Интернет да се крадат идеи за литературни произведения. Абсолютно достоверно ми се вижда да ти е гепил идеята тоя чичка. А прекалено очевидното съвпадение на името не е могъл да го избегне, защото е натоварено със символично значение.
entusiast
entusiast преди 17 години и 7 месеца
Споко Тош на мене колко сюжета ми откраднаха, въпреки че се намират само в главата ми :) ХаХа ха
Tosh
Tosh преди 17 години и 7 месеца

Ентусиаст - :))

И аз се замислих за това, Шогун...

Сега чета романа и приликите му с "Ада" обаче ми се струват по-малко от тези които открих от отзивите за филма, което ме радва... Името на героинята, алюзията, общия сюжет за "фаталната жена", но иначе е много различно.

Може би във филма са се появили повече прилики. Чакам да го пуснат и в Пд. :)
do100jan
do100jan преди 17 години и 7 месеца
Въздържах се от гласуване, но сега с чисто сърце праснах минуса! Не може да се отправят такива тежки обвинения, каквото е обвинението в плагиатство, отправено към един творец (без значение таланта му), без да са подкрепени от солидни аргументи. Не може това да се прави публично, макар и в не особено популярния интернет (в България), а след това лекичко и незабележимо да се отстъпва от първоначалната позиция. Значи или има плагиатство и за това има доказателства (а не само съмнения, породени от някои козметични сходства), или плагиатство няма, а горното си е клевета.

Така че сега е редно, след последния коментар на Тош, той да напише категорично дали има интелектуална кражба, или той от няколко реда рецензия в печата е готов да осъди невинен човек?


Tosh
Tosh преди 17 години и 7 месеца
Не е клевета, а съмнения и учудване, надлежно подплътени с това което ги е породило, и изрично съм написал, че това е мнение преди да съм гледал филма или чел книгата, т.е. може да се промени.

И както си написах в статията, мисля за два варианта ,"предпочитам да е 1." и споменах и логични причини за съвпадение, но естествено че не ме кефи, че е използвано името Ада.

Мисля че имам право да споделя че и аз съм писал такъв роман преди "Дзифт" и първи съм се сетил за този символ, макар и като "пикльо графоман". :)

Мисля че в романа няма плагиатство, категорично!

И както казах, чакам филмът да дойде в Пловдив и да видя какви точно са съвпаденията там, за да ги коментирам.

do100jan
do100jan преди 17 години и 7 месеца
Тош, изразил съм се правилно - ако имаш сериозни доказателства, а под "сериозни" означава най-малкото да си чел романа, тогава можеш да пишеш за съмненията си. А не както си направил ти - прочел си една рецензия, написал си един постинг и след това си започнал да четеш романа. Разбира се, всеки има право на мнение, но когато се хвърлят тежки обвинения (а обвинението в плагиатство към един творец е тежко), но те не са подплатени с доказателства, а само със съмнения, това се нарича клевета. И е страшно грозно. Не ти прави чест.

Това е моето мнение...


Tosh
Tosh преди 17 години и 7 месеца
Ти си клеветникът сега.

"Издребнявам", но проучването което направих за да открия интересните съвпадения,  беше малко по-внимателно от "една рецензия в печата". Не съм чак толкова черен, колкото ме изкарваш. (Ти защо не удари минуса от първия път?)

Ако не си забелязал, аз съм творецът, който е застрашен да бъде обвинен несправедливо в плагиатство, и "пикльото графоман", който трябва да  защитава произхода на фантазиите си един ден, когато тръгне да публикува своята "Ада".

By Tosh , 11 April 2008
Преди няколко седмици много се бях впечатлил от музиката на Plastic Bo, които щяха да имат концерт в един клуб в Пловдив. Няколко дни след това един мъж в рейса, който се беше заприказвал с една жена, ми заприлича на един от пичовете на снимката на групата в My Space... Нищо чудно - те са от Асеновград.

Бях на концерта и разбрах, че или наистина съм видял един от групата, или е бил някой негов двойник... Още по-странно беше, че пичът на концерта беше раздвоен. :-о Барабанистът и басистът бяха близнаци с почти еднакви татуировки...






Не щеш ли, в клуба, около мен се забавляваше с гаджето си двойничка на попораснала версия на едно момиченце, което ми беше "хакнала" крехкото момчешко мозъче преди стотина години.

С оригиналът пък се бяхме разминали на улицата преди много години точно в деня, в който се бяхме открили, след като хакнатият ми мозък беше се бъгнал и беше решил да разбере какво става с нея.

След това, ако случайно не бях ходил до една автогара точно, когато тръгваше един автобус за морето, който тя изпращаше, можеше никога да не разбера, че на следващия ден е щяла да замине отвъд океана, където е сега.

...

Малко преди Нова година случайно срещнах Антоний - един приятел от ФМИ - на Главната. На другия ден пак случайно се оказахме по едно и също време пак там, даже се почерпихме.

През изминалият триместър във ФМИ Антоний беше асистент в на един друг приятел. И тримата сме фотолюбители, Фейз е най-отдаден. Докато Фейз търсел информация за един DSLR, попаднал на блога на Антоний, в който той се чуди на кой модел да се спре. Фейз вече си беше харесал единият от тях, и веднъж ми беше подхвърлил да кажа на Антоний някой път ако иска да го пробва.

Не щеш ли, няколко дни по-късно реших да отида с брат ми до Главната, ей така да се разходя. Той имаше среща с негови хора, аз нямах ясна цел. Не щеш ли, оказа се, че по същото време и Антоний чакаше под Часовника на Централна поща, а след малко се появи и един друг наш човек от последните няколко случайни срещи. Почувствахме се направо "като семейство",. а не стояхме по цял ден на Главната.

Малко лаф, естествено, разделяме се и тръгнах надолу по Главната да гледам магазини за нещо си, забравих какво.. И хоп... Фейзи се задава към Часовника. Какво става? Ето го Антоний - говорете за огледално-рефлексни апарати! Поговориха си...

После дойде януари, командироваха ме в София, и поживях и в Студентски град. В един от първите дни се засякохме с един приятел, който учи в София. Малко по-късно дойде рожденият му ден. Преди да успея да му се обадя вечерта - опала... Засякохме се малко след Фантастико. ЧРД! За жалост не можах да се приъсединя към купона и да се видя със Силвито, към която се бяха запътили. Само че след малко на спирката се появи и Силвото с него...

По време на пребиваването ми в София Бглог чества третата си годишнина. Този път и аз бях там,  позапознахме се с някои споделчовци - SunSearcher, Deneb50, Пестицид и др... и не щеш ли, по едно време виждам Биб...

"Тош?!" "Биб?!" Олеле... Какво правим тук двамата едновременно, без да сме се уговаряли?

Биб е една от броящите се на пръсти жонгльорки в България, съоснователка на въображаемата Федерация. Естествено, присъединих се към масата й, където беше и Вики. Запознах се и с другите девойки от компанията, и от дума на дума и шега на шега, стигнахме до това какво толкова мъкна в Раницата на Дядо Мраз...

Тогава мъкнех много неща постоянно с мен... Фотоапарат,  книги, разпечатки, скицник. Една от книгите беше "Диагностика на готовността на децата за училище", вероятно добре позната на учителките в детски градини. Една от новите ми приятелки позна книгата - имали я у тях, и тя самата била правила тези тестове, заради майка си - може да се досетите какво работи.

След като девойките си тръгнаха, се върнах към компанията на споделчовците. Там видях една госпожа, която много приличаше на Таничка, и имаше същите рамки на очилата както Таничка, която я бях виждал през лятото. На всичкото отгоре се представи като Таня?! Само никът й бил Тутифрути...

Към края на Софийската ми авантюра пак се бяхме видели с Биб и с компанията, но този път в нея беше един друг много интересен младеж. Италия, италиански, английски, психология, философия, език на тялото, китара, рисуване... Впечатляващ младеж, за какво ли не си говорихме. На следващия ден вечерта пътувах с 94 към Шипка 6, но бях слязъл на Попа в едно адско задръстване. Вървя си аз по Левски и гледам един младеж, който невероятно прилича на Джони, да разговаря с друг младеж... Какво прилича, Джони си беше, сигурен съм, но изглеждаше много увлечен в разговора и не виждаше нищо наокол.., Аз също бях притеснен и бързах, и само се разминахме...

През март с един приятел имахме Рождено-Имен ден. Той - рожден, аз - имен. Събрахме се по студентски стари другари, приказвахме приятно до посред нощите, и дори изиграхме един шах с малкото Миме, което май не бях виждал от 2006-та. На другия ден излизам да се видя с Дидо, с малко закъснение, и познайте кого виждам под Часовника на Централна поща. Малкото Миме...

Пак през март, шефът се качи на Палубата на фирмата заедно с новата ни симпатична офис мениджърка. Гледам я и се чудя откъде ми е позната, или просто ми изглежда позната, защото е симпатична?... Брат ми имаше някаква колежка или съученичка със същото име?  Хммм... Питах го, той ме уверява, че не съм я бил познавал...

Но не щеш ли, заговорихме се с нея, и разкрихме и тази мистерия...

Ето кое е била симпатичното момиче, което помагаше на наш Веско при представянето на стихосбирката му преди половин година! Тогава си бях помислил, че тя е някоя дейна блогърка от общност Поезия, но не... По други причини била свързана с Бглог...

И не е само това... Тя си има близначка... :-о


Legacy hit count
488
Legacy blog alias
18681
Legacy friendly alias
Съвпадения--двойници-и-мистерии

Comments2

veselin
veselin преди 18 години
:) Големи съвпадения са се получили. А офис-мениджърката наистина е много симпатична, няма как да не се съглася с това :)
Tosh
Tosh преди 18 години
Дам.... :)

By queen_blunder , 25 March 2006
Мило дневниче, както казва Irine, и днешният ден мина под знака на съвпаденията. Простите, обикновени съвпадения, които в дни като този се натрупват по странен начин...

Ще се опитам да разкажа накратко за тях.

В училището си говорихме с моя колежка и съседка на майка ми за един актьор, когото виждаме напоследък в реклама на филм. И двете го познаваме от много отдавна (живее във входа на колежката)... Припомнихме си също така, че е син на българка и ром.

След часовете отидох до дома за сираци. Там живеят няколко мои ученици, които са проблемни деца. Едното от тях ми е ученичка от съвсем скоро. По този повод се срещнах с мой колега – техен ментор, който ми разказа, че моята нова ученичка е дъщеря на българка и ром и има сложна житейска съдба.

След срещата ми с колегата отидохме с Митето до едни роднини, с които от няколко месеца не се бяхме виждали, и бабата ни разправи една сърцераздирателна история, в която нейната племенничка (българка) забременяла от циганин и снаха й (майката на племенничката) изгонила дъщеря си завинаги от жилището, защото не могла да понесе факта, че внучето ще е полуциганче.

След това с Митето посетихме майка ми и тя през цялото време се опитваше да си спомни името на една много хубава образователна игра в интернет, но не успя. Повтаряше ми само, че била свързана със съкровища. Също така стана дума и за актьора и произхода му.

Прибрахме се. Седнах пред компютъра и за моя голяма изненада Таралеж беше пуснала постинг с линк точно към същата игра в общност „Образование”. В него тя благодари на някакъв човек, който се нарича Евгений, тъй като той я е информирал за проекта (играта).

Моя милост реши да провери кой е този Евгений и попадна на неговия блог. Прочетох съобщението за играта и реших произволно да кликна върху някой от линковете отдясно, за да поразгледам сайта му. Щракнах „случайно” върху категории „Обща” и се озовах на съобщение, в което Евгений благодари на нашата Таралеж, за това че, тя го е осведомила за архива на списание Космос.

Лично аз следя списанието онлайн и се зарадвах, че с Таралеж имаме сходни интереси.

В същия момент се сетих, че точно днес сутринта надникнах в пощата си (на бглог.нет) и открих две предложения за покани в нови общности, които са пуснати преди дни, но понеже рядко си поглеждам писмата, не бях разбрала навреме за тях. В тях се казваше, че за да ми се изпратят официални покани, трябва да си напиша имейла и съответно аз го написах.

Тази вечер реших да проверя в електронната си пощата дали съм получила поканите. Първото писмо, на което попаднах след влизането си, беше от администратора на сайта на списание „Космос”. В него той ми казва, че ми благодари за проявения интерес (бях написала преди време във форума му, че не получавам броевете) и обещава, че само заради мен си струва да оправи абонамента на списанието. Много мило :))

Върнах се в бглог и какво да видя. Ейс и BasiDi пуснали цели два постинга за онзи филм, в който актьорът, за когото ви споменах в началото на разказа си, участва в неговата реклама.

Според вас това не са ли твърде много съвпаденията за един ден?

Legacy hit count
1407
Legacy blog alias
5580
Legacy friendly alias
Един-съвсем-обикновен-ден--преминал-под-знака-на-съвпаденията
Невчесани мисли

Comments8

acecoke
acecoke преди 20 години и 1 месец
Куинка, съвпаденията не съществуват. Като поизтрезнея малко ще ти пратя линкове за доказателство ;) Отдавна пишшем тук, че на моменти отделни хора мислим на една вълна, а това не е случайно :)))
Поздрави

ПП Не съм ти чел поста, за това коментирам само последните два пасажа (по-добре честен, отколкото лъжлив ;))
queen_blunder
queen_blunder преди 20 години и 1 месец
Ейс, съкровище, и аз това казвам - съвпадения не съществуват, това е само дума, която ни помага съвсем условно да ги назоваваме. Спирам дотук и ще те почакам да поизтрезнееш и тогава ще си говорим.
Shogun
Shogun преди 20 години и 1 месец
По-рано си мислех, че съвпаденията са си съвпадения и толкоз.

Обаче толкова често взе да ми се лучва:
-да си мисля за човек, за когото не съм се сещала отдавна - и той да вземе да ми се обади;
-да си говорим за нещо - и то да вземе да се случи;
-и много, много подобни,

изобщо все едни такива "съвпадения", че вече съм сигурна - съвпаденията не са това, което са. Ама изобщо.

Което ми затвърждава дълбокото убеждение, че ние нищо не знаем за света, в който живеем. Това е единственото сигурно нещо.
Janichka
Janichka преди 20 години и 1 месец
Мила ми Куинке, аз много се радвам на такива съвпадения (когато са положителниCool) и все ги наричам съвпадения. Може би ме е страх да повярвам, че не са никакви съвпадения :)
Не съм чела още постингите на Басю и на Тонката, ама страшно много ме заинтригува кой е тоя актьор.... Ще трябва да се информирам :)
Tosh
Tosh преди 20 години и 1 месец
Бих цитирал 4-та част на моите трактати, на която едно от заглавията е:

Произход на повторенията на събития в различни равнища на Вселенския сметач и на нецеливите, за преживяващия ги разум, съвпадения с ниска вероятност

:)

Но няма. ;)

Между другото, на мен част от тези съвпадения не ми изглеждат толкова странни. Все пак има мощен телевизионен контекст.

queen_blunder
queen_blunder преди 20 години и 1 месец
Наричам съвпаденията странни, защото в един и същи ден имаше повтаряне на сходна информация и тя се разви в няколко плана:

1. Досега не ми се беше случвало в продължение на няколко часа, на три различни места - училище, дом за сираци, чужда къща, да става въпрос за смесена брачна двойка, в която мъжът е от ромски произход, а жената е българка. Почна се от актьора, мина се през родителите на новата ми ученичка и се завърши с едно неродено дете, което ще има точно такива родители. Това не е ли съвпадение? Колко често ни се случва да научаваме за семейства от този тип?

2. Цяла вечер майка ми се мъчи да си спомни името на една игра, понеже държеше аз непременно да я видя. След като се прибрах, и в момента, в който отворих общност „Образование", виждам, че малко по-рано Таралеж е написала цял постинг за същата игра и е дала линк към нея. А това не е ли съвпадение? Едва ли целият български народ вчера е коментирал точно тази игра...

3. Любопитството ми ме накара да разгледам блога на някакъв човек, за който говореше Таралеж. Щракнах на едно единствено място (а линковете на тази страница са над 90 - преди малко ги броих) и попаднах на коментар за списание „Космос". Не съм кликвала на друго място. Веднага след това си влязох в пощата и като видях, че админът на Космос ми е написал лично писмо, мозъкът ми го отчете за съвпадение. Тук неестествеността се дължи на редките случаи, в които може да се сетим за това списание, което не излиза от много отдавна.

4. Да, филмът се рекламира в момента и съм съгласна, че в този случай изпитваме мощното влияние на телевизията, но в един и същи ден стана въпрос за него и в училище, и при майка ми, и в блоговете на двама души. Може би точно това не е странно съвпадение, но все пак е съвпадение.
Tosh
Tosh преди 20 години и 1 месец
Да, според мен само 4. и то по-точно това че е коментирано в блоговете не е "странно" и "нисковероятно", по моите мерки. В моята теория за съвпаденията, впрочем, и нисковероятните и високовероятните имат сходен произход - взаимосвързаността на събитията. Когато "тече" някакъв известен филм например, на много места си говорят за него и биха могли да се водят едни и същи обсъждания върху него, защото на много места го дават, много хора са го гледали, много хора са се впечатлили от него, или пък са чели критики. С една дума, този филм; това "нещо" е повлияло на много хора, поведението на всички зависи от филма и затова съвпада на много времепространствени места.

При "по-странните" и по-нисковероятни съвпадения, логичната взаимосвързаност е по-скрита, дълбока и невидима отколкото при "по-малко страните", и за това по-странните поразяват повече, когато се случат...

Харесва ми колко прецизно си описала повторенията и аналогиите, и как си обяснила защо смяташ, че еди-кои си събития са съвпадения. :)

Здравей, между другото, че не се познаваме. :)



queen_blunder
queen_blunder преди 20 години и 1 месец
Извинявай за грешно цитираното от мен заглавие, Тош!

Дали защото съм страшно заета напоследък и затова все бързам, но не можах съвсем добре да разбера дефиницията ти за телепатията. Когато разполагам с повече време, ще прочета твоята теория по тези въпроси, за да си изясня понятията като "програма", "подвселена", "вселенски сметач" и др.

А ако ми изпратиш и други гласови синтезатори за български език, ще съм ти много благодарна. Имейлът ми е polirang(кльомба)gmail.com.

By queen_blunder , 1 March 2006
В живота на най-отявлените скептици и материалисти се случват невероятни, необясними съвпадения, които неволно ни карат да си помислим, че в тях става въпрос за някакво мистическо предначертание на съдбата. Могат ли да се обяснят удивителните съвпадения със сляпата игра на случайността, или науката разполага със свои теории?

Да обяснят загадъчните явления са се опитвали много известни умове, но силите на разума за решение на този проблем все още не са достатъчни.

На 28 юли 1900 година кралят на Италия Умберто I вечерял в ресторант в град Монц. Изяснило се, че собственика на заведението, когото наричали Умберто, се родил в един ден с краля, техните жени носели едни и същи имена, сватбата също се състояла в един и същи ден, а ресторантът бил открит в същия ден, в който короновали краля. Кралят и не кралят много се забавлявали по този повод  и се уговорили на следващия ден да отидат на стадиона. На сутринта собственикът на ресторанта Умберто внезапно починал, кралят изказал съболезнованията си, но само няколко часа по-късно бил застрелян от анархистите. Съдбите и на двамата се различавали само в това, че смъртта ги застигнала на различни места.

През 1944 година, няколко дни преди войсковия десант на съюзниците в Нормандия, в английския „Дейли телеграф” била публикувана една съвсем обикновена кръстословица. В отговорите й обаче били зашифровани кодовете на ключовата в историята на Втората световна война операция, включително и името на десантната операция Overlord. Английското разузнаване изпаднало в шок – това било пълен провал. Оказало се, че кръстословицата била съставена от един безобиден училищен преподавател, който разнообразявал по този начин сивия си живот.

През 1896 година второразредният фантаст Морган Робертсън издал в Лондон роман под името „Гибелта на Титана”, в който се разказвало за първия и последен рейс на огромен пътнически кораб, загинал при стълкновение с айсберги. В измисления „Титан” и в истинския „Титаник”, потънал през април 1912 година, съвпадали външния вид, корабните характеристики, даже и броят на жертвите. Книжният „Титан” също потънал през 1912 година...

Едгар Алън По в „Историята на Артур Гордън Пим” разказва как след корабокрушение и скитане в океана екипажът изял момчето Ричард Паркър. През 1884 година, след разбиването на яхтата „Менует”, матросите изяли юнгата Ричард Паркър.

На 6 август 1978 година, в 21:40 часа, неочаквано звъннал любимият будилник на папа Павел IV, който в продължение на 55 години му служел безпогрешно и бил настроен да звъни за 6 часа сутринта. Точно в момента на звънене неговият стопанин завършил земния си път.

Можем ли да обясним със случайно съвпадение трагичната съдба на американските президенти, избрани в години, завършващи на нула?

Линкълн - 1860

Гарфийлд - 1880

Кенеди – 1960

Харисън – 1840 – умрял от възпаление на белите дробове

Хардинг – 1920 – получил тежък инфаркт

През 2000 година в Белия дом влязъл Буш. Лично неговата съдба се е съхранила, но точно при Буш, на територията на неговата страна, през 2001 година е извършен най-страшният в историята терористичен акт.

 Двама президенти  с една съдба

Ейбрахам Линкълн е бил избран за конгресмен през 1846 година, Джон Кенеди – през 1946 година.

Линкълн е бил избран за президент през 1860 година, а Кенеди – през 1960. Двамата президенти били смъртно ранени в петък с куршуми, попаднали в задната част на главата, в присъствие на жена.

И при двамата президенти по едно от децата починало до изборната победа и по едно – по време на пребиваването им в Белия дом.

Линкълн бил убит в театър „Форд”, а Кенеди в линкълн – марка автомобил на фирмата Форд.

Приемници на загиналите президенти станали вицепрезидентите, които имали една и съща фамилия – Джонсън. Ендрю Джонсън се родил през 1808 година, а Линдън Джонсън – през 1908 година.

Фамилията на личния секретар на Линкълн била Кенеди, а фамилията на секретаря на Кенеди – Линкълн.

Кандидатурата на Ейбрахам Линкълн е била предложена от военно-морския министър Джон Кенеди.

Убиецът на Линкълн – Джон Уилкс Буут се родил през 1839 година, а убиецът на Кенеди –– Лий Харви Осуалд през 1939 година. И двамата са убити без съд. Джон Уилкс Буут прострелял Линкълн в театър, но го заловили в един склад. Осуалд стрелял през прозореца на един склад, но бил заловен в театър.

Физика и душа

В тези проблеми се опитали да навлязат двама велики швейцарци: един от основоположниците на съвременната физика, лауреатът на нобелова награда Волфганг Паули и психологът Карл Юнг, най-знаменитият последовател на Зигмунд Фройд. Паули формулирал ключовия принцип на квантовата физика: две частици не могат да се намират в еднакво състояние. Юнг се прославил с теорията за колективното несъзнавано и архетиповете.

Паули и Юнг публикували научния труд „Синхронност или принцип на случайната връзка”, който представлявал някакъв хибрид от теории. Теорията на Паули и Юнг тълкувала съвпаденията като проявления на неустановен универсален принцип, който свързва в едно всички физични закони. Загадъчните явления, случаите на телепатия и предсказване на бъдещето, също могат да бъдат отражение на единни физични закономерности на външната страна на човешкия живот.

Необходима независима експертиза

Нито веднъж в тези любопитни истории не се среща статистически достоверен анализ на вероятностите при съвпаденията. А за научната обоснованост това е задължително. Засега всичко изглежда привлекателно, но статистически не е напълно достоверно. Необходимо е да бъдат обмислени всички фактори, които влияят на възможността да възникнат съвпадения, и в крайна сметка вероятността няма да е чак толкова малка. Много често се случва така, че при проверка на експертизата се оказва, че даже честно работилите хора правят грешки и неправилно записват фактите. В историята на науката такива епизоди не са малко. Що се отнася до теорията на Паули и Юнг, в съвременната теоретична физика универсален признак, който да регулира съвпаденията, не е известен. Ще признаем обаче, че подобни истории ни вълнуват. 

Теория на вишневия пирог

Във вишневия пирог (тестено ястие с плодове), това ще потвърди всяка готвачка, ягодите никога не се разпределят равномерно. Този феномен в теорията на вероятностите се нарича кластерен ефект – независимите обекти имат тенденцията да се струпват на едно място. Но да се предскаже такова разпределение, е невъзможно. Получава се така, че съвпаденията са неизбежни, но възникват случайно и не могат да бъдат прогнозирани.

________________________________

Статията е преведена от руски специално за bglog.net

Legacy hit count
2473
Legacy blog alias
4960
Legacy friendly alias
Може-ли-да-се-намери-обяснение-на-тайнствените-съвпадения-
Наука

Comments4

Eowyn
Eowyn преди 20 години и 2 месеца
Тръпки ме побиха, макар че част от тези истории ги бях чувалаSealed
queen_blunder
queen_blunder преди 20 години и 2 месеца

Еоуин, забелязах, че отделни откъси от тая статия ги има разхвърляни из бг нета, но с много грешки (и то доста сериозни) в превода и заради интересната тема, реших да възстановя публикацията почти изцяло. Казвам "почти", защото непреведената част просто не заслужава да й обръщаме особено голямо внимание.

Моето мнение за случайността съм го споделяла и друг път... а то е, че тя не съществува в действителност. Думата "случайност" е условна и лишена от конкретно съдържание, защото бъдещето е предвидимо. Науката, за съжаление, все още не е стигнала до никакви изводи по тези въпроси, и толкова по-зле за нея - може би върви по някакъв грешен път...

 

acecoke
acecoke преди 20 години и 2 месеца

Мактуб! - Казват арабите. В "Алхимикът" търговецът на кристал обясняваше на Сантяго, че трябва да си се родил арабин, за да знаеш какво означава. Е, аз не съм, ама нали съм си любопитен и си поговорихме на религиозна тематика с един Йорданец. Та той ми обясни, че техните схващания са, че всичко е написано предварително. И нашите действия, постъпки и т.н. са част от това писание.

Случайност няма и аз съм съгласен в това. Пример - БГЛог :)

Мерси Куини за хубавата статия! 

queen_blunder
queen_blunder преди 20 години и 2 месеца

"Мактуб" се употребяваше в смисъл на съдба, която е предначертана, но за да разкодираш знаците й трябва да се научиш да ги виждаш и тълкуваш.

"Алхимикът" беше първата книга на Паулу Куелю, която прочетох и през цялото време имах чувството, че всичко онова, което обяснява  авторът, ми е много, много познато. Сякаш аз самата подсъзнателно съм стигала до неговите изводи, но видиш ли - той се е сетил много точно да ги формулира, а аз - не.