Хей, сладурани  успяхте  да ме извадите от апатията и ми вдъхнахте вяра , че наистина са останали учители по призвание.  Дори ще дойда на срещата лично да се запознаем. Много се бях разочаровала от цялата ни образователна система   и загубила желание за работа , а имам голям педагогически опит и знания .Но на кой да ги предадеш , като на никой не му пука. За Камбанка ще се постарая да донеса  детски работи , може и специална ситуация да и посветя  .         Удоволствието  е мое.   Аделина

Аделина, ако наистина сме успели да те извадим от апатията /в която май всеки от нас се е озовавал в един или друг момент/, няма по-добра новина за вечерта от тази...Ще се радвам, ако все по-често си даваме поводи за измъкването от апатия и черногледство - не са здравословни...Благодаря за позитивния ти коментар.

Нямам група, но у дома си имам момче- художник, който вчера най-старателно подбра няколко рисунки за група ,,Камбанка".

                                  

Маря, благодари на малкия художник от нас...Ще се постараем и ние да му изпратим "нещо".

А идва Коледа и покрай Коледа се случват чудеса...Нямаш група - ще имаш, защото много го искаш и човек не оставя "нещата" да се случват сами, а "работи" върху осъществяването им...Я вземи и напиши писмо на добрия старец Дядо Коледа /нали знаеш, че не всякога е бил добър?/, току виж...случило се това, което искаш да се случи.

Последното беше с усмивка към теб.

Колеги, благодаря ви за "армаганите" - за рисунките и колажите. Вчера ги показах на децата от групата...Не мога да опиша как светнаха очичките им...от радост и щастие, че други деца са им пратили нещо специално за тях. Сега остава да си направим и "съвместна" изложба. Ще я снимам и ще пусна снимките тук, в блога.

Момо, браво на теб! Успяла си да доведеш нещата докрай!

Тъкмо се питах, какво става и мислех да ти пиша, а ти си работила по въпроса! За съжаление няма да мога да отида поради липса на време, но искрено се радвам, че още една инициатива на блогерското ни общество е осъществена!

Браво Момо!! Благодаря ти! :) Надявам се повече хора да се замислят над това, че понякога благотворителността е нещо, което могат да направят и сами. И дано има повече деца, на чиито лица да греят усмивките, на които бяхме свидетели ние! :)

Момо, да знаеш, че когато те няма за по-дълго, отсъствието ти тук се чувства осезателно.

Прекрасни са! Момо е нашата гордост.

Не само - всички вие сте нашата гордост! Защото преминахме през доста етапи, докато тази изложба стане реалност. Помните ли? Първо си говорихме за благотворителност, после започнахме да събираме пари, после пазарувахме заедно, после заедно връчихме подаръците на децата от детската градина и сега - финалът на това прекрасно мероприятие - изложба :)
Благодаря ви!