Разказвала съм ви вече за Темпи. Това е една много красива местност, която се намира по по пътя за Лариса. Там се намира храмът посветен на св. Петка Римлянка, както и изворът на "Вечната младост", където се е къпала Афродита, след пиршествата на олимпийските богове и ставала пак девствена.

Моята малка лятна „Одисея” / II част/

Моята малка лятна „Одисея” /III част/

 

 

Входът към храма на св. Петка

 

Изворът на "Вечната младост"

И автографите на посетителите...

 

  Ако ви е интересно да прочетете за разходката ни до ски-курорта Winter Park - четете в Пътешествия (тук).... Има и снимки от разходката в Dream Home за 2007 г на телевизия HGTV.

Снощи блогополучно си дойдох в Пловдив. За разлика от повечето гости на столицата, аз се оказах достатъчно хитра да тръгна към гарата с трамвай, а не с автобус и вместо за 2 часа в задръстванията, стигнах за половин. Заради което пък трябваше да мръзна половин час на перона, но както и да е, дойдох си. Хубав влак нацелих, едни меки седалки, едни кадифета, супер...Пък и бързичко. Ако бях тръгнала с автобус, щях да излизам 3 часа от София, 1.30 път и още 30 мин задръствания в Пловдив. А така - за 2 часа - на гарата.
И така днес се разходих из града. По центъра , де. Аз много обичам да ходя на зъболекар в Пловдив (с намигване към Таничка), защото е точно центъра и след това мога да си се разхождам. И днес така направих. Видях къде е ледената пързалка - не е много голяма, какви са тия работи , дето ги казаха по ТВ, че можели 100 души да се пързалят. Дрън-дрън, те ако влязат 100 души и ще стане като 180 в 8.30 сутринта - задушевно, камо ли да се пързалят. Сутринта имаше десетина деца и реших,че като ида, ще е сутрин, да не съм в бутаницата. Че и без това не мога, да не ми гледат сеира много хора :):):) После тръгнах надолу към Панаира, където имахме среща с майка ми. Пред общиата, гледам, инициатива някаква, Чомаков приказва на някакви микрофони, журналисти снимат. И ме грабна любопитството , та спрях. Гледам - няколко опънати платна и разните му там деца , ученици , пенсионери рисуват и се вихрят. Какво ли е това, викам си. Поогледах се и видях един познат - журналист.Махнах му, той дойде и ме светна, че това било картина на Пловдив - всеки можел да нарисува нещо, щяла да стои еди-колко си време във фоайето на общината ии после ще я пратят в Брюксел, в офиса на Пловдив. Та постоях и погледах - имаше 2-3 момичета, явно от художествената, страхотна картина направиха. А един дядо нарисува българското знаме. Самонавивах се половин час, накрая грабнах една четка, попитах дали мога да напиша нещо, вместо да рисувам, лелята каза "да" и аз написах. Малко ми идеше в първия момент да драсна "България над всичко" (демек над ЕС), но сдържах твърде националистическия за такава инициатива порив и написах "С Пловдив в сърцето". Та, ако минете приз Брюксел и видите картината, да знаете и моят надпис е там :) Дадоха ми грамота даже за творческа активност и проявено старание , (за цели 4 думи, от които едната е съюз, а другата предлог, ама карай), но нещо ми я надписа само до бащиното име, без фамилията. Тъй реших, че един ден това ще е артистичният ми псевдоним, ако някой се осмели да издаде бълвочите , които пиша. Имаше книга за пожелания, която също ще отиде в Брюксел. Е, там не се сдържах и написах "Да носим само България в сърцата си, кодето и да сме".
После продължих надолу разходката. Слънце , ама студ. И то какъв стууууууд....А когато вали сняг , винаги е по-топло. Минах по пешеходния мост иииииии  нов метъл магазин. Метъл хевън. Трябваше да е Метъл Хел, ама от мен да мине. Странното е, че граничеше с хип-хоп магазин О_О. Влязох и поразбутах - доста богат избор на фланелки, суитчъри. Харесах аз на Ицото, звъня му - Суитчър с Айрън Мейдън искаш ли - не щял, моля ви. Не обичал да му подаряват дрехи...Аааа, ко ще. Друг път като иска - няма.
Стигнах до панаира, изчаках мама и отидохме да се бутаме на любимия ми коледен базар. Купих ръкавички за Борис. Едни такива мънички, съвсем мънички, с връзка да не си ги губи. Имат само едно пръстче - палче, толкоооова са салдки. Трябваше да взема още едни да си ги гледкам, те по 2 лв, ко му плащаш. На Кристинка купих една топка за елхата и книга. Това дете ще ме намрази, миналата година и подарих и за Коледа и за рождения ден книги, сега пак книга...Макар че аз се радвах да ми подарявт книги, ама знам ли ги съвременните второкласнички...Купих и още разни там елементи от бизнес облеклото...
Вкъщи украсих двете елхи - едната за моята стая, другата за хола. Не мога да ви ги покажа , за съжаление. Не разполагам с това чудо на съвременната техника дигиталния фотоапарат, а другият няма лента. То пък и да имаше, пак нямаше да има как да ги покажа. Както и да е.И за картините ме е яд, че нямах апарат, можех да ви покажа какви красоти сътвориха пловдивчани...

Дали звучи странно или не, следващата история отново се случва в четвъртък. Ако някой ми беше казал преди месец, че ще ходя на "Четвърти километър", щях да го погледна странно, но ето че и това се случи.

Та събудих се сутринта в четвъртък (29.06), без една стотинка, пресрочил часа си при лекарката и с 9 километра, които трябваше да измина пеша (без пари няма билети, а от там и ходенето пеша). Обадих се на лекарката, че ще закъснея и тръгнах на просия по комшиите за 1.60 лв., да мога да си платя потребителската такса.

Последва една приятна двучасова разходка през центъра на Софето и през градинката на Борето (не Павлов, а оня БГ-цар без БГ-произход). Стигнах в уговореното двучасово закъснение и прекрачих прага на "Домът за неразбрани души", който по ирония на съдбата се казва "Св. Наум". Почудих се дали е случайно, че мястото, в което хората отиват с умствените си болежки е кръстено на човек, чието име завършва "на ум" всъщност цялата фраза му е името :))) Оставям го отворено за дискусии ;))

Та чаках аз още час да минат хората в едно място, което пожелавам на всеки да не посещава никога. Единственото което разведряваше тръпките на ужас и тъга, преминаващи от гледката на хора с неврологични заболявания беше сестрата от кабинета по "Множествена склероза" - каква ирония - една от най-гадните болести с една от най-ангелските мед. сестри...

Минах прегледа успешно. Скъсаха ме на входящия изпит за влизане в санаториума и настана време за разплащане със Здравната каса.

- Надявам се таксата да е лев и шейсет, защото нямам повече - измрънках на очарователната лекарка.

- А как ще се прибираш? - Запита какичката. Освен хубава, беше и умна. Беше забелязала, че живея на десетина километра от тук.

- Както и дойдох - пеша.

Дали защото й казах, че съм докторант или защото бях невероятно зле изглеждащ в махмурлийския си облик и ужасът, който бях изживял от срещата със суровата действителност на клиниката по неврология, докторката направи невероятен жест с фразата - "Тогава няма да плащаш такса". Ей, какъв човек!

Тръгнах си обратно с ясната идея да се прибера отново пеша, а парите да употребя достатъчно порочно. Имах 1.63 - левче за цигарки и ако имам щастието да си намеря бира за 63 стотинки. Да, ама не :((

Минах през квартал, дето кракът ми не беше стъпвал досега. Стар квартал, с остатъци от табелки на старобългарски, странен пощенски код на пощенския клон - 1111, и много, много джанкови дървета, които утолиха зараждащия ми се глад.

Така стигнах до Герена, където се видях с мама. Тя ме черпи биричка и ме спонсорира с парички за билет за връщане, защото бях тотално слънчасал вече.

Тъкмо си мислех, че историята свършва, когато на Сточна гара се оказах в един автобус с голяма част от служителите на една от фирмите за чистота, чието име подозрително прилича на бизнеса, с който се занимава, въпреки че ефектът от работата им не прилича на името. Та беше пълно с дами от екзотичен произход с оранжеви елечета. Някои от тях бяха дори с бебетата си?! Едното дори беше едва месец или два - не по-голямо от угоен заек. И това в ужасната жега. Зачудих се каква е причината на това масово изселение на народите и попитах една от тях. Ходили да си вземат заплатите. Милите, с бебенцата по жегата. Какъв живот....

В общи линии, малко претупано, така приключи този четвъртък. Остави в мен усещането, че съм бил на дълъг поход, през непознати земи с интересни гледки и интересни люде...

Вчера се прибирах от работа и вместо да си хвана автобусчето вървях около 2-3 километра. Вървях бързо, а на ушите ми бяха слушалките, свързани към моето все още ново телефонче. Слушах си Nadya - Comme un roc, Мариана Попова и Let me cry, U2 и Mary J Blaige - One, Sugababes и Too lost in you от "Love actually" и вървях. Вятъра вееше косата ми, колите фучаха около мен, а аз вървях и си пеех. Беше ми хубаво, освободено. Ритмувах си с ръка и гледах небето. Чувствах се прекрасно. По едно време тичах и продължавах да си пея. Музиката беше на 100% и не чувах рева на двигателите. Не обръщах внимание на прахта, която се вдигаше по Симеоновското шосе. Душата ми пееше и летеше като птичка. Сетивата ми бяха изострени, но не за грозното и мръсното, а за красивото. Така виждах летящите птички, едно врабче, което подскачаше за миг до мен, още едно, което се "къпеше" в прахта, усмихнати хора седнали под шарената сянка на барчето на бензиностанцията... А всъщност преди като минавах по този път, всичко ми се струваше мръсно, грозно и неподредено. Някак зловещо. Но не и вчера, когато просто летях и пеех.
Това бе вчера, но това не значи, че е било само за тогава. Същия се чувствам и сега. Тонусът ми е висок, сърцето ми бие, живея, мечтая и обичам. С думи прости - Чувствам се чудесно! :)
Продължава като стих...

Ам...то бебе няма, няма и да има скоро, обаче аз до колички я докарах...Това малко като с онова очарователно легълце...
Та ето избора на редактора, както се казва, в случая администратора Като им гледам ценичките, както каза една колежка "От сега трябва да спестявам за второто", пък аз може и до първо да не се доредя, ама няма нищо, много ми харесват!!
1.       
Chicco TRIO CT 0.1 е идеалната количка за активни родители, които имат динамичен живот, винаги са в движение - пеша или с кола, и искат да транспортират бебето си безопасно и бързо. Комбинираната количка включва столче за кола, преносим кош за новоредените бебета, раница, сенник, дъждобран и кошница. Най-важната технологична иновация са двойно въртящите се дръжки, които освен че се въртят в 8 позиции, също така се прибират напълно. По този начин количката заема по-малко място, става по-компактна и лесна за пренасяне. Спирачките са свързани с кабел и бързо и безопасно блокират двете колела, дори да се натисне само единият педал.

Производител: Chicco

Възраст: 0+ мес.

Гаранция: 6 месеца

Цена - 970 лв                                                                          
Та тази я избрах, защото ние определено ще сме от динамичния тип родители, дори като се съберем да живеем заедно, все ще трябва да се пътува донякъде. Пък и е много симпатично синя. Бтв, всичките колички, които избрах, са сини...Много ме влече тоя цвят.И момиченце да е, пак в синя количка ще се вози ;)










2. Cam Combi plus
Комбинирана количка 3 в 1.
Комплектът съдържа:
- Зимен кош, на който вътрешната част е изработена от 100% памук. Подходящ за бебета от 0 до 5/6 месеца.
- Практична раничка с PVC покритие отвътре за по-лесно почистване.
- Столче за кола 0+ месеца (от 0 до 13 кг.). Разполага с дръжка за носене, благодарение на която може да се използва отделно от количката за носене на бебето. Има дъно подходящо за люлеене. Много удобно благодарение на специалната възглавничка за главата на детето. Сенник, предпазващ от слънцето.
- Дъждобран пасващ на всички комбинации на количката.

Коша на количката и столчето за кола са взаимно заменяеми и позволяват много варианти за детската количка. Текстилните части могат да се перат в перална машина на 30 градуса.

Производител: Cam

Възраст: 0+

Гаранция: 6 месеца

Цена: 850 лв

  А пък тази ми харесва, защото е висока (другата ми се вижда ниска) , а винаги съм си предствяла бебешката количка висока :) Освен това колежката каза,че Кам била хубава марка. Ми за 850 лв трябва да е хубава...










Имайки предвид ограничените ресурси, с които ще разполагаме обаче, предполагам, ще трябва да се спрем на това или нещо подобно:

3.
  Кампиано Скай
-3 положения на гръбчето
-Превъртаща се дръжка
-Механизъм за згъване с една ръка
-Луксозен сенник с прозорец и джоб
-Отваряща се задна част на сенника,оборудвана с мрежа за летния сезон
-Затваряща се секция на коша за багаж
-Оборудвана е с 6 бр. гуми
-Чанта,покривало и дъждобран са включени в цената

Производител: Chipolino

Възраст: 0+ мес.

Гаранция: 6 месеца

Цена: 259 лева




  Изглежда удобна, комбинирана е, само дето няма столче за кола с нея. За което отделно ще трябват маса пари. Но пък ако нямаме кола, е много добро решение ;)











Толкова пазар за днес. Или може би не, ако пусна още някоя търсачка :):):)

Отдавна не се бях мотала безцелно нощем по улиците! Последно някъде през ноември май... После стана студено и бях в сесия...
Всъщност преди две седмици някъде си направих една нощна разходка. Но тогава не бях сама... пък и обстоятелствата бяха малко по-особени...

Всъщност много ги обичам тия разходки. Успявам да се насладя на някакво първично спокойствие и да помисля сравнително трезво, без излишни нерви.


Тая вечер беше супер яко. Всъщност нямах намерение да си правя разходка, а да ида на гости на Redigy. Но като излязох от блока и видях колко е приятно, реших, че вечерта е прекрасна за разходка.
Приятно топло да излезеш без яке, малко влажно, понеже тъкмо беше валяло. Миришеше на чисто, на пролет, на печени слънчогледови семки от близката рафинерия... Абе супре просто...

Противно на стария си навик, вместо да тръгна към центъра, се запътих в обратна посока. Натам общо взето е края на града - минаваш покрай университета, минаваш покрай гробищата, КАТ, после има едно поделение и си извън Шумен...
Май ми се ходеше на гробищата. Никога не съм ходила до там, любопитно ми беше.
Тръгнах бавичко, спокойно по пустата улица. Размислих се разни работи, дето напоследък нямах време да ги обмислям. Пак съжалих за една простотия дето я направих, ама при тая отрезвителна разходка някак не ми се стори толкоз страшно...

По едно време стигнах до пресечката, която води до университета. Реших все пак да ида до там, а не до гробищата. Сториха ми се твърде далеч май. Замъкнах се до централна сграда и си се настаних на една пейчица сред борчетата...

Блаженство...