Ода за дупката и...още нещо...
Вече не ги усещаме, не ги забелязваме, не им обръщаме внимание...Има ли ги? Няма ли ги? Караме я така, сякаш ги няма, но ги има...
Една да има на пътя...наша ще е. Една да ни се изпречи на пътеката...при малка разсеяност - в нея сме.
Да стъпим накриво или токът си е харесал някоя...наша ще е...Е, прав им път...
Малко да се ядосаме (или както деликатно се изразяват врачани - да се "подядосам", което в превод означава, че уж сме тръгнали да се ядосваме, но и не съвсем), някоя ей толкова малка, почти невидима (или само ние не я виждаме) да има на алеята - наша ще е ...
Малко да се размечтаем (простено е, то на човек какво ли друго му остава?), на равното една да има - право в колекцията ни отива...
Малко да се замислим (малко, но достатъчно, че многото мислене вреди на вашето наше здраве, а и от много мислене май глава боли), една встрани да има - бух в колекцията...
Е, не си ги даваме. Наши са си. Водят ни се на нещо като... на отчет...Зачислени са ни. То не си е и за даване. Човек трябва да е малко и егоист, и да знае кое е за даване и кое не. Е, те не са за даване, нито за продан, нито за подаряване.
Казват, че имало нещо като...Сатурнови дупки. Кеф ти малки, кеф ти големи...Те си знаят какви са, що са...Малки ли са, големи ли са? Има ли ги? Няма ли ги? Ние не сме ги виждали, а вие? Съществували били някъде извън нас и пространството:))) Друго си е "ръка да ги види, око да ги пипне", а и да ги усетиш...някак си...
Нито сме ги виждали, нито сме ги чували, нито сме ги срещали (то не си е нито за срещане, нито за подминаване), а вие?
Затова пък сме ги...усещали. Усещали сме "присъствието им" покрай нас. Едно такова...тихо и ненатрапливо присъствие, докато не ни напомнят за себе си...Яко присъствие...
Чаша "изчезне" при миене в коша и ето ти "развалена" колекцията...Чиния се изплъзне, каръкът му с карък, да му се невидяло...Защо пък да му се невидяло? То се е видяло, започвам от начало...
(Официално преминаване в 1л., ед.ч.)
Да се откъснем за момент от абстрактното и да се върнем към...реалното...
...Миналата, не, преди две години да беше, една така ме разкраси, (май бяха две, но по различно време) че изглеждах малко...странно...Малко ли? Почти...
Естествен грим, естествена дегизировка. Без пари...Какво му плащаш???
С вид на първокласен пияница (защото ги има и второкласни, но това вие си го знаете) - да ме прощават пиячите (моите уважения към французите, които казват: Пиянството е порок, но пиячеството е благословено от Бога?!? Ако те лъжат, то и аз вас лъжа?!?).
С изглед на малтретирана (да не ме прощават същите), срам...Срам ли? Да не съм го искала? Тя, дупката сама се изпречи на пътя ми. Да не съм я викала или с бъклица калесвала? Тази история е малко дълга и не е "обект" на моите мисли в момента, но...ми се върти в мислите, та когато и ако му дойде времето...
Та що е това "дупка" и може ли да се разглежда като...философско понятие?
Дупката е...Дупката е...Дупката си е дупка. От където и да го погледнеш - все дупка. Нещо като нарушаване цялостта на цялото като такова?!?!
Нещо...вдлъбнато (в никакъв случай изпъкнало, за него ще си говорим...друг път) или нещо...като дупка...Може да е малка, но и може да е много малка. Може да е голяма, но и може да е много голяма. Пазете се от малките, големите сами ще ви пазят...
Може да е малко дълбока, но може и да е много дълбока. Пазете се от малко дълбоките, а много дълбоките сами ще ви пазят.
Големината и дълбочината не влияят на резултата от пораженията. Можеш да ги заобиколиш, ако ги видиш (и ако искаш да ги видиш), но трябва да имаш очи за тях (не всеки притежава тези свръх способности). Можеш и да ги уцелиш (което в никакъв случай не трябва да ви успокоява, че сте добри стрелци) и да им кажеш "здрасти"...
Житейското приложение на "дупката" като такава е "много приложимо".
Ще бъде разгледана в различни аспекти.
"Изпаднах в дупка." Често срещано явление, с много значения...Липсва ми тя...Музата...Не съм на кеф...Подгонил ме е "невървеж"...(То ако те е подгонил "вървежа" пак няма спасение, но "така е думата"...) Нещо ми е криво...ни ми се яде, ни ме се пие...вода...естествено...И кое му е естественото???
Информационна дупка....Приемането за даденост, за истина на информация, за достоверно това, което ти казват, без да се замислиш такава ли е "голата истина"...А има ли облечена истина?
Понякога се питам...в Дупница много ли дупки има, та така се казва градът? Е, когато някога пътувах в "тази" посока се казваше Станке Димитров, но...
Дупка в историята...Може ли да има? Има...В моя край някога били живели трибали. Е, аз трибалка ли съм или не?
И нещо по-прозаично, земно...Дупка на чорапа, на терлика...
Дупка на душата...
Изплети ми чорапи за душата...Често зъзне до топлата печка...(То беше отдавна, сега ми е топло...)
Дупка на чорапогащника...Това си е вече проблем и то сериозен проблем. Бях гледала някога някакъв филм. Една жена кръшкаше на мъжа си. Тръгна сутринта уж за работа и милият и съпруг видя дупка на чорапогащника и. Дупка като дупка, но беше отзад. Като се прибра вечерта, дупката беше отпред. Няма как една дупка отзад да се озове отпред...освен да е събуван...някъде...чорапогащника...А сега де? Къде, кога и как? И защо?
Внимавайте с дупките на чорапогащниците. Едно малко недоглеждане от ваша страна и може да стане...мазало...
Дупка в сърцето...Незаздравяваща, гнояща рана, която постоянно кърви...Е, за такава няма мехлеми за лек.
Време е за нещо по-абстрактно...Нещо като финал или опит за такъв...
Черна дупка в космоса...(има ли черна дупка в душата?) - опустошаваща, изпепеляваща...
След мен и потоп!
След теб и потоп?!?!
За дупката и още нещо...
Дупките са едни такива "нежни и деликатни" състояния, които единствено и само със скалпел може да бъдат отстранявани...
(И бглог-а явно е в дупка, защото не може да му се "генерира резюмето" и не ме "нотифицира при съобщения".)
....("Нотифицирането" излезе от "дупката"...Сега е ред на "генерирането")
Comments1